Решение по дело №3683/2018 на Районен съд - Добрич

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

град Добрич, 13.05.2019 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д  А

 

Добрички районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

Председател: Татяна Лефтерова-Савова

Секретар: Ирена Иванова

           

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 3683 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на ***, офис-сграда „***, с която против С.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК са предявени обективно съединени искове за установяване вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №757/03.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1333 по описа на ДРС за 2018 г., а именно:  489,20 лева – представляваща главница - дължима сума по договор за паричен заем №***, сключен между длъжника и „*** като вземането е прехвърлено от страна на кредитора в полза на ***/правоприемник на което дружество се явява заявителят/, на основание чл.99 ЗЗД, по силата на Приложение №01/01.04.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда /датата на пощенското клеймо/ - 29.03.2018 г., до окончателното плащане; 58,66 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 16.05.2015 г. до 13.10.2015 г.; 401,87 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за периода от 16.05.2015 г. до 13.10.2015 г.; 137,19 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 17.05.2015 г. до 28.03.2018 г. Претендират се сторените разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, направено е доказателствено искане за прилагане към делото ч.гр.д. № 1333/2018 г. по описа на ДРС. Заявено е евентуално искане по доказателствата, с оглед отговора на ответника.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не представя отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание, ответникът лично и чрез упълномощен процесуален представител заявява, че признава изцяло ищцовата претенция. Ищецът отправя искане за постановяване на решение съобразно направеното признание на иска, на основание чл.237, ал.1 ГПК.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени искове намират правно основание в разпоредбите на чл. 422 ГПК вр. чл.415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД , вр. чл. 240 и сл. ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл.84, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.

По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № 1333/2018 г. по описа на ДРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 757 от 03.04.2018 г., за заплащане на следните суми: 489,20 лева – представляваща главница - дължима сума по договор за паричен заем №***, сключен между длъжника и „**** на 13.01.2015 г., като вземането е прехвърлено от страна на кредитора в полза на ***/правоприемник на което дружество се явява заявителят/, на основание чл.99 ЗЗД, по силата на Приложение №01/01.04.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда /датата на пощенското клеймо/ - 29.03.2018 г., до окончателното плащане; 58,66 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 16.05.2015 г. до 13.10.2015 г.; 401,87 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за периода от 16.05.2015 г. до 13.10.2015 г.; 137,19 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 17.05.2015 г. до 28.03.2018 г, както и сторените разноски в заповедното производство. След разпореждане на съда, заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал.4 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.

В процесния случай, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, съобразно извършеното признание, тъй като ответникът лично, пред съда е заявил, че признава ищцовата претенция изцяло, а от своя страна ищецът е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Предвид изложеното, съдът приема, че са спазени изискванията, установени в нормата на чл.237, ал.3 ГПК, поради което следва да постанови решение съобразно признанието, като предявените искове бъдат уважени изцяло.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски по настоящото производство в общ размер на 175 лева, от които: 75 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 НЗПП. Същите  следва да бъдат възложени за заплащане в тежест на ответника.

Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство. Доколкото ищцовата претенция е уважена изцяло, то ответникът дължи заплащане на сторените от ищеца разноски в заповедното производство, в общ размер на 75 лева.

Водим от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, че С.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „****, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №757/03.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1333 по описа на ДРС за 2018 г., а именно:  489,20 лева – главница - дължима сума по договор за паричен заем №2225957, сключен между длъжника и „*** на 13.01.2015 г., като вземането е прехвърлено от страна на кредитора в полза на „**** /правоприемник на което дружество се явява заявителят/, на основание чл.99 ЗЗД, по силата на Приложение №01/01.04.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2018 г. до окончателното плащане; 58,66 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 16.05.2015 г. до 13.10.2015 г.; 401,87 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за периода от 16.05.2015 г. до 13.10.2015 г.; 137,19 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 17.05.2015 г. до 28.03.2018 г.

ОСЪЖДА С.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „*** седалище и адрес на управление: *** сумата от 75 лева, представляваща сторените разноски по ч.гр.д. №1333/2018 г. по описа на ДРС и 175 лева – разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му  на  страните.

 

                                                                                                        

 СЪДИЯ: