Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                       СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 7737/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ  и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът И.Д.Т. твърди, че на 22.10.2019 г., около 12,20 ч.  в гр. София, като пътник в автобус на масовия градски транспорт с рег. № ********, управляван от водача Х.Й.М. е пострадала.  Сочи, че в следствие противоправното поведение на водача на автобуса, който при движение по бул. „Никола Мушанов“ на кръстовището с ул. „Добротич“ рязко активира спирачната система е паднала и получава компресионна фрактура на прешлен Тх 12. Сочи, че в следствие на това увреждане на здравето изпитва силни болки и страдания, като й се наложило повече от 2 месеца да бъде напълно обездвижена на легло, с ползване на имобилизиращ корсет, като не е могла да се обслужва сама, а е имала необходимост от чужда помощ. Твърди, че от силната болка се нарушил сънят й, от преживяния стрес станала тревожна. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „ОЗК - З.” отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 40 000 лева, която претендира ведно със законната лихва за забава от 03.07.2020 г. – датата, на която е получила отказ за заплащане на застрахователното обезщетение до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК - З.” оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на произшествието като твърди да липсва противоправно поведение на водача на автобуса, евентуално прави възражение за съпричиняване от пострадалата, изразяващо се в това, че тя не се е държала в превозното средство. Оспорва и размера на иска за неимуществени вреди като завишен. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване на критериите посочени в ППВС 4/1968 г.

В тежест на ответника е да докаже възражението си съпричиняване – поведение на пострадалия, което е в причинна връзка с вредоносния резултат.

На 22.10.2019 г. е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата, около 12,20 ч., в гр. София, на бул. „Никола Мушанов“ в района на кръстовището с ул. „Добротич“ е настъпило ПТП, при което е пострадала И.Д.Т. като пътник в автобус с рег. № *****, управляван от Х.Й.М., като е посочено, че пострадалата е настанена в ИСУЛ с работна диагноза „фрактура на 12-ти туракален прешлен“.

Според показанията на свидетеля Х.М. той помни за случай, при който бил водач на автобус, в който през м. октомври 2019 г. пострадала ищцата И.Т.. Сочи, че автобусът бил втора кола на спрелия светофар. При светване на зелен сигнал първата кола тръгнала направо, но в решила да спре и да завие на дясно и се наложило и той рязко да спре автобуса. Когато спрял ищцата и други пътници паднали, като ищцата се оплакала, че я боли гърбът и свидетелят извикал линейка. Свидетелят сочи, че не е видял дали автомобилът пред него е бил с подаден мигач.  

Според показанията на свидетелката Н.Д.тя е приятелка на ищцата от 40 години. Свидетелката сочи, че веднага след произшествието посетила И. в дома й и й донесла корсет, тъй като трябвало да бъде обездвижена. По това време ищцата живеела сама, била вече пенсионер, като се наложило свидетелката два месеца от сутрин до вечер да се грижи за нея, тъй като тя била напълно обездвижена. Свидетелката я къпела, хранел, обръщала в леглото. Според Д. това обездвижване забавило лечението на наличното вече при ищцата онкологично заболяване, като необходимата й операция за премахване на гърдата се отложила с два месеца, след като бил махат корсета. Свидетелката сочи, че болките при ищцата били големи, като и към момента на депозиране на показанията ищцата се затруднявала да се обръща, не можела да носи тежка, имала затруднения при навеждане.

Според заключението на приетата автотехническа експертиза произшествието е настъпило при следния механизъм: автобусът, в който ищцата е била пътник е спрял върху дясната пътна лента на бул. Никола Мушанов изчаквайки зелен сигнал на светофарната уредба. Пред него е имало лек автомобил, който при светване на зелен светлинен сигнал е потеглил на дясно, навлязъл е в кръстовището и е спрял, за да пропусне движещия се срещу него трамвай. Водачът на автобуса също е реагирал като е задействал аварийно спирачната му система. В експертизата е посочено, че от дясна на лентата за движение на автобуса е имало обособено трамвайно трасе. Според експертизата причина за настъпване на произшествието е не осигуряването от страна на водача на автобуса на достатъчната надлъжна дистанция между него и автомобила, движещ се отпред. При спиране е възникнала инерционна сила, която е въздействала върху тялото на пострадалата пътничка, която към този момент е била правостояща в областта на последната врата на автобуса и се е държала с дясната си ръка за металната тръба, предназначена за държане на правостоящи пътници. Под въздействието на инерционните сили пострадалата е паднала върху пода на салона на автобуса.

Според заключението на приетите основна и допълнителна медицински експертизи в следствие на процесното ПТП ищцата е претърпяла контузия на гръбначния стълб с компресионна фрактура на Тх12 /дванадесети гръден прешлен/от стабилен тип, като травмата е причинила трайно затруднение на движението на снагата за срок от 6-8 месеца, като болките са били интензивни през първите 30 дни, умерени до 2-3 месеца и по-леки до 6-8 месеца. Вещото лице сочи, че при ищцата е налице остатъчна болка с умерен и непостоянен характер, усилваща се при неблагоприятни метеорологични условия, физическо претоварване и продължително пътуване. Към момента на настъпване на произшествието ищцата е имала постменопаузална остеопороза, което заболяване в конкретния случай не може да се твърди, че е в пряка причинна връзка с настъпване на конкретното увреждане.

Предвид събраните по делото доказателства, в т.ч. и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за установено по делото, че е налице противоправно поведение на свидетеля Х.Й.М. като водач на автобус с рег. № *******, изразяващо се в не осигуряване на достатъчна дистанция спрямо движещия се пред него лек автомобил. Установява се, че непосредствено преди произшествието ищцата се е държала за предназначеното за това място в автобуса, поради което не е налице нейно противоправно поведение в причинна връзка с настъпване на противоправния резултат.

Не е спорно между страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от И.Д.Т. болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 40 000 лв. За да определи размера съдът отчита възрастта на пострадалата към датата на произшествието – 63 г., продължителният общ оздравителен период, обстоятелството, че два месеца след произшествието е била абсолютно зависима от околните, че и след изтичане на оздравителния период все още изпитва умерена и непостоянна болка. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че в следствие на травмите от произшествието животът на ищцата коренно се е променил – тя за дълго е била на легло, зависима, неспособна да се обслужва в битов план и затруднена в грижата за влошеното си здраве, поради наличното си онкологично заболяване.

Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на ВКС, т.д. № 2466/2018 г.

В настоящия случай се установява, че ищцата е предявила застрахователната си претенция пред ответника на 02.04.2020 г., от която дата следва да бъде присъдена законна лихва, поради което към момента, от който се претендира лихва за забава ответникът е изпаднал в такава. Ето защо следва да бъде присъдена лихва за забава от 03.07.2020 г. до окончателното плащане.

По разноските:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото за депозит за вещи лица в размер на 600,00 лева.

При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Я.Д.Д. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1730,00 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1600,00 лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.”, ЕИК:*******, да заплати на И.Д.Т., ЕГН: *********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 40 000лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 22.10.2019 г., в гр. София, пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на Х.Й.М., като водач на автобус с рег. № ********,  неимуществени вреди – болки и страдания от настъпила копресионна фрактура на Тх12, ведно с лихва за забава от 03.07.2020 г. до плащането, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 600,00 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.”, ЕИК:*******, да заплати на  адв. Я.Д.Д. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 1730,00 лева.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.”, ЕИК:*******да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 1600,00 лева – държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

                                                                                          СЪДИЯ: