РЕШЕНИЕ
№ 2090
гр. Пловдив, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Василена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330105644 по описа за 2021 година
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК,
във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД.
Ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез юрк. Й.М.
иска от съда да се произнесе с решение, с което да се признае за установено по
отношение на В. ИВ. ИВ., че последния дължи по Договор за стоков кредит
№********
главница в размер на 792,15 лева;
207,55 лева договорна лихва за периода от ****г. до *****.,
120 лева такси по Тарифа,
мораторна лихва върху непогасена главница 62,83 лева за период от **** датата
на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението – ******г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане на сумата, за които суми е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ******* по
гражданско дело № ****по описа на Районен съд – П, ХХІ гр.с.
В исковата молба се твърди, че е бил сключен Договор за покупко-продажба на
вземания / цесия/ от *****. на осн. чл. 99 ЗЗД между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД и подписано допълнително споразумение
1
от ******по силата на което вземането било прехвърлено в полза на ищеца изцяло.
Стоковият кредит касаел закупуването или заплащане на стоки от „Технополис
България“ ЕАД. Кредитът е следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски, които
включвали главница и договорна лихва, от които 23 в размер на 116,22 лева, а
останалите в размер на 51,28 лева. Бил уговорен фиксиран лихвен процент, който към
датата на сключване на договора бил 34,33 % годишно. Кредитополучателят и
ответник по делото бил запознат с тарифата на лихвите и таксите, като дължал 120 лева
разходи за събиране на кредит, както и мораторната лихва, която се начислявала за
всеки ден забава, считано от ***** – датата на преустановяване на вноските по кредита
до *****. – датата на подаване на заявлението в съда в размер на 62,83 лева, както и
законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. № *****. от ответника
В. ИВ. ИВ., чрез адв. Сл. Н.. Възразява се срещу дължимостта на посочените суми.
Вещта не е предадена при сключване на договора. Заявява се, че Договора за стоков
кредит е нищожен поради противоречието му с добрите нрави по чл. 26, ал. 1 предл. 3
ЗЗД, поради това, че е сключен, при неспазване на нормите на чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК,
във връзка с чл.22 ЗПК и произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК.
Възразява се, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, клаузите от Договора за заем, в които
е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 40,32 %. Заявява се че
целия договор е недействителен като противоречащ на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, респ. че са били нарушени изискванията на чл. 143, т.
18, във връзка с чл. 147, ал. 1 ЗЗП. Иска се отхвърлянето на предявените искове.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА за
настоящата инстанция и за заповедното производство.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и доказателствата по
делото поотделно и съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна.
Със заповед № *****за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
издадена по ч.гр.д. №******. по описа на РС – П. е разпоредено ответника да заплати
сумата
792,15 лева – главница дължима по договор за стоков кредит от ****
207,55 лева договорна лихва за периода от 15.06.2018г. до ******.,
120 лева такси по Тарифа,
мораторна лихва върху непогасена главница 62,83 лева за период от ******* –
датата на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението – *****.,
2
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане на сумата.
Срещу така издадената заповед е постъпило възражение вх. № ********. от
ответника по чл. 414 ГПК с което вземането е оспорено.
В срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е предявен установителен иск за сумите от
ищеца, поради което и производството по делото е допустимо.
Видно от договор за стоков кредит № ****** „Банка ДСК“ ЕАД е отпуснал на
ответника сумата от 1998 лева за закупуването на пералня АЕГ с цена от 1499 лева и
прахосмукачка Филипс с цена от 499 лева като сумата е усвоена безкасово от
продавача на движимите вещи „Технополис България“ ЕАД, срокът за издължаване на
кредита е 24 месеца, уговорена е възнаградителна лихва в размер на 34.33% годишно,
ГПР е 40.32%, падежът на задължението е ******
Следователно считано от ***** главницата ведно с всички аксесорни вземания
са били изискуеми. Няма данни дългът да е обявен за предсрочно изискуем.
Видно от приетата по делото ***** с в. л. Й. П., чието заключение е прието и не
е оспорено от страните ответника е извършил плащания по процесния Договор за
стоков кредит отразени в Таблица № 1 – сума в общ размер на 1866,49 лева които
плащания са били надлежно осчетоводени от банката, спазен е редът за погасяването
им и не са предмет на настоящите претенции, респ. считано от ***** ответникът е
спрял обслужването на дълга.
Размерът на дълга за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и такси
разходи забава е съответствие с претендираните от ищеца суми.
Установява се и валидно извършената цесия от ****** с приложение 1.1 към
договор за продажба на вземания от ******
След извършването на цесията няма погашение към стария кредитор, които да се
противопоставят на новия кредитор – ищеца по делото;
Не се установяват възраженията на ответника за нищожност на договора поради
противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД и поради това, че е сключен
при неспаване императивните изисквания на чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК вр. с чл. 22 ЗПК с
произтичащи от това последици по чл. 23 ЗПК, респ. няма основание договорът за
кредит да бъде обявен за недействителен поради противоречието му с императивните
норми. ГПР и ГЛП са точно определени съгласно изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и
т.10 ЗПК, не са нарушени изискванията на чл. 143, т.18 вр. с чл.147, ал.1 ЗЗП,
изпълнено е изискването за конкретизиране какво включва месечната погасителна
вноска;
При извършената служебна проверка съответствието на потребителския договор за
кредит с императивните норми на ЗПК и ЗЗП се установява, че начислената такса от
3
120 лева – разход за събиране на изискуем кредит е в пряко противоречие с 33, ал.1
ЗПК съгласно, който при забава на потребителя, кредиторът има право единствено на
обезщетение в размер на законната лихва за забава за времето на забавата. В случая е
неясно какви точно разходи цедентът или цесионерът е направил, за да се начисли
сумата от 120 лева и въобще направени ли са такива разходи до колкото независимо, че
тази такса е уговорена отнапред, за да възникне вземането в полза на кредитора е
реално необходимо да се извършени действия във връзка със събиране на вземането,
каквито по делото не са установяват. Следва да се посочи и че начисляването на тази
такса по същество има характер на неустойка за забава, която се кумулира с
мораторната лихва, което по изрично разпореждане на чл.33 ЗПК е недопустимо.
Ето защо за сумата от 120 лева – такси по тарифа се отхвърля като
неоснователна.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
съразмерност 494,19 лева за заповедното производство и за настоящата инстанция /
юрисконсултското възнаграждение се присъжда в минимални размери съгласно ЗПрП
и Наредбата за заплащането й – 50 лева за заповедното производство и 100 лева за
настоящата инстанция/;
На основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в полза на ****Сл. Н. с оглед изхода на спора
по делото следва да се присъди сума в размер на 150 лева / 50 лева за подаване на
възражението по чл. 414 ГПК и 100 лева за настоящата инстанция/ съразмерно на
отхвърлената част на иска.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Панайот Волов № 29, ет. 3 с у. Я.Я., че В. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** с
адрес: гр. ****, бул. *****, ет.*** ап.****ДЪЛЖИ по Договор за стоков кредит
№******,
главница в размер на 792,15 лева;
207,55 лева договорна лихва за периода от **** до *****
мораторна лихва върху непогасена главница 62,83 лева за период от **** –
датата на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението – *****
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – ****** до окончателното й изплащане, за които суми е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № *********по
4
гражданско дело № ***** по описа на Районен съд – П*****
КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата от 120 лева – такси по
Тарифа като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА В. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** с адрес: гр. ****бул. ***** ет ****,
ап.*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панайот
Волов № 29, ет. 3 с у. Я.Я. сумата от 494,19 лева разноски за настоящата инстанция и за
заповедното производство съобразно уважената част на исковете;
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панайот Волов № 29,
ет. 3 с у. Я.Я. ДА ЗАПЛАТИ на основание . 38, ал.1, т.2 ЗА в полза на **** С.К.Н. с
адрес: гр. ****** ул. ****** вписан в **** – **** сумата от 150 лева разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция и за заповедното производство с
оглед отхвърлената част на исковете;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5