Р Е Ш Е Н И Е № 830
14.08.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение,VI състав
На 10.07.2020 г.
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Пенка Георгиева
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева
в.гр.дело № 1098 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на
чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД с
ЕИК **** срещу решение № 552/18.02.2020 г., постановено по гр.д. № 5960 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на Р.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 4000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, в резултат на настъпило на 01.02.2019 г.
застрахователно събитие, при което е увреден собствения на Р.С.Т., ЕГН **********
лек автомобил марка „БМВ 320 ЦД“, с рег. № ****, с номер на двигателя ****,
рама ****, в резултат на възникнал пожар в съседен лек автомобил – Мерцедес Е
220, с рег. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ №
BG/11/118001431211 при ответника ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ****, ведно със законната
лихва от 08.03.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 514.98 лева – разноски в
производството.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение. Конкретно жалбоподателят оспорва правните
изводи на първоинстанионния съд , че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Оспорва приетото от съда, че е налице покрит риск по застраховката, както и
обстоятелството, че вредите по автомобила на ищеца са възникнали от
застрахования при него лек автомобил, тъй като причината за възникналия пожар
не е установена по делото. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и
отхвърляне на предявения иск.
В законоустановения срок по чл.263 ГПК
е постъпил и отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. В него е
мотивирано становище за правилност и законосъборазност на решението. Иска се то
да бъде потвърдено от въззивния съд.
Претендират се разноски за въззивното
производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от лице, разполагащо с право на обжалване , поради което е допустима и
следва да се разгледа по същество.
Пловдивският
окръжен съд, като се запозна с обжалваемия съдебен
акт и доказателствата по делото, във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания, намира за установено следното:
При дължимата служебна преценка съгласно нормата на чл.269 ГПК,
въззивният съд констатира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.
Казаното
налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база
изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по
принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за
валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените
изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно на
осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите му, като следва да изложи само следните съображения :
От фактическа страна по делото е установено, че на 01.02.2019 г. на паркинг в гр.**** е възникнал пожар в лек автомобил – Мерцедес Е 220, с рег. № ****, който към тази дата е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗAД „Армеец“ АД по застраховка №
BG/11/118001431211. В резултат на пожара е бил увреден паркираният
зад него лек автомобил „БМВ 320 ЦД“, с рег. № ****, собственост на ищеца. Тези
обстоятелства не са били оспорени от ответника в отговор на исковата молба, а и
несъмнено се установяват от Протокола за оглед на местопроизшествие от
01.02.2019 г., съставен от длъжностно лице- полицейски орган при Трето РУ-****
при ОДМВР-****, находящ се по приетата по делото преписка по ДП № 62/2019 г. по
описа на Трето РУ-****, който официален документ не е оспорен и се ползва с
материална доказателствена сила на осн.чл.179, ал.1 ГПК относно възприетите и
отразени в него от длъжностното лице обстоятелства. Настъпилите повреди по
процесния лек автомобил също са установени в казания документ , както и от
изслушаната от първостепенния съд и
неоспорена от страните САТЕ.
Спорът
по делото се концентрира относно това дали ответният застраховател отговаря за
настъпилите за ищеца като собственик на увреденото имущество вреди. В тази
връзка въззивният съд напълно споделя изложените в обжалваното решение правни
доводи.
Съгласно разпоредбата на чл.477, ал.1 КЗ отговорността на застрахователя
за риска „Гражданска отговорност“ е обусловена от отговорността на
застрахования. Според българското законодателство гражданска отговорност се
носи не само за виновни действия ,като е предвидена и обективна отговорност на
собственика на вещ за произлезли от нея вреди за трети лица / чл.50 ЗЗД/. В
тази хипотеза не се търси
вина у собственика, в какъвто изричен смисъл е разпоредбата на чл.493, ал.2,
т.7 КЗ. Както се посочи, в разглеждания случай по делото е установено, че
причина за повреждането на автомобила на ищеца е възникналия пожар в автомобил
Мерцедес Е220 с рег.№ ****, за който е била сключена валидна застраховка
„ГО“ при ответника. Действително причината
за пожара не е установена по делото, в т.ч. дали се касае за умишлен палеж или
техническа неизправност. Както правилно е изложил районният съд, позовавайки се
съдебната практика, отговорността по чл.50 ЗЗД е налице и в
случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са
произлезли вредите, какъвто е
настоящия случай. Следователно за причинени от вещ вреди се носи отговорност и тогава,
когато не е съществувала техническа възможност за пълното й обезопасяване.
В аспекта на
изложеното, по делото е установен фактическият състав на разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с
чл.50 ЗЗД, а именно наличие на валидно
застрахователно правоотношение между ответника и деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, настъпване на вреди за
увредения, причинени от вещ собственост на застрахования, както и техния
размер, установен от заключението на СТЕ , поради което правилно исковете са
уважени.
Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато
процесуално нарушение от първоинстанционния съд при посочване на безспорните
факти и при разпределение на доказатевствената тежест с доклада по чл.146 ГПК.
Не съответства на данните по делото твърдението в жалбата, че съдът приел за
безспорна причина за вредите умишлен палеж. Правилно е била разпределена и
доказателствената тежест за ответника за наведените от него правоизключващи възражения, а именно, че
настъпването на вредите се дължат изключително на поведението на трето лице или
непреодолима сила, което са останали недоказани.
Налага
се общият изовд, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на повдигнатия
правен спор и следва да се потвърди.
При този изход на делото на въззиваемия ще се
присъдят направените пред настоящата инстанция деловодни разноски в размер на
150 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
552/18.02.2020 г., постановено по гр.д. № 5960 по описа за 2019 г. на Районен
съд Пловдив, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Р.С.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 4000
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в
резултат на настъпило на 01.02.2019 г. застрахователно събитие, при което е
увреден собствения на Р.С.Т., ЕГН ********** лек автомобил марка „БМВ 320 ЦД“,
с рег. № ****, с номер на двигателя ****, рама ****, в резултат на възникнал
пожар в съседен лек автомобил – Мерцедес Е 220, с рег. № ****, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/11/118001431211 при ответника ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК ****, ведно със законната лихва от 08.03.2019 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 514.98
лева – разноски в производството.
В необжалваната част решението е
влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: