РЕШЕНИЕ №

                                    гр. Ловеч, 01.04.2021 година

                                        

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 384 по описа за 2020 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                      Производството е по реда на чл.256 във връзка с чл.268 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.  

Административното дело е образувано по жалба на „****“ АД, ЕИК ****,  със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. ****, представлявано от Г.П.П., Изпълнителен директор на дружеството, подадена против мълчалив отказ по изп. д. № 11030002895/2003 г. на С.В.–Старши публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, с  длъжник „****“ АД, потвърден с Решение № 130/17.08.2020 г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново.   

В жалбата и в писмена защита се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като неправилно директора на ТД на НАП е приел, че Разпореждане изх. № С200011-137-0006343/ 20.07.2020г. на публичния изпълнител по изп.д. № 11030002895 / 2003 представлява изрично произнасяне по подаденото от дружеството искане вх. №8213 от 09.07.2020г. до публичния изпълнител за отписване на погасени по давност задължения. Сочи се, че с искане вх. №8213 от 09.07.2020г., жалбоподателят е поискал, на основание чл.173, ал.1 вр.с чл.171, ал.1 от ДОПК, задълженията да се отпишат поради изтичане на 5-годишен давностен срок. Счита, че при произнасяне на административния орган не е спазен принципа на правна сигурност.       Излагат се подробни доводи за основателност на жалбата, като се иска съдът да отмени като незаконосъобразен мълчаливия отказ на публичния изпълнител. Претендират се направените по делото разноски по договор за правна помощ и съдействие по приложения списък.

 

 

 

                В съдебно заседание оспорващото дружество, чрез процесуалният си представител адв.Д. подържа жалбата по изложените в нея съображения, развити и в писмена защита.

     Ответникът по делото - Директора на ТД на НАП Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В писмени бележки   аргументира съображенията си за недопустимост и неоснователност на жалбата. Излага, че с подадената жалба срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител процесуалния представител на дружеството явно цели да санира пропуска си да обжалва издаденото Разпореждане.

               Съдът след като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, предвид заявените с жалбата основания, както и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК приема за установено от фактическа страна следното:    

               Между страните по делото няма спор, че в ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч е образувано изпълнително дело № 11030002895 / 2003 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново срещу „****“ АД с ЕИК **** за събиране на неплатени в срок публични задължения на дружеството жалбоподател.

                На основание чл.173, ал.1, предл. 1, вр. с чл.171, ал.1 от ДОПК дружеството е входирало Искане с № 8213/09.07.2020г. с молба публичният изпълнител да погаси по давност задължения по ЗДДС за ***2 г. - дължими в размер сумарно на 18 933, 52 лв., за ***3 г. - дължими в размер сумарно на 22 361,90 лв., и за ***4 г. - дължими в размер сумарно на 24 535, 40 лв., и за отписване - на основание чл.173, ал.1, предл.1, вр. с чл.171, ал.1 от ДОПК, на указаните задължения, поради погасяването им по силата на настъпила кратка 5 годишна погасителна давност.

              Поисканото частично прекратяване поради настъпила кратка 5 годишна даност на производствато по делото относно I. публичните задължения на длъжника „****“ към НАП по ЗДДС за финансовите ***2 г., ***3 г. и ***4 г., установени въз основа на подадени от длъжника месечни Справки - декларации по чл.125 от ЗДДС за следните   периоди:  1.          За данъчни периоди м. м. юни, юли - септември, октомври, ноеври и декември ***2 г. в общ размер на 18935,52 лева, от които по главница - в размер на 10575,84 лева и по лихва - в размер на 8359,68 лева; 2.За данъчни периоди м. м. януари-декември ***3 г. в общ размер на 22361,90 лева, от които по главница - в размер на 13120,59 лева, и по лихва - в размер на 9241,31 лева; 3.          За данъчни периоди м. м. януари - септември ***4 г. в общ размер на 24535,40 лева, от които по главница - в размер на 15164,26 лева, и по лихва - в размер на 9371,14 лева. II. За задължения по ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО за 2009 г., ***0 г., ***1 г., ***2 г. ***3 г. и ***4 г., т. е. данък върху доходите на ФЛ и вноски по ДОО, ДЗПО н здравни вноски, удържани от „****“ АД като работодател и виосими от него по силата иа подадени Декларации по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ - обр. 6 за дължим данък и вноски по смисъла иа чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ за съответните година и месец: 1.   За периода м. м. октомври - декември 2009 г. в общ размер на 8058,88 лева, от които по главница - в размер на 3735,84 лева, и по лихва - в размер на 4323,04 лева; 2. За периода м. м. януари - декември ***0 г. в общ размер на 4167,70 лева, от които по главница - в размер на 1970,10 лева, и по лихва - в размер на 2197,60 лева; 3.За периода м. м. януари-декември ***1 г. в общ размер на 41028,91 лева, от които по главница - в размер на 20605,95 лева, и по лихва - в размер на 20422,96 лева; 4. За периода м. м. януари - декември ***2 г. в общ размер на 26081,56 лева, от които по главница - в размер на 14391,29 лева, и по лихва - в размер на 11690,27 лева; 5.За периода м, м. януари - декември ***3 г. в общ размер на 29026,26 лева, от които по главница - в размер на 17114,72 лева, и по лихва - в размер на 11911,54 лева; 6.За периода м. м. януари - декември ***4 г. в общ размер на 283 32,74 лева, от които по главница - в размер на 17674,52 лева, и по лихва - в размер на 10658,22 лева.

              Горепосоченото искане на дружеството с вх. №8213/09.07.2020г.   е заведено с № С200011-000-0311462/10.07.2020г. в „ИС Събиране“.

             На 20.07.2020г.  старши публичен изпълнител С.В.е издал Разпореждане с изх. № С200011-137-0006343/20.07.2020г., с което мотивирано се произнася по искането на дружеството с № С200011-000-0311462/10.07.2020г. Видно от мотивите е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, тъй като давността е спряна с налагането на обезпечителна мярка - запор на банкови сметки с Постановление изх. № 2895/2003/258159/10.06.***1г.  

             Посочено е, че задълженията за 2009г., ***0г., ***1 г. и ***2г., както и тези до м. юли (вкл.) ***3г. са присъединени на основание чл. 217, ал.2 от ДОПК към изпълнителното дело с Разпореждане за присъединяване изх.№2895/2003/258275/01.11.***3г., връчено на дружеството на 06.11.***3г. Задълженията за м. август и септември ***3г. са присъединени на основание чл.217, ал.2 от ДОПК към изпълнителното дело е Разпореждане за присъединяване изх.№2895 /2003/258281/26.11.***3г., връчено на дружеството на 28.11.***3г.  И задълженията за ***4г. са присъединени на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК към изпълнителното дело е Разпореждане за присъединяване изх.№ Изх.№ С160011-105-0177942/28.10.***6 г., връчено на дружеството на 15.11.***6г.

            Съобразил е, че присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми, като се е позовал на чл.217, ал.2 от ДОПК. Публичните взискатели се присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което п****гат изпълнителното основание. По тези съображения, публичният изпълнител е издал разпореждането си, с което на основание чл.226, ал.1 от ДОПК по ИД № 11030002895/2003г. не прекратява поради изтекла погасителна давност събирането на посочените вземания.

           Така издаденото Разпореждане е връчено на декларирания електронен адрес на дружеството на 21.07.2020 година.

           С жалба, заведена с вх. №9343/10.08.2020г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч и с вх. №18291/12.08.2020г. по описа на ТД на ПАП – Велико Търново, дружеството „****“АД е обжалвало пред директора на ТД на НАП Велико Търново мълчалив отказ на старши публичен изпълнител С.В.да се произнесе по Част I т.1-3 на Искане с вх. №8213/09.07.2020г. по Изпълнително дело №11030002895 за частично прекратяване на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност. В жалбата се твърди, че старши публичен изпълнител С.В.е отказала да се произнесе по Част 1 т.1-3 на Искане с вх. №8213/09.07.2020г. по Изпълнително дело №11030002895 за частично прекратяване на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност. Твърди се също, че е настъпила 5-годишна давност по отношение на публичните задължения на дружеството по ЗДДС за ***2г., ***3г. и ***4г., по подадени справки- декларации, без да се развиват конкретни доводи в тази насока, с искане за отмяна на мълчаливия отказ. 

               На 17.08.2020 г. заместник - териториален  директор на ТД на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-36 /07.11.***7г. на изпълнителния директор на НАП да изпълнява правомощията на директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Велико Търново /приложена по делото/ е издал оспореното Решение № 130/17.08.2020 г., с което е оставил без разглеждане и прекратил производството по жалба с вх. №9343/10.08.2020г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч и с вх. №18291/12.08.2020г. по описа на ТД иа НАП - Велико Търново. Приел е, че жалбата на **** АД е недопустима, тъй като не е налице мълчалив отказ от страна на публичния изпълнител, който бил издал разпореждане от 20.07.2020 г., което е редовно връчено и необжалвано в законовия срок.

            Във връзка с упълномощаването на издателя на решението е приложена и Заповед №6020/07.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП.

            Решението е връчено на 19.08.2020 г., според представеното с преписката известие за доставяне, а жалбата срещу оспореното Решение е подадена в ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч на 26.08.2020г., според поставеният й щемпъл. 

             При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

             Жалбата срещу Решение № 130/17.08.2020 г.  на Директора на ТД на НАП Велико Търново е редовна и допустима. Подадена е, от активно легитимирано лице, в срока по чл.268 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните мотиви:

             Оспореното Решение № 130/17.08.2020 г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново е издадено от компетентния решаващ орган, при наличие на сезиране и липса на пороци във формата.

            При издаването му са спазени регламентираните в ДОПК административнопроизводствени правила и приложимия материален закон.

                    При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл.266 и чл.267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административно производствени правила.

               Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл.267, ал.2 от ДОПК в 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на ТД на НАП – гр.Велико Търново да остави без разглеждане и да прекрати производството по жалба с вх. №9343/10.08.2020г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч и с вх. №18291/12.08.2020г. по описа на ТД иа НАП - Велико Търново.

               Формираните от решаващия орган съображения за оставяне на жалбата, подадена с вх. № 9343/10.08.2020г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч и с вх. №18291/12.08.2020г. по описа на ТД иа НАП - Велико Търново без разглеждане и прекратил производството по нея, поради липса на годен предмет, т.к. не е налице мълчалив отказ от страна на публичния изпълнител да се произнесе по формулираното от дружеството искане за погасяване по давност на публични задължения, като е наличен изричен отказ, обективиран в Разпореждане с изх. №С200011-137-0006343/20.07.2020г., срокът за обжалване на който е изтекъл, са обосновани от доказателствата по делото и са в съответствие с приложимия закон.

               По силата на чл.173, ал.1 от ДОПК вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон, за което следва да се подаде молба от страна на задълженото лице. Според чл.22, ал.1 от ДОПК срокът в административното производство е 14-дневен, когато не е установен от закона или определен от органа по приходите, съответно от публичния изпълнител. При входираното от дружеството на 09.07.2020г. искане за прекратяване на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност, срокът за произнасяне от страна на публичният изпълнител е следвало да изтече на  23.07. 2020г.. В случая на 20.07.2020г., което е преди изтичане на срока, същият е издал Разпореждане с изх. № С200011-137-0006343 от 20.07.2020г., с което по същество е отказал погасяване по давност на задълженията на „****“ АД за претендираните финансови години с подробно изложени мотиви в тридесет и пет страници. В издаденото разпореждане изрично е указана възможността при несъгласие с направените в него констатации да бъде обжалвано по реда на чл.266, ал.1 от ДОПК в 7-дневен срок от връчването му. Видно от наличното в преписката удостоверение за извършено връчване, Разпореждането е връчено на декларирания електронен адрес на дружеството, по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК, на 21.07.2020 година, като в седмо дневния срок от съобщението не е подадена жалба по чл.266 от ДОПК.

