РЕШЕНИЕ №
град Русе, 02. 09. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично заседание на 16.07.2020 год, н състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. НЕЙЧЕВА при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа докладваното от съдията АНД N590 по описа за 2020 год. на Русенски районен съд и за да се произнесе съобрази;
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Л.К., ЕГН:**********,***, срещу наказателно постановление №18-1085-003702/19.12.2018 г, издадено от началник на сектор ПП към ОДМВР — Русе, с което за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП, на основание чл. 182 ал.2, т.6 от ЗДвП й с наложено административно наказание глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от З месеца
Жалбоподателят, в жалбата си моли за отмяна на наказателното постановление — възразява за неспазен срок по чл.34 ал.2 от ЗАНН.
Наказващият орган пс изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 30.09.2017. жпод.К. управлявала л.а. МЕРЦЕДЕС Е 220 Д с рег № Е2220МВ, по бул.България, посока ГКПП Дунав мост. Същият бил засечен с мобилна система за видеоконтрол ТЕК 1-М № 655, с видеоклип №5401, която установила, че превишава разрешената максимална скорост до 50км. с 54км. След като установили собственика на автомобила — М. Н. М., последният подписал /декларация, с правно основание чл.188 от ЗДП, в която посочил, че на процесната дата управлявала процесния автомобил била жпод.С.К., поради което св.Ч. й съставил акт, обвиняващ я за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения и връчен. Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.182 ал.2, т.6 ЗДвП й било наложено горепосоченото административно наказание.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на св.Ч., справка за регистрирани нарушения по ЗДП, клип , декларация, писма, удостоверение, техническа характеристика, протокол, акт и наказателно постановление.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят осъществил състава на административно нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП — превишила разрешената максимална скорост от 50км/ч, с 54км/ч. Това се доказва с показанията на св.Ч., които съдът кредитира, тъй като констатациите били направени с техническо средство, с видеоклип видно от който на процесната дата и място автомобил рег.№ Е2220МВ, се движил със скорост 107км/ч., редуцирана с 3%
толеранс. Приложената декларация установява, че собственика на автомобила –М. Н. .М., посочил жпод.К. като лице управлявало същия. По изложените съображения съдът намира за безспорно установено, че именно жпод.К. се движела с регистрираната от видеосистемата скорост.
Възражението че не бил спазен срока по чл.34 от ЗАНН с неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не с съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В конкретния случай момента на откриване на нарушителя е този, в който собственика на автомобила – М. Н. М. подписал декларация но чл.188 от ЗДП, в която посочил жпод.К. като лице, което управлявало автомобила, която декларация и обясненията към нея достигнали до Наказващия орган. Приложените доказателства сочат, че декларацията била подписана на 19.03.2018год., и изпратена до Наказващия орган н гр.Русе на 21.03.2018год, видно от писмо на ОДМВР — Благоевград, /л.21/. Именно последнта дата 21.03.2018 год. следва да се счита за дата на откриване на нарушителя. Актът за установяване на административното нарушение с съставен на 03.04.2018г., следователно е спазен тримесечния срок за образуване на административнонаказателно производство от откриване на нарушителя. Не е пропуснат и едногодишния срок по чл. 34, ал. 2 ЗАНН. Като момент на извършване на нарушението в наказателното постановление е посочено 30.09.2017год., а акта е съставен на 03.04.2018год., т.е. преди изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението.
Съдът намира, че твърдият размер определен в чл.182 ал.2, т.6 ЗДП на наложеното наказание, изключва разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Последните обстоятелства законодателят е инкорпорирал в определения размер на наказанието.
При съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Делото е попълнено с писмени доказателства, доказващи техническа изправност на системата за видеоконтрол, както и удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Като отчита гореизложените обстоятелства съдът счита, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е III И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-1085-003702/19.12.2018 г, издадено от началник на сектор ПП към ОДМВР — Русе, с което за нарушение па чл.21, ал.1 ЗДП, на основание чл. 182 ал.2, т.6 от ЗДвП, на С.Л.К., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от З месеца.
|
|
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд — Русе в 14 — дневен срок от съобщаването му до страните, по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: