Присъда по дело №240/2021 на Окръжен съд - Варна
| Номер на акта: | 29 |
| Дата: | 15 април 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.) |
| Съдия: | Трайчо Георгиев Атанасов |
| Дело: | 20213100200240 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 2 март 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
към присъдата по НДОХ № 240/21г. по описа на Окръжен съд - Варна
Окръжна прокуратура – Варна е внесла в Окръжен съд - Варна
обвинителен акт срещу :
В. Х. Й. ЕГН ********** – за престъпление по чл.343 ал.1 б.”В” от НК.
Срещу подсъдимият е възведено обвинение в това, че на 25.09.2019г. в
гр. Белослав, при управление на МПС моторен влекач „Скания" с рег № РР
****** и полуремарке с рег № РР ***** , нарушил правилата за движение -
чл. 20, ал.1 и ал.2 и чл.25 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на К. Н..
В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа изцяло
предявеното обвинение и счита същото за доказано по безспорен и
категоричен начин. Предлага налагане на наказание “Лишаване от свобода” за
срок около минималния, изпълнението на което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок. Пледира за налагане и на наказание “Лишаване от право да
управлява МПС” в рамките на лишаването от свобода.
Наследниците на пострадалият К. Н., чрез процесуалния си
представител адв. А.А. от АК – Варна се конституират като частни
обвинители. В пледоарията си по същество повереника се присъединява към
изложеното от прокурора по отношение на наказанията.
Защитата на подс. Й. в лицето на адвокат А. А. от АК – Варна в
разпоредително заседание заявява признаване изцяло на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт от подзащитния му и моли
разглеждането на делото да продължи по реда на Глава 27 от НПК
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“
при условията на чл.371 т.2 от НПК. В пледоарията си по същество защитата
акцентира на смекчаващите отговорността обстоятелства и счита, че
наказание следва да бъде наложено при условията на чл.55 от НК.
Подсъдимият В.Й. се признава за виновен, признава фактите изложени в
обвинителния акт, изразява съжаление за стореното и в последната си дума
моли да му бъде наложено минимално по размер наказание.
От фактическа страна и в съответствие с разпоредбата на чл.373 ал.3
от НПК съдът счита за установени следните обстоятелства :
Подсъдимият В. Х. Й. живее в с.Б. обл.Разград и работи като
професионален шофьор от 1982г.. неженен, със средно образование,
неосъждан.
На 25.09.2019 г. около 17.30 часа, в дома си, след разходка, се прибрала
1
свидетелката И.. С нея били бащата и майката на приятеля й, свидетелят Д.
П., пострадалият К. Н. и съпругата му, свидетелката Г. Н., както и децата й. К.
Н. бил паркирал автомобила си, „Опел“ модел „Астра" с per, № В 8251 КМ, на
улицата пред къщата, находяща се на адрес в гр. Белослав, ул. „Христо Ботев"
№ 24. Колата била разположена срещу движещите се в съответната лента
МПС. Движението не било натоварено. Свидетелката И. влязла в дома си с
големия си син, а малките деца останали навън с дядо си и с баба си.
Около 17.50 часа по улицата срещу паркирания Опел се движел подс.
Й.. Той управлявал моторен влекач марка „Скания", модел „Р 500", с per. №
РР **** ***,с е прикачено към него ППС, полуремарке марка „Шмитц",
модел „Готха Скай 24", с per. № РР 4181 ЕХ.
Имало достатъчно естествена светлина. Пътният участък бил без
неравности, сух, равен и прав. Движението по улицата било двупосочно с
обща ширина на пътното платно 820 см без пътна маркировка.
Подсъдимият Й. имал зона на пряка видимост не по-малко от 70 метра,
в рамките на която да забележи и реагира адекватно на паркираното МПС в
лентата му на движение. Опасната зона за спиране, изчислена oт ATE на база
на скоростта му на движение от 40 км/ч била от порядъка на 32,27 м.
При тази пътна обстановка Й. се движил със скорост от 40 км/ч, видно
от отбелязаното в тахошайбата, приложена по делото.
Решил да заобиколи спрения автомобил, но не преценил страничното
разстояние между управлявания от него влекач с ремарке и блъснал
паркирания Опел. Ударът бил челен, ексцентричен, с взаимно застъпване
/зацепване/ около 0.45-0.50 метра, мерено по ширина н е бил осъществен с
детайли от предни десни части на двата автомобила.
В момента на удара пострадалият Н. бил с лице към катастрофата, прав,
с десен крак върху бордюра и с ляв на около 0.25 м. от десния ръб на пътното
платно.
От удара лекият автомобил бил отхвърлен по посоката на движение на
товарния състав, при което задната част на Опел-а се качила върху тротоара и
ударила намиращия там неподвижен пострадал. Тялото му било отхвърлено и
се ударило в стената на разположената в близост къща (дом № 24).
В резултат на удара пострадалият получил съчетана травма - гръдна и
коремна. Била разкъсана стената на гръдната и коремната аорта, което
причинило излив на около 1800 мл. кръв в гръдната и коремната кухина.
Развилата се остра кръвоизливна анемия била несъвместима с живота.
Смъртта настъпила много бързо и била неизбежна. Пристигналият
впоследствие екип на Бърза помощ само я констатирал, видно от приложения
по делото фиш (т.1 л.84).
Подсъдимият Й. успял да спре автомобила си на около 30- метра, след
2
мястото на удара.
Суматохата след катастрофата била възприета от попътно движещият се
с автомобила си свидетел П. К., който сигнализирал телефон 112. Свидетелят
К. Я. също видял последиците от сблъсъка и телефонирал за помощ.
Такава не можело обективно да бъде оказана, предвид коментираната
тежка и несъвместима с живота травма на пострадалия.
Видно от заключението на Съдебно медицинска експертиза № 149
/2019г., пострадалият не бил употребил алкохол.
За да приеме гореизложената фактическа обстановка като безспорна
съдът изцяло кредитира събраните в хода на наказателното производство
гласни доказателства присъединени към доказателствената съвкупност по
реда на чл.283 от НПК – обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите Г.Н., В. Н., Д. Н., К. И., В. П., Ж. Ж., П. К. и К. Я., писмените
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие с приложен
фотоалбум, Съдебно автотехническа, Съдебно – медицинска и Видео
техническа експертизи, справка за съдимост, с характеристични данни и
такава от сектор “КАТ” при ОД на МВР – Варна. Гореописаните
доказателства са последователни и непротиворечиви и водещи до единствено
възможен извод за виновността на подсъдимия.
Гореизложените установени обстоятелства водят до следните правни
изводи:
След преценка на всички доказателства по делото съобразно
разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност съдът
счита, че подсъдимият В. Х. Й. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление наказуемо по чл. 343 ал.1 б.”В” от НК, тъй
като на 25.09.2019г. в гр. Белослав, при управление на МПС моторен влекач
„Скания" с рег № РР ****** и полуремарке марка „Шмитц“ с рег № РР *****,
нарушил правилата за движение - чл. 20, ал.2 и чл.25 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на К. Н..
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице.
Изпълнителното деяние е изразено в действие – подсъдимият е
управлявал МПС и е нарушил правила за движение установени в чл.20 ал.2,
тъй като е управлявал със скорост, която не му е позволила да спре при
наличие на предвидимо препятствие, какъвто се е явявал спрелия на пътното
платно лек автомобил. Ако подсъдимия бе изпълнил задължението си да спре
доколкото е имал такава възможност то не би се стигнало до получения
престъпен резултат.
Нарушена е и разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП доколкото след като
подсъдимия не е спрял той е решил да заобиколи спряното ППС без да се
3
убеди, че извършената от него маневра няма да създаде опасност за
участниците в движението.
Която и от двете цитирани разпоредби да бе спазил подсъдимия, то той
не би причинил получения престъпен резултат – смъртта на К. Н..
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
непредпазливост – деецът не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Накърнени са обществените отношения свързани с реда на
функциониране на транспорта в страната.
Причина за извършване на деянието е нарушаването на императивни
разпоредби в ЗДвП – чл.20 ал.2 и чл.25 ал.1.
Съдът като взе предвид, че по делото не са налични доказателства
подсъдимия да е загубил контрол върху управляваното от него ППС, а и такъв
факт не се твърди в обвинителния акт на осн. чл.304 от НПК оправда Й. в
частта на обвинението да е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП.
Настоящият състав счете, че не са налице доказателства за да приложи
привилегированата разпоредба на чл.343А ал.1 б.”Б” от НК спрямо
подсъдимия. Констатираните от СМЕ телесни увреждания на пострадалия К.
Н. са били несъвместими с живота и ефективна първа помощ не е могло да
бъде оказана.
За да определи вида и размера на наказание удовлетворяващо целите на
чл.36 от НК съдът съобрази конкретните особености на престъпното
посегателство и неговия извършител, както и мотивиралите осъществяването
му подбуди.
Степента на обществена опасност на деянието настоящият състав намира
за невисока спрямо обикновените случаи на престъпления по горецитирания
законов текст.
Степента на обществена опасност на дееца е също невисока –
дългогодишен водач на МПС с добри характеристични данни.
За да определи вида и размера на наказанието съставът отчете :
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете наличие на
предходна съдимост за която подсъдимият е реабилитиран по право.
Като смекчаващи такива съдът прецени :
добри характеристични данни по месторабота
изразеното съжаление за стореното
обстоятелството, че за повече от 35 години стаж като професионален
водач на МПС е допуснал две нарушения санкционирани с наказателни
постановления и три глоби по фиш. Сред тях няма нито една санкция за
4
допуснато ПТП
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито едно
единствено, но изключително по своя характер и следва наказанието да се
определи при условията на чл.54 от НК и да бъде по вид “Лишаване от
свобода”.
Определяйки размера му настоящия състав на ВОС счете, че
наказанието следва да се определи при отчетлив превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в минималния законовоустановен размер от 2
/две/ години „Лишаване от свобода“.
На осн. чл.58А ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с
1/3 и наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
/една/ година и 4 /четири/ месеца.
Съдът счете, постигане на целите на наказанието – най - вече личната
превенция могат да се постигнат без изолиране на подсъдимия от
обществото, поради което отложи изпълнението му, като определи
изпитателен срок от 4 години.
Съдът взе предвид обстоятелството, че от една страна подсъдимия Й.
не е рисков водач на МПС, а от друга, че се препитава като упражнява
професията „шофьор“ и реши че може да прояви снизходителност при
определяне на размера на наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС“. Затова и на осн. чл.343Г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът лиши
подсъдимия от право да управлява МПС в рамките на наказанието „Лишаване
от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца.
Съдът намира, че така определения размер на наказанието ще
спомогне подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване на законите,
ще се въздейства предупредително върху него и ще въздейства възпитателно
и предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по този
начин ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от
НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи съдебните и
деловодни разноски в тежест на подсъдимия.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
5