               Съгласно чл.30, ал.6 от ДОПК „електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието иа електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка иа записа в информационната система“. Предвид произнасянето на публичният изпълнител по искането на дружеството с изричен отказ, обективиран в Разпореждане изх. № С200011-137-0006343 от 20.07.2020г., издадено при спазване на  указания в чл.22, ал.1 от ДОПК 14 дневен срок, от една страна, и от друга констатираната липса на жалба срещу него в нормативно предвидения затова 7-мо дневен срок от съобщаването му на дружеството, изтекъл на 28.07.2020 г., правилно и законосъобразно директора на ТД на НАП В.Търново е оставил жалбата срещу мълчалив отказ на дружеството без разглеждане, поради липса на годен предмет, защото не е налице мълчалив отказ от страна на публичния изпълнител да се произнесе по формулираното от дружеството искане за погасяване по давност на публични задължения, след като е издаден изричен отказ, обективиран в Разпореждане с изх. №С200011-137-0006343/20.07.2020г., срокът за обжалване на който е изтекъл, представляващо основание за прекратяване на производството по нея.   

             В съответствие с принципите на обективност, на служебното начало, залегнали в чл.3 и чл.5 от ДОПК, и предвид разпоредбата на чл.142 от АПК, приложима в производствата по ДОПК по силата на §2 от допълнителните разпоредби на ДОПК, решаващият орган се е произнесъл като е преценил доказателствата, съобразил е относимите факти и обстоятелства от значение за спорното право. Неоснователно е твърдението в жалбата, че издаденото разпореждане на публичния изпълнител не притежава белези на изрично произнасяне по посоченото искане. Видно от съдържанието на същото, публичният изпълнител се е произнесъл по поисканото частично прекратяване поради настъпила давност на производствато по делото относно публичните задължения на длъжника „****“ към НАП по ЗДДС за финансовите ***2 г., ***3 г. и ***4 г., установени въз основа на подадени от длъжника месечни Справки - декларации по чл.125 от ЗДДС за посоченитев искането периоди. В този смисъл от неговото съдържание за жалбоподателя като адресат на административния акт е било видно по кое искане е издадено връченото му Разпореждане изх. № С200011-137-0006343/20.07.2020г. на публичния изпълнител, но е пропуснал срока за неговото обжалване. Доколкото разпореждането е ясно, разбираемо и достатъчно добре мотивирано не е нарушен принципът на правна сигурност, както неоснователно се твърди от жалбоподателя.

             Разпореждането е издадено в законовия срок по ДОПК и е подробно мотивирано на тридесет и пет страници. По преписката са налице доказателства за спиране и прекъсване на давностния срок, поради което правилно и обосновано публичният изпълнител не е приложил 5 годишната давност.  На стр.13 от разпореждането публичният изпълнител е цитирал Разпорежданията, които са довели до прекъсване на давността. Обосновано е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, тъй като давността е спряна с налагането на обезпечителна мярка - запор на банкови сметки с Постановление изх. № 2895/2003/258159/10.06.***1г. / по аргумент от чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК/.

             При проверка за съответствие с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

            Относно публични държавни вземания, каквито са тези за данъци, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета по аргумент от чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, както и вземанията за лихви по тях, съгласно чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК е приложим общия режим на погасителната давност, предвиден в ДОПК.

             Погасителната давност /по вид обща и абсолютна, като срок, съответно 5 и 10 годишна и последици – погасяване на правото на принудително изпълнение/ е материалноправен институт. Поради това, следва да се приложи тази материалноправна разпоредба, която е в сила към момента на възникване на спорното правоотношение, т.к. липсва изрична правна норма в противна насока. Според приложимия по време закон – ДОПК, материално правната норма, която определя срока на погасителната давност е тази на чл.171 от ДОПК, съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно ал.2 от посочената разпоредба с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността.

              Разпоредбата на чл.172, ал.1 от ДОПК регламентира, че давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2.   когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3.     когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4.          когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки.

              При настъпило спиране давностният срок не тече. С отпадане на основанието за спиране се възобновява давностния срок като продължава да тече неизтеклата до момента на спирането част от него. Периодът на спиране на давността не се включва в срока на давността - с него тя се удължава. След отпадане на основанието за спиране тя се допълва с период от време, равен на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. ДОПК не предвижда до кой момент в такава хипотеза давността се счита за спряна, като по тази причина следва да се приеме, че давността спира докато е налице висящ изпълнителен процес. При това публичните задължения ще бъдат погасени по давност с изтичането на абсолютния десетгодишен срок, предвиден в чл.171, ал.2 от ДОПК.

               Действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел ІV на глава 25 „Принудително изпълнение” на ДОПК - чл.220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело (съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова, извършено и обективирано в нарочен акт на публичния изпълнител - разпореждане), изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на възбрана, присъединяването на публични вземания.

                 Видно от мотивите в издаденото по искането на дружеството Разпореждане публичният изпълнител е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, тъй като давността е спряна с налагането на обезпечителна мярка - запор на банкови сметки с Постановление изх. № 2895/2003/258159/10.06.***1г. /по аргумент на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК/. Съобразил е, че задълженията за м. декември 2009г., е следвало е да се платят през ***0г., следователно давността за тях е започнала да тече на 01.01.***1 г. и към настоящия момент не е изтекла. Приел е, че аналогично, 10-годишният давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК, не е изтекъл и за задълженията за следващите години, чието погасяване се иска. Посочил е, че задълженията за 2009г., ***0г., ***1 г. и ***2г., както и тези до м. юли (вкл.) ***3г. са присъединени на основание чл.217, ал. 2 от ДОПК към изпълнителното дело с Разпореждане за присъединяване изх.№2895/ 2003/258275/ 01.11.***3г., връчено на дружеството на 06.11.***3г. Задълженията за м. август и септември ***3г. са присъединени на основание чл.217, ал. 2 от ДОПК към изпълнителното дело е Разпореждане за присъединяване изх.№2895/2003/258281/26.11.*** Зг., връчено на дружеството на 28.11.***3г. Съответно задълженията за ***4г. са присъединени на основание чл.217, ал.2 от ДОПК към изпълнителното дело с Разпореждане за присъединяване изх.№ Изх.№ С160011 -105-0177942/28.10.***6 г., връчено на дружеството на 15.11.***6г.

              Според разпоредбата на чл.217, ал.2 от ДОПК присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми. Публичните взискатели се присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което п****гат изпълнителното основание. Съгласно ал.3 на същия правен тект присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател, а ал.4 от него гласи, че извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.

            При съобразяване искането на дружеството и съдържанието на издаденото по него разпореждане с изх. №0200011-137-0006343/20.07.2020г. на публичният изпълнител се налага извода, че по него е издаден мотивиран изричен отказ,  а не както твърди жалбоподателят мълчалив. При несъгласие с констатациите в Разпореждане с изх. №0200011-137-0006343/20.07.2020г. дружеството чрез процесуалния си представител е следвало да подаде жалба по реда на чл. 266 от ДОПК. Срокът да стори това е бил до 28.07.2020г., тъй като актът е получен на 21.07.2020г. по електронен път, според доказателствата в административната преписка и подадената на 26.08.2020г. жалба от дружеството срещу мълчалив отказ при наличието на издаден изричен, който не е обжалван в законовия срок  е лишена от предмет и правилно е оставена без разглеждане и прекратено производството по нея.

                По изложените съображения, настоящият състав намира, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, а подадената против него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

               При този изход на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото, определено по реда по реда на чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

             Мотивиран така и на основание чл.268 ал.2 от Данъчнопроцесуалният кодекс, Административен съд – Ловеч, четвърти състав

                 РЕШИ:

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****“ АД, ЕИК ****,  със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. ****, представлявано от Г.П.П., Изпълнителен директор на дружеството,  срещу  Решение № 130/17.08.2020 г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което е оставена без разглеждане и прекратено производството по жалба на същото дружество, подадена против мълчалив отказ на старши публичен изпълнител С.В.да се произнесе по Част I т.1-3 на Искане с вх. №8213/09.07.2020г. по Изпълнително дело №11030002895/2003г. за частично прекратяване на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.

                ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ****,  със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. ****, представлявано от Г.П.П., Изпълнителен директор на дружеството да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. Велико Търново разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.268, ал.2 от ДОПК,.

     Да се изпрати препис от решението на страните  по делото.

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: