Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Р., 08.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.НСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публичното заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при секретаря Светла Пеева и с участието на прокурора Валентина
Личева, като разгледа докладваното от съдия Ралица Герасимова в.н.о.х.д. № 888/2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №62 от 15.07.2020 г. по н.о.х.д. №438/2020 г. на РРС, 6-ти
наказателен състав, подс. П.Ц.Д. е бил признат за
невинен в това, че на а 25.10.2019 г. в
гр.Р. е управлявал моторно превозно средство – мотопед „*****“, с номер на рама
*****, което не е регистрирано по надлежния ред – по реда на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото
обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е
постъпила въззивен протест от прокурор при РРП. В
същият се излагат съображения за процесуална и материална незаконосъобразност
на атакувания акт. Развиват се доводи в насока допуснато от страна на
проверяваната съдебна инстанция съществено процесуално нарушение, изразяващо се
в липса на мотиви на атакувания акт. Конкретизира се, че не е бил извършен
надлежен доказателствен анализ на приобщените в производството гласни и писмени
доказателства. Сочи се превратно възприемане на релевантни за производството
факти. Развиват се и пространни съображения, касателно неправилност на част от
фактическите изводите на РРС- конкретно досежно възможността на подсъдимия да
управлява лек автомобил, за обстоятелството изисква ли се правоспособност за
управление на процесното превозно средство и за това
било ли е реализирано изпълнителното деяние на престъплението по повдигнатото
спрямо подсъдимия обвинение. Моли атакувания съдебен акт да бъде отменен, а
делото върнато за разглеждане от друг състав на Районен съд – Р.. Алтернативно предира подсъдимият Д. да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението с дадената от органите на досъдебното производство
квалификация.
В съдебно заседание пред РОС представителят на Р.нска
окръжна прокуратура счита първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна.
Счита, че в рамките на съдебното дирене са били събрани достатъчно доказателства
в насока осъществяване на деянието по повдигнатото му обвинение за осъществен
състав на престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Упълномощеният защитник на подс. П.Ц.Д. моли
протеста на представителя на прокуратурата да бъде оставен без уважение. Намира
обвинението за недоказано и прави искане присъдата на РРС да бъде потвърдена.
Подсъдимият П.Ц.Д., редовно призован за датата на въззивното
съдебно заседание – не се явява и не изразява становище.
Р.нски окръжен съд, като съобрази изложените от
страните доводи и служебно провери правилността на присъдата съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Ясно изразеното вътрешно убеждение на РРС по фактите е формирано на
основата на правдив, макар и лаконичен анализ на доказателствената
съвкупност – гласните доказателства (обясненията на подс.
Д., показанията на св. П.), писмените такива и заключението на автотехническата експертиза.
Изброената доказателствена маса установява
еднопосочно, че подсъдимият П.Ц.Д. бил неправоспособен водач. Осъждан бил за
управление на МПС без да е правоспособен. До 25.10.2019 г. имал наложени седем
наказания за нарушения по ЗДвП. След осъждането си Д. си закупил мотопед „*****“
с педали, за управлението на който мислел, че не се изисква правоспособност. Смятал
също, че за този вид превозно средство не се изисквала регистрация, поради
което го управлявал като ходел с него до работа си. Мотопедът не бил
регистриран от компетентните органи и нямал поставени регистрационни табели.
В следобедните часове на 25.10.2019 г. подсъдимият с мотопеда посетил
павилион, находящ се в покрайнините на гр.Р. в района
на Д.. Там употребил значително количество алкохол. Около 18.00 ч. повлиян от
употребения алкохол той тръгнал да се прибира към дома си. Същият тикал
мотопеда, но в един момент следствие алкохолното си опиянение паднал на пътното
платно на бул. Б. в близост до разделителната ивица.
Междувременно за случилото се били уведомени служителите на сектор ПП при
ОД на МВР Р., като на мястото на инцидента били изпратени св. Ц.П.и Т.Г.–
полицаи при сектор ПП при ОД на МВР Р.. При пристигането си на място двамата
пътни полицаи видели подсъдимия, който бил във видимо нетрезво състояние и
неадекватен. Св. П. установил самоличността му, след което отишъл до близката
бензиностанция и прегледал записите от охранителните камери. Видял, че
първоначално подсъдимият бутал превозното средство, след което седнал върху
него. При това св. П. решил, че подсъдимият е управлявал мотопеда и съставил с
колегата си няколко отделни акта за допуснати административни нарушения по
ЗДвП. Впоследствие подс. Д. отказал да бъде тестван
за употреба на алкохол.
При анализа на доказателствената съвкупност
първоинстанционният съд е извършил правдив макар и лаконичен анализ на
събраните гласни доказателства, приемайки и относителната им еднопосочност. В
тази връзка и с оглед наведените доводи в протеста на представителя на РРП
следва да се посочи, че при липса на съществени противоречия в доказателствената съвкупност, с оглед предписанията на
чл.305, ал.3 от НПК не се налага подробното анализиране и съпоставка на
отделните доказателствени източници.
В допълнение към изложено от страна на проверяваната съдебна инстанция и с
оглед конкретните оплаквания в протеста, въззивният
съд на собствено основание извърши самостоятелен анализ на приобщената в
рамките на съдебното дирене доказателствена
съвкупност, констатирайки цялостната и безпротиворечивост.
Така следва да се посочи, че при оценка на обясненията на подс.
Д., въззивният съд, както и първостепенният, изходи
от двойнствената им природа-от една страна същите се
явяват основно средство за лична защита, чрез което привлеченото към углавна
отговорност лице се възползва от признатата си и гарантирана от процесуалния
закон възможност да вземе отношение по повдигнатото му обвинение, като го
отхвърли и съответно защити своите права и законни интереси. От друга страна
обясненията се явяват и доказателствено средство и
като такова следва да се бъдат ценени във връзка с останалия доказателствен
материал, с оглед собствената им логичност и вътрешна последователност.
Достоверността на обясненията на подсъдим следва да бъде установявана при
спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства-по пътя на
доказването, при оценка на събраните по предвидения в НПК процесуален ред други
доказателства.
Изхождайки от това дефинирано в процесуалния закон правило, настоящият
състав както и първоинстанционният прецени, че следва да се кредитират изцяло
обясненията на подс. Д.. Съдебният състав ги възприе
изцяло съобразявайки на собствено основание, че същите са логични,
последователни и кореспондират с останалите гласни доказателства по делото. В
рамките на съдебното разглеждане на делото, както е посочила и проверяваната
съдебна инстанция не са били събрани каквито и да е доказателства, които да
опровергават изложението на подсъдимия, касателно интересуващите производството
факти. В последната насока не могат да възприети доводите във въззивния протест
– че същите се опровергават от показанията на св. П.. В тази насока на първо
място следва да се посочи, че показанията на този свидетел нямат характера на
пряко доказателство, а на производно такова – същият не сочи конкретно
възприето поведение на подсъдимия по управление на превозното средство, а
пресъздава наблюдение на неприобщен в рамките на наказателното производство
запис от охранителна камера. В този
смисъл и казаното от негова страна не би могло да доведе до опровергаване
обясненията на подсъдимия само по себе си, при липса на други събрани по
процесуалния ред доказателства, доколкото в случая би се достигнало до недопустимо нарушаване на
забраната за подмяна на първични с производни доказателства. В тази насока и правната доктрина, и константната съдебна
практика сочат, че подмяната на първични доказателства с производни е допустимо
единствено тогава, когато производните се явяват средство за
разкриване на първични доказателства,
когато служат за проверка на първични доказателства и когато заменят
първичните доказателства, ако те се окажат недостъпни. В настоящият случай, не
е налице нито една от трите хипотези, като дадените показания на св. П. не биха
могли да бъдат ценени и да послужат за изграждане на изводи свързани с реализиране
на изпълнителното деяние на престъплението по повдигнатото обвинение на подсъдимия,
а още по-малко единствено и само въз основа на тях да бъде постановен съдебен
акт с осъдителен диспозитив. Нещо повече – в
показанията си този свидетел дори не сочи с категоричност, че е видял на записа
от камерите подсъдимият Д. да извършва действия по управление на превозното
средство, а единствено сочи, че е видял как той първоначално го е бутал, а след
това се е качил на него. В обобщение липсват твърдените нарушения на
процесуални правила, свързани с надценяване доказателствената
стойност на обясненията на подсъдимия и подценяване на тази на показанията на
св. П..
Доказателствени изводи в насока
осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл.345 от НК не
могат да бъдат изградени и на базата на показанията на св. Б.М.. Същата е
категорична в рамките на съдебното дирене, че не е възприела факти, от значение
за производството, а единствено пресъздава казаното и от лице, непритежаващо
свидетелска годност. В този смисъл доколкото първичните доказателства
(показанията на сина и, страдащ от шизофрения) не биха могли да бъдат поставени
в основата на доказателствените изводи на която и да
е съдебна инстанция предвид негодността им, то съответно и производните такива,
които ги възпроизвеждат не могат да бъдат ценени и следва да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност. Допълнително следва да
се посочи, че и в нейното изложение липсва твърдение за управление на мотопеда
от страна на подсъдимия на процесната дата и място
(същата сочи, че е разбрала, че подсъдимият е „тътрел“ мотопеда).
При правилно установената фактическа обстановка, с направените от страна на
въззивната съдебна инстанция допълнения първата инстанция е направила
законосъобразни правни изводи, като е приела, че поведението на подсъдимия П.Д.
не е осъществило от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна
практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато
обвинението спрямо конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата
не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи
относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни
признаци. Разпоредбите на чл.16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично
провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия до завършване на
наказателното производство с влязла в сила присъда. Уточнява се, че същият може
да бъде признат за виновен само когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не
се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е извършено или че не
е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за невиновен (ППВС №6
от 04.05.1978 г.).
Настоящият съдебен състав, както и първостепенният намира, че събраните по
делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат
подсъдимият Д. за виновен в извършване на посоченото деяние по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.
За да отговори на един от основните въпроси по чл. 301, ал. 1 от НПК, а
именно извършено ли е било престъплението, за което подс.
Д. е бил привлечен да отговаря углавно, въззивният
съд обсъди самостоятелно всички доказателства и доказателствени средства, върху
които се гради приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка.
Анализът на доказателствените материали поотделно и в
тяхната логическа връзка, не обуслови извод за несъмнена доказаност на
обвинението за осъществен състав на престъпление с посочената по-горе правна
квалификация.
В настоящото производство единственото, което е било доказано безспорно и
категорично е че на 25.10.2019 г. подсъдимият е бил на мястото на твърдяното
извършване на престъплението, че е бил със собствения си мотопед, който не е
бил надлежно регистриран и че на същия от страна на полицейските служители св. П.
и Т.Г.са били съставени няколко АУАН - за отказ да бъде тестван за употреба на
алкохол, за управление на МПС без да притежава СУМПС и за допускане на ПТП.
Единствените косвени доказателства, събрани в хода на съдебното дирене пред
първата инстанция, свидетелстващи за съпричастност на Д. към реализиране на
престъпното деяние по повдигнатото му обвинение са така съставените от страна
на полицейските служители АУАН и установеното с показанията на св. П., че
същият е бил в непосредствена близост до падналото на пътното платно МПС.
Липсват категорични такива, свидетелстващи, че Д. е управлявал моторното
превозно средство на процесната дата и място преди
реализиране на полицейската проверка. Както подробно беше изложено по-горе
единственото доказателство с производен характер в тази насока са показанията
на единия от полицейските служители-св. П., според който същият е видял на
неприобщен в производството видеозапис подсъдимият да бута мотопеда и да сяда
върху него.
Посочените гласни доказателства както беше отразено по – горе въззивният съд, както и първоинстанционният намира за
недостатъчни за изграждане на категоричен, а не предполагаем извод, че П.Д. е
управлявал моторното превозно средство. Тук следва да се посочи също така, в
допълнение на развитите по-горе съображения относно доказателствената
стойност на показанията на този свидетел, че сама по себе си липсата на активно
защитно поведение (отричане, опровергаване, възражение) не се равнява на
признание и в този смисъл не би могло да послужи като надлежен доказателствен
източник за наличието на депозирано такова пред полицейския служител. Що се
касае за тълкуванията на последния, то същите нямат доказателствена
стойност, доколкото с оглед предписанията на чл.117 от НПК с показанията си
свидетелят следва да възпроизведе единствено възприетите от негова страна факти
имащи значение за разкриване на обективната истина по делото. На второ място въззивният съдебен състав намира, че изложеното от страна
на св. П. не носи информация (дори и производна) за конкретно реализирано
поведение на подсъдимия субсумиращо признаците на
престъпния състав по повдигнатото му обвинение.
Останалите доказателства по делото също не могат до допринесат за формиране
на категоричен извод, че подсъдимият е извършител на престъплението по чл. 345
от НК.
Принципът на обективната истина, формулиран в чл. 13 НПК, с който тясно е
свързан принципа за оценка на доказателствените
материали по вътрешно убеждение изисква и предпоставя
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото (чл. 14, ал. 1 НПК). Съдебната практика (при съблюдаване на посочените по-горе
основни начала на наказателния процес) многократно се е произнасяла, че
косвените доказателства (улики) могат да послужат като единствена основа за
изграждане на осъдителна присъда, но направеният въз основа на тях извод трябва
да бъде единствено възможният. Обвинение, основано само на косвени
доказателства - улики, ще бъде доказано по несъмнен начин само тогава, когато
всяка улика е свързана с основния факт и е от такова естество, че обсъдена във
връзка с всички останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава
основание да се направят изводи относно основния факт, за да се разкрие
обективната истина досежно обстоятелствата, при които е извършено
престъплението. В настоящия случай съставените АУАН и изложеното от страна на
св. П., че подс. Д. е бил в близост до мотопеда
косвено свидетелства за съпричастност на подс. Д. към
реализиране на престъплението по повдигнатото обвинение, но тези две косвени
доказателства се явяват недостатъчни за приемането на единствено възможния извод,
че Д. го е управлявал преди това, още повече предвид изложеното от негова
страна в неопроверганите му обяснения.
В хода на първоинстанционното, както и на въззивното
производство, не са съществували други възможности за събиране на доказателства
за авторството на престъплението. Поради това, след като анализът на
доказателства не изключва възможността да бъдат изградени различни версии от
тази, заложена в обвинението, РОС, както и РРС счете, че обвинението не е
доказано по начина, който чл. 303 НПК изисква, за да се постанови
законосъобразна и обоснована осъдителна присъда срещу подсъдимия.
Без значение за настоящото производство са пространните доводи досежно
необходимостта от правоспособност за управление на този вид ППС и „уменията“ на
подс. Д. да управлява такова. Безспорно е, че същите
по същество са правилни, но при липса на обвинение за осъществен състав на
престъпление по чл.343в от НК всичко това е извън предмета на доказване в
производството. В този смисъл и допуснатите фактически неточности в атакувания
съдебен акт не могат да се отразят на неговата правилност и законосъобразност.
Без значение, с оглед изложеното по-горе за доказателствената
необезпеченост на обвинението са и доводите от въззивния протест, касателно
мястото на инцидента и неговата отдалеченост. Предположенията, както беше
посочено по-горе не могат да се поставят в основата на осъдителен съдебен акт и
съображенията на представителя на държавното обвинение са в противоречие с правилата
относно доказателствената тежест в наказателното
производство и презумпцията за невиновност на привлеченото към углавна
отговорност лице. При липса на надлежно събрани годни доказателства, които да
опровергават по несъмнен начин обясненията на подсъдимия не може априори, следвайки житейската логика същите да не бъдат
признати за надлежно отражение на интересуващите производството факти.
На второ място за пълнота и прецизност следва да се посочи, че в
производството не са били събрани и доказателства за субективна съставомерност
на извършеното от страна на подсъдимия деяние по текста на цитираната
материална норма. Съображенията на настоящия съдебен състав в тази насока са
следните: В конкретния случай се касае за деяние, което би могло да се
реализира единствено и само при умишлена форма на вина. От своя страна
интелектуалната страна на умисъла предпоставя във
всички случаи представи на лицето относно обективните признаци на престъпния
състав и волева насоченост към осъществяването им. В настоящото производство не
е било доказано наличието на ясни представи у подсъдимото лице относно
обстоятелството, че мотопед от подобен клас подлежи на регистрация пред КАТ. Неопровергани
(например чрез издирване на продавача и неговия разпит) се явяват обясненията
му, че същият е бил убеден, че не се налага предприемане на такова поведение от
негова страна, респективно, че недопустимо ползва нерегистрирано надлежно ППС.
Липсата на представи у подсъдимото лице относно, който е да било обективен
признак на престъпния състав във всички случаи води липса на умишлена форма на
вина и съответно в конкретния случай и до липса на съставомерно
деяние от субективна страна.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира
основания за изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, поради което прие, че той следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6 и чл. 338 от НПК, Р.нски окръжен съд, Наказателно отделение
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №62 от 15.07.2020 г. по н.о.х.д. №438/2020 г. на
РРС, 6-ти наказателен състав.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.