Решение по дело №1706/2016 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 193
Дата: 26 юни 2017 г. (в сила от 25 юли 2017 г.)
Съдия: Мария Максимова Караджова
Дело: 20165310101706
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                   23.06.2017г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА

 

секретар Даниела Мокова

като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 1706 по описа за 2016г. и като обсъди:

           

Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 258 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 04,04,2013г. между него и ответника е сключен договор за изработка с предмет „топлоизолиране на надстройка на кафе и магазин в жилищна сграда и стаи за гости, находяща се  в гр. Асеновград, ул.“Трети март“ №7, собственост на възложителя“, съгласно който съгласно който ищецът е следвало да изпълни посочената в договора работа, а ответното дружество да заплати възнаграждение в размер на 6500 лева, като 1500 лева от тях – при подписване на договора, а остатъкът на две вноски – първата при издаване на обекта, а втората – един месец след това. Изпълнителят е изправна страна, тъй като е извършил в пълен обем възложените СМР и на 19,06,2013г. възложителят е приел обекта, като е заплатил 1000 лева, а след това още 200 лева. Същият не е изпълнил задължението си по отношение на остатъка от 3800 лева. Поради това ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане, което е уважено, но длъжникът е подал възражение в предвидения от закона срок. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 3800 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на 1163,45 лева за периода от 22,06,2013г. до 25,06,2016г. – датата на подаване на заявлението, и в размер на законната лихва от тази дата до окончателно изплащане на вземането. Претендира направените по делото разноски.   

Ответникът оспорва предявения иск. Признава, че между страните е бил сключен договор за изработка, но твърди, че ищецът е изпълнил некачествено възложената работа, тъй като е положил изключително неравно изолационната система. Възложителят дал подходящ срок за отстраняване на недостатъците, но изпълнителят не направил това. Поради това се наложило ответникът да отстрани дефектите като положи нова изолация върху некачествено изпълнената на площ от 80 кв.м., за което закупил необходимите материали и възложил работата на трето лице. Общо заплатил сумата от 3486,80 лева. Освен това завършването на обекта е следвало да се случи на 15,05,2013, но поради лошата организация при ищеца, това станало в средата на месец юли 2013г. Оспорва твърденията, че работата е приета на 19,06,2013г. На тази дата са констатирани недостатъците и е даден двуседмичен срок за поправката им. Извършените частични плащания са с оглед на приетата качествено извършена работа. Освен това поради забавата на ищеца, ответникът от своя страна е изпаднал в забава за изпълнение на задължение за въвеждане на сградата в експлоатация в срок до 30,03,2014г. С оглед на това е пропуснал да получи плащане от трети лица – Енчо Недялков и Анита Недялкова, в размер на 5613 лева. С оглед на горното прави възражение за прихващане със сумата от 3486,80 лева, заплатена за поправяне на некачествено извършената работа и със сумата от 5613 лева, представляваща пропуснати ползи от закъснението и некачественото изпълнение на процесния договор. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. №1431/2016г. по описа на Районен съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение № 696 от 26,08,2016г., с която е разпоредено длъжникът „ЕНЕРДЖИ 2003“ ЕООД ЕИК115792118, със седалище и адрес на управление гр.   Асеновград, ул. „Княз Александър Батенберг “ 65, представлявано от Р.И.А., ДА ЗАПЛАТИ НА кредитора М.Й.З., в качеството му на ЕТ „РАБИТ - М.З.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Раковски, ул. „Симеон І“ № 38,  сумата от 3800 (три хиляди и осемстотин) лева главница, мораторна лихва в размер на 1163,45 (хиляда сто шестдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки) за периода 22.06.2013г. – 25.06.2016г., както и разноски по производството в размер на 99,26 лева  (деветдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки). Срещу нея е подадено възражение от длъжника „Енерджи 2003“ ЕООД. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.

Не е спорно между страните, че на 04.04.2013г.  между тях е сключен договор за изработка с предмет „Топлоизолиране на надстройка  на кафе и магазин в жилищна сграда и стаи за гости“, находящи се в гр. Асеновград, ул. „Трети март“ № 7, собственост на възложителя, че съгласно същия договор ищецът е следвало да изпълни работата по механизация, доставка на  фасадно скеле, монтаж на фасадно скеле, подготовка на сградата, грундиране,  лепене на ЕПС, шпакловка, мазилка за завършен вид, демонтаж на фасадно скеле,  а ответникът се е задължил да заплати общо за всичко 6500лв, както е безспорно между страните, че ответникът е заплатил сумата от 1500лв при подписване на договора, на 19.06.2013г. е заплатил 1000лв, след което на 22.06.2013г. е заплатил още 200 лева.

Не е спорно, а и от заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че работата е изпълнена. Спорно е дали това е станало качествено и в уговорения срок – 15,05,2013г. съгласно чл. 2 от договора. От показанията на свидетеля Грошев, на когото ищецът е възложил изпълнението на описаната работа, се установява, че са завършили обекта в края на месец май. Действително е имало неравности по терасите, но те били отстранени от изпълнителя – М.З. закарал свидетеля да ги поправи. На 15,06,2013г. предали работата. През цялото време Р.А. е следял полагането на изолацията, за един месец отсъствал ден или два от обекта. След като свидетелят отстранил недостатъците, Р. казал, че всичко е точно.

С това поръчващият – ответник по делото, е изпълнил предвиденото в чл. 264 от ГПК задължение да приеме извършената съгласно договора работа. В същата разпоредба е предвидено още, че при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. В настоящия случай от показанията на свидетеля Чолаков се установява, че от кота „нула“ до първа плоча на сградата топлоизолацията била положена накриво и това било лесно забележимо. В същото време единственото възражение което направил поръчващия се отнасяло до изолацията, която била положена на горните етажи, тоест над първа плоча, където има тераси. След като не е направил съответно възражение и с оглед разпоредбата на чл. 264, ал.3 от ЗЗД работата се счита приета. Ето защо и на основание чл. 266 от ЗЗД ответникът следва да заплати изцяло възнаграждението за приетата работа или в случая неплатения остатък от 3800 лева.

Поради това следва да се разгледат направените възражения за прихващане. От показанията на свидетелят Чолаков, който също извършвал ремонтни работи по сградата, се установява, че се наложило трети лица, които следвало да положат плочи гранитогрес и да оформят цокъл, да направят топлоизолация на сградата от кота нула до първа плоча, за да свършат качествено тяхната работа. Това станало през месец август. Същият обаче не знае какви и колко материали са били закупени, както и дали и колко е заплатено за труд. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че площта на цокъла е 48,49 кв.м., както и че за доставка и полагане на топлоизолационна система са необходими 1050,78 лева – 413,13 лева труд и 637,64 лева материали.  

Въпреки това възражението за прихващане със сумата от 3486,80 лева, представляваща стойността на материалите и труда, които са вложени за отстраняване на дефектите, е неоснователно. Съображенията за това са аналогични на тези за основателността на предявения иск. При констатирани явни недостатъци на изработеното правата на поръчващия /възложителя/ по договора за изработка по чл. 265, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД възникват при предаване на работата, като поръчващият /възложителят/ е длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения от страните в договора срок. Решение № 202 от 27.02.2015 г. по търг. д. № 4123 / 2013 г. на Върховен касационен съд. Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение - признание, че изработеното съответства на договора – чл.264, ал.3 ЗЗД. Или, за да упражни правото си да иска намаляване на възнаграждението, каквото в случай представлява възражението за прихващане, поръчващият следва да е направил съответно възражение при приемане на работата, но такова липсва. Освен това настоящият състав намира, че ищецът не е установил чрез пълно и пряко доказване, че възложената работа за поставяне на топлоизолация се е отнасяла и до тази част от сградата – от кота „нула“ до първа плоча, предвид посочения в договора предмет – „топлоизолиране на надстройка на кафе и магазин в жилищна сграда“.  

Безспорно се установи, че работата не е изпълнена в уговорения срок – 15,05,2013г., а в края на май същата година. Към този период следва да се прибави и отстраняването на недостатъци от изпълнителя, което е станало до 15,06,2013г. Не може да се сподели обаче, че тази забава от месец и половина, а дори да бъде прието и от три месеца (в случай, че се прибави периодът в който е полагана топлоизолация през месец август от трети лица), би могло да доведе до забава в снабдяване на сградата с разрешение за ползване от близо две години – според твърденията на ответника задължението му за това спрямо трети лица е със срок 30,03,2014г., а е изпълнено на 08,03,2016г. Ето защо настоящият състав счита, че забавата на ищеца не е в причинна връзка със забавеното въвеждане в експлоатация на сградата, а оттам и с липсата на плащане на сумата от 5613 лева по договор от 19,06,2013г., сключен с Недялкови.  Още повече, че от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по договор от 19,06,2013г. сключен между ответното дружество и Енчо Недялков и Анита Недялкова е извършено плащане на сумата от 19000 лева на същата дата, както и че в счетоводството на „Енерджи 2003“ ЕООД няма осчетоводяване на сумата от 5613 лева като дължима от Енчо Косев Недялков. С оглед на горното направеното възражение за прихващане със същата е неоснователно.

На основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава от падежа на задължението, който е настъпил при предаване на работата, до окончателното изплащане на главницата. Предвид диспозитивното начало следва да се присъди такова за периода от 22,06,2013г. до 25,06,2016г. в размер от 1163,45 лева, изчислен служебно от съда чрез използване на съответна софтуерна програма.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото разноски в размер на 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 102,74 лева заплатена държавна такса, 150 лева за СТЕ, както и тези в заповедното производство от 99,26 лева, или общо 1152 лева.

            Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕНЕРДЖИ 2003“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.„Княз Александър Батенберг“ №65, представлявано от Р.И.А. дължи на ЕТ „РАБИТ - М.З.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Раковски, ул.„Симеон І“ №38, представляван от М.Й.З., ЕГН **********, сумата от 3800 (три хиляди и осемстотин) лева, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по договор за изработка от 04,04,2013г. с предмет „топлоизолиране на надстройка  на кафе и магазин в жилищна сграда и стаи за гости“, находящи се в гр. Асеновград, ул. „Трети март“ № 7, ведно с обезщетение за забава в размер на 1163,45 лева (хиляда сто шестдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки) за периода 22.06.2013г. до 25.06.2016г., за събиране на което вземане е издадена заповед за изпълнение №696 от 26,08,2016г. по ч.гр.д.№1431/2016г. по описа на АРС.

ОСЪЖДА „ЕНЕРДЖИ 2003“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.„Княз Александър Батенберг“ №65, представлявано от Р.И.А., да заплати на ЕТ „РАБИТ - М.З.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Раковски, ул.„Симеон І“ №38, представляван от М.Й.З., ЕГН **********,  сумата от 1152 лева (хиляда сто петдесет и два лева), направени по производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: