Р Е Ш
Е Н И Е
№ V - 1068 20.12.2017 год.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
пети въззивен граждански състав
на двадесети декември две хиляди и седемнадесета година ,
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1768 по описа за
2017 година , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е жалба вх.№ 21705 / 07.08.2017 год. по описа на ЧСИ Таня Маджарова , рег. № 803 на
КЧСИ подадена от „Качика“ ЕООД ,
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление : гр.*** , чрез управителя Н.С.К. срещу
разпределение от 25.07.2017 год. по изпълнително дело № 20148030401061 , по описа на ЧСИ Таня Маджарова , рег. № 803 на
КЧСИ / л.1350 /.
В жалбата се твърди
, че обжалваното разпределение е неправилно , като постановено при съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон и необосновано . Твърди се , че в
разпределението са включени такси по ЗЧСИ без за тези такси да е изготвена
сметка , връчена на длъжника и без да са посочени разпоредбите , въз основа на
които са дължими таксите , поради което не е ясно кои разноски се считат за
погасени , а също – не е ясно дали в посочените суми са включени авансови такси
, които не са били платени . Твърди се , че не е ясно как е формирана сумата от
1419,78 лв. дължима на ЧСИ и дали тази сума е разпределена с привилегия .
Твърди се също , че за един и същ период, върху една и съща главница от
41937,95 лв. ЧСИ два пъти е разпределил законна лихва , както и върху една и
съща сума , два пъти е разпределена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ . Твърди се , че
две такси са начислени и за събиране на дължимите данъци от общо 808,93 лв.
Отделно е възразено , че неправилно в привилегията по чл.136 , ал.1 , т.2 от ЗЗД , в сумата за дължими данъци , е включена и дължимата такса за битови
отпадъци . Твърди се , че като цяло обжалваното разпределение е неясно , тъй
като не е посочено точно кои разноски се погасяват с него , респ. не е ясно
дали в разпределените разноски не са включени и такива , които не се ползват с
привилегия и дали това са действително направени разноски. Възразено е по
включване в разноските с привилегия на разноски , предвидени за авансово
внасяне , но невнесени от взискателя . Твърди се неправилно определяне на
дължимите суми , поради неспазване на разпоредбата на чл.76 , ал.2 от ЗЗД
относно поредността на погасяванията . Направено е искане за отмяна на
обжалваното разпределение .
В дадения срок е
постъпило възражение от
първоначалния взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД – София , чрез процесуален
представител юрисконсулт Даниел Йорданов , в което са изложени възражения срещу
жалбата . Изложени са подробни аргументи за неоснователност на възраженията на
жалбоподателя , направено е искане за оставянето на жалбата без уважение , цитирана е и е представена съдебна практика
.
Постъпили са мотиви от ЧСИ Таня Маджарова , рег. №
803 , с район на действие ОС – Бургас , в които са изложени съображения за неоснователност на жалбата , направено е
искане за оставяне на жалбата без уважение .
Бургаският окръжен съд във връзка с подадената жалба и
като взе предвид събраните по делото доказателства , намира следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.462 , ал.2 от ГПК , от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното
производство и е ДОПУСТИМА.
Изпълнително дело №
20148030401061 по описа на ЧСИ Таня Маджарова
е образувано по молба на взискателя „Райфайзенбанк
България” ЕАД срещу солидарните длъжници
„Качика" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от Н.К. и Н.С.К. ЕГН: ********** **** , за събиране на паричните вземания на взискателя ,
съгласно представени от него изпълнителни листи по делото .
Присъединени
взискатели по изпълнителното дело са : ТД на НАП , Община – Бургас , С.Н.К. и
„Контрол“ ЕООД .
По изпълнителното
дело са извършени множество действия по осребряване на имуществото на
длъжниците , включително – публични продани на вещи на длъжниците и последвали
разпределения на постъпилите суми .
С обжалваното разпределение
от 25.07.2017 год. , на осн. чл.460 от ГПК е разпределена сумата от 53 000
лв. / с включен ДДС / , от които данъчна основа 44 166,67 лв. и ДДС в
размер на 8 833,33 лв. , получена от продажба на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 07079.617.34.2.19 по к.к. на гр.Бургас , представляващ магазин
, ведно със съответни идеални части от поземления имот .
ЧСИ е разпределил
получената сума от 44 166,67 лв. както следва : Към частен съдебен
изпълнител – общо 1419,78 лв. Към взискатели : Райфайзенбанк България ЕАД -
общо 41 937,95 лв. и към Община – Бургас – общо 808,93 лв.
При посочване на
сумите , които следва да получи всеки от взискателите съгласно привилегиите по
чл.136 от ЗЗД е прието , че на осн. чл.136 , ал.1 , т.1 от ЗЗД в полза на
взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД се разпределя сумата от 150 лв. – за
вещо лице . От приложената преписка е видно , че тази сума действително е
платена от взискателя за оценка на осребрения имот с платежно нареждане от
25.04.2017 год. /л.1150 /. Тя представлява разноски
на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят по смисъла на т.6 от Тълкувателно решение от 26.06.2015
год. по т.д. № 2 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС , поради което за тази сума
правилно е прието от ЧСИ , че се ползва с привилегията по чл. 136 , ал.1 , т.1
от ЗЗД . Възраженията на жалбоподателя относно разпределянето на тази сума са
неоснователни .
С обжалваното
разпределение е прието , че на осн. чл.136 , ал.1 , т.2 от ЗЗД в полза на
взискателя Община - Бургас следва да се разпредели сумата от 808,93 лв. – за
данъци върху осребрения имот . В тази сума е включена и ТБО , срещу което
жалбоподателят е възразил , като счита , че ТБО не е привилегировано вземане от
този ред . Възраженията на жалбоподателя са неоснователни . Съгласно
разпоредбата на чл.136 , ал.1 , т.2 от Закона за задълженията и договорите , ползват
се с право на предпочтително удовлетворение вземанията на държавата за данъци
върху определен имот или за МПС - от стойността на този имот или от МПС . Както
е посочено и в решение № 440 / 28.11.2013 год. по ч.гр.д. № 332 / 2013 год. по
описа на Бургаския апелативен съд , задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват
публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал.2, т.1
и т.3 от ДОПК. По правната си същност местните данъци са публични вземания –
чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК, приходите от които постъпват в общинските бюджети,
поради което се квалифицират като общински вземания. Местните такси също са
публични вземания по см. на чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК и поради това, че
приходите от тях постъпват също в общинските бюджети на осн. чл. 9а , ал.3 ЗМДТ, съставляват
общински вземания. Таксата за битови отпадъци възниква по повод собствеността
върху недвижим имот, и въпреки, че срещу нея за общината възниква задължението
да предостави услуга, вземането за нея с оглед публичния му характер по повод
имота основателно е поставено като привилегировано в разпределението по реда на
чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД. В горния смисъл са
и № Определение №
487 от 4.03.2013 г. на САС по в. гр. д. № 778/2013 г., решение № 89/08.05.2012
г по ч.гр.дело № 223/2012 г по описа на Апелативен съд – Варна, решение №
1082/27.09.2009 г на САС по гр.д. № 1447/2009 г, решение от 06.08.2012 г по
в.гр.дело № 139/2012 г по описа на Бл.ОС и други. Също така , следва да се вземе
предвид и приетото в решение № 216 / 11.12.2014 год. по ч.гр.д. № 591 / 2014
год. по описа на Варненския апелативен съд , с което при отговор на
въпроса дали таксите за битови
отпадъци, дължими на общината за продадения на публичната продан имот следва да
се включат в т. 2 в реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1 от ЗЗД е дадено следното разрешение , което напълно се споделя и от настоящия съд
: ТБО
е публично вземане на общината за продадения на публичната продан имот, чиято
стойност се разпределя. В тази връзка е без значение разликата в характера на
таксите спрямо данъците - смисъла е
привилегировано да се погасят вземанията на публичния субект, свързани с
тези публични задължения - данъци и такси върху продадения имот или МПС /така и
приетото в доктрината, че тези публични вземания за данъци и такси върху
определен имот и МПС, от стойността на този имот или МПС, са един клас вземания
и с еднаква привилегия - "Българско гражданско процесуално право ",
изд. "Сиела", София, 2012 г., стр. 840/. Предвид горното следва да се
приеме , че както ДНИ и ТБО за осребрено при публична продан имущество са
определени от законодателя като привилегировани вземания съгласно изричната норма на чл.136 , ал.1 ,
т.2 от ЗЗД , независимо от това , кой е натоварен с тяхното събиране – в случая
въз основа на разпоредбата на чл.10 и сл. от ЗМДТ това е съответната община ,
поради което правилно сумите са разпределени в нейна полза .
Принципно
неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно това, че ЧСИ не е
съставял сметки за събиране на таксите по изпълнителното дело , че за един и същ период, върху една и съща
главница от 41937,95 лв. ЧСИ два пъти е начислил и разпределил законна лихва ,
и че поради неспазване на разпоредбата на чл.76 , ал.2 от ЗЗД относно
поредността на погасяванията за главница , лихви и разноски неправилно ЧСИ е
определил дължимите суми.
При преглед на
изпълнителното дело става ясно , че ЧСИ е съставял сметки за събиране на
таксите и е издавал фактури към тях ,
като е уведомявал задължените лица за плащане на сумите .
Тъй като плащането
на цената на продадения на публичната продан имот е на два етапа – задатък и
окончателно плащане на разликата , по обжалваното разпределение дължимата законна лихва е отразена в две части
. Същественото в случая е , че общият размер на законната лихва по обжалваното
разпределение не надвишава действително дължимия размер за законна лихва върху
главницата за релевантния период , поради което не се установиха твърденията на
жалбоподателя за двойно начисляване и разпределение на законна лихва .
Съгласно определение
№ 200 / 06.06.2017 год. по ч.гр.д. № 155 /2017 год. на БАС по аналогично
оплакване за неспазена поредност на погасяване на задълженията е прието , че в
хипотезата на принудителното изпълнение се прилага специалната норма на чл.136
от ЗЗД , където в ал.4 е налице изрична уредба относно присъдените лихви и
лихвите , изтекли след започване на принудителното изпълнение . Ето защо съдът
приема , че прилагайки разпоредбата на чл.136 от ЗЗД в случая ЧСИ не е допуснал
нарушение на закона при поредността на погасяване на задълженията .
С обжалваното
разпределение е прието , че на осн. чл.136 , ал.1 , т.3 от ЗЗД в полза на
взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД се разпределя сумата от 41 937,95
лв. , която сума е получена като остатък след приспадане на сумите разпределени
по чл.136 , т.1 и т.2 . Съгласно разпоредбата на чл.136 , ал.1 ,т.3 от ЗЗД ползват
се с право на предпочтително удовлетворение вземанията обезпечени със залог или
ипотека – от стойността на заложените или ипотекирани имоти . Не се оспорва
качеството на „Райфайзенбанк България“ ЕАД на ипотекарен кредитор за
осребреното имущество , поради което е правилно след удовлетворяване на
вземанията ползващи се с привилегии по чл.136 , ал.1 , т.1 и 2 от ЗЗД , ЧСИ да
разпредели остатъка от сумата на първоначалния взискател – ипотекарен кредитор
.
С
обжалваното разпределение обаче , без да посочи изрично , но видно от
отразените приспадания , ЧСИ е разпределил като привилегировано вземане от
първи ред и собственото си вземане в размер на общо 1419,78 лв. Срещу
това действие на ЧСИ също са изложени възражения в жалбата в няколко насоки .
Тези възражения съдът споделя частично . Основателно е възражението , че в тази
част разпределението не е достатъчно мотивирано и ясно , тъй като тази сума не
е описана като привилегировано вземане , но реално е приспадната като
привилегия от първи ред. Съгласно разпоредбата на чл.136 , ал.1 , т.1 от Закона
за задълженията и договорите , ползват се с право на предпочтително
удовлетворение вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение , както и за искове по чл.134 и чл.135 – от стойността на имота , за
който са направени , спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски . Таксата
по чл.26 от ТТРЗЧСИ, се дължи в полза на ЧСИ върху събраната сума , тя не се
внася авансово от взискателя и в случая е правилно изчислена съгласно
методиката по тарифата , поради което възраженията на жалбоподателя в този
смисъл са неоснователни . Противно на твърденията на жалбоподателя при
изчисляване на размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не е допуснато
дублиране на суми . Таксата е описана в три части , но сборът от тези три части
не надвишава дължимия общ размер съгласно т.26 от ТТРЗЧСИ , поради което съдът
не споделя възраженията на жалбоподателя в този смисъл. Неоснователни са и
възраженията на жалбоподателя относно неправилното включване на таксата по т.26
от ТТРЗЧСИ като привилегировано вземане в ред първи . Таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ не се дължи авансово от взискателя , но е дължима в полза на ЧСИ и следва
да бъде зачетена като вземане за разноски по изпълнението, което трябва да бъде
удовлетворено с преимущество от събраната сума. Не така стои обаче въпросът с
дължимите авансови такси , които не са платени авансово от взискателя . В
случая разпределената в ред първи от привилегиите сума от общо 1419,78 лв.
освен таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ от общо 1195,43 лв. , включва и такса по т.5
от ТТРЗЧСИ в общ размер от 224,35 лв. Таксата по т.5 от ТТРЗЧСИ в общ размер от 224,35 лв . не е събрана авансово от взискателя . Ето
защо , макар и дължима от длъжника , към момента на извършване на обжалваното
разпределение такса по т.5 не представлява направени
разноски на кредитор , поради което липсва основание тази такса да бъде
включена в разпределението като привилегировано вземане по реда на чл.136 ,
ал.1 , т.1 от ЗЗД . Такъв извод е направен и по Решение
№ 136 от 3.08.2016 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 396/2016 год. , в чиито мотиви е посочено , че доколкото таксите по ТТРЗЧСИ не са били
заплатени авансово от първоначалния взискател, както са били дължими и както ЧСИ е следвало да ги
изиска в съответствие с разпоредбите на чл. 29 от ТТРЗЧСИ и чл. 80 от ЗЧСИ /с изключение на таксата по т.26 от тарифата/,
преди да извърши конкретните действия, то
същите не представляват разноски , сторени от взискател, които да се ползват с
привилегията по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Тези суми съставляват частно
вземане на ЧСИ като възнаграждение за положения от него труд и според правилото
на чл. 79, ал.2 от ГПК са дължими от длъжника, но това частно вземане на ЧСИ не
е сред вземанията по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Горният извод е в съответствие и с т.6 от Тълкувателно решение от
26.06.2015 год. по т.д. № 2 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС .
Ето защо като е
включил в ред първи на привилегиите и вземането си за невнесената авансово
такса по т.5 от ТТРЗЧСИ от общо 224,35 лв., ЧСИ е допуснал нарушение на закона
, което опорочава всички останали действия по разпределението. Ето защо , независимо
от това , че съдът споделя само едно от оплакванията на жалбоподателя , обжалваното разпределение следва да бъде
отменено изцяло , като делото бъде
върнато на ЧСИ за извършване на ново разпределение , при спазване на
указанията изложени в мотивите към настоящото решение . При изготвяне на новото
разпределение ЧСИ следва , при посочване на привилегиите , да извърши подробно
описание на включените в съответните редове вземания по основание и размер , за
да бъдат избегнати неясноти и противоречия .
Мотивиран от горното , Бургаският
окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпределение от 25.07.2017 год. по изпълнително дело №
20148030401061 , по описа на ЧСИ Таня Маджарова
, рег. № 803 на КЧСИ /л.1350 /.
ВРЪЩА делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение ,
при спазване на
указанията изложени в мотивите към решението .
Решението може да
бъде обжалвано пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на
препис от него на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.