Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-85 30.07.2019 година Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На девети юли две хиляди и деветнадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕНЕВА
2.
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 541 по описа
за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивни
жалби от Г.Г.Н. с ЕГН ********** от с. Б., община К., ул. „Х. Б.“ № **, чрез
адвокат Анелия Георгиева Станчева от АК - Стара Загора, кантора: гр. К., ул.
„Кирил и Методий“ № 5, ет. 1, офис 7, и К.Т.Т.,
с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Г. Ш.“ № *, чрез адвокат Мария Николова от АК
- Бургас, със съдебен адрес: ул. „Цар Симеон І“ № 102, ет.1, против Решение № 115/16.01.2019 г.,
постановено по гр. дело № 6369/2018 г. по описа на БРС, с което съдът е
предоставил на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските
права спрямо общите на страните деца - В.Г.Н., ЕГН ********** и А.Г. Н., ЕГН *********
на м.та К.Т.Т. и е определил местоживеенето на децата при тяхната м. в гр. Б..
Първоинстанционният съд е определил режим на лични отношения между б.та Г.Н. и
децата В.Н. и А.Н., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване между дните, както и 20
дни през лятото и пет дни през зимата по време, което не съвпада с годишния
отпуск на м.та, като е оставил без уважение исковите молби в останалите им
части и е осъдил б.та да заплаща на децата си В.и А. месечна издръжка чрез
тяхната м. К.Т. в размер на по 170 лв. от датата на подаване на исковата молба
16.08.2018 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Недоволство от
така постановеното съдебно решение изразяват и двете страни, като въззивникът-ищец счита постановеното решение за недопустимо,
необосновано и неправилно. Моли съда за обезсилване, евентуално за отмяна на
решението. Излага подробни съображения.
Моли настоящата инстанция да отмени постановения съдебен акт и удовлетвори
предявената претенция. Претендира присъждане на разноски.
В срока
предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна К.Т., която счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е
правилно и законосъобразно в атакуваната му част, като моли съда да го
потвърди. Излага съображения.
Постъпила е
въззивна жалба от К.Т. против решението на БРС в частта, досежно размера на
присъдената издръжка за двете деца и определения режим на лични отношения между
б.та и децата. Страната счита решението в тази му част за неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения. Моли съда да го отмени в обжалваните части, като увеличи размера на
издръжката и ограничи режима на лични отношения.
Въззивните жалби
са подадени в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирани лица и са
процесуално допустими.
Предявените
искове пред районния съд са с правно основание чл.127 от СК.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено следното:
Постановеното от
първоинстанционният съд решение е валидно и допустимо. В този смисъл
направеното във въззивната жалба на Г.Н. възражение за недопустимост на
атакувания съдебен акт, е неоснователно. Действително ответницата К.Т. на
04.10.2018 г. е подала отговор по чл.131 ал.1 от ГПК на исковата молба, в който
отговор е поискала предоставяне на родителските права, определяне режим на
лични контакти и присъждане на издръжка. По делото няма изрично предявен
насрещен иск. С оглед обаче на задължението на съда на основание чл.127 ал.2 от ГПК да следи служебно за интереса на децата, настоящата съдебна инстанция
намира, че решението на първоинстанционния съд не е недопустимо.
По делото е
установено, че страните са живеели на семейни начала от 2009 г. в с. Б., община
К.. От съвместното им съжителство са родени децата В. и А., като, видно от
представените удостоверения за раждане, В. е родена на *** г., а А. на **.**.****
г., като и двамата към момента са непълнолетни. Между страните е настъпила
раздяла, като м.та е напуснала къщата в с. Б. и се е преместила в гр. Б..
Живяла е първоначално в центъра на града, на улица „М.“, а след това е наела
апартамент на улица „Г. Ш.“ блок №*.
За да постанови
обжалвания резултат, БРС се е позовал на показанията на разпитаните свидетели:
Д. Т., Н. Н., Т. Т. и В. А., чиито показания съдът е кредитирал като надеждни и
обективни, взел е предвид останалите представени по делото доказателства, в
това число и изложените социални доклади, изяснил е делото от фактическа страна
и постановил съдебен акт, който настоящата съдебна инстанция намира за правилен
и законосъобразен.
Установи се по
делото, че в последните две години преди раздялата между страните са възниквали
конфликтни ситуации, неразбирателства, недоразумения и спорове, които в крайна
сметка са довели до раздялата между страните. В този смисъл са показанията на
свидетеля Т.. Според свидетелските показания децата се чувстват много добре и
при двамата родители, като според свидетелката Т. и свидетеля Н. те са
предпочитали да живеят в родната си къща, при своя б.. След това те са тъгували
за б. си и всеки път когато са заминавали за Б., това е било свързано с
неприятни изживявания за децата.
С оглед
заключенията на представените социални доклади, настоящата инстанция намира, че
и двамата родители притежават добър родителски капацитет. С оглед на това съдът
отказа и назначаване на експертиза в тази връзка. Социалните доклади обстойно и
пълно представят условията при които децата са живеели първоначално в къщата в
с. Б., както и тези, свързани с обитаваното от тях жилище към момента. В този
смисъл преценката на съда се свежда основно до това кой от двамата родители би
се справил по-добре с отглеждането и възпитанието на децата.
Първоинстанционният съд правилно се е позовал на Постановление № 1/12.11.1974
г. на Пленума на ВС, като е счел, че м.та е по-пригодна от б.та за отглеждане и
възпитание на деца от женски пол и наравно с б.та за отглеждане и възпитаване
на момчета. В този смисъл съдът правилно е преценил, че отглеждането и
възпитанието на децата следва да бъде предоставено на м.та. С оглед на това
съдът намира подадената въззивна жалба от Г.Н. за неоснователна и недоказана.
Що се отнася до
подадената от К.Т. въззивна жалба, съдът намира следното: По делото е безспорно
установено, че децата са привързани и към двамата родители. По тази причина
последващо прилагане на по-ограничен режим на контакти на децата с б.та не е в
полза на тяхното развитие и възпитание. Дори и да е вярно наличието на наченки
на съзнателно манипулиране на децата от б.та, респективно начална фаза на
родителско отчуждение, то не може да се осъществява по пътя на ограничаване на
контактите. Още повече, че децата следва да бъдат предоставени на м.та, което
би ограничило възможността за негативно въздействие от страна на б.та.
По отношение на
искането за присъждане на издръжка: Първоинстанционният съд е осъдил б.та да
заплаща за всяко едно от двете деца по 170 лева, без да изложи подробни мотиви
в тази връзка. Настоящата съдебна инстанция намира, че и в тази част решението
е правилно и следва да бъде потвърдено. Видно от приложените по делото писмени
и гласни доказателства, б.та Г.Н. е управител на дружество регистрирано по
Търговския закон. Същият работи в ***** *** два пъти от седмицата – през нощта.
Въпреки двукратното му задължаване от страна на БОС да представи доказателства
за доходите си, такива не бяха представени. Същевременно м.та К.Т., видно от
приложения договор, работи като ******** във фирма и получава към момента
възнаграждение от 2578 лева. При това положение и предвид факта, че минималната
работна заплата е в размер на 560 лева и минималната сума присъждана за
издръжка по СК възлиза на 140 лева, съдът намира определения размер от по 170
лева за правилно определен. Липсата на данни за получаваните от Г.Н. доходи и
желанието му да плаща общо 260 лева за двете деца са без значение за
определянето на издръжка. Същият е в трудоспособност възраст, притежава висше
образование и може да изплаща издръжка за всяко едно от децата над минималния
размер.
В този смисъл
настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. На страните не се дължат разноски с
оглед резултата по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 115 от 16.01.2019 г., постановено по гр. дело № 6369/2018 г. по описа на Бургаския
районен съд.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в месечен срок от връчване
препис от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.