№ 33
гр. Русе, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520103521 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ.
Постъпила е искова молба от М. А. Б. срещу А. Д. А., в която се твърди,
че страните по делото са страни по менителнично правоотношение по силата
на запис на заповед, издаден на 16.11.2021г., съгласно който ответникът в
качеството си на издател се е задължил да изплати на ищцата сумата от
5000лв. Процесният документ бил издаден в един екземпляр, подписан от
него и предаден във владение на ищцата като поемател.
Доколкото документът е изряден от външна страна и отговаря на
изискванията на чл. 535 ТЗ, въз основа на него и по заявление от ищцата било
образувано ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на Районен съд – Русе и издадена
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответника за
сумата от 5000лв. главница, както и за разноски по заповедното производство
в размер на 100лв. държавна такса и 504лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед на дадени от съда указания за предявяване на иск за
установяване на вземането по заповедта, се моли в настоящото производство
да бъде признато за установено, че А. Д. А. дължи на М. А. Б. сумата от
5000лв. главница по запис на заповед от 16.11.2021г. Претендират се и 604лв.
разноски за ч.гр.д. № *** от 2022г.
1
В срока по чл.131 ГПК, ответната страна изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Твърди, че липсва
основание за подписване от негова страна на процесния запис на заповед,
който вероятно е подписал по погрешка, като му е бил предоставен за
подписване с други документи във връзка с развода между страните. Оспорва
се да съществува каузално правоотношение за обезпечаването на което да е
издаден записът на заповед.
В условията на евентуалност се прави възражение за прихващане с
дължимите от него суми по записа на заповед с дължимата му от ищцата сума
в общ размер на 5386,52лв., включваща 2400лв., представляващи неплатен
остатък от дължимата цена за продажбата на 1/2 ид.ч. от автомобил през
м.декември.2021г., както и половината от 5973,04лв., която сума
представлявала сбора от погасителни вноски по Договор за потребителски
кредит от 02.12.2020г., заплатени за периода от 16.12.2021г. до настоящия
момент. Твърди се, че с получената сума от този потребителски кредит изцяло
е изплатен предходен потребителски кредит, изтеглен от ответника за
задоволяване нуждите на семейството му с ищцата.
Поради изложените съображения се моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 16.11.202021г. ответникът А. А. е подписал запис на
заповед за сумата от 5000лв. в полза на ищцата (поемателя) М. А.а, с падеж
на задължението 16.02.2022г.
По депозирано от ищцата заявление по чл. 417 ГПК, въз основа на
записа на заповед в нейна полза и срещу ответника като длъжник е
образувано ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе и издадена заповед за
незабавно изпълнение №***/25.03.2022г. и изпълнителен лист за дължимата
сума от 5000лв. главница, ведно със законната лихва за периода от
25.03.2022г. до изплащане на вземането, както и за 604лв. разноски по
заповедното производство. Срещу издадената заповед за изпълнение
ответникът е депозирал в срока по 414 ГПК възражение, с което е оспорил
дължимостта на сумата по заповедта.
2
Страните по делото са бивши съпрузи, чиито граждански брак е
прекратен по реда на чл. 50 СК с Решение №***/09.12.2021г. С утвърденото
от съда споразумение, страните са уговорили задължение за А. А. да
прехвърли на М. Б. собствеността на ½ ид. част от закупен по време на брака
им лек автомобил срещу заплащането на цена в размер на 3000лв.
Продажбата е осъществена на 17.12.2021г., като няма спор между страните, че
ищцата е заплатила на ответника само част от дължимата цена, като
неизплатения остатък възлиза на 2400лв.
Безспорно е по делото, че двамата бивши съпрузи по време на брака
си, на 02.12.2020г. са сключили договор за потребителски кредит с „Юробанк
България“ АД, по силата на който са получили в заем сумата от 70 000лв.
На 16.11.2021г. А. А. е сключил втори договор за потребителски
кредит с „Юробанк България“ АД, по силата на който е получил в заем сумата
от 65000лв.
На 16.11.2021г., ищцата е превела по банковата сметка на ответника
сумата от 5000лв., като в преводното нареждане за основание на превода е
вписано „захранване на сметка“.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза, от получената сума от 65000лв. по договора за кредит от
16.11.2021г., 64021,46лв. е използвана за погасяване главницата по договора
за потребителски кредит от 02.12.2020г. По договора за кредит от
16.11.2021г., до 16.11.2022г. са погасени задължения в общ размер на
8547,25лв. Първата постъпила сума по разплащателната сметка на А. А.,
обслужваща договора за кредит в размер на 4996,29лв. е в резултат на
постъпилия банков превод в размер на 5000лв. на 16.11.2021г. от банкова
сметка на ищцата. На същата дата по сметката са останали 0,29лв. след
пълното погасяване на остатъка от кредита по договора за потребителски
кредит от 02.12.2020г.
Според представените по делото банкови извлечения от сметката на
ответника, на 16.12.2021г. и на 17.01.2022г. са платени по 702,20лв. за
погасяване на задължения по кредит.
Свидетелката И.Д.И установява, че е съседка на ищцата, с която се
намират в приятелски отношения. Познавала и ответника, като бивш нейн
съпруг. Знаела, че от месец септември 2021г. двамата са разделени, след като
А. се върнал от курс с корабите и се изнесъл от жилището им. От тогава
3
свидетелката не го била виждала. Тъй като често си общували с ищцата, при
един от разговорите тя й споделила, че му била дала в заем сумата от 5000лв.
Свидетелката не проявила любопитство за подробности, като след известно
време ищцата споделила, че той все още не й бил върнал парите. Също така
на свидетелката било известно, че ответникът имал дъщеря от предишен
брак, на името на която той купил два апартамента и им направил ремонти,
като на втория бил през 2020г.
Свидетелката Г.М. И. установява, че се познава със страните по
делото, тъй като е приятелка на сина на ищцата. Поради това знаела, че А.
бил закупил два апартамента на своя дъщеря и им правил ремонти.
Свидетелят Е. Д. А., брат на ответника, установява, че от посещенията
си в жилището, в което живеели страните по време на брака си, установил, че
са извършвани различни ремонти, сменяни били плочки и дограми. От тях
бил чувал, че за извършване на ремонтите изтеглили кредити. Също така на
свидетелят било известно, че ищцата имала и друг имот освен жилището, в
което живеели, къща, която била на името на баща й. На тази къща също били
правили ремонт докато живеели заедно с А.. Последният по време на брака си
с ищцата правил ремонт и на един от апартаментите на дъщеря си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцата по издадената в нейна
полза заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е предявен в срока по чл. 415
ГПК и след депозирано по реда на чл. 414 ГПК възражение от ответника,
поради което се явява процесуално допустим.
Първият спорен между страните въпрос е за доказателственото
значение на представения по делото запис на заповед с оглед направените от
тях конкретни твърдения и възражения в настоящото производство. Устно в
първото съдебно заседание и с писмено становище представено в третото
съдебно заседание, процесуалният представител на ищцата е изложил
подробно възраженията си срещу разпределената от съда доказателствена
тежест в производството и опорочаването на последващите
съдопроизводствени действия във връзка с допускането и събиране на
неотносими доказателства по делото.
Възражението на ответника за липса на каузално правоотношение,
което да е обезпечено с издадения от него запис на заповед по същността си
4
представлява отричане на изпълнителното основание на кредитора, без да е
наведено конкретно възражение срещу вземането, материализирано в ценната
книга. Съгласно преобладаващата и по-нова съдебна практика на ВКС, в тази
хипотеза кредиторът (в случая ищцата), е освободен от необходимостта да
доказва наличието на вземане по каузална сделка, вземането й по която да е
обезпечено с издадения запис на заповед.
В т. 17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС (на което се основават
възраженията на ищцовата страна срещу изготвения по делото доклад) е
прието, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9
ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При
въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът
на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В
производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК,
ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект -
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът
на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани
твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането
по записа на заповед.
В случая възраженията на ищцовата страна биха били основателни, ако
в първото съдебно заседание тя не беше уточнила исковата си претенция (без
да изменя нейното основание, което е менителничния ефект), като посочва, че
процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване връщането на
предоставен от ищцата на ответника заем от 5000лв., т.е. въвела е твърдения
за наличие на каузално правоотношение във връзка с което е издаден записът
на заповед (стр. 67, абз. 3 от делото). Именно поради това уточнение и
съобразявайки цитираната по-горе задължителна съдебна практика, съдът е
разпределил доказателствената тежест по делото, като е приел, че относими
по спора са и съответно подлежащи на доказване твърденията на ищцата за
предоставен на ответника паричен заем, както и неговите възражения, че не е
налице соченото заемно основание за предоставените му парични средства и
5
че същите не подлежат на връщане.
Абстрактният характер на записа на заповед като едностранна правна
сделка не следва да се абсолютизира. Въвеждането на твърдения или
възражения за наличие на каузални правоотношения, послужили като
причина за менителничното задължаване, независимо от коя от страните са
направени, изисква от съда да се произнесе относно съществуването на
спорното вземане, след като изследва не само формалната редовност и
действителност на менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена
за източник на каузалното правоотношение, и евентуалното погасяване на
породените от нея задължения. Необходимостта от изследване на каузалните
правоотношения между издателя и приносителя на записа на заповед
произтича от обстоятелството, че когато записът на заповед е издаден с цел да
обезпечи задължения на издателя по каузалното правоотношение
недействителността на каузалната сделка препятства възникването не само на
пряко свързаните със съдържанието й права и задължения, но и на поетите със
записа на заповед менителнични права и задължения. Същевременно
погасяването на обезпеченото със записа на заповед парично задължение чрез
някой от предвидените в закона правни способи /плащане, опрощаване,
новиране, погасяване по давност и т.н./ има за последица погасяване и на
поетото с гаранционно-обезпечителна цел абстрактно задължение,
обективирано в съдържанието на записа на заповед. Независимо коя от
страните е въвела каузалните правоотношения в спорния предмет на делото,
ищецът по иска с правно основание чл. 422 ГПК носи тежестта да докаже
валидното възникване и съществуване на заявеното в заповедното
производство парично вземане, а ответникът - неговото погасяване, в който
смисъл е Решение № 105 от 13.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 564/2011 г., II т.
о., ТК.
По изложените съображения, съдът е допуснал и събрал доказателства
за посоченото от ищцовата страна каузално правоотношение между страните
– договор за заем. Въз основа на тях безспорно се установява, че на датата, на
която е издаден записът на заповед и е изтеглен от ответника банков кредит,
ищцата е превела от своя по негова банкова сметка сумата от 5000лв. (която
съвпада по размер с главницата по записа на заповед). Не би могло обаче да
се приеме за доказано, че основанието на този превод е твърдяното заемно
правоотношение. Доказателства за това са само показанията на двете
6
свидетелки на ищцата, които установяват единствено, че знаят от нея за
предоставен на ответника паричен заем. Съобразявайки обаче отношенията в
които са се намирали към него момент страните, изтеглените от тях кредити,
обстоятелството, че с предоставената от ищцата сума всъщност окончателно е
погасен първия банковия кредит по който и двамата са длъжници,
основанието посочено в преводното нареждане – „захранване на сметка“
съответстващо на предназначението за което е използвана сумата,
последващия развод между страните и съдържащите се в споразумението по
чл. 51 СК уговорки, с които са уредили и имуществените си отношения без да
бъде упоменат предоставения „заем“(или менителнично задължение), дават
основание да се приеме, че предоставената от ищцата сума от 5000лв. чрез
банковия превод от 16.11.2021г. не е с основание заем и ищецът няма
задължение да я върне. С оглед уреждане на финансовите им отношения във
връзка с изтеглените кредити и предстоящия развод, логично е да се приеме,
че предоставянето на тази сума е била с това предназначение, а не като заем,
който подлежи на връщане. Правно ирелевантно е за настоящото
производство какви точно са били уговорките между страните във връзка с
погасяване на задълженията им по банков кредит и поемането от ответника на
задължение по друг банков кредит.
По изложените съображения следва да се приеме, че по делото не е
доказано наличието на посоченото каузално правоотношение между страните
по договор за заем, задължението по което да е обезпечено с процесния запис
на заповед. Поради това и няма основание да се приеме, че е дължима от
ответника и претендираната въз основа на него сума, което дава основание
предявеният установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че според част от
съдебната практика (прим. Решение № 102 от 25.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
672/2010 г., II т. о., ТК), при направено в производство по иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК от ответника - длъжник възражение за липса на
каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, ищецът следва да
посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е
издаден записът на заповед, и да докаже пораждането на задължението по
каузалното правоотношение, а ответникът - погасяването му. Даденото с този
съдебен акт разрешение не противоречи на т. 17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, което не урежда хипотезата на възражение от ответника за липсата
7
на каузално правоотношение.
Независимо от наличието на противоречива съдебна практика по този
процесуален въпрос, определящото за крайния извод на настоящия съдебен
състав е наличието на наведени в производството твърдения за наличие на
каузално правоотношение между страните, във връзка с което е издаден
записът на заповед.
С оглед становището за неоснователност на предявеният
установителен иск, предявените в условията на евентуалност (при уважаване
на исковата претенция) възражения от ответника за прихващане със дължими
му от ищцата суми не следва да бъдат разглеждани в настоящото
производство.
При този изход на спора в тежест на ищцата следва да се възложат
направените от ответника разноски за настоящото производство в размер на
600лв. платено адвокатско възнаграждение, 200лв. за вещо лице, 40лв.
депозит за свидетел, 58лв. такси за съдебни удостоверения и банкови
извлечения съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. За заповедното
производство следва да бъде присъдена сумата от 500лв., за който разход на
ответника са ангажирани доказателства и срещу дължимостта на която
насрещната страна не е възразила.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. А. Б. ЕГН********** с постоянен
адрес гр. Русе, **** срещу А. Д. А. ЕГН********** с постоянен адрес гр.
Русе, у*** установителен иск за дължимостта на сумата от 5000лв. главница
по запис на заповед от 16.11.2021г., за която сума е издадена заповед
№***/25.03.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС-Русе, като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. А. Б. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, ****
да заплати на А. Д. А. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, у***,
сумата от 898лв. разноски за настоящото производство и 500лв. разноски за
ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС - Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9