Р Е Ш
Е Н И Е
№ 95 / 06.02.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На тринадесети януари през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария А.а
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария А.а
Гражданско дело номер 852 по описа за 2019
година; взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.498 ал.3, вр. чл.432, вр. чл.493 ал.1
т.1 пр.І, вр. чл.477 ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/; от П.Д.Д. с ЕГН **********
***; против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ж.к. „Възраждане", ул. „Света София” № 7 ет.5,
представлявано от А.П.Л. и Р.К. Д..
Ищецът твърди, че на 22.03.2018 г., около 10,40 ч., в района на 38 км от АМ
„Марица”, водачът на МПС марка „Мерцедес” модел 3331 с рег. № ******* З.А.,
движейки се в дясна пътна лента, предприема забранена маневра „завой в обратна
посока”, навлиза в лява пътна лента, без да пропусне движещия се там и
изпреварващ го лек автомобил /л.а./ „Опел Астра” с рег. № *******, управляван
от П.Я.И.. В следствие на това, настъпило ПТП, при което пострадал ищецът,
който бил пътник в последния л.а. и в резултат на това получил телесни
увреждания. За пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 22.03.2018 г. по описа на РУ на МВР-Димитровград. По случая
били образувани ДП № 211/2018 г. на РУ на МВР-Димитровград и пр.преписка №
343/2018 г. на РП-Димитровград, като наказателното производство било прекратено
с постановление от 22.01.2019 г. на РП-Димитровград. Непосредствено след ПТП
пострадалият бил откаран по спешност в „МБАЛ-Хасково” АД, където след извършен
преглед в Спешно отделение било установено, че е претърпял – контузия на лява
раменна става. Ищецът продължил лечението си в домашни условия, като
възстановителният му период продължил около месец, през който изпитвал силни
болки и затруднения при движението на лявата ръка и рамо. Той много трудно
преживял пътния инцидент, като в момента на катастрофата помислил, че ще загуби
живота си, в последствие се чувствал подтиснат, сънят му се нарушил, връщал се
постоянно към спомена от случилото се. Отделно от това, ищецът бил изключително
разтревожен за приятеля си П.И., който поради причинените му тежки увреждания
бил транспортиран с линейка и настанен за лечение в същата болница. В следствие
на всички тези тревоги, ищецът потърсил помощта на специалист – психиатър, за
което издаден му бил амбулаторен лист № 140/05.04.2018 г., като поставена му
била диагноза – посттравматично стресово разстройство и предписана му била
терапия с антидепресанти и успокоителни медикаменти. Видно от констативния
протокол за ПТП, който в тази си част бил официален свидетелстващ документ,
виновният водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени в
следствие на ПТП вреди, се покривала от застраховката „Гражданска
отговорност", сключена с ответника по застрахователна полица № BG/23/ 117002907327
от 01.11.2017 г., валидна от 02.11.2017 г. до 01.11.2018 г. Предвид изложеното,
за ищеца налице бил правен интерес от предявяването на настоящия иск, пряко
срещу застрахователя на виновния водач, а именно – против ответника. Ищецът
депозирал пред ответника молба с вх. № 52/03.07.2018 г., да му се изплати
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на процесното
ПТП, но до момента ответникът не изпълнил задължението си, като предвиденият за
това 3-месечен срок изтекъл на 03.10.2018г.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 1 000 лв., представляващи частичен иск от пълния размер на
иска от 3 000 лв., за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в
резултат на ПТП, настъпило на 22.03.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; като му присъди и
направените по делото разноски. Това искане се поддържа в открито съдебно заседание
от пълномощник – адвокат на ищеца, който претендира да му се присъди и
възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен
срок по чл.131 ал.1 от ГПК, като оспорва предявения иск изцяло като
неоснователен, необоснован, недоказан и завишен по размер. В случая не били
налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, за да се ангажира отговорността му за заплащане на търсеното
обезщетение, предвид на което искът следвало да се отхвърли. Ответникът
оспорва, ищецът да е бил пътник в посочения л.а. и да е пострадал при
процесното ПТП, както и наличието на вина у водача З.А. за причиняване на
вредоносния резултат, по аргумент от чл.300 от ГПК. Ответникът оспорва още и
механизма на ПТП, който и причините за настъпването му не се установявали от
представения протокол за ПТП. Възразява, че водачът на л.а. „Опел Астра” с рег.
№ ******* бил виновен за настъпването на процесното ПТП, т.к. се движел с
несъобразена скорост с пътните условия, не спазвал необходимата дистанция и не
се съобразил с превозното средство – снегорин, който бил с включени светлини,
обозначаващи специалният му режим на движение. Като не е спазил необходимата
дистанция, водачът П.И. не могъл да реагира своевременно и да избегне
настъпването на ПТП. Ответникът оспорва, ищецът да е получил сочените от него
увреждания на здравето му, както и да е провеждал лечение в домашни условия, да
е търпял силни болки и затруднения в движението на лявата ръка и рамо, както и
да е търпял битови неудобства, в резултат на процесното ПТП. Оспорва ищцовите
твърдения, че на 05.04.2018 г. е посетил психиатър, който му извършил преглед и
предписал лечение. Ответникът оспорва по съдържание представените амбулаторен
лист № 140/11.04.2018 г. и рецептурните бланки, като възразява, че те са
съставени за целите на настоящия процес. В представения констативен протокол за
ПТП ищецът не бил вписан като пострадало лице, както и в постановлението на РП
не се сочело, той да е получил телесни увреждания. Поставената от психиатъра
диагноза била, без да е извършен личен преглед на ищеца, без съответните
тестове и интервюта. Нямало данни, ищецът да е провеждал лечение с предписаните
му две лекарства,дали му е назначавана задължителната в такива случаи
когнитивно – поведенческа терапия. Предписаното лекарство „Ксанакс” с
рецептурна бланка № ********* по рецепта № 201/11.04.2018 г. не било закупувано
и не било провеждано лечение с него, като на копието липсвали задължителните
отбелязвания на аптеката, отпуснала лекарствения продукт. Ответникът оспорва
пряката причинно- следствена връзка между претърпените неимуществени вреди от
ищеца и процесното ПТП, както и твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца са
възникнали описаните от него по вид, характер и продължителност вреди. Оспорва
иска и по размер, който бил изключително завишен, предвид степента и характера
на телесните увреждания и нормата на чл.52 от ЗЗД. Предвид изложеното,
ответникът иска отхвърлянето на предявения иск изцяло, като му се присъдят
направените по делото разноски. Това си искане той поддържа в допълнителни
писмени становища по делото, а в открито съдебно заседание не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 22.03.2018 г. относно
посетено ПТП – на 22.03.2018 г., около 10,40 ч., на АМ «Марица», км 38; с
участник ППС с рег. № ******* «Мерцедес 3331», собствено на «АБ» АД,
управлявано от З.А.А., и ППС с рег. № ******* «Опел Астра», собствено на П.И. Д.управлявано
от П.Я.И.. Посочен е, че и двамата водачи са тествани за употреба алкохол,
наличието на какъвто не е открит. Относно първото ППС е отразено, че е налице
застраховка ГО при ответника в настоящото производство. Относно цитираната
застраховка с ответника за това ППС с ДКН *******, същото
обстоятелство се установява и от представените по делото– проверка от
електронната страница на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към дата 22.03.2018 г., сключена със застрахователна полица №
BG/23/117002907327, валидна от 02.11.2017 г. до 01.11.2018 г., прекратена на
18.05.2018 г. В протокола за ПТП се сочат видимите щети по двете ППС –
за първото: деформации по предна лява част, а по второто: деформации по предна
част. Нанесени са били щети и по 4 м двойна предпазна еластична ограда –
мантинела. Като пострадал е посочен водачът на л.а. с фрактура на лява ръка.
Като обстоятелства и причини за ПТП се сочи, че водачът А. при движение по
автомагистралата предприема забранена маневра завой в обратна посока и удря
идващия зад него л.а., с което реализира ПТП, като от удара е пострадал водачът
на л.а., който е с фрактура на лява ръка. По отношение на виновния е взето
отношение, като му е съставен АУАН № 300395/22.03.2018г. За случая е било
водено и ДП №211/2018г. на РУ-Димитровград, пр.пр. № 343/2018 г. на
РП-Димитровград. Същото е приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство от 22.01.2019 г. на РП – Димитровград, на основание
чл.343 ал.2 т.2 от НК – поради изричното желание на пострадалия П.Я.И. да не се
води наказателно производство врещу виновния водач З.А.А., като образуваното
такова да се прекрати. В мотивите на постановлението е прието, че причина за
възникване на ПТП е обстоятелството, че при неограничена видимост и преди
предприемане маневра „завой наляво в обратна посока“ А. е имал техническа
възможност, но не е пропуснал движещия се зад него в най-лявата лента л.а.,
управляван от И.. Последният пострадал от ПТП, като е получил счупване на
лъчевата кост на лявата ръка, като причинено му било и трайно затреднение в
движението на десния крак, по смисъла на чл.129 от НК. По това ДП са събирани
доказателства, коментирани в постановлението на РП, част от които се представиха
и в настоящото производство – албум с 6 бр. снимки, протокол за оглед на
местопроизшествие от 22.03.2018 г., автотехническа експертиза от инж. Т.М.Х. от 10.12.2018 г., разпитвани
са свидетелите А.Г.А., П.Д.Д. и П.Я.И., за което са съставени протоковли,
съответно от 29.03.2018 г., 28.03.2018 г. /два броя/ и 14.12.2018 г. Св. А.,
мл. автоконтрольор при РУ-Димитровград, посетил на место процесното ПТП, сочи,
че и с двамата водачи на ППС е имало по един спътник. Разпитан като свидетел на
28.03.2018 г., ищецът в настоящото производство е заявил, че след удара и той и
водачът на л.а. слезнали от колата, като били много уплашени. Ударът бил откъм
страната на ищеца, като той нямал спомен, къде се е ударил и дали се е
предпазвал с ръце, но сериозна травма и фрактура нямал, имал болки и
натъртвания на ляво рамо. На место дошла линейка, която отвела водача И. на
л.а., а ищецът останал на место. На името на последния е издаден лист за
преглед на пациент в спешно отделение № 4253 от 22.03.2018 г., постъпил в 16 ч.
и напуснал в 16,20 ч., видно от който му е поставена диагноза в нечетлив вид, в
резултат на ПТП, с анамнеза – оплаква се от болка в лявата раменна става, като
е назначено рентгеново изследване. На името на ищеца е и амбулаторен лист №
140/11.04.2018 г. от специалист – психиатър за извършен му преглед по
направление от 05.04.2018 г. – амбулаторен, първичен. Поставена му е диагноза –
посттравматично стресово разстройство. В анамнезата се сочи, че е претърпял ПТП
преди 20 дни с наранявания по главата и лявото рамо, без загуба на съзнание. От
тогава се чувствал напрегнат, неспокоен, не можел да спи повече от 2 часа,
непрекъснато си спомнял за случилото се, вътрешно напругнат, продължавал да
преживява психотравмата. Назначена му е терапия с медикаменти в нечетлив вид,
за които му е била издадена и рецепта от 11.04.2018 г., както и рецептурна
бланка за лекарствени продукти, съдържащи накротични вещества, Серия А, № 14 1695411
от 11.04.2018 г. Вторият екземпляр от тази рецептурна бланка не е бил предаден
за съхранение с приемо-предавателните протоколи, отчетени от аптеките в област
Хасково, работещи по ЗКНВП, вр. чл.41 ал.3 от Наредба № 4/ 04.03.2009 г.- за
условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти; което се
установява от писмо с вх. рег. № 14080/19.07.2019 г. от РЗИ – Хасково. С писмо
с вх.рег. № 19871/09.10.2019 г. от НЗОК- София се представи справка за
прегледите, извършени в първичната извънболнична медицинска помощ и
специализирана извънболнична медицинска помощ на ищеца за периода 01.01.2015 г.
- 30.09.2019 г. В тази справка са отразени горецитираните – направление от
общопрактикуващ лекар от 05.04.2018 г., по повод рецидивиращо депресивно разстройство,
неуточнено; както и прегледът му от психиатър на 11.04.2018 г. Последващите
записи в справката са от 20.06.2018г. и насетне по повод бронхит, синуити и пр.
Предхождащите датата на процесното ПТП записи са от март 2017 г. по повод
сърдечна аритмия. Видно от писмо с вх. рег. № 13220/09.07.2019 г. от ТП на НОИ
– Хасково, в периода 22.03.2018 г. – 04.07.2019 г. няма представени болнични
листове на името на ищеца, който към първата от датите не е имал и регистрирани
трудови договори, според друго писмо с вх. рег. № 13514/12.07.2019 г. от ТД на
НАП – Хасково. Ищецът е отправил до ответника претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение с вх. рег. № от 03.07.2018 г., по повод търсената в
настоящото производство обезвреда на неимуществените му вреди, в резултат на
процесното ПТП, като е приложил и справка от 30.08.2018 г. за банковата си
сметка. Няма данни по делото, ответникът да се е произнесъл по тази претенция
или да е изплатил на ищеца някакво обезщетение.
По искане на страните, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелите П.Я.И., посочен от ищеца, и З.А.А.,
посочен от ответника. Св. И. е приятел на ищеца, управлявал процесния л.а. при
настъпването на настоящото ПТП, при което ищецът се возел отпред до шофьорското
място. Движели се по АМ „Марица“ в
посока гр. Пловдив. Когато слезнали на магистралата и наближили, видяли
снегорина, който се движел бавно в аварийната лента с пуснати специални
светлини, но свидетелят не си спомня за пуснат мигач. Св. И. нарочно минал през
една лента - в най- бързата лента и карал бавно със 70-80 км/ч, т.к. събитието
станало на не повече от 500-600 м след слизането на АМ. Непредвидено, когато се
изравнявали почти на една линия, снегоринът започнал да прави пълен ляв завой,
което било нелогично и неизбежно се ударили, въпреки спирачките на л.а.
Снегоринът ги избутал и колата спряла между двете мантинели. Ищецът имал много
оплаквания от лявото рамо, дори до ден днешен, изпитвал болки и движението му
било ограничено. Наскоро пак ходел на минерални бани. Искал да си направи
ядрено магнитен резонанс, пробвал с народна медицина. Споделял, че това рамо не
било както преди. На пътния участък, където станала катастрофата, нямало как да
има означения или да е отбелязано, че може да се прави обратен завой. Според
свидетеля, на магистрала само на детелини можело да се обръща в обратна посока,
а на место били махнати две или три мантинели, за да се прави обратен завой от
поддържащите АМ машини. След удара били уплашени, разминали се със смъртта.
Колата се забила челно в мантинелата. Ударът бил челен и отстрани, от дясната
страна на колата, от страната на ищеца. Снегоринът ги избутал от дясно и след
това се ударили челно в мантинелата. Ищецът бил професионален шофьор с
категория „С“. Той много се променил от тогава. Дори му изписали хапчета, не
можел да спи много време, бил разстроен. Това продължило доста време, не било
за една седмица. И св. И. и ищецът били с предпазни колани. Ищецът имал преди
време контузия във врата, имал направена операция. Свидетелят не знае за други
ПТП, претърпени от ищеца с контузии. При процесния инцидент, св. И. бил с
по-сериозни контузии и бил откаран в болница, а ищецът останал на место. Първото
виждане на двамата след ПТП било именно в болницата, където ищецът посетил св. И..
За лечението на ищеца, свидетелят знаел, че са му изписани хапчета, а за ръката
ходел на ортопед. Ищецът споделял, че не се чувства добре, че е изнервен и
напрегнат, за което посетил лекар и изписани му били хапчета. И към момента той
се оплаквал от болки в рамото.
Св. А. работи като шофьор в „АБ“ АД, в т.ч. и към датата на процесния
инцидент, когато управлявал снегорин „Мерцедес“ – осолявал магистралата. Там
имало разградено място, където винаги завъртали и се връщали обратно да осоляват
под моста, долу на магистралата. Движел се към гр. Пловдив и трябвало да завие
обратно и да се върне, да осоли от другия край, след което да се прибира към
базата. Когато правел маневра за ляв завой, тогава се случил инцидентът.
Камионът бил с дясна дирекция на управление. Започнал да прави ляв завой,
погледнал в огледалото, нямало кола и тръгнал, почти навлязъл с греблото в
мантинелата, където било разградено, и се чул удар. В снегорина се ударила лека
кола „Опел“, в която пътували две момчета. След удара те излезнали и едното
момче – шофьорът се оплакал, че го боли ръката. Дошли линейка и КАТ. Състоянието
на пътното платно и метеорологичните условия били с частични заледявания, мокро
и мрачно, с дъжд и сняг, поради което хвърляли сол, към 9 ч. Свидетелят се
движел много бавно, защото иначе не можело да се опесъчава – с около 20-25
км/ч, като вече бил превключил на втора скорост, за да завива. Снегоринът бил с
пусната светлинна сигнализация. Св. А. не помни, в този участък да е имало
знаци, предупреждаващи за обръщало за снегорин. Карал в активната лента, по
която се движат колите, и трябвало да завие наобратно, но за да може да вземе
завоя - избягал малко в дясно. Подал светлинен сигнал за предприемане на
маневра- ляв завой - на разстояние от около 40-50 до 100 м, преди прохода на
мантинелите. До момента на удара, той въобще не видял „Опел“-а. При удара и камионът
се хлъзнал, защото било мокро, повредил се и се изгубило управлението му.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане и
на двете страни, съдът назначи и изслуша съдебно-автотехническа експертиза,
чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице
се е запознало с материалите по делото, в т.ч. и свидетелските показания от ДП,
извършило е оглед и допълнителни проучвания, изготвило е онагледяваща схема и
снимка. Сочи, че на 22.03.2018 г., към 10,40 ч., в района на км38 на АМ
„Марица“ в посока гр. Пловдив, при слаб снеговалеж, преминаващ в дъжд, добра
видимост, мокър и чист от сняг път, процесният снегорин, с водач св. А., се е
движел в дясната активна лента със скорост от 35 км/ч, установена от записа на GPS. Снегоринът бил с десен волан и
странични огледала, по две от двете страни, осигуряващи му видимост назад и за
съседната лява лента, при движение в права посока; с включени основни и
допълнителни светлини, отпред и отзад. По същото време, в лявата изпреварваща
лента на същия участък се е движел процесният л.а., управляван от св. И.. Този
л.а. тъкмо се бил включил в АМ и все още се движел със скорост под 80 км/ч,
като с наближаването до намиращия се в дясната лента снегорин, намалил до около
55 км/ч. Когато л.а. се доближил на разстояние от около 10 м след предната
броня или 2 м след задната на снегорина, последният предприел маневра завой
наляво, като препречил лентата за ускоряване, точно срещу технологичния проход
между мантинелите, дълъг 12 м, на 3,5 м. след километричния знак км38. Л.а.
намалил още скоростта си, но не успял да спре, а се ударил с дясна предна част
в лявата джанта на снегорина, като е повредил кормилната му уредба. След удара
двата автомобила са се преместили напред и в ляво, навлизайки в посочения
проход. Това преместване в резултат на удара между двете ППС и отклонените
управляващи колела на снегорина – довело до деформиране 4 м от лявата западна
част на двойната мантинела пред тях. Вещото лице сочи, че маневра на
магистралата, при която бавно движещо се МПС пресича платната за движение, в
т.ч. с намерение да пречесе и насрещните пътни платна, е забранена от ЗДвП,
като била предпоставка за тежко ПТП. Причината за процесното ПТП от техническа
гледна точка била, че водачът на снегорина не е пропуснал движещият се в бързата
лента л.а., преди да пристъпи по технологична необходимост към маневрата
„обратен завой“ по двете платна на АМ „Марица“, независимо от това, дали и кога
е бил подал пътепоказателни светлини за ляв завой. Водачът на специализирания
товарен автомобил – снегорин имал техническата възможност, да намали или да
спре движението си в аварийната лента до създаване на условия за безопасно
пресичане на пътя, като пропускът на тази възможност довел до ПТП и до
съставянето му на АУАН. От техническа гледна точка, водачът на л.а. не е имал
възможност да избегле удара, защото и при намалена от 39-40 км/ч скорост, за
една секунда е изминал 10,83 м, т.е. само за времето на реакция на водача л.а.
е достигнал пресичащия пътя му снегорин. В участъка на ПТП разрешената скорост
за движение на л.а. по АМ била над 100 км/ч, а в ускоряващата лента до 140
км/ч. Скоростите на движение и на двата автомобила били по-ниски от така
разрешените, както и били съобразени с условията на пътя и с функцията на
снегопочистващата машина.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по
делото, по искане и на двете страни, съдът назначи и изслуша и комплексна съдебно-медицинска
експертиза
от лекари ортопед – травматолог и психиатър, чието
заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещите лица са коментирали
в заключението си горепосочените писмени медицински доказателства, а така също са
извършили и прегледи на ищеца. Сочат, че при прегледа си в СО, ищецът е бил
диагностициран с контузия в лява раменна област, без да е назначавана терапия,
като е насочен към извънболнична помощ – личен лекар или друг специалист.
Ищецът бил без фамилна обремененост с психични заболявания, бил със средно
образование, в момента безработен, живеел на съпружески начала с жена, с която
имали едно дете; соматично здрав, без данни за психопатология в миналото.
Съобщил, че при участието си в ПТП получил леки травми и известно време се
чувствал напрегнат, тревожен, често си припомнял за случилото се, спял
неспокойно. Изписано му било лечение от психиатър с деанксит /антитревожно
средство/ и ксанакс /успокоително/, но по данни на ищеца симптомите му отшумяли
в рамките на 2-3 седмици, като не се наложило да приема изписаните му
медикаменти. По време на прегледа е бил спокоен и разказвал за случая без
значима емоционална компонента, като по негова преценка преживяното не е имало
съществени последствия за него. Диагнозата към момента на прегледа му е без
данни за психично заболяване. В следствие на ПТП, ищецът е получил контузия в
областта на раменната става, като е провел отбременяването й /временно
обездвижване на ръката с триъгълна кърпа/ и обезболяващи през уста и локално
/аналгин и фастум гел/. По негови данни, и понастоящем продължавал да ползва
локалното обезболяващо. Около 2 седмици имал болки и затруднения при
раздвижването на засегнатия горен десен крайник. Съобщавал, че все още имал
болки в раменната става, поради което планувал посещение на минелани бани. По
отношение на описаната психопатология, възстановителният процес приключил в
рамките на един месец или по-кратко. Всички описани увреждания били в пряка причинно
– следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице психиатър достига до извод,
че в настоящия случай не може да се потвърди първоначално поставената на ищеца
диагноза - посттравматично стресово разстройство, т.к. срокът за
възстановяването му бил по-кратък от характерния, не се е наложил приемът на
медикаменти, нито е била извършвана психотерапия, не се е стигало до съществени
функционални ограничения – не са издавани болнични листове, не е отсъствал от
работа, няма данни за нарушения в социалното функциониране. По-скоро се касаело
за преживяна „остра стресова реакция“, която е отзвучала в обичайния срок, без
трайни последствия за психичното здраве на ищеца. При разпита му в открито
съдебно заседание, вещото лице ортопед – травматолог сочи, че по време на
прегледа през месец септември, ищецът се оплаквал от епизодични болки в
раменната става. Лекарят е констатирал, че той съобщава за болка при натиск, но
функционално засегнатата става работела в пълен обем без някакъв дефицит. Не му
била представена рентгенография, каквато била назначена в СО на ищеца.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Нормата на чл. 432 ал. 1 от КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е
отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496
от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение /чл.498 ал.3 от КЗ/. В
настоящия случай съдът намира, че са налице всички изискуеми законови
предпоставки за това, ответникът да заплати на ищeца застрахователно обезщетение за
претендираните в настоящото производство, претърпени от него неимуществени
вреди, настъпили от процесното ПТП.Не се спори и от събраните писмени
доказателства се установи обстоятелството, че към датата на процесното ПТП 22.03.2018 г. гражданската отговорност на
водача на ППС с рег. № ******* «Мерцедес 3331», собствено на «АБ» АД,
управлявано от свидетеля З.А.А., е била покрита от ответника в настоящото производство по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, а именно – по
застрахователна полица № BG/23/117002907327, валидна от 02.11.2017 г. до
01.11.2018 г., прекратена на 18.05.2018 г. Обект на застраховане по тази застраховка е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата /чл. 477 ал. 1 от КЗ/. Не са спорни по делото фактите
относно датата, мястото и участниците в процесното ПТП, както и
обстоятелството, че ответникът не е заплатил на ищеца никакво обезщетение, след
като на 03.07.2018 г. е получил от ищеца писмена претенция за това. Основните
спорни въпроси са, при какви конкретно обстоятелства е възникнало процесното
ПТП, при какъв механизъм и по чия вина, какви конкретно увреждания е претърпял
ищецът и пътувал ли е той в процесния л.а., налице ли е причинно-следствена
връзка между претендираните увреждания и твърдяното виновно поведение на водача
на ППС. След съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал,
съдът приема за доказана ищцовата теза за механизма и обстоятелствата по
настъпването на ПТП. Установи се, че инцидентът е станал на 22.03.2018 г.,
около 10,40 ч., в района на км38 на АМ „Марица“ в посока гр. Пловдив; с
участници горепосоченото ППС- специализиран товарен автомобил /т.а./ – снегорин и л.а. с рег. № *******
«Опел Астра», собствено на П.И. Д.управлявано от свидетеля П.Я.И.. В резултат на същото, са настъпили имуществени
вреди по двете ППС и по мантинелата в участъка, както и неимуществени телесни
увреждания за св. И. и за неговия спътник – ищецът в настоящото производство.
Всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и даннните по воденото ДП, са
категорични, че пътник в л.а. на мястото до водача му е бил ищецът, при което
изцяло неоснователно е ответното възражение за обратното. За случая е бил
съставен протокол за ПТП от същата дата от дежурен ПТП при ОД на МВР, посетил
произшествието, както и протокол за оглед на местопроизшествие от разследващ
полицай. В първия се сочат обстоятелствата и причините за ПТП – водачът св. А.
при движение по АМ предприема забранена маневра завой в обратна посока и удря
идващия зад него л.а., с което реализира ПТП, като от удара е пострадал водачът
на л.а., който е с фрактура на лява ръка. По отношение на виновния е взето
отношение, като му е съставен АУАН от 22.03.2018 г. За случая е било водено и
ДП, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от
22.01.2019 г. на РП – Димитровград, на основание чл.343 ал.2 т.2 от НК. В
мотивите му също е прието, че причина за възникване на ПТП е обстоятелството,
че при неограничена видимост и преди предприемане маневра „завой наляво в
обратна посока“ св. А. е имал техническа възможност, но не е пропуснал движещия
се зад него в най-лявата лента л.а., управляван от св. И.. Тези обстоятелства
по настъпването на ПТП, макар и формално оспорени от ответника, по категоричен
начин се потвърдиха от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита
на двамата водачи на ППС и на л.а., както и от заключението на съдебно – автотехническата
експертиза. От така кредитираните от съда доказателства, по категоричен начин
по делото се установи механизмът на настъпване на процесното ПТП. Доказа се, че
на горепосочените дата и място, при слаб снеговалеж, преминаващ в дъжд, добра
видимост, мокър и чист от сняг път, процесният снегорин, с водач св. А., се е
движел в дясната активна лента със скорост от 35 км/ч, установена от записа на
GPS. Снегоринът бил с десен волан и странични огледала, осигуряващи му видимост
назад, с включени основни и допълнителни светлини, отпред и отзад. По същото
време, в лявата изпреварваща лента на същия участък се е движел процесният
л.а., управляван от св. И.. Този л.а. тъкмо се бил включил в АМ и все още се е движел
със скорост под 80 км/ч, като с наближаването до намиращия се в дясната лента
снегорин, намалил до около 55 км/ч. Когато л.а. се доближил на разстояние от
около 10 м след предната броня или 2 м. след задната на снегорина, последният
предприел маневра завой наляво, като препречил лентата за ускоряване, точно
срещу технологичния проход между мантинелите, дълъг 12 м, на 3,5 м след
километричния знак км38. Л.а. намалил още скоростта си, но не успял да спре, а
се ударил с дясна предна част в лявата джанта на снегорина, като е повредил
кормилната му уредба. След удара двата автомобила са се преместили напред и в
ляво, навлизайки в посочения проход. Това преместване в резултат на удара между
двете ППС и отклонените управляващи колела на снегорина – довело до деформиране
4 м от лявата западна част на двойната мантинела пред тях. Категорично,
предприетата маневра на магистралата, при която бавно движещо се МПС пресича
платната за движение, в т.ч. с намерение да пречесе и насрещните пътни платна,
е забранена от ЗДвП, като е предпоставка за тежко ПТП. Причината за процесното
ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на снегорина не е пропуснал
движещият се в бързата лента л.а., преди да пристъпи към маневрата „обратен
завой“, независимо от това, дали и кога е подал пътепоказателни светлини за ляв
завой. Той е имал техническата възможност, да намали или да спре движението си
в аварийната лента до създаване на условия за беопасно пресичане на пътя, като
пропускът на тази възможност е довел до ПТП. Същевременно от техническа гледна
точка, водачът на л.а. не е имал възможност да избегне удара. Скоростите на
движение и на двата автомобила са били по-ниски от разрешените за АМ и са били
съобразени с условията на пътя и с функцията на снегопочистващата машина. В
този смисъл, не се констатира каквато и да било вина и на водача на л.а. за
настъпването на ПТП, предвид на което ответните възражения за обратното са изцяло
неоснователни и недоказани, в т.ч. за неспазена необходима дистанция и
несъобразяване с превозното средство – снегорин, при което св. И. не могъл да
реагира своевременно и да избегне настъпването на ПТП. Това кореспондира и с ангажирането на административно- наказателната
отговорност на св. А., но не и на св. И.. В пряка причинна връзка от това противоправно и виновно, съгласно необорената по делото презумпция на чл. 45 ал.2 от ЗЗД,
деяние на водача на т.а. е настъпило и процесното ПТП, по смисъла на §1 т.47 от ДР на ППЗДвП. В резултат на същото ищецът е получил телесни и
психически увреждания, несъмнено предизвикали болки, страдания и неудобства,
представляващи по своя характер причинени му неимуществени вреди. За обезвредата им, виновният причинител/ деликвент носи
гражданска отговорност, да заплати обезщетение, за да ги поправи (чл.45, чл.51 ал.1 и чл.52 ЗЗД). Гражданската отговорност на
виновния в случая водач на ППС-т.а. за причинените от него неимуществени вреди
на ищеца, вследствие на телесни и психически увреждания, е покрита от ответното дружество /чл. 493 ал. 1
т. 1 пр.І от КЗ/, предвид на което предявеният иск се явява доказан в своето
основание. По делото нито се възразява, нито се доказа, отговорността на
ответника за тези вреди да се изключва на някое от основания по чл.494 от КЗ.
Съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като
характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата,
при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /Постановление на
Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г./. Следва да се преценят вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало
ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото
развитие /решение № 69/18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразявайки тези указания, съдът взема предвид, че се
касае за млад мъж, 35-годишен към датата на инцидента и 37-годишен понастоящем,
здрав и в активна трудоспособна възраст, професионален шофьор, безработен,
живеещ на съпружески начала с жена, с която имат едно дете. Получил е травматичните увреждания по описания подробно по-горе
механизъм - на АМ, по време на негово пътуване на предна дясна седалка до
водача на л.а. – негов приятел, от която дясна страна на л.а. е бил ударът от
снегорина, сред което е последвал челен удар в мантинела. Непосредствено след
инцидента и той и водачът на л.а. са излезнали сами от превозното си средство,
като са били силно уплашени, с усещане, че са избегнали смъртта. Св. И. е бил
отведен с дошлата на място линейка и по-късно хоспитализиран, а ищецът е
останал на место за извършване на необходимите огледи от разследващите. По
късно същия ден - на 22.03.3018 г., в 16 ч., ищецът е бил прегледан в СО на МБАЛ – Хасково АД, като се е оплакал от болки в лява раменна става и му
е била поставена диагноза
- контузия в лява раменна област, без да е назначавана
терапия, като е насочен към извънболнична помощ; назначено му е рентгеново
изследване, което той не е извършил. Разпитан на ДП като свидетел, скоро след
инцидента - на 28.03.2018 г., респ. когато възприятията му за случилото се и
усещането му за болката от уврежданията са били най-пресни - самият ищец е
заявил, че бил много уплашен, но сериозна травма и фрактура нямал, имал болки и
натъртвания на ляво рамо. Назначената съдебно – медицинска експертиза сочи, че за
травмата в рамото, ищецът е провел отбременяването й /временно обездвижване на
ръката с триъгълна кърпа/ и обезболяващи през уста и локално /аналгин и фастум
гел/. По негови данни, и понастоящем продължавал да ползва локалното
обезболяващо. Около 2 седмици имал болки и затруднения при раздвижването на
засегнатия горен десен крайник. Съобщавал, че все още имал епизодични болки в
раменната става, каквито вещото лице е установило при натиск. Св. И., близък
приятел на ищеца, също сочи, че той продължавал да се оплаква от болки в рамото
си, което не било както преди. Същевременно обаче, вещото лице ортопед –
травматолог сочи, че по време на прегледа през месец септември 2019 г., е
констатирал, че функционално засегнатата става на ищеца работела в пълен обем
без някакъв дефицит.
Несъмнено, в резултат на процесното ПТП, ищецът е претърпял неимуществени
вреди и под формата на психологически травми, макар и не в претендирания от
него интензитет. Седмица след ПТП, ищецът по повод рецидивиращо депресивно разстройство,
неуточнено; се е снабдил с направление за преглед при специалист – психиатър, когото
е посетил на 11.04.2018 г.Поставена му е диагноза – посттравматично стресово
разстройство. В анамнезата се сочи, че е претърпял ПТП преди 20 дни, от когато се
чувствал напрегнат, неспокоен, не можел да спи повече от 2 часа, непрекъснато
си спомнял за случилото се, продължавал да преживява психотравмата. Назначена
му е терапия с медикаменти, за които му е била издадена и рецепта от 11.04.2018
г., както и рецептурна бланка за лекарствени продукти, съдържащи накротични
вещества, Серия А, № 14 1695411 от 11.04.2018 г. По делото обаче не се
установи, ищецът действително да е приемал така назначената му терапия с деанксит /антитревожно средство/ и ксанакс /успокоително/. Нещо повече, вторият
екземпляр от тази рецептурна бланка не е бил предаден за съхранение с
приемо-предавателните протоколи, отчетени от аптеките в област Хасково,
работещи по ЗКНВП, вр. чл.41 ал.3 от Наредба № 4/ 04.03.2009 г.- за условията и
реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти; което се установи от
писмо от РЗИ – Хасково. Същевременно, при прегледа си от вещото лице –
психиатър самият ищец е заявил, че известно време се е чувствал напрегнат,
тревожен, често си припомнял за случилото се и спял неспокойно. Но симптомите
му отшумяли в рамките на 2-3 седмици, като не се е наложило да приема
изписаните му медикаменти. По време на прегледа е бил спокоен и разказвал за
случая без значима емоционална компонента, като по негова преценка преживяното
не е имало съществени последствия за него. Диагнозата към момента на прегледа
му е без данни за психично заболяване. Вещото лице психиатър достига до извод,
че в настоящия случай не може да се потвърди първоначално поставената на ищеца
диагноза - посттравматично стресово разстройство, т.к. срокът за възстановяването
му бил по-кратък от характерния, не се е наложил приемът на медикаменти, нито е
била извършвана психотерапия, не се е стигало до съществени функционални
ограничения – не са издавани болнични листове, не е отсъствал от работа, няма
данни за нарушения в социалното функциониране. По-скоро се касаело за преживяна
„остра стресова реакция“, която е отзвучала в обичайния срок, без трайни
последствия за психичното здраве на ищеца. Съдът възприема изцяло гореописаното
от вещото лице – психиатър за психологичното и емоционално състояние на ищеца
след ПТП и понастоящем, вместо посоченото в коментирания амбулаторен лист,
издаден му за прегледа при психиатър. Св. И. сочи, че ищецът много се променил
след ПТП-то - не можел да спи много време, бил разстроен; споделял, че не се
чувства добре, че е изнервен и напрегнат, за което посетил лекар и изписани му
били хапчета. Съдът приема, че соченото от свидетеля състояние на ищеца се
отнася за времето до посещението му на лекаря – психиатър, предвид гореописаната
хронология по повод психологическите травми на ищеца и останалите кредитирани
от съда доказателства във връзка с тях. Най- сетне, ищецът е претърпял
негативни преживявания, свързани и с притесненията му по получените от същото
ПТП телесни травми и от св. И., негов приятел, и възстановяването му. Водачът
на л.а. е бил в по-тежко състояние, наложило както се посочи, да му се укаже
спешна медицинска помощ, както и последващото му хоспитализиране. Първото
виждане на двамата приятели след ПТП било именно в болницата, където ищецът
посетил св. И..
Вещите лица – лекари са категорични, че претърпените физически и
психологически увреждания на ищеца са в пряка причинно – следствена връзка с процесното
ПТП. Така при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди,
претърпени от ищеца при процесното ПТП, съдът взе под внимание всички подробно
описани по-горе по вид и интензитет телесни и психологически травми на млад и
здрав мъж; отчете неговата професия и семейно положение; трудовата му заетост; болките
и страданията при непосредственото претърпяване на уврежданията контузия на рясна
раменна става и преживяна остра стресова реакция – неочаквано и непредизвикано, на автомагистрала, при
удар от извършващ маневра, в нарушение на правилата за движение по пътищата,
товарен автомобил – снегорин; които му увреждания обаче не са наложили
незабавно да му се оказва спешна медицинска помощ, а сам и по-късно е потърсил
такава; стресът и притеснението от настъпилите травматични увреждания, а и от
опасността от възможните по-тежки такива, вследствие на описаният удар от
снегорин откъм страната на л.а., в която ищецът се е возил; болките и
страданията му при възстановяване от травмата, подробно описани по-горе, и влошеното
качество на живот в рамките на възстановителния период; негативното отражение
на всички тези обстоятелства върху ежедневието на пострадалия, както и
безспорното им негативно отражение върху психиката, спокойствието и
самочувствието му. Съдът съобрази още и фактите, че процесните телесни травми на
ищеца не са по-тежки по вид и интензитет, които да са довели до открити рани, счупвания
на кости, оперативни интервенции, в т.ч. и под анестезия, гипсови имобилизации,
загуба на съзнание,болнично лечение, прием на назначената му от психиатъра
терапия, необходимост от помощ при ежедневното обслужване и пр.; а настоящият
психичен статус на ищеца се определя без данни за психично заболяване.
Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че
сумата от общо 1 200 лв. за претърпените от ищеца от инцидента травми, респ. по
600 лв. за всяка от двете травми /контузия на лява раменна става и преживяна остра стресова реакция/ ще бъде в състояние да възмезди претърпените
от него неимуществени вреди – болки и страдания. Доколкото обаче настоящият иск
е предявен за сумата от 1 000 лв., представляваща частичен иск от пълния размер
на иска от 3 000 лв., същият следва да се уважи в предявения размер, ведно със
законната лихва от датата на предявяването му 11.04.2019 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, според изцяло
уважения размер на иска /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, и деловодни разноски в
общ размер от 400 лв. лв., от които 50 лв. за държавна такса и 350 лв. за
възнаграждения за вещи лица.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката – пълномощник на ищеца
сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от него
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело /в т.ч.
посредством преупълномощаване на друг адвокат/, определено според уважения
размер на иска и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно в тази връзка
е ответното възражение за прекомерност на адвокатското възнграждение за
пълномощника на ищеца.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ж.к. „Възраждане", ул. „Света София” № 7 ет.5, представлявано
от А.П.Л. и Р.К. Д.; ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.Д. с ЕГН ********** ***; сумата от 1 000 лева, предявена като частичен иск от пълния размер на иска от 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки
и страдания, в резултат на получените от него увреждания – контузия на лява
раменна става и преживяна остра стресова реакция; поради настъпило пътнотранспортно произшествие на 22.03.2018 г., около 10,40 ч., на АМ «Марица», км 38, в
посока гр. Пловдив; между ППС с рег. № ******* «Мерцедес 3331», собствено на
«АБ» АД, управлявано от З.А.А., и ППС с рег. № ******* «Опел Астра», собствено
на П.И. Д.управлявано от П.Я.И.; със
застраховка за първото - "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена с ответника по застрахователна полица № BG/23/117002907327, валидна от
02.11.2017 г. до 01.11.2018 г., прекратена на 18.05.2018 г.; за което е
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 22.03.2018 г. и е водено
ДП № 211/2018 г. на РУ-Димитровград, пр.пр. № 343/2018 г. на РП-Димитровград,
прекратено; ведно
със законната лихва от 11.04.2019 г. до
окончателното изплащане; както и сумата от общо 400 лева, представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.Ф.И.с личен номер *****, с
адрес на кантората в гр. С., бул. „*******” № ********* - сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:
М.Б.