ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Троян, 09.12.2020 година
Троянски
районен съд, втори състав, в закрито заседание на 09.12.2020г. /девети
декември, две хиляди и двадесета/ година
в състав:
Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА
при
секретаря……………………….., като разгледа докладваното от
съдията Иванова гр. дело № 1143/2017г., по което, с молба вх.№3811 от
13.08.2020г. на ТРС е инициирано
производство по реда на чл.409 от ГПК и
постъпилата молба /искане/ вх.№261323 от 11.11.2020г. по описа на съда, за да
се произнесе - съобрази:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК, вр. чл.409 от ГПК.
С протоколно определение от 05.11.2020г., постановено по
гр.д.№1143/2017г. на ТРС, съдът е прекратил производството по реда на чл. 409
от ГПК, инициирано от Ю.Й.Т., ЕГН ********** ***, поради оттегляне на молбата, като е осъдил молителката да заплати
на К.Ж.К.Ф. и Д.М.К.Б. сумата от 888.62 – осемстотин осемдесет и осем лева и
шестдесет и две стотинки, сторени по делото разноски.
Искане вх.№261323 от 11.11.2020г.по описа на ТРС, подадено от адв.В.А. от ЛАК, като
пълномощник на Ю.Й.Т., ЕГН ********** е за изменение на постановеното
протоколно определение на ТРС в частта за разноските, което намира правното си
основание чл.248 от ГПК.
Съгласно ал.1 на посочената норма, страната може да иска да
бъде изменено или допълнено решението/определение/ в частта за разноските в
срока за обжалването му. В случая този срок е спазен.
Съдът намира молбата за неоснователна.
Производство за издаване на дубликат на изпълнителен лист по
реда на чл.409 от ГПК е инициирано от Ю.Й.Т.
***. В проведеното на 05.11.2020г. открито съдебно заседание, проц.представител на молителката Т. – адв.В.А. от ЛАК
твърди, че изпълнителният лист, за който се претендира издаване на дубликат е
получен и издаден през месец 09.2018г. и че той лично се е подписал като
получател. Излага, че доверителката му е
изгубила издадения изп.лист и не може да си реализира
правата по него. Излага, че съгласно изп.лист, К.Ж.К.Ф.
и Д.М.К.Б. и дължат сумата от 900.00 лева, която не е заплатена и желае да реализира правата си
в изпълнително производство.
В с.з., К.Ж.К.Ф. и Д.М.К.Б.
се представляват от упълномощен защитник адв.Е.Ц. от ЛАК и от
тяхната майка М.Й. Б. по /пълномощие/, която представя заверен
препис от Изпълнителен лист № 438/10.09.2018г. с обектиривана
на гърба на същия разписка, от която се установява, че задължението по изп.лист изцяло е погасено.
Последвало е оттегляне
на искането за издавено на дубликат на изпълнителен лист по реда на чл. 232 от ГПК. Процесуалния представител на К.Ж.К.Ф. и Д.М.К.Б. застъпва становище, че с оглед правото на молителя
да оттегли искането си, производството по делото следва да бъде прекратено. Претендира
присъждане на разноски по представените в съдебно заседание договори за правна
помощ и сторените от пълномощника М.Й. Б. разноски.
Съгласно чл.81 от ГПК, съдът е длъжен да се произнесе по
искането за разноски във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в
съответната инстанция. В молбата за издаване на дубликат от изпълнителен
лист страната твърди отрицателен факт, който подлежи на доказване със съответни
доказателствени средства по реда на ГПК, но не винаги би могло да се установи
чрез допустими доказателствени средства факта на изгубване на изпълнителния
лист, поради което, в текста на чл. 409, ал.3 ГПК е предвидено възможността
длъжникът, противопоставяйки се на молбата за издаване на дубликат от
изпълнителния лист, да направи възражение за липсата на условията по чл. 409,
ал.1 ГПК или възражения за погасяване на дълга след издаване на изпълнителния
лист.
В конкретния казус безспорно се установява, че първообразът на
изпълнителен лист е бил издаден и получен от правоимащия
кредитор. Установява се освен това, че задължението е погасено чрез плащане на
сумата от 600.00 лева и чрез прихващане на сумата от 300.00 лева, което е обективирано под формата на разписка именно на гърба на изп.лист №438/10.09.2018г., копие от който е
представен от страната. Установи се, че длъжниците по изп.лист- К.Ж.К.Ф. и Д.М.К.Б. живеят във Ф., поради
което са ангажирали адвокат, който да ги представлява. Установи се, че
цитираното доказателство- Изпълнителен лист № 438/10.09.2018г. с обектиривана на гърба на същия разписка се е намирал в дома
на тяхната майка в РБългария, поради което същата е следвало
да пътувала от Ф., за да го представи.
Съдът е приел, че с оттегля искането за издавено на дубликат
на изпълнителен лист са налице предпоставките на чл. 232 от ГПК, поради което е
прекратил производството по делото, като е приел, че молителя следва да заплати
на длъжниците по изп.лист - К.Ж.К.Ф. и Д.М.К.Б.
сторените от тях разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за един
адвокат и стойността на самолетния билет на упълномощената от тях М.Й. Б..
Настоящият състав счита, че инициираното по гр. дело №1143/2017г.
по описа на РС гр. Троян производство по реда на чл.409 от ГПК е отделно
самостоятелно производство, поради което е приложима хипотезата на чл. 7 ал. 1 т. 4 от Тарифата за
адвокатски възнаграждения, за които е предвидено възнаграждение в размер на
300.00 лева.
Предвид горните съображения и съобразно изхода на делото,
искането за отмяна на постановеното протоколно определение в частта, касаеща
разноските следва да се остави без уважение, като неоснователно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искане вх.№261323 от
11.11.2020г.по описа на ТРС, подадено от
адв.В.А. от ЛАК, като пълномощник на Ю.Й.Т., ЕГН ********** за изменение на
постановеното протоколно определение на ТРС в частта за разноските, с правно
основание чл.248, ал.1 от ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – гр.Ловеч в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
На основание чл. 7 от ГПК, препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: