№ 87
гр. Сливен , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500245 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260210 от 25.03.2021 г., по гр.д. № 1555/20 г., на СлРС, с което е
признато за установено основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД че П. АЛ. ДР. ЕГН
********** от *********** и Й. Н. Б., ЕГН ********** от *********** , като наследници
на Н.П. Б.а, починала на 18.12.2019г. дължат на Агенция за събиране на вземанията ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ************ сумата 636.68лв.,
представляваща главница по ДПК от 9.01.2017г, прехвърлен с цесия на на Агенция за
събиране на вземанията ЕАД, както и че дължат на Агенция за събиране на вземанията
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ************ сумата 149.11
лв., представляваща обезщетение за забава по ДПК от 9.01.2017г, прехвърлен с цесия на
Агенция за събиране на вземанията ЕАД, за периода от 29.03.2017 г. до 7.03.2018 г.
Против това решение е подадена въззивна жалба от особения представител на ответника П.
АЛ. ДР..
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. В обжалваното
първоинстанционното решение е прието за установено само, че сумите се дължат от
наследниците на кредитополучателката по ДПК от 9.01.2017г., Н.П. Б.а, но без да се
1
определи каква част от дължимите суми дължи всеки един от тях. По смисъла на ЗН всеки
наследник получава наследство според своята наследствена идеална част. В конкретния
случай въззивникът е получил наследство от наследодателя си 1/2 идеална част от
дължимите суми, тъй като е установено по делото, че той е наследник заедно със своя брат -
Й.Б.. Ето защо, счита, че жалбоподателят следва да отговаря за дължимостта на тези суми до
1/2 от размера им. Иска се на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
вр. чл 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, да бъде признато за
установено, че П. АЛ. ДР., ЕГН **********, от гр. Сливен, ул. "Преслав“ № 39, като
наследник на Н.П. Б.а, починала на 18.12.2019г., дължи на Агенция за събиране на
вземанията ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ********* сумата
318,34 лв /триста и осемнадесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща ½ от
главница по ДПК от 09.01.2017г., прехвърлен с цесия на Агенция за събиране на вземанията
ЕАД, както и че дължи на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: ********* сумата 74,55 лв /седемдесет и четири лева и
петдесет и пет стотинки/, представляваща 1/2 от обезщетение за забава по ДПК от
09.01.2017г., прехвърлен с цесия на Агенция за събиране на вземанията ЕАД и 1/2 от
направените по делото разноски по заповедното и исковото производство.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се
твърди, че тя е неоснователна. В депозираната до съда молба-становище за проведеното на
10.03.2021 г. открито съдебно заседание, е направено искане да бъдат уважени предявените
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу ответниците Й. Н. Б. и П. АЛ. ДР., в
качеството им на наследници на Н.П. Б.а, обективно съединени установителни искове като
се признае за установено, че ответниците дължат при условията на разделност на ищцовото
дружество всички присъдени суми съгласно Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 6858/2019 г. по описа на Районен съд - Сливен. В обжалвания
съдебен акт, съдът е уважил част от предявения искове, като е признал за установено, че
ответниците дължат на Агенция за събиране на вземания ЕАД сумата в размер на 636,68
лева, представляваща главница по договора за кредит, както и сумата в размер на 149,11
лева, представляваща обезщетение за забава, както и са осъдени да заплатят разноски в
размер на 438,81 лева. Наистина в постановения съдебен акт не е посочено при какви
условия всеки един от наследниците дължи сумите, които са признати за установени. Не е
изрично посочено, че всеки един от двамата наследника дължи по 16 от признатото
задължение съобразно на наследствения им дял. Въпреки това, в мотивите на
първоинстанционното решение е посочено, че Н.П. Б.а е оставила наследници П. АЛ. ДР. и
Недялков Б. - нейни синове. Съгласно чл.5, ал.1 от Закона за наследството децата на
починалия наследяват по равни части, а съгласно чл.60, ал.1 от ЗН наследниците отговарят
за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно дяловете, които получават.
От изложеното безспорно може да се направи извод, че дори и да не е посочено в
2
диспозитива на решението, че всеки един от двамата ответници дължи по 1/2 от признатите
задължения, в случай, че някой от наследниците плати задължението до размера на
получения наследствен дял, отпада изцяло неговата отговорност. Разпоредбата на чл.60, ал.1
от ЗН предпазва наследниците от незаконосъобразни претенции спрямо тях, неотговарящи
на дяловете които са наследили. При евентуална претенция от кредитор, несъобразена с
наследствения дял, който е получил наследника, последният винаги може да възрази, който
факт се установява единствено от удостоверението за наследници. Нещо повече, с самия
обжалван акт нито в мотивите му, нито в диспозитива, е посочено, че двамата ответници
отговарят при условията на солидарност за признатите задължение на техния наследодател.
Т.е. от така постановения съдебен и с изричното посочване, че двамата ответници отговарят
за присъдените задължения в качеството им на наследници - синове на длъжника по
договора за заем, може да се направи само един извод, след като се приложи разпоредбата на
чл.61 , ал.1 от ЗН вр. чл.5, ал.1 от ЗН - а именно, че всеки един от ответниците отговаря за 16
от присъдените суми в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД. С оглед на всичко
изложено, счита депозираната въззивна жалба за недопустима, тъй като оплакванията в
същата не могат да се квалифицират като допуснати съществени процесуални и/или
материални нарушение на закона. Извод за недопустимост на въззивната жалба, може да се
направи тъй като от така изложените възражения и оплаквания на жалбоподателя, се
установява, че става въпрос за искане за допълване на решение, тъй като съдът не се
произнесъл изцяло по направеното от страна на ищеца искане, а именно да осъди
ответниците при условията на разделност. Съгласно чл.250, ал.1 ГПК страната може да
поиска да бъде допълнено решението, само ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане,
като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да
бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на
решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Производството по чл.250 от
ГПК се развива единствено по почин на страната и то в определен от закона срок.
Въззивната инстанция няма задължение служебно да следи има ли непълнота на решението
и то на решение, постановено в производство по дело, различно от това, за чиято
законосъобразност е бил сезиран по реда на чл.274 ГПК. Производството за допълване на
съдебно решение се инициира по молба на страна по делото, каквато в случая не е подавана,
като оплакванията във въззивната жалба не могат да се тълкуват като такива.
В жалбата и отговора не са направени доказателствени искания за пред тази инстанция.
В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява. За него се явява особения
представител, който поддържа подадената жалба.
В с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител. Постъпило
е писмено становище от пълномощник, с което се оспорва жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
3
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде
отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Няма спор по фактите, попадащи в предмета на обжалване. Съдът е приел, че
доказателствата установяват валидно възникнало правоотношение по договор за кредит
между „Провидент Файненшъл България“ ООД и наследодателката на ответниците. След
нейната смърт задълженията по сключения договор са преминали върху наследниците й на
основание чл.60, ал.1 ЗН. ССЕ е установила размера на дълга – главница и лихви, респ.
такса след приспадане на плащанията по дълга от кредитополучателката.
На 1.07.2017 г. е подписан рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД , по силата
на който е прехвърлено вземането.
Ответниците са пълнолетни деца и единствени наследници на починалата
кредитополучателка и в хода на процеса не са правили възражения по чл.60, ал.2 ЗН.
Съгласно чл.5, ал.1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части. Спорният въпрос в
случая е дали районният съд съд е изключил пасивната солидарност за ответниците за
задълженията на тяхната наследодателка към ищеца. В обжалвания акт – нито в мотивите
му, нито в диспозитива, е посочено, че двамата ответници отговарят при условията на
солидарност за признатите задължения на техния наследодател. Още с отговора на исковата
молба особеният представител на въззивника е релевирал възражение, че при евентуално
уважаване на исковете, отговорността следва да бъде по ½ за всеки от ответниците.
В съдебния акт районният съд не е коментирал тези възражения. Приел е, че ответниците
дължат сумите, установени от заключението на назначената експертиза. Така като не е
прецизирал дължимото от всеки от наследниците, районният съд е допуснал постановяване
на неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо това да се постави ново
4
решение, с което да се съобразят законовите императиви на ЗН.
С оглед основателността на жалбата на въззиваемата страна не се дължат разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260210 от 25.03.2021 г., по гр.д. № 1555/20 г. на Сливенския районен
съд в частите, с които е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от
ЗЗД че П. АЛ. ДР. ЕГН ********** от *********** и Й. Н. Б., ЕГН ********** от
*********** , като наследници на Н.П. Б.а, починала на 18.12.2019г. дължат на Агенция за
събиране на вземанията ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
************ сумата 636.68лв., представляваща главница по ДПК от 9.01.2017г, прехвърлен
с цесия на на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, както и че дължат на Агенция за
събиране на вземанията ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
************ сумата 149.11 лв., представляваща обезщетение за забава по ДПК от
9.01.2017г, прехвърлен с цесия на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, за периода от
29.03.2017 г. до 7.03.2018 г. както и в частта, с която П. АЛ. ДР. ЕГН ********** от
*********** и Й. Н. Б., ЕГН ********** от *********** , като наследници на Н.П. Б.а, са
осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на 438,81 лв. като вместо това
постановява:
Признава за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД че П. АЛ. ДР. ЕГН
********** от *********** и Й. Н. Б., ЕГН ********** от *********** , като наследници
на Н.П. Б.а, починала на 18.12.2019г. дължат на Агенция за събиране на вземанията ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ************ всеки от тях сумата от
318,34 лв /триста и осемнадесет лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща 1/2
главница по ДПК от 9.01.2017г, прехвърлен с цесия на на Агенция за събиране на
вземанията ЕАД.
Признава за установено, че П. АЛ. ДР. ЕГН ********** от *********** и Й. Н. Б., ЕГН
********** от *********** , като наследници на Н.П. Б.а, починала на
18.12.2019г. дължат на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: ************ всеки от тях сумата 74,55 лв /седемдесет и
четири лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща 1/2 от обезщетение за забава по
ДПК от 09.01.2017г прехвърлен с цесия на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, за
периода от 29.03.2017 г. до 7.03.2018 г..
5
ОСЪЖДА П. АЛ. ДР. ЕГН ********** от *********** и Й. Н. Б., ЕГН ********** от
*********** да заплатят на Агенция за събиране на вземанията ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: ************ всеки от тях сумата от 219, 41 лева,
представляваща ½ от направените в първоинстанционното производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6