О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Варна, 22.04.2019г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в закрито заседание, проведено на двадесет
и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2682
по описа на ВРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на „“ С.А., Париж, чрез „Б,П Па“ С.А, клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 срещу О.М.Х.,
ЕГН ********** за установяване в отношенията между страните
съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 8561/2018г. по описа на ВРС.
Видно
от служебно присъединеното ч.гр.д.№ 8561/2018г., в
заповедта за изпълнение като заявител е отразен БНП Париба
Пърсънъл Файненсес С. А.,
клон България, ЕИК *********.
Настоящият състав приема, че образуваното
производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е ненадлежно учредено.
Недопустимостта на производството следва от издадената в полза на ненадлежна
страна заповед за изпълнение.
Видно от справка по служебно присъединеното
гр.д.№ 8561/2018г., издадената по това дело заповед за изпълнение е в полза на
заявителя „Б,П С.А“, клон България, а
не в полза на принципала на клона и настоящ ищец.
Клонът на чуждестранно юридическо лице, а и
поначало клонът на търговско предприятие не е юридическо лице, а правна форма
на териториално обособяване дейността на принципала
извън населеното място, където се намира неговото седалище. Ето защо клонът,
макар да разполага с функционална и оперативна обособеност, не притежава
качеството субект на правото, поради което на основание чл. 27 ГПК същият е неправосубектен и не притежава процесуална легитимация.
Действително, по аргумент от чл. 20 вр. чл. 17а ТЗ, искове срещу клонове на чуждестранни
търговци могат да се предявяват и на територията на Република България, но това
не се отразява върху поцесуалната правосубектност
на клона. Клонът, независимо на чуждестранно лице или на българско дружество,
не е правен субект, няма активна процесуална легитимация и не може да бъде самостоятелна
страна по правен спор. Той е винаги само част от търговското предприятие, което
се персонифицира единствено чрез собственика си – търговец.
За да е допустим иск, произтичащ от
правоотношения с клон /в случая с клон на чуждестранен търговец/, страна по
процесуалното правоотношение следва да бъде самият принципал
/в този смисъл са Определение № 141/ 02.02.2010 г. по
ч. т. д. № 496/ 2009 г. по описа на ВКС, І т. о. и Определение № 215/
21.04.2010 г. по ч. гр. д. № 165/ 2010г. по описа на ВКС, ІІІ г. о./.
С оглед на изложеното се налага извода, че
издадената заповед за изпълнение е в полза на неправосубектно
лице – клон на чуждестранен търговец.
От друга страна исковото производство е
продължение на заповедното и се развива в рамките на издадената заповед за
изпълнение. Установителният диспозитив
на решението по иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК се наслагва към
осъдителния дипозитив на заповедта за изпълнение. Ето
защо, след като заповедта е издадена в полза на клона, то независимо от надлежността на ищеца в исковото производство, решението би
било недопустимо, тъй като недопустима е заповедта за изпълнение и този порок не може да бъде саниран.
Гореизложеното обосновава извод за
недопустимост на производството, поради което и същото следва да бъде
прекратено, на основание чл. 130 ГПК.
Предвид прекратяване на производството по чл.
422, ал.1 ГПК, съдът намира, че издадената по ч.гр.д.№ 8561/2018г. по описа на
ВРС заповед за изпълнение следва да се обезсили от настоящия състав (т.13 от ТР
№ 4/ 18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д. 4/ 2013 г.).
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2682/2019г.
по описа на ВРС, XXXIX - ти състав, на основание чл.130 ГПК и ВРЪЩА
исковата молба.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 4231 от 04.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 8561/2018г. по описа на ВРС, XL състав.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: