Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл.258. до чл.273 ГПК. С Решение № 5 от 05.01.2010 год., постановено по гражданско дело № 821/09 год., ВТРС е осъдил „Е. 91.” Е., със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ”Г. М.” №..., представлявано от управителя Е. Д. И. да заплати на „Б..” Е., със седалище и адрес на управление гр. П., бул. Р. № ..., представлявано от управителя Н. Г. А. да заплати сумите както следва: 78, 72 лв. представляваща стойността на доставени и незаплатени стоки, за които е съставена фактура №...г.; сумата от 1519, 49лв., представляващи стойността на доставени и незаплатени стоки , за които е съставена фактура №....; сумата от 3511, 86лв. , представляваща стойността на доставени и незаплатени стоки, за които е съставена фактура с №8....; сумата от 1822, 61 лв., представляваща стойността на доставени и незаплатени стоки, за които е съставена фактура с №...; сумата от 2089, 28 лева, представляваща стойността на доставени и незаплатени стоки, за които е съставена фактура с №....; сумата от 2181,35 лв., представляваща стойността на доставени и незаплатени стоки, за които е съставена фактура с №..., ведно със законната лихва, считано от датата на подаÔане на исковата молба- 09.03.2009год. и сумата в размер на 1991,32лв- разноски по делото. В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от ответника ”Е.” Е., гр. С., с която се обжалва първоинстанционното решение като незаконосъобразно и неправилно по подробни съображения, изложени в жалбата. Твърди се, че видно от издадените фактури е отбелязано начин на плащане- в брой, като между страните няма договорка за плащане по „банков път”. Залагат се доводи, че изводите на първоинстанционният съд противоречат на Наредба №4/99г, като относно представените лимитните карти се излага мнение, че същите не са документ, удостоверяващ плащане от страна на дружеството. Излага съображения, че в решението не е взето под внимание заключението на вещото лице и това, че процесните фактури са платени текущо с получаване на съответните касови бележки. По делото са представени фактури със съответните прикрепени към тях касови бонове. Твърди се още, че ВТРС не е взел предвид показанията на свидетелите, според които между двете дружества е имало договорка, че при пазаруване ще се издава касов бон и ще се плаща по него, а фактурата ще се издава в края на месеца. Фискалните бонове са осчетоводени по „сметка каса” на ответник жалба. Залага се довод,че винаги при издаване на касова бележка се плаща. С жалбата се отправя искане ВТОС да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което предявените искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД да бъдат отхвърлени. Претендира се заплащане на разходите по делото. Въззиваемият „Б..” Е. – гр. П. чрез процесуалния си представител адв. Чокойски от ВТАК, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди , че пред първа инстанция са събрани многобройни гласни и писмени доказателства, от които е установено, че по процесните фактури плащане не е извършено. Излага доводи, че следва да се съобрази заключението на вещото лице У. по назначената съдебно- счетоводна експертиза. Становището на вещото лице е, че в счетоводството на „ Б.” Е. процесните фактури са отразени като незаплатени. Установеният по делото факт, че ответника има касови бонове, не означава, че е извършено плащане на горивата. Твърди, че според Нредба№ 4/16.02.99г. се съдържа изключение в чл.23, ал.1, изр.2 от същата, съгласно която за продажба на горива се издава фискална бележка, включително и за плащания по банков път.Ответниците не са представили разходни касови ордери за закупено гориво, а свидетелите твърдят, че касова бележка излиза автоматично. Това, че не е извършено плащане се установява и от лимитните карти, тъй като практиката е била при извършване на плащане да се отбелязва изрично върху лимитната карта. Моли съда да остави в сила обжалваното решение, с присъждане на разноски. Великотърновски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна, следното: Жалбата е допустима, подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявени са обективно съединени иска с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД. Междуищецът „Б. ”Е. –гр. П. и ответникът „Е.” Е. – гр. С. са съществували търговски взаимноотношения за покупко-продажба на горива, по силата на които са доставени стоки, описани подробно в издадените шест броя фактури. Същите взаимноотношения не са обективирани в писмен договор. По отношение на фактурите ищецът е заявил, че плащане по тях не е имало и ответникът към настоящият момент му дължи обща сума в размер на 11 203.31 лв. и лихва за забава върху тези суми, считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. По делото не се спори, че са съществували търговски взаимноотношения между двете страни. Ищецът е издал 6 броя фактури, а именно: за сумата от 78, 72 лв. е съставена фактура ...; за сумата от 1519,49лв. е съставена фактура №... за сумата от 3511, 86лв. е съставена фактура с №...; за сумата от 1822, 61 лв. е съставена фактура с №....; за сумата от 2089, 28 лева е съставена фактура с №... и за сумата от 2181,35 лв. е съставена фактура с №... Няма спор между страните, че стоката е доставена. Ищецът „Б. ”Е.- гр. П. е изпратил нотариална покана до Е. 91” Е. С.. С нея ответникът е поканен да заплати сумите по процесните фактури. Доколкото това не е стоено, то със съставения Констативен нотариален акт от нотариус Д. Д. е прието, че „Е.” Е.- гр. С. признава своето задължение. Във връзка с това твърдение ответникът заявява, че не е получавал такава покана. Пред първа инстанция е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните и е приета от съда. В заключението вещото лице Узунов е установило, че в счетоводството на „ Е.” Е. – гр.С., спорните фактурите са надлежно осчетоводени като дебит на сметки 302 Материали и 4531 ДДС покупки и кредит на сметка 501 Каса. От тези счетоводни записвания вещото лице прави извод, че закупените материали са заплатени по касов път. Фактурите са отразени по ЗДДС в дневниците за покупки за съответните месеци и фирмата е ползвала следващия се данъчен кредит. В тази част заключението на вещото лице се подкрепя от заверените писмени копия от документи представени пред първа инстанция от „ Е. ” Е.- Заверени копия от: извлечение на дневника за покупките; справки – декларации за ДДС ; протоколи за приемане на декларациите и дневниците по ДДС , касаещи периода за доставка на гориво. Вещото лице е проверило и счетоводството на „Б. .” Е.- гр. П.. Там продажбите са отразени, без да има впоследствие съответни разплащания. По партидата на „Е.” Е., С. се води задължение по 19 фактури, между които и процесните шест. Вещото лице в съдебно заседание пред първа инстанция заявява, че ответникът му е представил за сведение и Разходни касови ордери, към всяка фактура. Такива вторични счетоводни документи, след като са изискани от първоинстанционният съд, не са представени по делото. Пред първа инстанция са ангажирани свидетели от ищцовата страна, които твърдят че е имало договорка да се плаща в края на месеца след издаване на фактура. Както и че колонките в бензиностанцията пускат автоматично касова бележка. Свидетелката С. установява, че служител на бензиностанцията е взел наличните в бензиностанцията приходни- касови ордери. От правна страна. Доколкото не е налице писмен договор между двете страни, съдът следва да се съобрази с наличните фактури/ като удостоверителен документ за извършената търговска продажба/ по делото, заключението дадено по съдебно- счетоводната експертиза, показанията на свидетелите и конкретните търговски взаимноотношения между страните. Същите са свързани с доставка на гориво, предвид което за конкретния период в който са издадени спорните фактури е налице действието на Наредба № 4/16.02. 1999г. Безспорно установено от данните по делото е, че страните са търговци по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Продавачът – ищец по делото дължи прехвърлянето на собствеността и предаването на стоката, а купувачът – ответник– получаването на стоката и заплащането на цената.Доколкото няма спор за доставката по процесните фактури, доказателствената тежест за установяване факта на плащането е върху ответника. Ищецът в изпълнение на задълженията си е издал данъчни фактури за продадената стока – чл. 321 от ТЗ. Фактурата удостоверява, че стоката е получена и се дължи плащане на цената – чл. 326 и чл. 327 от ТЗ. В случая продавача – ищец е изпълнил задължението си и затова има право да получи насрещна престация. Той е издал фактура за продадената стока – чл. 32 ТЗ. Като свидетелстваш документ обаче, фактурата не е основание за плащане – основанието е доставката, фактурата само удостоверява този факт. Ответника е получил стоката - установен факт по делото, по който не се спори. В чл. 327 ал.1 ТЗ се установява правилото, че купувача следва да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В конкретния случай друго не е уговорено. Всяка от фактурите представлява договор за покупко-продажба. Във три от фактурите страните са уговорили начин на плащане с платежно нареждане, т.е. по банков път., а в останалите три по банков път и в брой. По делото липсват ПКО и РКО. Видно от представените фактури ищецът е предал горивото, но ответникът не е платил цените, доколкото липсва подпис на получател във всяка една от фактурите, предвид което същите не могат да се приемат като годно доказателствено средство за извършени плащания по пр¯цесните продажби. Поради това съдът приема данните по заключението на вещото лице, отразяващи счетоводните записвания в двете фирми. Твърденията на „ Е.” Е., С. са че те са си плащали след издаване на касова бележка, като са имали устна договорка- фактура за извършената доставка да се издава в края на месеца, са неоснователни, доколкото към процесния период- продажбата на горива е законодателно уредена в Наредба№ 4/16.02.99г за регистриране и отчитане на обекти. Според чл.23, ал1, изр.2 от същата наредба, за продажба на горива се издава фискална бележка, включително и за плащанията по банков път. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че издаването на касова бележка при продажба на горива има по-скоро смисъл на отчитане на оборота на горивото. Като доказателства за защита на аргумента си , че е платил по спорните фактури ответникът представят касови бележки. Предвид горните заключения става ясно,че твърденият на „ Е.” Е., С. следва да се съобразят с другите доказателства и факти по делото. От заключението на вещото лице е видно, че плащане от страна на ответникът не е осъществено и същото дружество фигурира като длъжник по процесните шест фактури в счетоводството на „Б. ”Е. –гр. П.. Показанията на свидетелите удостоверяват факта, че колонките за бензин при зареждане са пускали автоматично касова бележка. Свидетелите твърдят, че е било договорено плащането да става не след зареждане, а в каря на всеки месец, за което да се издават първични и вторични счетоводни документи. От представените по делото копия от процесни фактури е видно, че липсва подпис на получател върху тях. От показанията на свидетелкта С. е видно, че при плащането се издават и вторични счетоводни документи. Първоинстанционният съд е изискал изрично от „ Е. 91” Е.- гр. С. да бъдат представени Разходни касови ордери. Такива не са представени, като ответникът е завил, че тези документи не са налични в неговото счетоводство. Предвид горното по делото не се доказва по безспорен начин плащане по процесните фактури. Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението на ВТРС следва да бъде потвърдено. Като последица от уважаване на иска ответникът следва да заплати законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и направените от ответник жалба разноски от 450 лв.- адвокатски хонорар за въззивна инстанция. Воден от гореизложеното Великотърновски окръжен съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/ 05.01.2010 г., постановено по гр. дело № 821 по описа за 2009 г. на Районен съд- гр.Велико Търново. ОСЪЖДА „Е.” Е., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.” Г. М.”№ ..., с ЕИК ..., представлявано от управителя Е. Д. И. да заплати в полза на „Б..” Е., със седалище и адрес на управление гр. П., бул. Р. № ...., с ЕИК ..., представлявано от управителя Н. Г. А., сумата от 450/четиристотин и петдесет лева/,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивна инстанция. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |