№ 188
гр. Варна, 18.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно
търговско дело № 20223001000168 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:27 часа се явиха:
Въззивниците Д. ЕН. Г. и Ц. ИВ. М., редовно призовани, не се явяват, за
тях се явяват адв. Р. и адв. Н.В., редовно упълномощени и приети от съда от
преди.
Въззивникът ЗК „Лев инс“ АД гр. София, редовно призован, за нея се
явява адв. Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Адв.Р.: - Да се даде ход на делото.
Адв.В.: - да се даде ход на делото.
Адв.Д.:- Да се даде ход на делото
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВИ ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ И ПИСМЕНИТЕ
ОТГОВОРИ
в съответствие с определение № 264/18.04.22 г. постановено по реда на
чл. 267 ГПК.
Адв.Р.: - Поддържам жалбата, оспорваме насрещната жалба.
Поддържаме отговора на насрещната жалба.
1
Адв.Д.: - Оспорваме жалбата на ищците. Поддържам насрещната
жалба, както и отговора на въззивната жалба на ищците.
Адв.В.: - Представям списък за разноски.
Адв.Д.: - Представям списък за разноски.
Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.Р.: - Моля да уважите въззивната жалба по подробно развитите в
нея съображения. Аз ще Ви моля да измените произнасянето на
първоинстанционния съд, вкл. и в частта относно разноските, които са
сторили доверителите ми, като ги уважите изцяло съобразно произнасянето
Ви по същество. Аз ще се спра на неоснователността и
незаконосъобразността на произнасянето на първата инстанция, с която той е
отхвърлил изцяло претенцията на преживялата съпруга на покойния И Г,
позовавайки се и приемайки, че те били приживе във фактическа раздяла,
поради което и е нямало основание да се приеме, че тя е претъпяла
неимуществени вреди. Считам на първо място, че тази незаконосъобразност
на решението по същество е резултат, на първо място, от допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани с обстоятелството, че съдът
напълно неоснователно е обсъдил и тълкувал превратно гласни
доказателства събрани в друго производство, а именно в рамките на нак.
производство, въз основа на които е формирал вътрешното си убеждение. На
второ място, допуснатите съществени процесуални нарушения са резултат на
декларативно некредитиране и отхвърляне на събраните в настоящия процес
гласни доказателства. Визирам показанията на свидетелката С М., без да се
излагат, каквито да е съображения и без да са ангажирани доказателства,
които да опровергават тези нейни показания за наличие на близост между
двамата съпрузи и претърпени от първата ищца неимуществени вреди.
Считам, че неоснователно окръжният съд е игнорирал показанията на
свидетелката М., които считаме, че са бил обективни, безпристрастни и в
унисон с всички останали доказателства по делото, които изключват
2
правилността на извода на първата инстанция за наличие на фактическа
раздяла на съпрузите Г. и Г. Специално внимание ще Ви обърна на
показанията на ищцата Г. и доколко те и в какъв смисъл биха могли да бъдат
ползвани от настоящия състав при решаване на делото и произнасяне по
въззивната ни жалба. Показанията на ищцата Г. от досъдебното производство
по никакъв начин не сочат и не могат да бъдат тълкувани в смисъл, че между
съпрузите е била доказана и установена продължителна фактическа раздяла,
фактическа раздяла още по - малко като юридическа категория или понятие,
в смисъл на трайно и окончателно прекъсната духовно, емоционална,
физическа и икономическа връзка между съпрузите. Обективният им прочит,
сочи точно обратното, че двамата съпрузи макар и да са живеели в две
населени места разделно, били изключителни близки, поддържали нормални
и добри отношения помежду си. Това се потвърждава недвусмислено и от
показанията на св. М. ангажирани пред ОС – Добрич, в рамите на настоящото
производство, затова и показанията на св. Г., депозирани в рамките на
наказателното производство могат да бъдат интерпретирани и приети като
извънсъдебно признание, само и единствено за това, че съпрузите са живеели
разделени, но не и, че между тях е съществувала фактическа раздяла по
начина, по който тя се приема в практиката на съдилищата. Напротив, те са
продължавали да имат помежду си, и духовна, и емоционална и всякаква
връзка. Показателни са показанията на св. М., която заявява, че тримата, тя и
двамата й родители са се видели точно една седмица и са общували и
комуникирали помежду си заедно преди пътния инцидент. На трето място,
дори и да се приеме, че по делото е установено, че към момента на смъртта на
И Г, той и съпругата му, са били във фактическа раздяла, то от този факт не
следва пряко изводът на първоинстанционния съд за липса на претърпени от
ищцата душевни болки и морални страдания в резултат на неговата смърт.
По делото категорично е установено, че съпрузите имат един дългогодишен
брак, като той датира от 1986 г. и дори и да се възприеме доводът на
окръжния съд, че са живеели на различни адреси, тоест разделени, считано
от 2010 г., това обстоятелство по никакъв начин не може да заличи
съвместното им брачно съжителство продължило повече от 25 години.
Съпрузите са създали и отгледали две деца, радват се и на внуци и поне за нас
като процесуални представители на ищцата следва и настояваме пред Вас
съдът да приложи житейската презумпция за привързаност между двама
3
съпрузи, които са споделяли живота си четвърт век, заедно са посрещали
житейските неволи и трудности, споделяли са радостни мигове, заедно са
отгледали децата си и са полагали грижи за тях като съвместно са ги
възпитавали и са допринесли за тяхната реализация в обществото. Такива
изводи следват именно при анализа и показанията на свидетелката М., която
сочи, че майка й е възприела смъртта съпруга си като шок, станало и лошо.
Няма да пресъздавам изцяло нейните показания пред първата инстанция,
които Вие добре познавате. Не е без значение обстоятелството, че често и
понастоящем продължава да посещава гроба му и, че много трудно се е
възстановила от новината за кончината му и скърби за него, затова и на
практика считаме, че ОС – Добрич е направил необоснования извод, че след
като двама съпрузи са във фактическа раздяла, то даже да се приеме този
факт за установен в процеса, за което ние не считаме, че има доказателства,
то това автоматически не може да доведе до извод, че преживелият от тях
съпруг не може да скърби, нито да търпи душевни болки или морални
страдания от кончината на другия. Изводът на първоинстанционния съд е
плод изцяло на предположения и е в открито противоречие със събраните по
делото доказателства. На четвърто място, фактическата раздяла между двама
съпрузи даже и да е установен по делото факт следва винаги да бъде
съпоставена с продължителността на брака, а той в случая е продължил
повече от 25 години. Говоря до момента на приетата от първоинстанционния
съд раздяла през 2010 г. Следва да бъде отчитан и факта, че по време на
раздялата, връзката между тях не е била прекъсната, не е била напълно
преустановена и е показател за съществуваща и понастоящем до кончината на
съпруга на ищцата близост и съпричастност и оттам, че ищцата е загубила
със смъртта на съпруга си един от най - близките си хора, като е претърпяла
неимуществени вреди, които следва да бъдат възмездени по пътя на
уважаване на прекия иск, който сме предявели. В заключение по този пункт
от въззивната ни жалба, считам, че фактическата раздяла между двама
съпрузи към момента на смъртта на единия от тях, би могла да бъде аргумент
за редуциране единствено и само, ако бъде приета за установена на
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по реда на
чл. 52 ЗЗД, но не и за цялостно отхвърляне на подобна претенция особено,
когато по делото са събрани доказателства за реално претърпени вреди,
които са в причинна връзка с резултата, както е в конкретния случай. Във
4
връзка с тези два последни наши доводи представяме една практика на ВКС,
който е имал повод да се произнесе в гражданско осъдителната част,
съобразявайки, че е бил установен по делото факт, че е била налице
фактическа раздяла, но там изрично се сочи, че следва да бъде съотнесен този
период на фактическата раздяла към целия период на тяхното брачно
съжителство и на тази база категорично следва да се уважи претенцията, но
следва да се съобрази при определяне стойностния размер на съотношението
между двата параметъра. Визирам решение по нак. дело № 1640/2015 г. по
описа на ВКС.
Адв.В.: - Аз ще изразя своето становище с риск да преповторя някои от
аргументите на моя колегата. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на
нашата доверителка Д.Е. тълкувайки изцяло превратно събраните по делото
доказателства и в пълно противоречие с тях. На стр. 10 от своето решение
съдът е изложил следното: „Необходимо е било да бъде доказано, че макар и
във фактическа раздяла съпрузите са продължили да поддържат някаква
връзка на взаимно уважение и взаимопомощ помежду си.“. Аз бих искал да
попитам от кои точно материали по делото ДОС е направил своите изводи за
противното. Напротив, точно обратното и от събраните в хода на
първоинстанцинното производство доказателства – гласни такива, както и от
свидетелските показания от досъдебното производство ако същите следва да
бъдат ценени от Вас, не става ясно, че нашата доверителка и загиналият й
съпруг в нито един момент не са преставали да поддържат своите отношения,
да има между тях една взаимопомощ и една връзка на дълбоко уважение.
Дори до последно загиналият се е съветвал със своята съпруга за всякакви
свои житейски решения, което е видно от нейния разпит от досъдебно
производство, ако решите да го цените. Оспорваме изводите, че същите са
били разделени непосредствено преди инцидента. В същите тези показания
нашата доверителка твърди, че да имало е период, в който двамата са решили
да си дадат почивка, след това отново са заживели заедно, след това отново са
били разделени за кратък момент от време. Показателно за това е и фактът, че
10 дни преди инцидента, той е бил на гости при съпругата си и дъщеря си в
гр. Варна. Затова защо тя пребивава в гр. Варна, а той в село Миладиновци
има едно много просто обяснение. Нашата доверителка е била в гр. Варна
при дъщеря си – С М., за да и помага да се грижи за новороденото си дете.
Отделно от това тя си е намерила и работа в гр. Варна. За това разделно
5
съжителство има и чисто икономическо обяснение. Сами разбирате, че в село
Миладиновци нашата доверителка, която в трудоспособна възраст е
изключително трудно, да не кажа невъзможно тя да си намери работа. По
отношение на втората ни доверителка дъщерята на загиналия – Ц.М.: Тук
съдът също влиза в противоречие със събраните доказателства. От една
страна приема, че М. е била в изключително близки отношения със своя баща,
живеели са в едно общо домакинство, разчитала е на него за отглеждане на
своето дете, разчитала е на него от финансова гледна точка, но тъй като тя е
имала отделно семейство, съдът счита, че сумата от 100 000 лв. като
обезщетение е достатъчна. Само за пример ще Ви дам влязло в законна сила
решение № 137 по в.т.д. № 582/ 19 г. по описа на АС – Варна, което дело
касае същия инцидент, по което дело ищец е другата дъщеря на загиналия - С
М. и която също има отделно семейство, дори живее в гр. Варна, в отделно
домакинство и по това делото съдът е определил обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. Предвид всичко изложено моля
да ревизирате първоинстанционния акт и да уважите нашите искови
претенции.
Адв.Д.: - Моля да оставите депозираната от ищците въззивна жалба без
уважение и да постановите решение съобразно представената от нас
насрещна въззивна жалба. Моля да отмените решение постановено по т.д. №
178/20 г. по описа на ОС – Добрич, в частта, с която е уважен искът на Ц.М.
за сума в размер над 50 000 лв. Наред с горното в хода на
първоинстанционното производство се доказа, че починалият И Г и съпругата
му са се намирали във фактическа раздяла в продължение на години преди
неговата кончина, като същите не са живеели в едно домакинство, поради
което и напълно правилно първоинстанционният съд е отхвърлил в цялост
исковата й претенция, като моля в тази му част първоинстанцционното
решение да бъде потвърдено.
Адв.В.: /реплика/ - Показателно за нашата теза е и фактът, че нито
един от двамата не е имал друг партньор в живота.
Адв.Р.:/реплика/ - Винаги в моята практика съм се притеснявал когато
анализирам гласни доказателства, в които се съдържат или заучени фрази или
директно правни категории, като тази фактическа раздяла. Интересно как в
езика и в изказа на едно лице, което няма никаква правна грамотност се
6
проявява фразата „фактическа раздяла“, включена в показанията на Г., които
ще бъдат обект на Вашето внимание в наказателното производство. Няколко
реда по надолу тя излага как са си дали почивка, че са общували, че са се
събирали и т н . Затова заявявам, че нейните показания от досъдебното
производство трябва да бъдат тълкувани единствено и само в посока, че те са
живеели разделно, но не и, че между тях е съществувала дълбока, трайна,
необратима фактическа, емоционална и всякаква раздяла.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок.
Разглеждането на делото приключи в 14:45 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7