Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 08.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА
А.
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М.Евтимов гр.дело № 9830 по описа
за 2016
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решение № 1461 от
13.04.2016 г., постановено по гр.д. № 26914/2014 г. на СРС, 117 състав.
С въззивната жалба ответникът Т.Л.О. е обжалвал първоинстанционното решение
в уважителната му част, а именно в частта, в която на ищцата Й.Х.О. е определен
по-голям дял от 3/5 идеални части от общото съпружеско имущество, придобито по
време на брака между страните. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната
част е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Ответникът
твърди, че ищцата не е доказала по-големия си принос в придобиването на общото съпружеско
имущество. Навежда доводи, че не е доказано сумите, преведени по банковите
сметки на ищцата, да са били използвани за придобиване на общото съпружеско имущество.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и да се постанови друго, с
което да се отхвърли изцяло предявеният от ищцата иск. Претендира разноски.
Ищцата по делото - Й.Х.О., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подала
отговор на въззивната жалба на Т.Л.О., с който оспорва изцяло изложеното в жалбата
и моли последната да се остави без уважение. Подала е и насрещна въззивна жалба
срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, а именно в частта,
в която е отхвърлен предявеният от нея срещу ответника иск с правна
квалификация чл. 29, ал. 3 СК – за определяне на ищцата по-голям дял от над 3/5
идеални части до ¾ идеални части от придобитото през време на брака й с
ответника общо съпружеско имущество. В насрещната въззивна жалба въззивницата е
изложила съображенията си за неправилност на първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част. В жалбата ѝ са изложени доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е преценил доказателствения материал по
делото и в частност депозираните гласни доказателствени средства, което е довело
до неправилен извод за размера на полагащия ѝ се дял от общото съпружеско
имущество. Моли да се отмени решението в тази му част и да се постанови друго,
с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски. Ищцата е подала и
частна жалба срещу определение № 7474/31.05.2016 г. на първоинстанционния съд,
с което е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските.
Ответникът Т.Л.О. е подал отговори на насрещната въззивна жалба и на
частната жалба, с които оспорва същите и моли за оставянето им без уважение.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ.
чл. чл. 263, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и
допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено
следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявения
иск с правна квалификация чл. 29, ал. 3 от СК, като е определил на ищцата Й.Х.О.
дял в размер на 3/5 идеални части, а на ответника Т.Л.О. – дял в размер на 2/5 идеални
части от общото съпружеско имущество, придобито през време на брака между
страните, тъй като приносът на ищцата за придобиване на имуществото значително
надхвърля този на ответника. Искът в останалата му част – определяне на ищцата
по-голям дял от над 3/5 идеални части до ¾ идеални части от придобитото
през време на брака й с ответника общо съпружеско имущество, първостепенният
съд е отхвърлил като неоснователен. С решението по делото ответникът е осъден
да заплати на ищцата разноски в размер на 5359.80 лв., а ищцата – да заплати на
ответника разноски от 243 лв. С определение № 7474/31.05.2016 г. СРС е изменил
решението в частта за разноските, като вместо първоначално присъдените,
ответникът е осъден да заплати на ищцата такива в размер на 177.85 лв.
Наведените доводи в първоначалната въззивна жалба на ответника за неправилност
на обжалваното решение са основателни.
Съгласно чл. 29, ал. 3 от СК, при прекратяване на съпружеската имуществена
общност поради развод или по чл. 27, ал. 2 от СК съдът може да определи
по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в
придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Допустимо е да
бъде определен по-голям дял в полза на единия съпруг от общото имущество, в
случай че той докаже, че има значително по-голям принос в придобиване на
същото. Основен принцип за имуществените отношения на съпрузите при законовия
режим по чл. 21 от СК е общността върху придобитите по време на брака в
резултат на съвместен принос вещни права и равенството на дяловете при
прекратяване на имуществената общност - чл. 28 от СК. Съгласно чл. 21, ал. 2 от СК съвместният принос не е само материален, а може да се изрази и във влагане
на труд, грижи за децата и работа в домакинството.
Според т. 8 на Постановление № 5/1972 г. на Пленума на Върховния съд не е
налице основание за определяне на по-голям дял от общото имущество по реда на
чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК от 1968 г. (отм.), когато и двамата съпрузи са
изпълнявали задълженията си посредством взаимно разбирателство и общи усилия и
съобразно със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали
благополучието на семейството. Основанието за изменяване на установеното от
закона равенство на дяловете трябва да се установи не само чрез съпоставяне
трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания от
тях труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за
създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за
всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на
общите вещи и изграждане благополучието на семейството. На преценка подлежи и
фактът дали съпругът не е работил, без да е бил нетрудоспособен, или е
разпилявал систематически придобитите от него средства.
Ищецът по иска по чл. 29, ал. 3 от СК следва да докаже своя принос, и то
във всички изрично уредени от законодателя форми, като на никоя от тях не може
да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като законодателят е
равнопоставил всички форми на принос. Преценката се извършва конкретно,
независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за материалните
придобивки на семейството. Значителността на приноса, която е основание за
определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките му проявни форми, и
означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност (така и Решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. №
4874/2014 г., І ГО на ВКС).
С оглед изложеното неправилно първоинстанционният съд е приел, че приносът
на ищцата в придобиването на общото имущество e значително по-голям от приноса
на ответника.
Между страните не е спорно, че същите са сключили брак на 26.02.1978 г.,
който е прекратен по взаимно съгласие с постановление за развод, реф. № F290/08
от 16.08.2013 г. на Шерифски съд на Тейсиде, Сентрал и Фифе в Дънди, Шотландия.
В извадката на постановлението за развод е посочено, че с него не се отсъждат
парични задължения на или от някоя от страните.
По време на брака страните са придобили следното имущество в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО) - недвижим имот, представляващ апартамент № 5,
находящ се в гр. София, в триетажна жилищна сграда на ул. „*********, на втори
етаж, състоящ се от дневна, спалня, кухня, две тераси, антре и баня-тоалетна,
със застроена площ от 58.88 кв.м., при съседи: ап. № 4, коридор, от две страни
улица и ап. № 6, заедно с прилежащото му мазе № 7 с площ от 8.06 кв.м., при
съседи: мазе № 12, улица, мазе № 7 и коридор, заедно с припадащите му се 3.672
% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
подробно описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 49, том
LLXX, дело № 24089/95 г. от 15.12.1995 г. на С.П.– нотариус към СРС.
Що се касае до имотите, дадени като обезщетение срещу отчужден недвижим
имот за мероприятия по ЗТСУ, съдът намира, че те не са придобити в режим на
СИО, доколкото не се установява отчуждените имоти, в замяна на които са
получени, да са били в режим на СИО.
Съдът намира за неоснователни твърденията на ищцата, че апартаментът,
предмет на нотариален акт № 79, том I, дело № 79/1996 г. на Е. А. – нотариус
при СРС, е придобит в режим на СИО, тъй като имотът е заплатен по време на
брака със „сума на семейството“. В хипотезите на последващо придобиване на
подлежащи на ново строителство обекти, за времето от отчуждаването до
изграждането им, сумата на обезщетението се превежда по блокирана сметка на
името на правоимащия, който не може да разполага с нея за друго (чл. 77, т. 1,
изр. 2 ЗТСУ-отм., чл. 255, ал. 4 ППЗТСУ-отм.). В случая имотът е придобит
именно по този начин. Видно от заповед за отчуждаване на недвижим имот № А-0-07-2115/19.09.1979
г., ответникът Т.О. се обезщетява с жилище в новострояща се жилищна сграда. По
тази причина е бил „ликвидиран“ жилищноспестовният влог на ответника в ДСК,
като същият не е бил натрупан от страните по време на брака им и в този смисъл
не е бил в режим на СИО.
От назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за периода, през който е придобито съпружеското имущество, ищцата
е реализирала близо три пъти по-висок доход от ответника. За периода от 1978 г.
до 2008 г. ищцата е имала доход от 297105.27 лв., а ответникът – от 109299.82
лв. По делото обаче не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че
спечелените от ищцата парични средства действително са вложени в придобиване на
общото съпружеско имущество, още по-малко – размерът на тези средства. По този
начин не може да се приеме, че паричният принос на ищцата значително надвишава
този на ответника.
Не се доказа значително преимущество на ищцата и в другите форми на принос
– грижа за дома, отглеждане на деца и пр. За установяване на приноса на
ответника е проведен разпит на свидетелите Н.Л.П., А.Б.Б.и А.Т.О.-К.. От
показанията на тези свидетели, особено на последната, която е дъщеря на
страните, се установява, че ответникът е участвал в поддържането и грижите за
дома, както и в отглеждане на роденото от брака дете. Показанията на
допуснатите на ищцата свидетели - Б.Х.Л., Д.П.П.и В.Я.С., в обратния смисъл не
са достатъчни да разколебаят този извод, нито от тях се установява значително
преимущество на ищцата при тази форма на принос.
Съдът намира за неоснователни доводите за признание на ответника на правото
на ищцата на по-голям дял от общото имущество. Действително, от представената
кореспонденция във връзка с развода на страните, представител на ответника се е
съгласил на ищцата да бъде изплатен по-голям размер от парична сума, получена
от продажба на семейното им жилище в Шотландия. Това признание обаче следва да
се ограничи единствено до конкретната парична сума и до конкретния недвижим
имот, а не до цялото общо имущество на страните.
С оглед изложеното и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията, възложени
им с чл. 12 СК от 1968 г. (отм.), при действието на който е сключен бракът им,
чл. 18 СК от 1985 г. (отм.) и чл. 17 СК от 2009 г., в сила при прекратяване на
брака, като съобразно своите възможности, здравословно състояние и доходи са
осигурявали благополучието на семейството, грижили са се за отглеждането,
възпитанието и издръжката на роденото от брака дете.
По този начин не се установява приносът на ищцата в придобиване на общото
имущество значително да надхвърля този на ответника. Доколкото изводите на
първоинстанционния съд и на настоящия състав не съвпадат, първоинстанционното решение
в уважителната му част следва да бъде отменено, а предявеният иск за определяне
на ищцата по-голям дял от 3/5 идеални части от общото съпружеско имущество –
отхвърлен. Решението на СРС в останалата му обжалвана част, а именно в частта,
в която искът с правна квалификация чл. 29, ал. 3 СК е отхвърлен, е правилно и
законосъобразно, поради което въззивният съд го потвърждава.
С оглед изхода на делото въззивникът - ответник има право на направените от
него разноски в първоинстанционното производство в пълен размер. Пред районния
съд Т.О. е доказал заплащането на разноски само в размер на 215 лева (л. 272,
л. 284, л. 352 и л. 359 от делото на СРС). Разноски за адвокатско
възнаграждение на този въззивник за първоинстанционното производство не се
следват – видно от договора за правна защита и съдействие на л. 48 от първоинстанционното
дело, адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лева е само договорено, но
не и заплатено (графата „платена сума“ на договора е непопълнена).
Първостепенният съд обаче е присъдил на Т.О. разноски в по-висок размер – 243
лева, поради което настоящата инстанция не присъжда допълнителни разноски на
този въззивник за първоинстанционното производство. Същевременно, въззивният
съд не намалява присъдените от районния съд в полза на Т.О. разноски до сумата
от 215 лева, тъй като другата страна не е упражнила правото си по чл. 248 от ГПК. За настоящото производство съдът присъжда в полза на въззивника Т.О.
разноски в общ размер на 585 лева, от които 80 лева – заплатена държавна такса
за въззивната жалба, 5 лева – заплатена държавна такса за издаденото на този
въззивник съдебно удостоверение, и 500 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. Това възнаграждение не е прекомерно с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания пред
въззивния съд и осъществената от пълномощника защита.
Предвид изхода на делото, въззивницата Й.О. няма право на разноски, нито за
производството пред Софийския градски съд, нито за производството пред
Софийския районен съд. Ето защо, съдът отменя определение № 7474/31.05.2016 г.,
както и обжалваното решение в частта, в която Т.О. е осъден да заплати на Й.О.
разноски от 5359.80 лева, като вместо това оставя без уважение искането на тази
въззивница за присъждане на разноски за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1461 от 13.04.2016 г., постановено по гр.д. № 26914/2014 г. на
СРС, 117 състав, в частта, в която по иск с правна квалификация чл. 29, ал. 3 СК на ищцата Й.Х.О., ЕГН **********, е определен по-голям дял от 3/5 идеални
части от общото съпружеско имущество, придобито по време на брака й с ответника
Т.Л.О., ЕГН **********, и вместо него
постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Х.О., ЕГН **********, срещу Т.Л.О., ЕГН **********, иск с
правна квалификация чл. 29, ал. 3 СК – за определяне на ищцата по-голям дял от
3/5 идеални части от придобитото през време на брака й с ответника общо
съпружеско имущество, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1461 от 13.04.2016 г., постановено по гр.д. № 26914/2014 г. на
СРС, 117 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Й.Х.О., ЕГН **********,
срещу Т.Л.О., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 29, ал. 3 СК – за
определяне на ищцата по-голям дял от над 3/5 идеални части до ¾ идеални
части от придобитото през време на брака й с ответника общо съпружеско
имущество.
ОТМЕНЯ определение № 7474/31.05.2016 г.
по гр.д. № 26914/2014 г. на СРС, 117 състав, и решение № 1461 от 13.04.2016 г. по
гр.д. № 26914/2014 г. на СРС, 117 състав, в частта, в която Т.Л.О. е осъден да
заплати на Й.Х.О. разноски от 5359.80 лева, и вместо него постанови:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й.Х.О. за присъждане на разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Й.Х.О., ЕГН **********, да заплати на Т.Л.О., ЕГН **********, сумата от 585 лв. (петстотин осемдесет и пет лева) –
разноски за въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й.Х.О. за присъждане на разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.