Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /01.03.2021
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на петнадесети февруари две
хиляди двадесет и първа
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от съдията гр.д. № 429/2020 г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 200 ЗЗД
Производството по делото е образувано по повод иск с
правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 200 ЗЗД предявен от „ Л.“ ЕООД
срещу А.И.А., с който се иска да се приеме за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 350 лв.- продажна цена за закупено
дизелово гориво на 21.08.2018 г., 07.09.2018 г., и на 21.09.2018 г., ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
същата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 315/2020г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: Между страните по делото е сключен устен договор за
покупко-продажба на дизелово горива, в изпълнение на който на 21.08.2018 г.
ответникът получил от ищеца дизелово гориво на стойност 150 лв., на 07.09.2018
г. дизелово гориво на стойност 100 лв., а на 21.09.2018 г. дизелово гориво на
стойност 100 лв. За посоченото бил изготвена разписка, която била подписана от
ответника, като до настоящия момент същият не е изпълнил задължението си за
заплащане на посочените суми. Моли се за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба с
приложенията, като в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който се
излага, че исковата претенция е неоснователна, тъй като лек автомобил рено клио
с ДКН ** **** **е с бензинов двигател, поради което няма как на нея да е
зареждано дизелово гориво. Освен това се излага, че по отношение на автомобил с
ДКН ** **** **е представен договор за покупко-рпдажба от 05.05.2016 г., поради
което няма как на посочените дати процесния автомобил да е зареждан с дизелово
гориво. Моли се да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с иск с правно
основание 422 ГПК във вр. с чл. 200 ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца: 350 лв.- продажна цена на
дизелова гориво, ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба до окончателнотo изплащане на същата.
Предявения иск е процесуално допустим- предявен е в законоустановения
едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото
указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 08.07.2020 г., а
исковата молба е подадена на 05.08.2020 г. от процесуално легитимирано лице – заявител в заповедното производство.
По делото е представено писмено доказателство от 2018 г. на което е записано
името на ответника А.И., както и ДК номера ******** и ** **** **и на което е отбелязано,
че на 20.08. е заредено дизелово гориво за 150 лв., на 07.09. е заредено
дизелово гориво на стойност 100 лв., а на 21.09 е заредено дизелово гориво за
100 лв., като е положен подпис срещу името на А.И.. Във връзка с направено в срок
оспорване на авторството на представения документ е допусната и изслушана
съдебно почеркова експертиза изготвена от вещото лице С.А. от заключението на
която се установява, че подписите са положени от А.И.А.. Съдът възприема
заключението вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен
отговор на всички поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване
на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото
лице е достигнало.
По делото е представен договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство от 05.05.2016 г., с нотариална заверка на подписите, от който се
установява, че А.А. се е разпоредил със собствения си лек автомобил марка
Фолксваген, модел Туарег, с ДКН ** **** **, като е продал същият на трето за
делото лице.
По делото е
представена и приета като писмено доказателство застрахователна полица
гражданска отговорност на автомобилистите от 18.12.2017г. за лек автомобил с
ДКН ** **** **, от която се установява, че автомобилът е с бензинов двигател.
По делото е допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Л. К.- син на законния представител на ищцовото дружество. При
разпита си свидетел К. заявява, че от 2007 г. -2008 г. непрекъснато работи на бензиностанция
„Л.“, находяща се в гр. Панагюрище. Свидетелят изяснява, че на обекта имат
практика когато имат длъжници да им създават картони, като в частта на номера се
записва номера, с който длъжникът първоначално зарежда, като през времето
номерата и автомобилите могат да се променят, но това не се отразява в картона,
поради което и отразяването в картона на конкретните автомобили не означава, че
точно те са заредили. При разпита си свидетелят посочва, че дълго време
ответникът е зареждал при тях автомобилите си, като обичайно заплащал на края
на месеца горивото, но няколко месеца не бил платил и спрял да зарежда от
ищцовата бензиностанция. Ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът дава
вяра на показанията на свидетеля, доколкото същите са вътрешно непротиворечиви
и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
При така изложеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието
на действителни правоотношения по договор за покупко-продажба, по силата на
който ищецът се е задължил да достави и прехвърли правото на собственост върху дизелово
гориво, а ответникът да го получи и да заплати уговорената цена и 2) ищецът да
е предал дизеловото гориво на купувача. Посочените факти следва да бъдат
установени от ищеца в условията на пълно и главно доказване.
От събраните по делото доказателства се установява, че е налице
действително правоотношение по договор за покупко-продажба на дизелово гориво на
стойност посочена от ищеца, както и че същият е изправна страна по договора,
доколкото е прехвърлил собствеността върху него. Посочените факти се
установяват както от представеното писмено доказателство – картон, така и от
събраните по делото гласни доказателства. От приетата по делото без възражения на
страните съдебна почеркова експертиза се установи, че подписът на картона срещу
датата и сумата дължима за заредено дизелово гориво е действително поставен от
ответника, което представлява извънсъдебно признание наличието на действително
правоотношение по договор за покупко-продажба на дизелово гориво, както и
признание на факта, че е получено от ответника. Тук е мястото да се посочи, че
действително от ответника са представени доказателства, от които се установява,
че автомобилите, чийто ДК номера са посочени на картона не са били заредени с
посоченото гориво, доколкото единият автомобил е бензинов, а с другия ответникът
се е разпоредил много преди 2018г., но от събраните поделото гласни
доказателства се установи начинът на водене на картоните, респ. че се записват
първоначалните автомобили, които ответникът е зареждал с горива, като в последствие
при смяна на автомобилите тази промяна не е отразявана в създадените картони.
Ето защо следва да се приеме, че в условията на пълно и главно доказване се
доказа наличието на двете кумулативни материално правни предпоставки за уважаване
на исковите претенции. По делото не са събраха доказателства, че продажната
цена на дизеловото гориво е заплатена от ответника, нито са наведени такива твърдения,
поради което предявената искова претенция следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. Предвид
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят в полза на
ищеца разноски в размер на 25 лв. - държавна такса.
Относно разноските пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 575,00 лв. разноски пред настоящата инстанция, от които 25 лв. –
заплатена държавна такса и 250 лв. - възнаграждение за вещо и 300 лв. – възнаграждение
за един адвокат, доколкото разноските са своевременно поискани, като са
представени доказателства, че са реално сторени – договор за правна защита и
съдействие от 17.07.2020г. – л. 2 от делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
по
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 200 ЗЗД по отношение на А.И.А. ЕГН: **********, с адрес: ***,
че „Л.- А“
ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** е
носител на парично вземане в размер на 350 лв.- продажна цена на дизелово гориво по договор за покупко-продажба
на дизелово гориво от 21.08.2018г., 07.09.2018г. и 21.09.2018 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 17.06.2020 г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК) до окончателното
изплащане на същата, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 315/2020г.
по описа на Районен съд – Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.И.А. ЕГН : **********, с адрес: ***,
да заплати на „Л.- А“
ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в
размер на 25 лв.– представляваща разноски
направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 575,00 лв.
разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен
съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: