№ 1044
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Алина К. Т.а
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20211100112612 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове от С. И. Д., ЕГН **********, чрез адв. Т. Т., САК, съдебен адрес:
София, ул. ****, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул.
”Витоша” № 2, за сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу него наказателно
производство, след оправдаването му с влязла в сила присъда на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху претенциите, считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда – 06.11.2017 г. до окончателното му изплащане.
В исковата молба се твърди, че през 2012 г. Софийска районна прокуратура е внесла в СРС
обвинителен акт срещу ищеца, за това, че на неустановена дата, в средата на м. май 2011 г. в
София, на бул. “****, пред вх. Б, той се е заканил на лицето Д.С. с престъпление против
неговата личност - с убийство и това заканване възбудило основателен страх за
осъществяване на престъпление по реда на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Със същия
обвинителен акт ищецът бил обвинен и за това, че на неустановена дата, в края на м. юни
2011 г., на улица „Захари Круша“ пред вх. Б, се заканил на лицето Д.С. с престъпление
против неговата личност - с убийство и това заканване възбудило основателен страх за
осъществяване на престъпление по реда на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
1
По така внесения обвинителен акт е било образувано НОХД № 2000/2012 г., 2 с-в, НК по
описа на СРС.
С оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства, решаващият орган, на
основание чл. 304 НПК е оправдал ищеца и по двете обвинения и го е признал за невиновен,
постановявайки оправдателна присъда.
Ищецът твърди, че съдебното производство срещу него е приключило чак през 2016 г., като
присъдата е постановена на 16.03.2016 г., и е влязла в законна сила на 06.11.2017 г.
По – нататък в исковата молба ищецът заявява, че за период от шест години, неоснователно
и неправомерно е бил разследван от органите на Прокуратурата, като през цялото това
време се налагало да живее с мисълта, че е лице, обвинено в тежки умишлени престъпления,
срещу което са предприети ефективни наказателно - процесуални действия. Заявява, че това
е период на значително напрежение и стрес за него, който, като управител и представляващ
две работещи търговски дружества, осъществяващи реална и успешна търговска дейност, е
бил поставен в положението на подсъдимо лице, без да е извършил деянията, за които е
обвинен и съден.
Независимо от крайния благополучен развой на събитията, през всички тези години, ищецът
заявява, че изцяло е променил начина си на живот, не е бил достатъчно ефективен в
работата си, която логично започнала да намалява, тъй като фокусът на мислите и
действията му били насочени в друга посока. Докато траело разследването и съдебното
производство срещу него, Д. станал неспокоен, притеснителен, загубил увереността и
самочувствието си, което повлияло на действията и постъпките му, както в личен, така и в
професионален план. Изпитвал чувство на срам, че е разследван, обвиняван и подсъдим,
което го накарало да преустанови голяма част от социалните си контакти, затворил се в себе
си, като освен най-близките, не допускал други хора до себе си. Това рефлектирало и върху
физическото му здраве, получавал паник атаки, налагало му се е да пие леки успокоителни,
както и лекарства срещу безсъние, като към момента ищецът все още не се е възстановил
напълно от преживяното и вероятно още дълги години ще живее със спомена от преживения
стрес и страх.
По тези съображения ищецът претендира исковата сума, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2017 г. –
датата на влизане в сила на окончателната присъда по отношение на него.
От негова страна са представени писмени доказателства, поискани са гласни такива.
Поискал е прилагане на НОХД № 2000/2012 г., 2 с-в, НК по описа на СРС и на ДП №
3022/2011 г. по описа на 06 РПУ - СДВР и пр.пр. № 46518/2011 г. по описа на СРП.
В хода по същество ищецът моли съда да уважи иска изцяло. Не претендира разноски д.т.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер.
2
На първо място заявява, че спрямо ищеца никога не е била изпълнявана най-тежката мярка
за неотклонение "Задържане под стража" - взетата мярка за неотклонение по горепосочените
обвинения е била значително по-леката такава "Парична гаранция", което практически не е
създало сериозни затруднения и ограничения в обичайния начин на живот на обвиняемото
лице.
Счита за недоказани твърденията в исковата молба относно това, че повдигнатите обвинения
в хода на процесното наказателно производство, са причинили на ищеца значителни
неимуществени вреди.
Възразява и срещу претенциите за вреди от прекомерна продължителност на наказателното
преследване, тъй като времетраенето на наказателните обвинения на досъдебната фаза на
процеса, е било в рамките на няколко месеца, а за времетраенето на наказателния процес на
съдебна фаза, не следва да се ангажира отговорността на ответника ПРБ.
На следващо място заявява, че ищецът е двукратно осъждан, а срещу него в процесния
период са се водели и множество други наказателни производства, които обстоятелства,
определят ниска степен на евентуално увреждане и нисък интензитет на отрицателни
преживявания във връзка с конкретното наказателно производство.
Възразява срещу размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.,
тъй като същото се явява изключително и необосновано завишено и несъответстващо нито
на принципа за справедливост, закрепен в чл. 52 ЗЗД, нито на трайната съдебна практика по
аналогични случаи, нито на социално-икономическата ситуация в страната.
Представил е писмени доказателства. Също е поискал прилагане на наказателното дело.
В хода по същество ответникът, препращайки към отразеното в писмения отговор, заявява,
че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, а, в случай, че съдът го приеме за
основателен, да го уважи в много по – малък размер от претендирания.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По искане на страните съдът изиска и приложи по делото както НОХД № 2000/2012 г., 2 с-в,
НО по описа на СРС, така и ДП № 3022/2011 г. по описа на 06 РПУ - СДВР и пр.пр. №
46518/2011 г. по описа на СРП.
Не се спори в настоящото производство, че ищецът е привлечен като обвиняем през 2011 г.
по ДП № 3022/2011 г. по описа на 06 РПУ - СДВР и пр.пр. № 46518/2011 г. по описа на СРП
и му било повдигнато обвинение за две престъпления: престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1 НК и за чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като му е била взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“.
Не се спори, че по внесения на 01.02.2012 г. в СРС внесен обвинителен акт срещу С. Д. е
образувано НОХД № 2000/2012 г., 2 с-в, НО по описа на СРС за извършени две
престъпления. С присъда от 16.03.2016 г., влязла в сила на 06.11.2017 г., той е признат за
невиновен за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и оправдан и по по
3
повдигнатото повдигнати обвинение и осъден за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
От всички събрани в хода на производството доказателства се установи, че общата
продължителност на наказателното производство, по което ищецът е бил обвиняем и
подсъдим по двете престъпления, в досъдебна и съдебна фаза е шест години, считано от
датата на привличането му като обвиняем – 2011 г. до датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 2017 г.
По искане на ищеца съдът разпита свидетелката И.А.Л., която повече от 15 години е била
негов адвокат. В съдебно заседание тя заяви, че, като адвокат, през цялото това време му е
давала консултации по различни въпроси. Споделил с нея, че срещу него се води
наказателно производство, за отправена закана за убийство срещу неговия строител през
2011 г. Лилкова, която добре го познавала, констатирала, че той бил уплашен и много
стресиран, изнервен и изтерзан. Не знае кога е бил привлечен като обвиняем, знае, че се
явявал в следствия, прокуратури, съд. Когато майка му научила за воденото срещу сина й
наказателно производство, много се притеснила и заболяванията й се изострили, защото
била възрастна жена, а С. много се притеснявал, че й причинява такива неудобства. След
привличането като обвиняем жената, с която живеел на съпружески начала, го напуснала.
Ищецът се оплаквал на свидетелката, че приятелският му кръг ,с който излизали, събирали
се, ходели на вечеря, се отдръпнал, приятелите започнали да го отбягват и той се оказал
изолиран и самотен, като обвинен за нещо, което не е извършил, както и впоследствие се
доказало. Занимавал се със строителство, но, заради наказателното дело, бизнесът му се
съсипал – строял блок в Драгалевци, но съконтрахентите започнали да не му вярват,
трябвало е да поеме нови ангажименти за строителството на нови обекти, но не смеел да
стори това, защото не знаел дали ще може да ги довърши. През този период свидетелката
често го виждала, но не му е оказвала правна помощ. Разказвал й е, че е имал и друго
наказателно дело преди това – нещо за средна телесна повреда, но тя не може да каже кога.
В хода на делото от ищеца бе представено свидетелство за съдимост, издадено от СРС, рег.
№ 54758/18.08.2022 г., с отразяване в него на обстоятелството, че лицето не е осъждано.
Този документ бе оспорен от ответната страна и съдът откри производство по оспорването
му на основание чл. 193 ГПК.
В заседанието но същество ПРБ представи нова Справка за съдимост на лицето, от която е
видно, че ищецът има предишно осъждане по н.о.х.д. № 2000/2012 г. на СРС, 2-ри с-в и по
отношение на него е водено наказателно производство през периода 2014 г. – 2022 г.
Цитираното н.о.х.д. № 2000/2012 г. на СРС, 2-ри с-в е делото, от което ищецът извлича
претенцията си. Следва да се отбележи, че с постановената на 16.03.2016 г. присъда по него,
ищецът е оправдан по обвинението за закана за убийство – престъпление по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 НК, но е признат за виновен и осъден за причиняване на телесна повреда на
основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а присъдата е потвърдена потвърдена с решение от
16.10.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 4507/2017 г. на СГС, НО, 16-ти с-в и влязла в сила
и влязла в сила на същата дата.
Извършвайки проверка с оглед направеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК, след сверка
4
на приложената от ответника Справка за съдимост, съдът констатира, че за престъплението,
за което ищецът е бил признат за виновен и осъден за причиняване на телесна повреда на
основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, е настъпила реабилитация на 16.10.2020 г., поради
което не следва да бъде отразявано в свидетелството му за съдимост, издадено през м. август
2022 г. Що се касае до престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1
НК, той отново е оправдан и присъдата е влязла в сила на 08.07.2022 г.
По тези съображения съдът намира, че оспорването по реда на чл. 193 ГПК на приложеното
от ищеца свидетелство за съдимост не е доказано и това следва да бъде отразено в
съдебното решение, съобразно чл. 194 ГПК.
Други релевантни доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени е иск за присъждане на сумата 30 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу него наказателно
производство, след оправдаването му с влязла в сила присъда на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 06.11.2017 г., до окончателното му изплащане.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Безспорно се доказаха в хода на настоящото дело както фактът на привличането на ищеца
като обвиняем през 2011 г. за посочените по – горе сериозни престъпления, така и
образуваното и протекло срещу него наказателно производство – досъдебна и съдебна фаза,
което през 2017 г. е приключило с окончателното му оправдаване по повдигнатите
обвинения.
Следователно, за един период от шест години – от момента на образуване на наказателното
производство до окончателното му оправдаване с влязла в сила присъда той е бил обвиняем
и подсъдим, като обвинен в престъпление, което не е извършил.
Съдът приема, че така установените действия на органите на държавното обвинение
противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека,
ратифицирана от българската държава. След несправедливото обвинение срещу него,
ищецът Б.А. е претърпял неимуществени вреди от уронване на престижа и доброто му име
пред обществото, пред колегите, семейството и приятелите, стрес и притеснения от
оставането без работа, от раздялата с жената, с която живеел на семейни начала, от
5
отдалечаването с дъщеря си, от отдръпването на неговите приятели и среда - психически
морални травми, които не са отшумели и до настоящия момент и всичко това – в резултат на
действията на органите на прокуратурата, които са образували по отношение на него
наказателно производство, повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в
извършване на престъпление.
Ответникът възрази, че не е отговорен нито за съдебната фаза, нито за задържането на
ищеца при привличането му като обвиняем, защото по отношение на тези действия
компетентността е била на съда. Следва, обаче, да се отчете, че именно органите на
Прокуратурата, които ръководят досъдебната фаза са образували, повдигнали и поддържали
обвинение срещу ищеца както на ниво досъдебно, така и на ниво съдебно производство и в
тази насока съдът, пред вид и показанията на разпитания по делото свидетел, не приема
тезата на ответника, че в настоящия случай ищецът не е претърпял вреди, надхвърлящи
житейски обичайните в подобни ситуации.
По тези причини и пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция
от страна на С. И. Д. за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на
повдигане и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след оправдаването му, се
явява доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал. 1 т. 3
ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение срещу Д. и воденето срещу него
на наказателно производство, което след шест години е завършило с оправдателна присъда
по това обвинение.
Относно размера на предявения иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на
едно лице и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва
да бъде съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития
и отраженията, които са оказали върху него, включително върху обкръжаващата го среда,
професионалната такава и близките му.
То има за цел да репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен паричен
еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху увреденото
лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за доказано от представените писмени и
гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка между причинените
неимуществени вреди на ищеца и действията на органите на Прокуратурата.
При определяне размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
Съдът съобрази обстоятелството, че през процесното време срещу ищеца се е водело
6
наказателно производство за две извършени престъпления, което наказателно производство
– процесното – е приключило с оправдаването му само по престъплението за закана за
убийство и осъждането му за престъпление по чл. 129 НК. Безспорно е и обстоятелството за
наличието на още едно наказателно производство срещу ищеца, което в съдебна фаза е
започнало през 2014 г., така, както това е отразено в представената от ответника Справка за
съдимост, и по което ищецът е оправдан.
С оглед на това съдът приема, че при преценка на времето, през което срещу Д. се е водело
наказателно производство, приключило с оправдателна присъда и показанията на
разпитания свидетел, посочен от ищцовата страна, следва да бъде направен извод, че
негативните преживявания на ищеца, неговите притеснения и страх, са били причинени от
наличието на няколко повдигнати срещу него обвинения, едно от които е това по чл. чл. 144,
ал. 3, вр. ал. 1 НК и за чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК. В този смисъл съдът счита за основателни
възраженията на ответника за намаляване на обезщетение което ще се присъди, и намира, че
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по справедливост
с обезщетение в размер 500 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от влизане
в сила на оправдателната присъда по отношение на него до окончателно изплащане на
сумите, като до пълния предявен размер 30 000 лв. искът се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На ищеца не следва да се присъждат разноски, тъй като, с оглед уважената сума, те възлизат
на 0,17 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
OСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. Витоша № 2, да
заплати на С. И. Д., ЕГН **********, чрез адв. Т. Т., САК, съдебен адрес: София, ул. ****4,
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие образуваното и водено срещу него
наказателно производство, след оправдаването му с влязла в сила присъда на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2017 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 30 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА, на основание чл. 194 ГПК, че оспорването на свидетелство за съдимост,
издадено от СРС, рег. № 54758/18.08.2022 г., съобразно чл. 103 ГПК, НЕ Е ДОКАЗАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7
8