№ 1166
гр. Перник, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720102900 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу
Е. Й. Г., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1886.60 лева, представляваща
½ част от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 17, находящ се в гр. *****, от които
главница в размер на 1612.86 лева за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2021 г.
вкл, /представляща ½ част от общата главница в размер на 3225.71 лева/ и
273.74 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2020 г. до 15.02.2023
г. /представляваща ½ част от общия размер на обезщетението от 547.48 лева/,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 1019/2023 г. по описа на
Пернишкия РС – 13.03.2023 г. до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
1
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие
от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, копие от договор за покупко продажба
на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, удостоверение от „Перник
Инвест“ ЕООД, удостоверение за наследници на Й.Г.А. и удостоверение за
наследници на Б.ка С.А..
Иска се назначаване на експертизи – съдебно икономическа и съдебно
техническа експертиза.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор като съобщението е получено от адв. Б.
В., като пълномощник на ответника – длъжник по ч.гр.д. № 1019/2023 г. на РС
Перник. В срока по чл. 414 от ГПК от страна на длъжника по ч.гр.д. №
1019/2023 г. на РС Перник чрез адв. Б. В. обаче е постъпило възражение. В
същото се посочва, че сумите не се дължат и се претендират разноски.
В хода на производството по делото са представени: копие от в-к.
„Новинар” и от в-к. Съперник от 2008 г. с публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди; четири броя свидетелство за
проверка на средство за измерване, три броя протокол за проверка на
абонатна станция, двадесет фактури за процесния период, електронна извадка
в табличен вид през процесния период, в която са отразени показанията на
топломер и водомер в абонатната станция и електронна извадка в табличен
вид с отразени изчисления по компоненти за процесния имот и период.
В открито съдебно заседание, проведено на 06.11.2023 г., процесуалният
представител на ищеца не се явява. Изразява писмено становище, с което
счита исковете за доказани, поради което и иска същите да бъдат уважени.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от
ответната страна.
В насроченото по делото открито съдебно заседание упълномощеният
процесуален представител на ответника – адв. Б. В., не явява. От последния е
постъпило писмено становище, с което исковете се оспорват като
неоснователни. На първо място се оспорва качеството потребител на
топлинна енергия на ответника. Възразява се срещу възникването на
облигационни отношения по силата на закона и общите условия на
дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да докаже
наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват
доказателства ответникът да е собственик/ползвател на топлоснабдения имот
респективно ползвател на топлинна енергия в процесния имот. Оспорват се
представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не
доказват качеството потребител на ответника за процесния период. Твърди се,
че общите условия на дружеството не били надлежно оповестени – не били
публикувани в централен и местен ежедневник, поради което не са произвели
действие. По тези съображения се твърди, че страните не са били в
облигационни отношения през процесния период.
Посочва се и че претендираните вземания били за главница и лихва,
2
като липсвало посочване като отделно вземане на това за услугата дялово
разпределение. Такова вземане не било посочено и в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение. В тази връзка се твърди, че
ако в главницата присъствала сума за осъществяване на дялово
разпределение, то същата не следвало да бъде присъждана.
На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази
връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като
доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като
доказателства за неговите претенции. В тази връзка се оспорва и редовността
на воденото от ищеца счетоводство.
Прави се възражение за погасяване на част от процесните суми по
давност, доколкото приложимият давностен срок бил три години. Иска се
дружеството да бъде задължено да представи намиращи се у него документи.
Претендират се разноски като се обръща внимание, че били предявени
два иска, поради което адвокатското възнаграждение не било прекомерно.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 573/13.03.2023 г. по
ч.гр.д. № 1019/2023 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед
длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.
и извлечение от в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г., от които е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен и в един
централен ежедневник.
От представените по делото фактури, извлечение от сметка, електронна
извадка в табличен вид с отразени изчисления по компоненти за процесния
имот и период е видно, че за процесния имот са начислени следните суми,
дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 3225.71
лева за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2021 г. вкл. и 547.48 лева –
обезщетение за забава за периода от 09.07.2020 г. до 15.02.2023 г., като
същите не са заплатени. От тези суми от ответника се претендира ½ част или
1612.86 лева главница и 273.74 лева обезщетение.
От представено по делото копие от договор за покупко продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, се установява, че на 10.11.1976
г. лицето Й.Г.А. е придобило собствеността върху имот – апартамент № 17,
находящ се в гр. ***** с площ от 108.50 кв.м.
Видно от удостоверение от „Перник Инвест“ ЕООД, издадено на
наследниците на Й.Г.А. имот – апартамент № 17, находящ се в гр. ***** е
собственост именно на наследниците на Й.Г.А. по силата на обсъдения по-
3
горе договор за покупко продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от
ЗТСУ от 10.11.1976 г.
От представено по делото удостоверение за наследници на Й.Г.А. се
установява, че същият е починал на 14.12.1997 г. като е оставил за
наследници: Б.ка С.А. /съпруга/, Ангел Й. Г. /син/ и Е. Й. Г. /син/. Видно от
удостоверение за наследници на Б.ка С.А. последната също е починала – на
01.12.2014 г. като е оставила за свои наследници двамата си сина – Ангел Й.
Г. и ответника Е. Й. Г..
На последно място, видно от свидетелствата за проверка и протоколите
за проверка, средството за измерване в имота на лицето, както и това в
абонатната станция са преминали проверка и са били технически годни през
процесния период.
Съгласно справка в Национална база данни „Население“, налична към
заповедното дело, ответникът е адресно регистриран на адреса на процесния
имот.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
573/13.03.2023 г. по ч.гр.д. № 1019/2023 г. на Пернишкия РС за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез лице от
домашните /дъщеря/ като същият е депозирал възражение, което е наложило
даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай основният спорен по
делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните
предвид направеното възражение, че ответникът не е собственик на
процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
4
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / копие от договор за покупко продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 10.11.1976 г., удостоверение от
„Перник Инвест“ ЕООД, удостоверение за наследници на Й.Г.А.,
удостоверение за наследници на Б.ка С.А., извлечение от в-к. „Съперник“ от
29.04.2008 г. и извлечение от в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г. / следва извод,
че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото
е един от собствениците на процесния имот през целия процесен период –
като притежава ½ идеална част от него.
Посоченият извод – че ответникът е собственик на ½ идеална част от
имота, в посочения по-горе период – следва от обстоятелството, че
ответникът заедно с брат си са единствени наследници на двамата си
родители, починали преди началото на процесния период. В тази връзка и по
правилото на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството всеки от двамата сина
наследява по ½ част от наследството родителите си.
В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е
съсобственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу
ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не
бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота.
В тази връзка и с оглед гореизложеното ответникът Е. Й. Г. следва да
отговаря за ½ част от задълженията за процесния имот, в какъвто размер е
формулирана и претенцията на ищцовото дружество.
Неоснователен е доводът, че сумите за „вноска дялово разпределение”
не са заявени като самостоятелен иск, поради което и претенцията следва да
бъде отхвърлена в тази част. Елементите и съответно отделните суми, от
5
които е формирано общото вземане за топлинна енергия (за отопление на
имот и на общите части, отдадена от сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване), включително и цената за услугата дялово разпределение,
видно от редица разпоредби на ЗЕ се включват в родовото понятие „топлинна
енергия". В тази връзка и при подаване на заявлението по реда на чл.
410 от ГПК и при предявяване на исковата молба ищцовото дружество е
посочило една и съща сума като главница, в която са включени посочените
по-горе компоненти /така Решение № 64 от 24.02.2020 г. по в. гр. д. № 834
/ 2019 г. на III състав на Окръжен съд - Перник /.
Освен това следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
На следващо място съгласно общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 -
дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка,
както се отбеляза и по-горе, дружеството следва да установи и размера на
претендираната сума. Същата относно процесния период възлиза на 3225.71
лева съгласно извлечение по сметка, като сумата не е заплатена. От тази сума
от ответника се претендира половината или 1612.86 лева.
Размерът на процесната сума са установява от представените по делото
фактури, които кореспондират на извлечението от сметка, като се
потвърждава и от електронните извадки. На последно място, неоснователно е
и възражението, че потребената топлинна енергия не е отчитана правилно,
доколкото на средството за измерване е извършена проверка и същото е било
в изправност през процесния период.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
настоящият състав намира, че обезщетението за забава е в размер на 547.48
лева, считано от 09.07.2020 г. до 15.02.2023 г. като от ответника отново се
претендира половината или 273.74 лева.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
6
обезщетение за забава е въведено едва със становището, депозирано за
първото по делото съдебно заседание, към който момент е преклудирано.
Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са
погасяват с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.03.2023 г. и началната
дата на процесния период 01.05.2020 г. такава давност така или иначе не е
изтекла по отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенция за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат
уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 1019/2023 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 62.73 лева, от които 37.73 лева държавна такса и 25 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и сумата от 62.73
лева следва да бъде присъдена изцяло.
Длъжникът също претендира разноски, но предвид изхода на делото
претенцията е неоснователна.
По разноските в производството по гр.д. № 2900/2023 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 137.73 лева, от които 37.73 лева държавна такса и 100 лева,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по
делото платежни документи претендираните разноски са действително
извършени. С оглед изхода на делото сумата от 137.73 лева следва да бъде
присъдена изцяло.
Ответната страна претендира разноски в размер на 800 лева –
адвокатски хонорар, които са действително извършени, видно от договор за
правна защита и съдействие /ДПЗС/. Предвид изхода на делото обаче
претенцията се явява неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. Й. Г., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. *****, ап. 17 ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“, сумата от общо 1886.60 лева, представляваща ½ част от
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за
имот – апартамент № 17, находящ се в гр. *****, от които главница в размер
на 1612.86 лева за периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2021 г. вкл,
/представляща ½ част от общата главница в размер на 3225.71 лева/ и 273.74
лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2020 г. до 15.02.2023 г.
/представляваща ½ част от общия размер на обезщетението от 547.48 лева/,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 1019/2023 г. по описа на
Пернишкия РС – 13.03.2023 г. до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 1019/2023 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА Е. Й. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр. *****, ап. 17 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“ сумата от общо 62.73 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 1019/2023 г. по описа на Пернишкия
РС и сумата от общо 137.73 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 2900/2023 г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 1019 по описа за 2023 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8