№ 662
гр. Пазарджик, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220100801 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр.
Ищецът Н.Н. А, ЕГН **********, адрес: Затвора в гр.Пазарджик, твърди,
че в периода 09.07.2018г. – 24.07.2018г. е бил подложен на дискриминация от
администрацията на Затвора в гр.Пазарджик, където изтърпява наказание
„доживотен затвор“. Поддържа, че е третиран по-неблагоприятно от
лишените от свобода в Затвора в гр.Стара Загора, на които е предоставено
правото по чл.90, ал.4 ЗИНЗС да изпращат кореспонденция за сметка на
затвора, ако нямат средства. Поддържа, че за разлика от тях, на него тази
привилегия му е отказана, а писмото му до Районен съд – София, което
изпратил без пощенска марка на 09.07.2018г., било върнато от
администрацията на затвора за поставянето на марка. Твърди още, че жалбата
му до началника на затвора по този повод била разгледана на 24.07.2018г. и
оставена без уважение. Счита тези два акта за проява на дискриминационно
отношение към него, което е основано на личното му положение. Иска от
съда да постанови решение, с което да установи нарушението, както и да
осъди ответника да преустанови същото, да възстанови положението преди
него и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.
1
Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ №21 счита исковете за недопустими поради формирана сила на
пресъдено нещо, тъй като по същите е постановено влязло в сила решение по
гр.д. №3841/2018г. на РС – Пазарджик. По същество намира исковете за
неоснователни при твърдение, че ищецът е третиран по описания от него
начин не поради дискриминационно отношение, а защото не отговаря на
условията по чл.90, ал.4 ЗИНЗС, които му дават право да изпраща
кореспонденция за сметка на затвора. Поддържа, че по време на изтърпяване
на наказанието ищецът се е разпоредили безвъзмездно със свое имущество в
полза на майка си като е цедирал парични вземания към държавата и по този
начин сам се е поставил в положение да не разполагат със средства за
кореспонденция. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
Исковете са допустими, тъй като с тях се търси защита от лице, което
твърди, че ответникът го третира по-неблагоприятно от други лица при
сравними или сходни обстоятелства, като това третиране е основано на един
от признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Обстоятелствата, на които се основават
предявените искове не са покрити от СПН на решението по гр.д.
№3841/2018г. на РС – Пазарджик, тъй като периодите по двете дела, през
които ищецът твърди да е дискриминиран по посочения начин от ответника
са различни. Затова възражението на ответника за недопустимост на исковете
е неоснователно и съдът дължи произнасяне по тях.
За основателността на исковете ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че в периода 09.07.2018г. –
24.07.2018г. е бил третиран от администрацията на затвора в гр.Пазарджик
по-неблагоприятно в сравнение с други лишени от свобода лица при
преценката дали разходите за кореспонденцията му следва да са за сметка на
затвора, в който се намира, както и че това неравно третиране е основано на
някой от признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр.
Не е спорно, че от 14.04.2014г. ищецът изтърпява наказание „доживотен
затвор“ в Затвора – гр.Пазарджик. Не е спорно и това, че на 09.07.2018г.
администрацията на затвора е върнала и не е предала на пощенската служба
писмото на ищеца до РС – София, тъй като изпращачът не е поставил върху
2
него пощенска марка. Страните не спорят и че на 24.07.2018г. жалбата на
ищеца срещу връщането на писмото е била отхвърлена от началника на
затвора. Също така няма спор, че към момента на връщането на писмото и на
отхвърлянето на жалбата ищецът не е разполагал с парични средства за
заплащането на пощенската марка. Всички тези обстоятелства се установяват
и от приетите по делото писмени доказателства.
От представените по делото договори за прехвърляне на вземане /цесия/
се установява, че преди процесния период ищецът е прехвърлил безвъзмездно
всички свои парични вземания на майка си.
От приетото решение по адм. д. №407/2021г. на Административен съд –
Пазарджик е видно, че ищецът е обжалвал аналогични откази на ответника за
безплатно изпращане на кореспонденция, но жалбата не е била уважена.
Мотивите на съда за вземане на това решение са, че ищецът чрез сключените
от него безвъзмездни сделки сам се е поставил в положение на безпаричие.
Настоящият състав на РС – Пазарджик споделя аргументите на
административния съд, които са застъпени и в решение № 132 от 24.04.2020 г.
на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 72/2020г. В това решение е прието, че като
се е разпоредил безвъзмездно в полза на своята майка с вземанията си,
ищецът недобросъвестно се е лишил от средства за задоволяване на своите
лични нужди през релевантния период в опит да се постави в хипотезата на
чл.90, ал.4 ЗИНЗС. Недобросъвестното упражняване на законни права обаче
не дава право на никого да черпи ползи от собственото си неправомерно
поведение, поради което правилно затворническата администрация е приела,
че ищецът не попада сред лицата, лишени от средства, чиято кореспонденция
трябва да се изпраща за сметка на затвора.
Освен това, остана недоказано твърдението на ищеца, че е третиран
неравноправно в сравнение с други лица, изтърпяващи наказание в затвора в
гр.Стара Загора, на който е предоставено право на безплатна кореспонденция
по чл.90, ал.4 ЗИНЗС поради безпаричие. По делото не се установи тези лица
също да са извършили безвъзмездни разпореждания със свое имущество, в
резултат на което да са се довели до положение да не разполагат със средства
за закупуване на пощенска марка. В съдебната практика трайно е установено
разбирането, че дискриминация е налице при установено неравно третиране
на лица, които се намират в едно и също или в сходно положение. Наличието
3
на „сравними сходни обстоятелства“ следва да се преценява спрямо
конкретното лично положение на ищеца, т. е. лицата, с които той се сравнява,
следва да бъдат в идентично положение, което в настоящия случай не е
налице. По делото не е установено различно третиране на ищеца в сравнение
с останалите лишени от свобода относно правото на безплатна
кореспонденция по чл.90, ал.4 ЗИНЗС. Ето защо предявените искове за
защита от дискриминация следва да се отхвърлят.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва
да заплати на ответника направените от него съдебни разноски, каквото
искане е отправено с писмения отговор на исковата молба. В случая
ответникът е представляван от юрисконсулт и има право на възнаграждение
по чл.78, ал.8 ГПК, което съдът с оглед на правната и фактическата сложност
на делото определя в минималния размер от 80 лв., съгласно чл.23, т.4 НЗПП.
Възнаграждението на назначения от съда повереник на ищеца следва да се
изплати от НБПП по реда на чл.37 и сл. ЗПП.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр, предявени от
ищеца Н Н А, ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в
Затвора - гр.Пазарджик, против ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София,
бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, за установяване, че в периода 09.07.2018г. –
24.07.2018г. администрацията на затвора в гр.Пазарджик, която е подчинена
на ответника, е нарушила правото на ищеца на равенство в третирането в
сравнение с лишените от свобода в затвора в гр.Стара Загора, тъй като за
разлика от тях, на него не му е признато правото по чл.90, ал.4 ЗИНЗС да
изпраща кореспонденция за сметка на затвора, ако няма средства, което
нарушение е основано на признака лично положение, както и за осъждане на
ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-
нататъшни нарушения.
ОСЪЖДА ищеца Н Н А с ЕГН ********** да заплати на ответника ГД
„Изпълнение на наказанията“, гр.София сумата от 80 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
4
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5