Решение по дело №948/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 АПК вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на заместник - кмета на община Варна, подадена чрез ю. к. С.Д., против Решение № 453/22.03.2023г. на Районен съд - Варна, ІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 2771/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено наказателно постановление № 159/26.05.2022г., с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП и на основание чл.178д ЗДвП на Ф.Т.И. е наложена глоба в размер на 200лв. и същият е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, НП е издадено в законоустановения срок и от компетентен орган. Нарушението е описано пълно и точно, както от фактическа, така и от правна страна, индивидуализирано е в степен, позволяваща на наказаното лице да разбере наказанието си и да организира защитата си. Посочени са всички съставомерни признаци и всички относими към тях факти. Твърди, че безспорно е установено нарушението и деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото обществената му опасност не е явно незначителна и отсъстваща. Счита и че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 178е от ЗДвП, доколкото посочената санкционна норма предвижда процесното нарушение в диспозицията си, като административното наказание е наложено справедливо и съответства на тежестта и моралната укоримост на извършеното нарушение. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено издаденото НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Ф.Т.И., чрез процесуалния си представител адв.Б., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила. Твърди, че на процесното паркомясто е липсвала маркировка в син цвят, както и че пътният знак *** е невалиден. Счита изводите на ВРС, че случаят е маловажен, за правилни и законосъобразни. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна и решението на ВРС, като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а издаденото НП следва да бъде потвърдено. Счита, че ВРС неправилно е приложил закона като е определил случая за маловажен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Ф.Т.И. против наказателно постановление № 159/26.05.2022г., с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП и на основание чл.178д ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 25.03.2022 г., около 21.25 часа, в гр. Варна, на ул. ***с ул.“***“ жалбоподателят И. е паркирал собствения си товарен автомобил „***“ с рег. № ***на място определено за превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозни средства, приспособени и управлявани от хора с трайни увреждания без в автомобилът да е имало валиден документ, удостоверяващ това право за водача, с което е затруднил останалите участници в движението. Въззивникът не е притежавал карта за паркиране на хора с трайни увреждания, такава няма издадена и валидна с определен срок, за която няма данни да се е намирала в автомобила към момента на паркирането, нито впоследствие да е била представена. Първоначално на водача е бил издаден фиш от служител на община Варна, а впоследствие, след оспорването му, на 06.04.2022 г. е съставен АУАН за допуснато нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП, с което жалбоподателят не е бил съгласен и е депозирал възражения, че автомобилът не е бил спрян на място определено за превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозни средства, приспособени и управлявани от хора с трайни увреждания. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган, като безспорно е установено по делото, че на 25.03.22г. жалбоподателят е паркирал автомобила си на място, предназначено за паркиране на хора с увреждания, обозначено със знак ***, като не е притежавал карта за хора с увреждания и не е била изложена такава. Въззивният съд обаче е счел, че случаят може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като липсват данни на жалбоподателя да са били налагани наказания за подобни нарушения на правилата за паркиране и извършването на проверки от държавните и общински контролни органи не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани субекти за извършени нарушения на законодателството, а следва основно да имат и предупредително въздействие върху тях.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Районният съд правилно е изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е установил, че на посочената в НП дата И. е паркирал товарния си автомобил, лична собственост, на място, определено за хора с трайни увреждания, без да притежава това право, като е нарушил чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП.

Съгласно чл. 98, ал. 2, т.4 от ЗДвП се забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. Нарушението на това правило се санкционира от нормата на чл. 178д от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба в размер на 200 лева лице, което без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания. В конкретния случай събраните по делото доказателства по безспорен начин установяват, че И., без да има такова право, е паркирал автомобила си на място, определено за инвалиди. Мястото е било обозначено с поставен точно срещу него на пътен знак за това, поради което осъщественото деяние безспорно осъществява състава на нарушението по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП, както правилно и законосъобразно е приел и ВРС.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че наказаното лице е осъществило вмененото нарушение.

Наложеното с НП наказание е в установения от закона размер и с него ще бъдат постигнати целите по чл.12 ЗАНН.

Съгласно чл.189з ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания. Законодателят изрично е изключил възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН.

Предвид горното ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63д ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 453/22.03.2023г. на Районен съд - Варна, ІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 2771/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено наказателно постановление № 159/26.05.2022г., с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП и на основание чл.178д ЗДвП, на Ф.Т.И. е наложена глоба в размер на 200лв. и същият е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 159/26.05.2022г., с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 ЗДвП и на основание чл.178д ЗДвП, на Ф.Т.И. е наложена глоба в размер на 200лв.

ОСЪЖДА Ф.Т.И., ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: