ПРОТОКОЛ
20.04.2018 година град
Несебър
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесети април две
хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИ СЪБЕВ
Секретар:
Красимира Любенова
Сложи за разглеждане Гражданско дело № 262
по описа за 2018 година
На именно повикване
в 13.30 часа се явиха:
Молителят
Д. „С.п.“- ***, редовно уведомен, не изпраща упълномощен представител.
Явява
се социалният работник Георги Иванов Сиягов.
Ответникът
И.Г.Ю., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Явява
се Е.М.Ю. - с адв.С.М. ***, назначена за особен представител.
Явява
се Димо Димов- инспектор Детска педагогическа стая при РУ- Несебър.
Адв.М.:
Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва,
съобразно определението от 22.03.2018 г.
ДОКЛАДВА, че по делото е постъпила допълнителна
молба към молба за домашно насилие от адв.М. с вх.№2741/19.04.2018г.
Адв.М.:
Имам корекция към допълнителната молба в следния смисъл. Не на 21.02. срещу 22.02.2018г.,
а на 22.02. срещу 23.02.2018г. е датата с настоявания Е. да си събира багажа за
Норвегия и сутринта на 23.02.2018г., когато Е. е излизала, е видяла празен
куфар за багажа на детето. Да се разпитат двама свидетели, които съдът е
допуснал с определението. Водим Д.П.П.и инспектор Димов. Нямаме други искания.
СЪДЪТ
снема самоличността на водените от адв.М. свидетели.
Д.П.П.-
на 43г., българка, българска гражданка, омъжена, средно образование,
неосъждана.
Д.К.Д.-
на 49г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, висше образование.
Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по
чл.290, ал.1 от НК. Обещават да говорят истината.
СЪДЪТ
ОТВЕЖДА от съдебната зала свидетелите.
СЪДЪТ
ОТВЕЖДА от съдебната зала адв.М., като пристъпва към лично изслушване на детето
в присъствието на социалния работник Сиягов.
Е.Ю.
ЛИЧНО: На 12 години съм. В България живея от 2015г., когато дойдохме в България
с майка ми И. и баща ми Х.. Той не ми е биологичен баща, но аз го наричам тате,
защото ме гледа много добре. Когато дойдохме, мама започна да приема компании,
да излиза късно вечер и понякога вечер сме били и на боулинг. Аз даже заспивах
по масите. След няколко месеца тати се премести в един гараж, защото не можеше
да си намери квартира по- бързо. След няколко месеца мама искаше да отива на
рожден ден в 12.00 часа вечерта и тогава в 12.00 часа вечерта отидох при тате в
гаража, и от тогава до сега живея при него. Оттогава сменихме две квартири.
Сега сме в една квартира пред училище. Уча в училище „Любен Каравелов“ в Несебър.
През месец февруари и март, тя реши да заминава за Норвегия, защото й отнеха
детската заплата, защото разбраха, че не се грижи за мен. Тя искаше да отиде в
Норвегия, за да видят, че тя ме гледа, но това не е така. Когато отида
социалните ще ме вземат, както стана със сестра ми, която я взеха социалните от
Норвегия, защото мама беше с лоша компания и сестра ми беше без контрол.
Социалните искаха и мен да вземат. През 2015г. дойдохме тук заедно и мама иска
сега да отидем в Норвегия, но аз й отказах, защото знаех, че ще ме вземат и ще
ме върнат когато стана на 18 години, и няма да мога да се виждам с приятелите
ми и с тате. Започнах да споря с нея. Нямахме проблеми с нея до месец февруари,
виждахме се, но по едно време й взеха детската пенсия, намаля й заплатата, и е
искала пари от тати. Звъняла ми е когато съм била на училище и ми е казвала
какво да й купя от магазина, когато няма пари. Аз съм й казвала, че трябва да й
затворя, защото съм в час. Купувала съм й цигари, бира- това което тя иска, и
съм й ги давала. Отидох на пицария и тя ми звънна тогава и ми каза- „ако не ми
дадеш пари, ще те взема при себе си“. Аз й казах, че тя не може да се грижи за
нея, как ще се грижи за мен. Тогава й занесох 20 лева. Понякога сме й давали по-
големи суми пари. По едно време тя се озлоби към мен. Започна да казва, че ще
замине с мен еди си кога. Започнахме да говорим със социалните, които са до
пощата в Несебър, и те ни посъветваха да се обърнем към адвокат. Един ден,
когато се прибирах от училище, тати ми каза, че се тревожи, защото мама искала
да отидем до Бургас и от там нататък за Норвегия. Аз започнах да се тревожа и
се сетих за кръстницата ми Донка Пейкова. Отидох при нея след училище. Това
беше един петък. Оставих си телефона. И. започна да звъни и да прави скандали.
Един ден тя решава на другия ден да отиде в апартамента да види дали съм там.
Тати отваря вратата, тя нахлува. Започнала е да бърка в шкафове да търси пари.
Когато е разбрала, че не съм вкъщи, тя слиза по стълбите и ми взима раницата, в
която имам учебници. Същия ден вечерта, тя дава сигнал, че съм отвлечена. Аз не
съм отвлечена, а съм се скрила по мое желание. Отидохме в полицията и казахме,
че не искам да живея при нея, защото кани компании и много хора са чували, че
пуши наркотици, марихуана. В колата когато ни заведоха в полицията в Слънчев
бряг се разплаках, защото се изплаших, че ще ме дадат на нея. Чувствам се по сигурна
тук в България и имам по-добър контрол. Ако отида в Норвегия ще ме оставя сама,
както е правила тук. Когато татко отива в Норвегия тя пак излиза късно вечерта
с компании и се прибира в пет часа сутринта и тя е казвала, че ме е давала да
ме гледат, а това не е така. Беше ме страх дори да отида до тоалетната, защото
не бях свикнала с този апартамент. Когато сутрин съм ставала, тя тогава се
прибира. Тати остана по- малко от една седмица в Норвегия и си дойде. Аз отидох
пак при него. Тя се премести на ул.Младост да живее и когато тати отиде при нея
втори път, тя не слизаше. Аз я виждах, че пуши нещо, беше дълга цигара сложена
в сребърна кутийка и отгоре се въртеше едно нещо, и с компанията отиваха в
кухнята да пушат това. Аз я попитах какво е това. Тя ми каза- „не стой тук,
отивай на терасата“. Аз й казах да отпрати компанията, за да заспим. Цялата й
стая мирише на цигари, чува се музика, как крещят, говорят си, пускат музика.
На мен не ми беше хубаво и пак се обаждах на тати. Когато той си дойде
започнаха проблемите. Когато ми беше взела раницата, аз бях при кръстницата си,
а И. ми каза, че раницата ми е в пицария „Кинг Конг“. Тогава кръстницата каза
на сина си да отиде да я вземе, но аз казах да не ходи, защото ще разбере, че
съм при нея. На следващия ден- понеделник отидох да си взема раницата. Сервитьорките
са били уведомени, че ако аз не им дам паспорта си, няма да ми дадат раницата.
Обадих се на кръстницата и нищо не стана. Със съдействието на Димо Димов ми
върнаха раницата. После майка ми пишеше някакви глупости, че трябва да отида и
да се извиня на сервитьорите, но аз й казах, че ако ми беше дала раницата,
нямаше това да се случи. Един път вечеряхме в ресторант „Детелина“ с тати и тя
дойде и започна да кълне тати, да му казва „педофил“, че до два- три дена ще му
се спука сърцето, че ще умре, обиждаше го. Каза ми да й дам паспорта си. Аз се
обадих на Димо Димов и пуснах телефона на високоговорител, и той ми каза в
никакъв случай да не й го давам, и тя се ядоса и започна да кълне тати. Тя беше
с една нейна приятелка и един мъж. Този мъж ми каза, че това, което правя, не е
хубаво, защото тя ми е майка. Аз казах, че тя само ми прави скандали и ако ми беше
истинска майка, нямаше да ми прави такива гадни неща и ще имам спокоен живот.
Забраниха й да се доближава до мен с ограничителна заповед. Месец март, когато
тя заминаваше за Норвегия, дойде в училище и вдигна скандал пред всичките ми
приятелки, че тати е „педофил“, че съм спала с него. Аз се разревах и й казах,
че не искам да говоря с нея. Тя дойде с телефона и говореше с кака ми и кака ми
каза, че съм „боклук“ и започнаха да ме обиждат. Аз се разревах и се обадих на
Димов, който каза, че ще види какво може да направи. Те казаха тогава когато се
обикаляше в „Слънчев бряг” ако обикаля да се обадя на някои от полицаите и да
кажа какво се е случило. Не беше приятно да дойде и да ме нападне пред всички.
Тя ми е звъняла през нощта в три и десет часа, в 10.18 часа, в два и нещо часа
през последния месец. Когато ми звъня в 03.10 часа беше на вратата, чукаше и
искаше да й отворим. На следващия ден пред вратата намерих един голям куфар. Аз
й се обадих и я попитах какъв е този голям куфар. Тя ми каза- „събирай си
багажа и тръгваме“. Аз й казах, че не искам да тръгвам. Тя замина за Норвегия.
Не знам дали ще се върне, но сто на сто ще се върне, но аз не искам да имам
контакт с нея. Искам да остана при татко, защото той ме е гледал до сега, давал
ми е пари когато ходя на училище, давал ми е пари и в събота и неделя когато
излизам. Купувал ми е дрехи и други работи, а И. не може да се грижи така за
мен. Тя е отраснала в приемно семейство в България и сигурно не е била обичана.
Тя не знае как да обича децата си и за това ми прави такива скандали. Искам когато
И. ме види да не ми прави такива скандали, защото аз когато я видя настръхвам
от страх. Много ме е страх от нея, защото тя ми направи такива неща, каквито
една майка не би направила на собственото си дете. Искам да остана при татко.
Тя ми е казвала, че биологичният ми баща е в Норвегия и може да ме вземе. Той
нищо не е давал за мен. Единственият човек, който се грижи за мен, е Х., който
сега наричам тати и искам да остана при него. При него се чувствам по сигурна в
България, отколкото в Норвегия. Тя ми е казвала, че ще дойде полиция да ме
вземе и ще ме отведат в Норвегия, защото паспортът ми изтича, но аз искам
български паспорт. Майка ми замина на шести април за Норвегия, но е казала на
едно друго дете, с майката на което бяха много близки приятелки, но се скараха,
защото майка ми не знае как да уважава хората и мама когато реши, че не са
приятелки, й одраска колата. Майка ми сама си избра този път. Ходила е през
нощта при детето, когато майка му е на работа, а детето спи, и го притеснява и
него. Това дете е на пет години и майката на това дете е забранила на майка ми
да не го доближава, но тя не се съобразява с това и му е казвала, че когато се
върне от Норвегия ще му донесе подаръци. Последния път майка ми ме нарече „дрисла“,
когато ми се обади по телефона, защото й казах, че няма да заминавам с нея. Тя
каза, че ще свидетелства срещу нас. Аз й казах, че ние ще свидетелстваме срещу
нея, и тя ме нарече „дрисла“. Друг път ме нарече „курва“. Имам запис, когато ме
нарича „дрисла“ и някакви такива.
В
залата влизат адв.М. и св. Димов.
Свид.ДИМОВ:
Ще започна още при първоначалното ми запознаване с Е. тази година, когато ме
извикаха на работа във връзка с подаден сигнал на телефон 112 за дете отвлечено
от родител, който не е баща. Беше неясно формулирано. Когато се явих на работа,
в районното управление беше Е. с Х.- родителят, който се грижи за нея. При
разговор с Е., която владее отлично български език, установих че изпитва
панически страх от майка си и не желае да се вижда с нея. Това много ме озадачи,
защото имаше противоречие с подадения сигнал от майка й И.. От проведената
беседа с Е. установих, че близо от три години за нея полага родителски грижи
единствено баща й Х., който се е разделил с майка й И.Ю. и Е. беше категорична,
че не желае да се връща при майка си. След проведената беседа с майката И.,
същата не можа да ми обясни за изминалите три години по какъв начин е полагала
родителски грижи за дъщеря си Е.. Казва, че я е водила на пица, срещали са се
често, но аз от разговора с Е. установих, че само веднъж й е давала някакви
парични средства и много рядко са се виждали двете. Обобщавайки и анализирайки
тази информация, подадох сигнал към ДСП- отдел „Закрила на детето“ гр.Поморие,
които отговарят и за нашата община, като изложих получената информация. Във
връзка с това, се проведе координационен механизъм за установено дете в риск,
на което присъстваха всички институции ангажирани за работа с деца и се състави
план за действие, с който всяка от страните имаше определени ангажименти.
Когато става този случай с подаването на сигнал на 112, майката беше взела
раницата на детето си, но детето беше притеснено, че не може да отиде
подготвено на училище. Обясних на Е. да говори с майка си, ако откаже да й даде
раницата, да ми позвъни. След като Е. е провела разговор с майка си, е разбрала
че раницата е оставена в пицария „Кинг Конг“, но когато Е. е отишла там, една
от сервитьорката й е казала, че ще й върне раницата в замяна на международния й
паспорт. По този случай ми се обади Е., че не може да си получи раницата, ако
не си даде паспорта. Отидох на място. Разговарях със сервитьорката, която
отрече, че трябва да има подобна размяна, и пред мен подаде раницата на Е..
Същата вечер отново ми позвъни Е. на мобилния телефон, който бях оставил за
връзка при кризисни ситуации, и ми каза че майка й е в кафе „Детелина“ и вдига страхотен
скандал на баща й Х. отново за това, че трябва да получи паспорта на Е.. Аз
казах на Е., че в никакъв случай да не си предава паспорта, защото знаех за
намеренията на И. да я изведе извън България без нейното съгласие и против
волята й. Освен това бях наясно, че потенциала на И.Ю. като майка, създава
проблеми за възпитанието на Е., и не случайно проведохме този координационен
механизъм. Имало е няколко още обаждания от страна на Е. и бях много шокиран от
поведението на майката, защото винаги тези скандали ги е предизвиквала на
публично място с предявяване на явни обвинения пред детето, към бащата Х., че е
„педофил“, че я е опипвал, и така я травмираше допълнително. Във връзка с
горното беше наложена и забрана на И.Ю. да упражнява психически тормоз на
дъщеря си. Това е което мога да кажа по случая.
На
въпроси на адв.М.- свид.ДИМОВ: Паспортът на детето винаги си е бил в Е..
Единствено в полицията аз съм имал достъп до паспорта й, за да установя
самоличността. В дежурната приех двата паспорта- на майката и на Е.. Не съм го
взимал лично, но е възможно да е предаден от майката. Имал съм няколко
оплаквания за телефонни обаждания от майка й, и съм я насочвал да подаде
писмени обяснения за това в участъка. Майката категорично отказваше съдействие
за удължаване срока на паспорта на Е. чрез консулството в Румъния.
Свид.ДОНКА
ПЕЙКОВА: Запозната съм със случая. Кръстница съм на Е.Ю.. През 2015г. Е.Х. и И.
дойдоха тук да живеят. Много скоро след като заживяха, Х. се нанесе в друга квартира-
в гараж и Е. заживя при него. През цялото това време, макар че сменяха няколко
квартири, и Х., и И., Е. е живяла при Х.. Когато съм срещала И., съм я срещала
сама, много рядко с Е.. Питала съм я кога Е. ще дойде да живее при нея, и тя
все казваше- „ами аз още не съм изчистила стаята“. Установих, че Х. се грижи
изцяло за Е.. Наистина Е. не бях я виждала от доста време, няколко месеца.
Синът ми имаше операция, бяхме в Сърбия. На 23.02.2018г.- петък вечерта ми се
обади Е. и ме попита- „може ли да остана у вас до понеделник“. Аз й казах, че
няма проблем, но когато ми каза, че иска да се скрие от майка си, за да не
заминава за Норвегия, аз се притесних защо тя не иска да замине с майка си в Норвегия.
Бях чула, че майка й ще заминава за Норвегия. Учудих се, защото пенсията, която
получаваше от Норвегия, тук предостатъчно й стигаше. Е. ми каза, че изобщо не
иска да контактува с майка си и искаше да се скрие от нея и да не я открие при
мен. Тогава разговарях и с Х., за да не е някакво своеволие от детето. Разбрах,
че имат проблеми. От Е. разбрах, че Ваня е идвала през нощта в три часа да чука
на вратата, оставяла е куфар пред вратата. Не е нормално три години да не се
интересува за детето и в един момент да й каже – „хайде тръгваш с мен за
Норвегия“. Е. ми е казвала за тези обаждания на майка си, и Е. наистина беше
стресирана. Събуждаше се през нощите и плачеше. Не може да остава сама в стаята
и непрекъснато търсеше баща си. На другата вечер разбрах от Е., че Ваня е
идвала в квартирата на Х. да я търси. Не я е открила и тогава, ако не греша, е
взела раницата на детето. Вечерта когато бяхме в къщи- събота вечерта, Е. ми
каза че трябва да се срещне с полицай, който й се е обадил, понеже е подаден
сигнал за отвличане. Е. ми каза, че не иска да излиза сама, защото се страхува,
и аз отидох с нея. Извикаха ни в полицията в Слънчев бряг и дадохме показания.
След това Димо Димов каза детето да бъде дадено на Х. и вечерта се прибрахме. Е.
искаше да остане у дома, защото се страхуваше майка й да не й звъни и да я
притеснява. В петък вечерта Е. дойде у нас без телефон, за да не я притеснява
майка й. Беше си оставила телефона при Х.. Е. се притесняваше много за тази
раница, защото в понеделник беше на училище, имаше написани домашни и
контролни. В неделя на обяд се прибра, но след обяд пак ми се обади да ми каже,
че майка й пак я е притеснявала и ме попита дали може да остане в къщи. Писала
е на Е. съобщение, че раницата й е в „Кинг Конг“, да отиде до там да я вземе и
да си остави паспорта. В понеделник Е. и Х. отидоха до „Кинг Конг“ да вземат
раницата. Е. ми се обади, че персоналът не й дават раницата. Отидох там, но те
бяха много твърди и казаха- „Докато детето не си даде паспорта, няма да дадем
раницата. Ваня каза да не й даваме раницата докато не си даде паспорта“. Тогава
исках да се свържа с Боби- собственика на заведението, да установя какви
глупости вършат, но не ми дадоха неговия телефон. Е. беше разплакана и ми
поиска телефона да се обади на Димов да му каже какво се е случило. Е. и Димо Димов
са отишли в „Кинг Конг“ и са взели раницата. Аз не бях с тях. Същата вечер Е.
получи съобщение от майка си защо е направила така, че са вдигнали скандал в
заведението, заминали са клиенти от заведението и Ваня писа на Е. да отиде и да
се извини на персонала в заведението, защото персоналът нямали никаква вина.
На
въпроси на адв.М.- свид.ПЕЙКОВА: Е. и Х. постоянно посещават ресторант
„Детелина”. Същата вечер, след случая с раницата пак са били там и Е. е била в
тоалетната, когато майката е влязла в ресторанта да иска паспорта. Ваня даде
паспорта на Е. още в събота. Ваня през цялото това време търси този паспорт да
заминат за Норвегия. Тогава Ваня е искала паспорта от Х., Е. е била в
тоалетната. Ваня е обиждала Х., че бил пияница, че до два- три дена ще умре, че
е алкохолик, че е болен, и Е. се е обадила отново на Димо Димов, защото той й е
казал- „Когато имаш някакъв проблем, да се обадиш“, и тогава Димов й е казал да
не си дава паспорта на И.. Същата вечер детето беше разстроено и дойде отново в
къщи. И. й пише съобщения, че иска да заминат за Норвегия. Преди да замине
майката за Норвегия, тя получи ограничителна заповед. Е. се обади на Димо Димов
и му каза по телефона, че майка й пак я притеснява, и той й каза да отидем в полицията.
Пак отидохме в полицията и полицаят ни убеди, че е говорил с И. и тя е обещала,
че повече няма да я притеснява и че е казала, че на 7 април ще заминава за
Норвегия. Е. ми сподели, че докато е била с приятелки на лостовете на училището,
Ваня е дошла и е дала нейния телефон да говори със сестра си, понеже Е. е
блокирала сестра си по телефона, защото и двете я обиждат. Сестра й по телефона
й е казала- „Колко си тъпа, тръгвай с майка за Норвегия“. Ваня е обиждала Е.
пред приятелките й, като е казвала пред тях, че Х. е „педофил“, и Е. ми сподели,
че едно от момичетата й е повярвало и си е тръгнало. И. е дала телефона, с
който сестрата е говорила с Е., пак да я обижда. Когато Е. е тук, тя не може да
остане сама. Постоянно търси Х.. От два- три месеца се събужда през нощта. Това,
което И. набеждава Х., че е педофил, те са спели в различни стаи, но откакто Е.
се събужда, спят в една стая, за да не се събужда и стряска. Откакто И. е
заминала, има промяна в държането на детето и поведението, и е съвсем спокойно
и не е стресирано.
Адв.М.:
Нямам други искания по доказателствата. Да се приключи съдебното дирене.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
изготвения социален доклад и другите писмени доказателства, приложени към
молбата на ДСП- Поморие.
СЪДЪТ
намира, че делото е изяснено от фактическа страна поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв.М.: По повод депозираната молба срещу домашно
насилие, същата съдържа реквизитите на чл.9 ал.1 от ЗЗДН, подадена е от ДСП- Поморие.
Молбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл.10 ал.1 от ЗЗДН пред
компетентния съд. Подадена е от лице по чл.2 ал.1 срещу лице по чл.3 т.4 от ЗЗДН, тоест от и срещу надлежна страна. Считам, че молбата е основателна и
доказана в основната си част. Установи се безспорно, че повече от две години
майката на малолетната Е.Ю. не полага никакви грижи за отглеждането,
възпитанието и издръжката на малолетното дете. От месец януари 2018г. са се
появили действия от страна на ответницата, целящи да принудят дъщеря й да
напусне училище и да замине с нея за Норвегия. Тези действия са неколкократни,
изразяващи се в постоянни телефонни обаждания, изпращане на есемеси,
притесняване в заведение „Детелина“, влизане в квартирата, в която малолетната
живее заедно с Х., взимане на лични вещи – училищна раница, задържането й с
условието, че ще бъде върната, ако си предаде паспорта. Преди това е бил
задържан като лична вещ и паспортът на малолетното дете от майката, който
впоследствие отново е предаден на детето. Считам, че действията по отнемането
на раницата и нейното предаване в пицария „Кинг Конг“, в присъствието на
представителя на РУ- Несебър- детска педагогическа стая, представлява акт на
психическо насилие върху детето, който е осъществен на 26.02.2018г. Паралелно с
това считам, че в случая с действията си майката цели принудително, против
волята на детето, да го накара да напусне България и да замине за Норвегия.
Майката игнорира чувството на детето за сигурност от грижите на бившия съпруг
на И. - Х.. Игнорира и чувството на привързаност към Х., както и чувството й за
страх, което има у детето, че ако то отиде в Норвегия, ще остане без грижи и
няма кой да се грижи за нея, тъй като такива грижи майката отдавна не полага за
детето. Чувството й за страх, че ще последва съдбата на по- голямата й сестра,
където там е настанена в приемно семейство, поради липса на родителски контрол.
Като някаква форма на емоционално насилие може да се приеме и фактът, че
майката обижда на публични места, включително и пред детето, лицето което я
отглежда- Х., като го обижда с думите- „нещастник“, „педофил“ и други, които не
са посочени в документите, с цел да я отблъсне от него и да прекъсне тяхната
връзка, която за момента показва своят положителен резултат, защото детето е в
добро психическо и физическо състояние и си личи, че е дете за което са
полагани грижи, но не от майката. Считам, че тези факти и обстоятелства се
подкрепят от събраните по делото доказателства, както и от събраните в днешното
съдебно заседание гласни такива. Всичко това мисля, че обосновава извода, че
действително е налице такова домашно насилие в тези две форми спрямо малолетната
Е. и налага мерки за грижи на основание чл.5 ал.1 от ЗЗД, поради което моля да
постановите решение, с което да уважите молбата и със заповед за защита по
чл.15 ал.2 от ЗЗДН, да наложите на ответницата подходящи мерки по чл.5 ал.1 т.1
и т.3 за срок максимален от осемнадесет месеца, както и съответното наказание,
което законът предвижда кумулативно по чл.5 ал.4 от ЗЗДН. Моля да бъде осъдена
ответницата да заплати всички направени по делото разноски, включително и
заплащането относно назначения особен представител. В този смисъл моля да се
произнесете.
СЪДЪТ счете делото за разяснено, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени
и посочва, че ще се произнесе с решение в 15.00 часа.
Да се изплати от бюджета на Районен съд
Несебър сумата в размер на 200 /двеста/ лева на адв. С.М. - за участието й като
особен представител.
Заседанието
продължи в 15.00 часа, като съдът ОБЯВИ решението в присъствието на адв.М. и
социалния работник Сиягов
в следния смисъл:
На основание
чл. 15, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие, съдът се произнася със
съдебно решение в днешното съдебно заседание в следния смисъл:
Производството
е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 4 ЗЗДН, подадена от Д. „С.п.”
П. С молбата са изложени твърдения за извършено домашно насилие спрямо
малолетното дете Е.М.Ю., родена на ***г. Излага се, че в ДСП Поморие е постъпил
сигнал от Х.Г.Ю., в който се съдържала информация, че бившата му съпруга И.Г.Ю.,
майка на Е.Ю., от месец януари 2018г. постоянно тормози психически дъщеря си по
телефона. При проверка на сигнала се установило, че Х.Ю. не е биологичен
родител на детето Е., но от месец декември 2015г. я отглежда по нейно желание и
с мълчаливото съгласие на майка й. В искането се сочи, че по данни на детето на
26.02.2018г. И. взела раницата му с учебници и ги оставила в пицария „Кинг
Конг”, като предупредила персонала да върнат раницата, след като Е. им предаде
паспорта си. Малолетната Е. потърсила съдействие от ИДПС Д. Димов от РУ
Несебър, за да си получи учебниците. Пред служителите на ДСП Поморие Е.
споделила, че майка й постоянно се обажда по телефона, заплашва я, принуждава я
да замине с нея в Норвегия. Сочи се, че по данни на Х.Ю. след зачестили
телефонни обаждания Е. станала неспокойна, стряскала се в съня си и започвала
да плаче. Пред социален работник детето споделило, че не желае да се прибира с
майка си в Норвегия. Отправя се искане до съда спрямо ответницата да бъдат
взети мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН, а на основание чл. 18,
ал. 1 ЗЗДН да се постанови заповед за незабавна защита с налагане на същите
мерки.
Конституираното
на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН малолетното дете Е.М.Ю., чрез особения си
представител, заема становище, в насока че на ответницата следва да се наложат
мерките по чл.5, ал.1, т. и т.3 от ЗЗДН за срок от осемнадесет месеца. Развива
съображения за конкретни случки на 22.02.2018г.- 23.02.2018г. и 25,
26.02.2018г., които намира, че представляват психически атаки срещу детето, с
които майката го принуждава да направи нещо против волята си. Сочи че И.Ю. не
зачита чувствата и емоциите на дъщеря си и я разстройва психически. Телефонните
й обаждания притискат психически малолетната Е., като тези актове представляват
психическо и емоционално домашно насилие. С тези доводи моли за налагане на
посочените мерки. Моли да се присъдят всички разноски по делото.
Ответницата
И.Г.Ю. не заема становище по подадената молба.
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Видно
от акт за раждане (на л. 13 – л. 14 от делото) И.Г.Ю. е майка на малолетното
дете Е.М.Ю., родено в Норвегия. Баща на детето е М. Геир Кристиан. От
изготвените по делото социален доклад (на л. 19 – л. 20) и социален доклад за
оценка на постъпил сигнал (на л. 7 – л. 8) се установява, че Х.Ю. и И.Г.Ю. били
в брак до 2001г. От брака си те имат едно дете – Хейди. През април 2015г. Х., И.,
Хейди и Е. пристигнали в България в гр. Несебър и наели квартира. След около 6
месеца Хейди се върнала в Норвегия. В края на 2015г. и Х.Ю. напуснал жилището и
се преместил в друга квартира. Няколко седмици по-късно и детето Е. се
преместило да живее при него, макар Х.Ю. да не му е биологичен баща. Причината
за преместването била, че И.Ю. не се прибирала по цели нощи или се прибирала
около 04-05 часа сутринта и детето се страхувало да бъде само. От тогава и до
настоящия момент детето живее при Х.Ю. ***. През месец януари 2018г. И. решила,
че ще се връща в Норвегия и иска да вземе Е. с нея. От своя страна Е.Ю. не
желае (което тя изразява и лично пред съда) да се връща с майка си в Норвегия.
След 23.02.2018г. И. започнала да се обажда все по-често на Е. с искане да
заминава с нея веднага. В резултат на тези обаждания детето се уплашило и
разстроило. На 22 срещу 23 февруари 2018г. през нощта И.Ю. отишла пред
обитавания от Е. дом и й звъняла по телефона, като настоявала да си събира
багажа за Норвегия. На сутринта пред квартирата бил оставен празен куфар за
багаж на детето. На 23.02.2018г. вследствие на този инцидент, Е. отишла у
кръстницата си- свидетелката Пейкова, с цел да се скрие от майка си и да не
замине с нея за Норвегия. Впоследствие И.Ю. търсила Е. в обитавания от нея и от
Х. дом, и след като не я установила, взела раницата й и подала сигнал в
полицията, че детето е отвлечено. Случаят бил поставен на вниманието на
инспектор Димов, който установил от събеседването с И. и с Е., че детето
изпитва страх от майка си и не иска да заминава с нея за Норвегия. Констатирал,
че детето не е отвлечено. На 26.02.2018г. И.Ю. оставила раницата на Е. в
пицария „Кинг Конг”, като предупредила персонала да върнат раницата на Е.
когато детето предаде паспорта си. За да си върне раницата, Е. потърсила
съдействие от инспектор ДПС Димов от РУ Несебър, тъй като преди той да се
появи, служителите заявили, че ще й върнат раницата само ако си предаде
паспорта. На същия ден вечерта, докато Е. и Х.Ю. вечеряли в ресторант
„Детелина“, И.Ю. отново се появила в заведението, започнала да вика, да обижда Х.Ю.,
да му казва, че е алкохолик и след няколко дни ще умре, като искала от Е. да
даде паспорта си и да заминава с нея, но при нов разговор с инспектор Димов,
проведен по телефона, същият заявил, че паспортът не следва да се предава на
майката. В резултат на тези случки и зачестилите телефонни обаждания Е.Ю.
станала неспокойна, стряскала се в съня си и започвала да плаче. Безпокойството
на Е. било забелязано и от директорката в училището – г-жа Желязкова.
Съдът
намира, че описаната по-горе фактическа обстановка се установява от изготвените
по делото 2 бр. социални доклади, при проверките по които социалните работници
са събрали сведения от детето Е.Ю., от Х.Ю., И.Ю., г-жа Желязкова, Донка
Пейкова, докладна записка от инспектор Димов. Фактическата обстановка се
допълва от писмените доказателства, събрани по делото, от разпитаните пред
настоящата инстанция свидетели Димов и Пейкова, както и от изслушването на
малолетното дете. Освен това ответницата не е представила никакви доказателства
по делото, въпреки че това й указано изрично с определението за насрочване
(арг. от чл. 18, ал. 4 от ЗЗДН). Т.е. самата тя не е оспорила по никакъв начин
твърденията в исковата молба, които се установяват от събраните по делото
доказателства. Всичко изложено до тук мотивира съда да приеме, че фактическата
обстановка се е реализирала по описания по-горе начин.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
На
първо място съдът намира подадената молба за процесуално допустима. В молбата
се твърди, че е извършено домашно насилие на 23.02.2018г. и на 26.02.2018г., а
същата е подадена на 22.03.2018г. Т.е. молбата е подадена в предвидения за това
едномесечен срок по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и от оправомощено да я подава
лице – по смисъла на чл. 8, т. 4 ЗЗДН.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от
акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени
в чл. 3 ЗЗДН. По делото са налице доказателства, че И.Ю. е майка на Е.Ю., поради
което по отношение на малолетното дете ответницата е лице по смисъла на чл. 3,
т. 4 ЗЗДН – възходящ. Ето защо малолетното дете може да търси защита от домашно
насилие, извършено спрямо нея от майка и със съдействието на ДСП Поморие по
реда на чл. 8, т. 4 ЗЗДН.
Това изисква да се изследва въпросът дали И.Ю. е
осъществила спрямо детето акт на домашно насилие, в някоя от проявните му форми
по чл. 2 ЗЗДН. Ето защо съдът следва да прецени дали наведените в молбата
фактически твърдения за наличието на определено човешко поведение, след
провеждане на съответното доказване, обективират или не акт на домашно насилие,
който да е осъществен в едномесечния преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. С
оглед изложените по делото фактически твърдения съдът намира, че претендираната
дата на извършване на домашно насилие попада в месечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Както се установи от фактическа страна по делото след
23.02.2018г. И. започнала да се обажда все по-често на Е. с искане да заминава
с нея веднага. В резултат на тези обаждания детето се уплашило и разстроило. На
26.02.2018г. И.Ю. оставила раницата на Е., която взела предишните дни от
жилището й, в пицария „Кинг Конг”, като предупредила персонала да върнат
раницата на Е. когато детето предаде паспорта си. За да си върне раницата Е.
потърсила съдействие от инспектор ДПС Димов от РУ Несебър. Същия ден вечерта И.Ю.
отново вдигнала скандал на Е. и я принуждавала да замине с нея за Норвегия. В
резултат на тези случки и зачестилите телефонни обаждания, Е.Ю. станала
неспокойна, стряскала се в съня си и започвала да плаче
При
анализ на разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН се налага изводът, че със закона се
дава защита срещу всяко агресивно поведение, което е насочено към накърняване
на лично или имуществено благо на пострадалия. С действията си И.Ю. безспорно е
извършил акт на психическо насилие спрямо малолетната Е.Ю., тъй като е
осъществила спрямо нея многократни обаждания по телефона, насочени към
принуждаване да извърши нещо, което не иска, като е прибегнала и до отнемане на
раницата с учебници на детето за постигане на целта си, а така също и до
възбуждане на скандал на обществено място в заведение за хранене. Психическото насилие следва да бъде разглеждано, като пораждащо негативни
преживявания у пострадалия, изразяващи се в страх или принуда да извърши
действия, които не желае. То представлява оказване на натиск върху пострадалия
чрез думи или действия, в резултат на което се стига до разстройване на
емоциите и нарушаване на душевния баланс. С оглед изложеното цялостно
агресивно поведение на И.Ю. следва да се
дефинира като форма на психическо насилие. За това свидетелства и фактът, че
действията на И.Ю. подействали стресиращо на малолетното дете.
Установените по делото факти сочат на психичеко и
емоционално насилие, осъществено от И.Ю. спрямо малолетното дете. Те са
достатъчни, за да може срещу ответника да бъдат предприети мерки за защита от
домашно насилие. На първо място съдът счита, че спрямо лицето следва да бъде
приложена мярката
по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. Това е така, тъй като по делото е установено
домашно насилие, поради което на първо място извършителят следва да бъде
задължен да се въздържа от такова. Същевременно глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е
задължителна при установяване на извършено домашно насилие от страна на
молителя, поради което следва да му бъде наложена такава в минимален размер от
200 лв. Това е така, тъй като по делото няма данни до момента на И.Ю. да са
налагани мерки по ЗЗДН. Т.е. констатираният в настоящото производство акт на
извършено от нея домашно насилие е първи за нея и поради тази причина глоба в
минимален размер ще е достатъчна за постигане целите на ЗЗДН.
Съдът
намира, че в случая не могат да бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.2, т.4,
т.5 и т.6 от ЗЗДН. По делото са събрани достатъчно данни, че страните не
обитават общо жилище. Мярката по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН също е неприложима,
тъй като между страните е налице висящ спор по отношение на родителските права
(арг. от чл.5, ал.3 от ЗЗДН). Неподходящи за настоящия случай са и останалите
цитирани по-горе мерки. По делото не се установиха специализирани нужди на
извършителя на домашно насилие, които да водят необходимост от посещаване на
програмите по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН. Към момента извършваните от него актове
на домашно насилие имат по-скоро инцидентен характер и не се характеризират с
такава системност, която да предполага нужда от специализирана помощ в тази
насока.
Съдът
намира, че в настоящия случай не следва да се налагат и мерките по чл. 5, ал.
1, т. 3 от ЗЗДН. Този извод на съда произтича от самия характер на извършения
акт на домашно насилие, което в най-голяма степен е осъществявано по телефона.
Ето защо с исканата мярка не би могла да се осъществи целта на защитата по
чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН. Вярно е, че е налице и едно конкретно действие,
свързано с отнемането на раницата на детето, но същото към момента следва да се
отчете по-скоро като инцидентно действие и не е толкова интензивно, че да обоснове
приложението на мерките по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН. Интензивността и характера
на домашното насилие са от такова естество, че към момента същите могат да
бъдат повлияни най-ефективно с налагането на първата мярка по смисъла на чл.5
от ЗЗДН, докато останалите мерки съдът намира за неподходящи в настоящия
случай.
С оглед
изложеното съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие е основателна
и на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН И.Ю. следва да бъде задължена да се
въздържа от домашно насилие спрямо малолетното дете Е.Ю., както и да й се
наложи глоба в размер на 200 лв. по смисъла на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
При
този изход на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН И.Ю. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Районен съд Несебър държавна такса в размер на
25 лв., както и сумата от 200 лв. – направени разноски от бюджета на съда –
заплатено възнаграждение за особен представител.
На
основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, въз основа на решението, следва да бъде издадена
и заповед за защита.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:№64
ЗАДЪЛЖАВА И.Г.Ю., родена на ***г. в България, с
норвежко гражданство, с паспорт № 29778208, издаден на 10.06.2012г. в Норвегия,
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Е.М.Ю.,
родена на ***г. в Норвегия, с паспорт № 30921757, издаден на 27.03.2015г. от
Норвегия.
НАЛАГА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на И.Г.Ю.,
родена на ***г. в България, с норвежко гражданство, с паспорт № 29778208,
издаден на 10.06.2012г. в Норвегия, глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН И.Г.Ю.,
родена на ***г. в България, с норвежко гражданство, с паспорт № 29778208,
издаден на 10.06.2012г. в Норвегия, да заплати по сметка на Районен съд
гр. Несебър сумата от 25 лв., представляваща държавна такса, както и сумата от
200 лв. – направени разноски от бюджета на съда – заплатено възнаграждение за
особен представител.
Да
се издаде заповед за защита на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, която да съдържа
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.
Препис
от решението и заповедта за защита да се връчат на страните, както и на РУ на
МВР гр. Несебър.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в 7-дневен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Протоколът се изготви в съдебно заседание,
което приключи в 15.10 часа.
СЕКРЕТАР:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: