Р Е
Ш Е Н
И Е № 263
гр. Бургас, 17
февруари 2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV
състав, в съдебно заседание на петнадесети януари, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА при секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА и с участието на прокурор Андрей
Червеняков, като разгледа докладваното
от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АД № 2547 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е
по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Еврокапитал
България“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ №21, ет. Е, представлявано от адв. Н.Г.– постоянен синдик и Д.П.Д.против
ревизионен акт № Р-02000218005702-091-001/17.05.2019 г., издаден от Р.К.Т.на
длъжност началник-сектор „Ревизии” – възложил ревизията и Г.В.В. на длъжност
главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение №
163/11.09.2019 г. на началник отдел „Обжалване“ в дирекция „ОДОП” гр. Бургас, с който на дружеството са определени
задължения за ДДС за периода 01.12.2016 г. - 31.12.2016 г. в размер на 3
286 413,96 лева и лихва в размер на 751 380,31 лева.
Жалбоподателят иска отмяна на ревизионния акт.
Твърди, че задълженията са определени при неправилно приложение на материалния
закон.
В съдебно заседание, чрез процесуалният си
представител адвокат Ш., поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по
представен списък в размер на 26 022,06 лв. Подробни съображения в
подкрепа на тезата си излага в писмени бележки.
Ответникът по оспорването – директор на дирекция
„ОДОП” гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.,
намира оспорването за неоснователно и недоказано. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителя на Окръжна
прокуратура гр. Бургас намира жалбата за неоснователна. Счита, че изводите на
органа от приходната администрация са правилни.
Според него договорът за лизинг попада в обхвата на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС. Акцентира върху, приложения по преписката ревизионен акт, касаещ другото
дружество „М Лизинг“ ЕАД, във връзка с който може да се направи обоснован извод
действително за датата на настъпилото данъчно събитие и дължимостта на сумата,
която е определена от органа по приходите.
І. ДОПУСТИМОСТ НА ЖАЛБАТА
Жалбата е процесуално
допустима. Подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването- адресат на
акта, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК .
ІІ.ФАКТИТЕ:
С
Нотариален акт за покупко-продажба № 111/26.06.2008г. „М ЛИЗИНГ“ ЕАД, с ЕИК
********* ( с предишно наименование „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД, с предишно
наименование „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ ЕАД) придобило имот - хотелска сграда, находяща
се в гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 21, от „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на
цена 12 168 723,76 евро, без включен ДДС. За извършената продажба, продавачът
„ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ ЕАД издал на
купувача „М ЛИЗИНГ“ фактура № **********/26.06.2008г. на стойност 23 799
954,99лв. и ДДС в размер на 4 889 169,06 лв.
На
25.06.2008г. между „М ЛИЗИНГ“ ЕАД в качеството на лизингодател и
„ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в качеството на лизингополучател бил сключен договор
за лизинг № 004572-002, по силата на който лизингодателят се задължава да
придобие и предостави на лизингополучателя горепосочения имот, а именно:
хотелска сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 21.
Договорена
била доставна цена на актива в размер на 12 168 723,76 евро без ДДС със срок за
плащане 180 месеца.
Към
договора за лизинг били сключени три допълнителни споразумения, с които бил
изменен погасителния план и договорени допълнителни условия по договора.
При
предаване на актива лизингодателят издал на лизингополучателя фактура №
**********/30.06.2008г. на стойност 23 799 954,99лв и ДДС в размер на 4 889
169,06 лв.
Лизингованият
актив – хотел „България“ бил заведен в счетоводните регистри на
„ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД като дълготраен материален актив. Страните се
договорили размерът на дължимия по двете фактури ДДС да бъде прихванат, като
задължението на „Еврокапитал – България“ ЕАД се прихване срещу вземането от „М
ЛИЗИНГ“ ЕАД.
Фактура
№ **********/ 30.06.2008г. била отразена в дневника за продажби на
лизингодателя и в дневника за покупки на лизингополучателя „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“
ЕАД. По тази фактура последният упражнил право за приспадане на пълен данъчен
кредит.
Според
договора за лизинг, страните постигнали съгласие, че лизингополучателят ще има
право да придобие собствеността върху лизингования актив - хотелска сграда, ноходяща се в гр. Бургас,
след изтичането на договорения срок и при условие, че лизингополучателят е
изплатил изцяло лизинговата цена, заедно с всякакви други парични задължения,
дължими на лизингодателя, съгласно договора (чл. 12.3 от Общите условия по
договора за лизинг).
На
19.10.2015г. „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ ЕАД заявило пред лизингодателя намерението си да закупи предсрочно
недвижимия имот при условията на сключения лизингов договор.
„М
ЛИЗИНГ“ ЕАД изпратило до лизингополучателя „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ ЕАД нотариална
покана № 8639/30.10.2015г., получена от последния на 19.11.2015г.
С
поканата лизингополучателя бил уведомен,
че липсва плащане на дължими и изискуеми вноски по договора след падежа им в
размер на 1 851 070,49 евро и към 26.10.2015 г. забавата на плащанията е 117
дни (нарушени задължения по чл. 14.1 от Общите условия към Договор за лизинг).
Лизингодателят
предоставил право на лизингополучателя да придобие актива, предмет на договора
за лизинг, при условие, че заплати незабавно, но не по късно от седем дни от
получаване на поканата изцяло задълженията си по Договора за лизинг, които към
26.10.2015г. били в общ размер на 10 481 164,26 евро. При липса на плащане в
посочения срок договорът следвало да се счита за прекратен от деня, следващ
изтичането на седемдневния срок от получаване на нотариалната покана.
В
отговор на връчената му на 19.11.2015г. нотариална покана, на 24.11.2015г.
преди изтичане на предоставения седемдневен срок, „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ ЕАД
депозирал в Окръжен съд Бургас искова молба, с правно основание чл. 19, ал. 3
от ЗЗД, въз основа на която било образувано търговско дело № 611 по описа за
2015г. Ищецът поискал от съда да обяви за окончателен сключеният предварителен
договор между него и „М ЛИЗИНГ" ЕАД.
На
22.11.2016г. М ЛИЗИНГ“ ЕАД изпратило до
„ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез нотариус Виктория Дралчева, рег. № 491
от НК с район на действие Бургаски районен съд, уведомление акт № 139, том ІІІ,
рег. 14463/22.12.2016г., с със следното съдържание:
„Считано
от 27.11.2015г. лизингов договор 004572-002/25.06.2008г. е едностранно
прекратен.
Връчва
издадените в тази връзка кредитни известия:
•Кредитно
известие № **********/01.12.2015г. към фактура **********/ 30.06.2008г. на
стойност 16 423 828,98 лв. и ДДС 3 284 765,78 лв., издадено на
основание чл. 115, ал. 6 от ЗДДС. Данъчната основа е в размер на остатъчната
главница - 8 067 131,92 евро по Договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008г.
•Кредитно
известие № **********/01.12.2015г. на стойност 8 240,89 лв. и ДДС 1 648,18 лв.
за недължими лихви за периода след прекратяване на лизинговия договор към
фактура **********/23.11.2015г.
След
прекратяване на договора лизинговото дружество спира издаването на фактури за
лизингови вноски и издава кредитно известие № **********/01.12.2015г. съгласно
чл. 115, ал. 6 от ЗДДС, като до размера на ДДС по КИ прави насрещно прихващане
с част от дължимите просрочени суми по договор за лизинг
004572-002/25.06.2008“.
На
30.12.2015г. „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД изпратило до лизингодателя “М ЛИЗИНГ“ ЕАД
писмен отказ да получи издадените му кредитни известия.
След
прекратяване на договора на 27.11.2015г. „Еврокапитал България" ЕАД не
предало фактическата власт (държането) на актива хотел "България" на
„М ЛИЗИНГ" ЕАД,( констативни протоколи от 30.11.2015 и 12.02.2016 г.).
Поради това „М ЛИЗИНГ" ЕАД предприело действия за възстановяване държането
на актива по съдебен ред.
На
14.12.2016 г. между „М ЛИЗИНГ“ ЕАД - първа страна и „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
- втора страна, „БЪЛГАРИЯ ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД - купувач и „ЕМ ВИ ЕФ ХОЛДИНГ“
АД - солидарен длъжник на купувача, било подписано Рамково споразумение, с
което „М ЛИЗИНГ“ ЕАД и „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД уреждат окончателно
отношенията си по възникналите между тях съдебни спорове. При подписване на
споразумението „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД декларирало и гарантирало, че с
изпълнението на предвидените в споразумението задължения на „М ЛИЗИНГ" ЕАД
и приключване на сделките, предвидени в същото, няма да има каквито и да е било
претенции към лизингодателя „М ЛИЗИНГ" ЕАД.
С
определение, постановено на 15.12.2016г.по търговско дело № 611 по описа на
Окръжен съд гр.Бургас, съдът одобрил постигнатата спогодба, според която
„страните се съгласяват, че договор за лизинг № 004572-002/ 25.06.2008г. е
прекратен, считано от 27.11.2015г. Ищецът „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД се
задължава в 45-дневен срок да предаде на ответника „М ЛИЗИНГ“ ЕАД държането на
имота, предмет на договора за лизинг и се отказва, и няма претенции за
обявяването на предварителен договор за покупко - продажба по смисъла на чл. 19
от ЗЗД, за окончателен“ и прекратил производството по делото.
След
постигнатото споразумение между „М ЛИЗИНГ" ЕАД и
„ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ" ЕАД, хотелът, предмет на лизинговия договор, бил
продаден на трето лице „България Хотел Мениджмънт“ ЕООД с Нотариален акт от
12.01.2017 г. На същата дата на купувача било предадено и държането на актива.
Въз
основа на изложените ревизиращите органи приели за осъществена хипотезата на
чл. 78, ал. 1 от ЗДДС, според който текст при изменение на данъчната основа или
при разваляне на доставката, както и при промяна вида на доставката,
регистрираното лице следва да коригира размера на ползвания от него данъчен
кредит.
Поради
наличието на правен спор между страните и последващо извънсъдебно споразумение
от 14.12.2016г., ревизиращите органи преценили, че към момента на влизане в
сила на постигнатото съгласие е налице изменение на данъчната основа на
доставката и доставчикът следва да документира това изменение с издаването на
известие.
Посочили,
че кредитното известие представлява частен писмен документ, описващ определени
факти, от което следва, че издаването му преди настъпването им не значи
непременно, че тези факти няма да се случат в по-късен момент. Наличието или
липсата на основание за издаването му е преценено, като са взети предвид всички
факти и обстоятелства от значение за това, включително такива, настъпили след
издаването му.
Затова
намерили, че последващото настъпване на данъчното събитие валидирало издадените
„М ЛИЗИНГ“ЕАД кредитни известия № **********/01.12.2015г. и №
**********/01.12.2015г. (неотразени в дневника за покупки на ревизираното
лице), преди датата на данъчното събитие предпоставя извод за корекция на
ползвания от „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД данъчен кредит във връзка с
прекратяването на лизингов Договор за лизинг № 004572-002/ 25.06.2008г., в
данъчен период м. 12.2016г., когато е постигнато извънсъдебното споразумение
между страните по този договор.
В резултат на корекцията за данъчен период м.
12.2016г. бил определен ДДС за внасяне в размер на 3 286 413,96лв. и начислена
лихва в общ размер на 751 370,85 лв.
В хода на производството по
административно оспорване на ревизионния акт жалбоподателят представил съдебно
удостоверение № 3901/27.06.2019г.(л.21), за следните факти:
На 30.05.2019г.
„ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД подало пред Окръжен съд Бургас искова молба вх. №
8457 въз основа на която било образувано т.д. №274/2019г. по опис на съда.
„ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
поискало от съда да прогласи, на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.152
от ЗЗД, нищожността на договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008г.; да прогласи
нищожността на нотариален акт за покупко-продажба № 111/26.06.2008г. и да
прогласи за недействителен договор за покупко- продажба, обективиран в
нотариален акт вх.рег.№210, акт №80,т.1, д.69/2017г. по опис на Агенция по
вписванията(л. 30-31 ).
В съдебно заседание, проведено
по делото на 15.01.2020г. страните заявяват, че нямат спор по фактите. Спорът е
по приложението на материалния закон.
ІІІ. ПРАВОТО:
Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-02000218005702-020-001 / 19.09.2018 г., изменена със Заповеди №№
Р-02000218005702-020-002 / 23.11.2018 г., Р-002000218005702-020-003/19.12.2018
г. Началник на сектор
„Ревизии”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, на жалбоподателя е
възложена ревизия, която обхваща задължения за данък върху добавената стойност
за периода от 01.12.2016 г. – 31.12.2016 г. и 01.08.2017-31.08.2017 г. Резултатите от ревизията са обективирани в
ревизионен доклад № Р-02000218005702-092-001/14.03.2019 г. Ревизионен акт № Р-02000218005702-091-001/17.05.2019 г. е издаден от
началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, в съответствие с разпоредбата на чл.119, ал. 2 от ДОПК. Същият е обжалван пред директора на Дирекция „ОДОП” гр. Бургас при ЦУ на
НАП, който го е потвърдил.
Въз основа на приложените към административната
преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160,
ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган
по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия,
съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно
чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.
В
ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за издаването
му. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към
облагането на жалбоподателя с данък върху добавената стойност за спорния
период. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния
доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са
законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния
акт.
С
оглед изложеното, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на ревизионния акт, водещи
до отмяната му на това основание.
Материалният закон е приложен правилно.
Основният спорен въпрос по делото е, какъв е
характера на договора за лизинг, сключен между жалбоподателя и „М ЛИЗИНГ“ЕАД
на 25.06.2008г.
Дали
се касае до договор, с който изрично е предвидено прехвърляне на правото на
собственост върху стоката или до такъв, в който е уговорена само опция за
прехвърляне на собствеността върху стоката.
Според съда, ревизиращият орган правилно е
преценил, че с процесния договор изрично е предвидено прехвърляне правото на
собственост.
Възражението на жалбоподателя за неприложимост на
разпоредбата на чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС ( наст. ред.), с оглед датата на
сключване на договора е неоснователно, защото фактическото предоставяне на
стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото
на собственост върху стоката, е приравнено на доставка на стоки по силата на
чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС (ред. към датата на сключване на договора).
Приложението на последната е изключено само
по отношение на договори за лизинг, в които е уговорена само опция за
прехвърляне на собствеността върху стоката, какъвто договор не е процесния.
Обратно разрешение не дава, както твърди
жалбоподателя и разпоредбата на чл.12, ал.5 от ППЗДДС (ред.към дата на
сключване на договора), според която в един договор за
лизинг е налице опция, когато за прехвърлянето на собствеността се изисква изрично
волеизявление от лизингополучателя и допълнително заплащане, различно от
дължимите вноски по договора. Т.е. при предвидена опция за придобиване на
правото на собственост, е налице само правна възможност за това, т. е. възможно
е лизингополучателят да откаже придобиването в собственост на вещта – предмет
на договора.
Според Международен
счетоводен стандарт 17, отнасящ се до договорите за лизинг, който е
възпроизведен в Регламент
/ЕО/ № 1126/2008 на Комисията от 03.11.2008 г. за приемане на
някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент
/ЕО/ № 1606/2002 на европейския парламент и на Съвета /OB L 320,
с. 1/, следва да се прави разлика между оперативен лизинг и финансов лизинг,
като последният се отличава с това, че на лизингополучателя по същество се
прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността. Обстоятелствата, че след
изтичане на срока на договора е предвидено да се прехвърли собствеността или че
стойността на сбора от вноските е практически идентична с пазарната стойност на
стоката, представляват заедно или поотделно критерии, позволяващи да се
определи дали договорът може да се квалифицира като договор за финансов лизинг
(така Решение
по дело С-118/11 [фирма], т. 38). Поради това, когато договорът за
лизинг предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността върху вещта
на лизингополучателя или на същия да се предоставят присъщите за правото на
собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят
по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако
настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната
стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на
дълготраен актив.
Тук следва да се посочи,
че според МСС 17 за определяне вида на договора за лизинг от съществено
значение е същността на сделката, а не формата на договора.
Такъв подход е възприет и
в решение на СЕС по дело С-164/16г. Съдът изрично отбелязва и че за да бъде
третиран един договор като доставка на стоки по см. на чл.14 от Директивата за
ДДС, следва да е налице изрична уговорка за прехвърляне на собствеността,
когато той предвижда опция за изкупуване на предмета на лизинга и от
разпоредбите на договора, преценени обективно и към момента на подписването му,
трябва да следва ясно, че лизингополучателят придобива автоматично правото на
собственост върху предмета на лизинга, ако договорът се изпълнява съгласно
предвиденото до изтичане на неговия срок.
Отделно сочи, че
член 14, параграф 2, буква б) от Директивата за ДДС, трябва да
се тълкува в смисъл, че се прилага за типов договор за наем с опция за
изкупуване, когато от финансовите условия по него може да се направи извод, че
упражняването на опцията се явява единственият рационален от икономическа
гледна точка избор, който лизингополучателят ще може да направи в съответния
момент, ако договорът се изпълнява до изтичане на неговия срок, а това следва
да се провери от националния съд.
В настоящият случай
параметрите на процесния договор за лизинг (наричан по- долу договора) и
извършените от страните по него действия, свързани с изпълнението и прекратяването
му, категорично предпоставят извод, че изрично е предвидено прехвърляне на
правото на собственост върху сградата:
-
с разпоредбата на чл.2.18.1 от договора страните
изрично са се споразумели, че ще го разглеждат като предварителен договор за
покупко-продажба на отдадения на лизинг
актив, при цена и условия определени в същия, като при отказ на която и да е от
страните да сключи окончателен договор в предвидената от закона форма, другата
страна ще има право да иска обявяването му за окончателен по реда на чл.
19,ал.3 от ЗЗД.
Т.е. възможността за лизингополучателя за избор, в
края на договорения период, да придобие или не
вещта, е изключена.
Тук следва да се посочи и факта, че жалбоподателя
е реализирал предоставеното с посочената норма право, като на 24.11.2015г. е
подал пред Окръжен съд гр. Бургас искова молба, с която е поискал съдът да
обяви за окончателен сключения договор при хипотезата на чл. 19,ал.3 от ЗЗД.
Подобна възможност е нереализуема при договор с
опция за изкупуване, защото в този случай лизингодателят следва първо да бъде
уведомен за направения от лизингополучателя избор, да придобие или не
собствеността върху вещта.
- според договора и общите
условия, на лизингополучателя са прехвърлени всички рискове и изгоди от
собствеността върху актива: има право да отдава под наем целия актив или части
от него; всякакви гаранции, задължения и декларации на доставчика по отношение
на получения на лизинг актив, при условие, че всяко действие предприето от
лизингополучателя във връзка с тях ще бъде единствено за сметка на
лизингополучателя; отговорност за всички вреди, причинени на трети лица във
връзка с ползването на актива; отговорност за действията на трети лица (като
доставчици на комунални услуги, строителни компании, компетентни органи и др.) причинили
щети на актива или неудобства при неговото ползване, считано от момента на
предаването на актива или след изтичането на срок от 2 дни от уведомяване на
лизингополучателя, че активът е на разположение за предаване на
лизингополучателя, което от двете настъпи по-рано.
- лизинговият актив е
заведен в счетоводните регистри на дружеството- жалбоподател като дълготраен
материален актив. Отделно от това, активът е посочен като непарична вноска в
капитала на дружеството (според устава, публикуван в ТР).
- на датата на предаване на лизинговия актив лизингодателят е издал на
лизингополучателя фактура № **********/30.06.2008г. на стойност 23 799
954,99 лв. и ДДС в размер на 4 889 169,06 лв. Посочената във фактурата
стойност е договорената доставна цена. Фактурата е отразена в дневника за
продажби на лизингодателя и в дневника за покупки на жалбоподателя
(лизингополучател) и по нея е упражнено право на ползване на пълен данъчен
кредит – при хипотезата на чл.25, ал.3, т.1 от ЗДДС.
- сключените впоследствие
три анекса към договора, са в посока намаляване на срока му и намаляване на
т.нар. изравнителна вноска, които факти съдът отчита, при съобразяване с
решение на СЕС по дело С-164/16г.
С оглед изложеното съдът
намира, че ревизиращият орган правилно е преценил приложимост на разпоредбата
на чл. 78,
ал. 1 от ЗДДС, при доказана доставка на стока и последващото й
разваляне на 27.11.2015г.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за незаконосъобразно определяне на задълженията
му за м.12.2016г., поради невъзможност за прилагане на разпоредбата на чл.124,
ал.5 от ЗДДС към този период.
Поделото няма спор, че на
1.12.2015г. лизингодателят е издал кредитни известия до жалбоподателя за
остатъчната главница по договора за лизинг и недължими лихви за периода след прекратяване на лизинговия
договор, след като е уведомил писмено, че счита последния за прекратен от
27.11.2015г.
Установено е, че между
страните е възникнал спор относно факта на прекратяване на договора и датата,
на която този факт се е реализирал.
Този спор обаче е бил
окончателно разрешен на 15.12.2016г., с
одобряване от съда на спогодба, постигната между страните по търговско дело №
611 по описа на Окръжен съд гр.Бургас, според която „страните се съгласяват, че
договор за лизинг № 004572-002/ 25.06.2008г. е прекратен, считано от
27.11.2015г.
При това положение няма съмнение, че
обстоятелствата по чл.78, ал.2 от ЗДДС са възникнали през м.12.2016г., в който
данъчен период жалбоподателят е следвало да коригира размера на ползвания
данъчен кредит.
Вярно е, че разпоредбата на ал.3 на чл.78 от ЗДДС
изисква корекцията да бъде извършена с отразяването на документа по чл. 115 или
на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за
покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период.
Факта, че лизингодателя не е анулирал кредитните
известия от 1.12.2015г., поради
възникналия между страните съдебен спор и след разрешаването му да издаде нови,
така както изисква чл.116 от ЗДДС, не изключва задължението на жалбоподателя да
извърши корекция на ползвания данъчен кредит при наличие на предпоставките за
това.
Както вече бе посочено,
данъчното събитие по чл.78, ал.2 от ЗДДС е възникнало на 15.12.2016г.,
поради което корекцията е следвало да бъде извършена в данъчен период
м.12.2016г., при липса на основание за промяна на размера, посочен в кредитните
известия от 1.12.2015г.
Не се отразява върху законосъобразното определяне на
задълженията на жалбоподателя и подадената пред ОС Бургас искова молба от
30.05.2019г., въз основа на която било образувано т.д.
№274/2019г. по опис на съда, за прогласяване нищожността на договор за лизинг №
004572-002/25.06.2008г.; на нотариален акт за покупко-продажба №
111/26.06.2008г. и договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт
вх.рег.№210, акт №80,т.1, д.69/2017г. по опис на Агенция по вписванията,
предпоставяща според него неприложимост на чл. 78, ал. 1,
вр. ал. 2 ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 185,
§1 от Директива 2006/112 , въведена със ЗДДС - §1а от допълнителните му
разпоредби, предвижда корекция се прави
по-специално, когато след изготвяне на справка-декларацията по ЗДДС настъпи
някаква промяна във факторите, използвани за определяне на сумата за
приспадане. В решение по дело
С-364/2017 СЕС сочи, че "членове 184-186 от директивата за ДДС
определят условията, при които данъчната администрация може да изиска корекция
от страна на данъчнозадълженото лице. Т.е., предвиденият в посочените текстове
механизъм за извършване на корекции е неразделна част от установения с
Директивата за ДДС режим на приспадане на ДДС. Той има за цел да увеличи
точността на приспаданията, така че да се осигури неутралността на ДДС /решение
от 22 февруари 2018 г., С-396, т.23/.
Чл. 184 и чл. 185,
§ 1 от Директива 2006/112 могат да се прилагат само, ако първо е било извършено приспадане на ДДС
по облагаема доставка ( съответното данъчнозадължено лице преди това е получило
право да приспадне ДДС).
В този смисъл, за да се
извърши корекция по реда на чл. 78 от ЗДДС,
данъчнозадълженото лице следва да е разполагало с право да приспадне ДДС по
реда, предвиден в относимия за възникване на правото, закон.
Поради това, да се
приеме, че евентуалното прогласяване на нищожност на договора за лизинг ще
изключи приложението на чл.78 от ЗДДС, би било в противоречие с механизма на
ДДС.
Ето защо, след като е доказано извършване на доставка на
стока, за която доставка е реализирано право на ползване на ДДС и впоследствие
настъпят обстоятелства, изискващи корекция на размера на ползвания данъчен
кредит, то тази корекция следва да бъде извършена, дори ако хипотетично
впоследствие сделката бъде обявена за недействителна.
По изложените съображения съдът
намира, че подадената „Еврокапитал
България“ ЕАД жалба против ревизионен акт № Р-02000218005702-091-001/17.05.2019
г., издаден от Р.К.Т.на длъжност началник-сектор „Ревизии” – възложил ревизията
и Г.В.В.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас,
потвърден с Решение № 163/11.09.2019 г. на началник отдел „Обжалване“ в
дирекция „ОДОП” гр. Бургас, следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал.
1 от ДОПК в полза на ответника, следва да се присъдят, своевременно поисканите
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 51 908,00 лв.
Воден от горното и на основание чл. 160 от ДОПК,
Административен съд– град Бургас, четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Еврокапитал България“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Александровска“ №21, ет. Е, представлявано от адв.
Н.Г.– постоянен синдик и Д.П.Д.против ревизионен акт №
Р-02000218005702-091-001/17.05.2019 г., издаден от Р.К.Т.на длъжност
началник-сектор „Ревизии” – възложил ревизията и Г.В.В.на длъжност главен
инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение №
163/11.09.2019 г. на началник отдел „Обжалване“ в дирекция „ОДОП” гр. Бургас, с който на дружеството са
определени задължения за ДДС за периода 01.12.2016 г. - 31.12.2016 г. в размер
на 3 286 413,96 лева и лихва в размер на 751 380,31 лева.
ОСЪЖДА „Еврокапитал
България“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Александровска“ №21, ет. Е, представлявано от адв. Н.Г.– постоянен синдик и Д.П.Д.да
заплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на
НАП сума в размер на 51 908,00
лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: