№ 190
гр. Монтана, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221630200344 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2100069/ 03.02.2022г. на Директор
на дирекция „Инспекция на труда“ на „Е.А. 2020“ ЕООД със седалище и
адрес на управление град Х., бул.“О.“ № 106, с управител С. С. П. е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1
500лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал.2 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е „ЕСАУТО
2020“ ЕООД, представлявано от управителя С. С. П., чрез пълномощника си
адв.Н. Т., АК – С., който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание
редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Представя и писмена защита.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
1
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакувавното
наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения
на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.
При извършена проверка на място на 18.10.2021г, по спазване на
трудовото законодателство от служители на въззивамената страна е
констатирано нарушение, което е подробно описано както АУАН, така и в
атакуваното наказателно постановление, а именно нарушение на
разпоредбата на чл. 281, ал.3 от КТ във връзка с чл.55, т.2 от Наредба за
безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Акта е съставен на 29.11.2021г. Към момента на проверката на
място е оставена на основание чл.45, ал.1 от АПК призовка, с документите,
който следва да се представят на контролният орган за приключване на
проверката. Призовката е получена от Й.И.Й. - технически ръководител на
обекта със задължението да я предаде на работодателя.
След преглед на предоставените документи до дружеството е изпратена
покана за съставяне на АУАН, с която покана представител на дружеството е
следвало да се яви на 29.11.2021г. Поканата е получена, но не се явява такъв
за съставяне на АУАН. Поради, което и административно наказващия орган е
приложил разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ.
При извършената проверка на място на 18.10.2021 г. по спазване на
трудовото законодателство в обект „ремонт на надлеза на ЖП линия“,
находящ се в гр.Монтана, ул.“Д.“, обект на „Е.А. 2020“ ЕООД - Х. се
констатирало, че жалбоподателя в качеството си на работодател, че за
изграждането на кофраж се използва подвижна работна площадка - вишка,
която се управлява от Б.И. П.. Същият не притежава правоспособност,
2
съгласно чл.3 от Наредба № 1 за условията и реда за придобиване и
признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление
на товароподемни кранове и подвижни работни площадки. Констатирано е,
че Б.И. П. работи без необходимата правоспособност за работа с вишка.
В жалбата си наказаният възразява, че е написана, като нарушена
разпоредбата на чл.283, ал.3 от КТ /като такава разпоредба няма/. Съдът
приема това за техническа грешка, тъй като е достатъчно изяснено, че се
касае до нарушение на чл.281, ал.3 от КТ. В АУАН е посочена правилната
разпоредба пълно точно и ясно е описано нарушението както в АУАН така и
в атакуваното НП. В конкретният случай не е нарушено правото на защита на
административно наказаното дружество.
Задължение на работодателя е да не допуска до работа работници или
служители, които не притежават документи за правоспособност, когато това е
изискуемо по закон. Съгласно отделни нормативни актове /чл.281, ал.3 от
КТ/, за изпълнението на определени професии и длъжности, (огняри,
кранисти, електроженисти, електро- и мотокаристи, ел. технически
персонал и други) законодателството предвижда изискванията за
притежавана правоспособност. В тези случаи при проверка от контролните
органи работодателите следва да представят копие от документи за
правоспособност, за работниците, чиито професии и длъжности изискват
това.
В случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в
качеството му на работодател е осъществил от обективна страна
нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е
правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това
органи и в изискуемата форма.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената
санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в
законоустановените граници - 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е
определил размер на имуществената санкция от 1500 лв., който е минималния
установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на
нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по
чл.28, б.“а“ от ЗАНН.Следва да се отбележи, че това нарушение може да
3
доведе до вредни последици за живота и здравето на работещия. Тежестта на
нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие от страна
на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото
законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и
социални права на работниците и служителите. По същите съображения, а и
допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест
за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква
настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за
определени субекти, съдът намира, че не може да се приема в случая, че се
касае за маловажно нарушение.
На следващо място, съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се
опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват,
както от субективна, така и от обективна страна състава на административно
нарушение по чл.281, ал.3 от КТ във връзка с чл.55, ал.2 от Наредбата.
По изложените съображения съдът намира, че извършеното нарушение
е доказано по безспорен и категоричен начин извършено е виновно от
соченият за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с
административно наказание „имуществена санкция“ по реда и условията на
чл.413, ал.2 от КТ.
Предвид горното съдът намира, че следва да се потвърди атакуваното
наказателно постановление.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН жалбоподателя
следва да заплати на въззиваемата страна направените по водене на делото
разноски в размер на 100.00 лева за юристконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-2100069/
03.02.2022г. на Директор на дирекция „Инспекция на труда“, с което на „Е.А.
4
2020“ ЕООД със седалище и адрес на управление град Х., бул.“О.“ № 106, с
управител С. С. П. е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1 500лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал.2
от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Е.А. 2020“ ЕООД със седалище и адрес на управление град
Х., бул.“О.“ № 106, с управител С. С. П., с ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на
Дирекция „ИТ” – Монтана на основание чл.63 от ЗАНН направените по
водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за юристконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в
14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5