Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.05.2018 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На трети май две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Антония
Пенчева
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 19548 по описа за 2017 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” от ГПК
Образувано
е въз основа на искова молба подадена от В.М.И.,
против „КРЗ Одесос“ АД, с
която се претендира да бъде признато за незаконно уволнението извършено със
заповед № 279/09.11.2017
г. на директора на ответника, заповедта да бъде отменена и ищецът
да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението – „шофьор”,
като работодателят бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение
в размер 4200 лв за времето, през което е останал без
работа поради незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение за
периода от 13.11.2017г. до 13.05.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и сторените в производството
разноски.
В
исковата молба се сочи, че между страните бил сключен
трудов договор, по силата на който ищеца
заемал длъжността „шофьор”. Със заповед № 279/09.11.2017г.
на директора на ответника, трудовото
правоотношение било прекратено считано от 13.11.2017г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 9
от КТ – обективна невъзможност работникът да изпълнява трудовите
си задължения. Сочи се, че поради
заболяване е освидетелстван с решение на ТЕЛК със 100% ТНР от 12.10.2017г., в което е посочено, че не е в състояние да изпълнява
длъжността, на която е назначен и е препоръчано да бъде трудоустроен.
Работодателят не предоставил списък на работника с подходящи работни места,
въпреки че такива имало свободни. Също така не изискал разрешение по чл. 333 КТ
от ИТ и становище от ТЕЛК по реда на чл. 3 от Наредба № 5/20.02.1987г.
След прекратяване на трудовото правоотношение ищецът
е останала без работа, поради което претендира обезщетение за максималния
предвиден в закона срок. Претендират се разноски.
От ответника, на когото бил редовно връчен препис от исковата молба, е
постъпил отговор в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който
се оспорва предявения иск. Сочи, че въз
основа на молба от ищеца е свикана предвидената в чл. 2 от Наредба за
трудоустрояване комисия, която констатирала, че не е налице подходящо работно
място предвид неговото заболяване и е дала становище за уволнението му. При
ответника са определени повече от изискуемите от нормативната уредба работни
места за трудоустроени работници /59 при минимум от 42/, като всички са заети.
Налице са само две подходящи за трудоустроени лица позиции, но едната е
противопоказна за ищеца по медицински причини, а за другата няма необходимата
квалификация. Сочи, че уволнението по реда на чл. 321 ал. 1 т. 9 КТ не попада
сред изброените в чл. 333 КТ и чл. 3 от Наредба № 5/20.02.1987г.
В условието на евентуалност е направено възражение за прихващане с платената
сума като обезщетение по реда на чл. 222 ал. 2 КТ в размер на 1400лв.
В проведеното на 03.05.2018г. открито съдебно заседание по делото е
допуснато на
основание чл. 214 от ГПК, изменение на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ в размер от 4 185.74 лева за периода от
13.11.2017 г. до 03.05.2018 г.
Варненският районен съд, като взе
предвид доводите и възраженията на страните по делото, и след преценка на
събраните доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна
следното:
От
приетите писмени доказателства - копия
от Заповед № 279/09.11.2017г.; Експертно решение № 2967/12.10.2017г.; списък
на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена
трудоспособност, справка за задължителния минимален брой работни места за
трудоустроени и количествена оценка за професионалния
риск за здравето и безопасността при работа в КРЗ Одесос“ АД;
Длъжностна характеристика за длъжността „Ръководител компютърно обслужване“; заключение
за пригодността на В.М.И., Заповед № 162/12.07.2017г., протокол от 24.10.2017г.;справка
от ТД на НАП - Варна за актуално състояние на
всички трудови договори на В.М.И., трудова книжка, стр. 12 и 13, серия В 254414 и регистрационна
карта № 10098988 от 15.11.2017 г. на Бюро по труда-Варна, се установява, че: Считано от 13.11.2017 г. бил прекратен трудов договор между КРЗ „Одесос“ АД и В.М.И.,
по
силата на заемал последния длъжността „шофьор”
в ответното дружество с посочено основание чл. 325 ал. 1 т. 9 КТ. На
12.10.2017г. От 01.07.2017г. в КРЗ „Одесос“ АД били утвръдени 59 броя работни
места подходящи за трудоустрояване на лица. На 12.10.2017г., В.М.И. бил освидетелстван с решение на ТЕЛК със 100% ТНР поради общо заобляване „карцином на сигмата“. Посочено е, че не е в състояние да изпълнява
длъжността, на която е назначен и е препоръчано да бъде трудоустроен, като
противопоказни условия на труд са изброени токсичности и тежък физически труд. На
24.10.2017г. определена от работодателя комисия по трудоустрояване дала
заключение, че не са налице свободни места за заемане от трудоустроени, поради
което трудовия договор на В.М.И. следва да
бъде прекратен. На 13.10.2017г. службата по трудова медицина към КРЗ
„Одесос“ АД дала писмено заключение, че В.М.И. не може да
изпълнява длъжността, на която е назначен. След 13.11.2017г. В.М.И. не е работил по трудов договор.
От приетото по
делото заключение на ССЕ, което е уточнено от вещото лице в о.с.з. и не е оспорено
от страните, се установява, че към
момента на изготвяне на експертизата от определените
в предприятеито на ответника 59 работни места за заемане от трудоустроени са
незаети
длъжностите „бояджия корабен“,
„ел монтьор свръзки“
и „ръководител компютърно обслужване“ - справка 2, стр. 3.
Размерът на БТВ на работинка В.М.И. в
последния пълен месец пхредхождащ уволнението му – 10.2017г. е 738,66 лв., като
обезщетението за период от 6 месеца – от 13.11.2017г. до 13.05.2018г. е 4431,96 лв.
Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, намира за установено от правна страна следното:
Предявените кумулативно съединени искове са с правна квалификация – чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т.3 от КТ
във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.
По делото са приети на
основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК за безпорни и
ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата относно наличието наличието
на трудов договор, по силата на който ищецът е заемала длъжността „шофьор” в ответното дружество и
прекратяването му считано от 13.11.2017г. със заповед № 279/09.11.2017г.
на директора на ответника.
При това положение в тежест на
доказване за ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
изложените в молбата факти и обстоятелства относно наличието на твърдяните пороци при извършване на уволнението му, размера на
полученото от него брутно трудово възнаграждение за м. 10.2017г., и оставането
му без работа за период от шест месеца след 13.11.2017г., респ. ответникът - че са били налице предвидените в чл. 325 ал. 1 т. 9 КТ предпоставки за
прекратяване на трудовото правоотношение, както и че заповедта за уволнение на
ответника е издадена в съответствие с нормативно установената процедура.
Прекратяване на
трудовото правоотношение уредено в чл. 325,
ал.1,т.9 КТ се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно –
1. невъзможност на работника или
служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна
неработоспособност, или поради здравни противопоказания и 2. липса
на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя
работа в предприятието. Първата предпоставка визира болест,
довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, което означава на работника
или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от
компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. В този случай ТЕЛК се произнася и по работоспособността му за
работното място и при необходимост го трудоустроява, а когато условията на труд
не обуславят неблагоприятно развитие на заболяването се посочва, че лицето е в състояние
да работи. Трудоустроен е работник или служител с
намалена работоспособност, който по предписание на здравните органи може да
изпълнява възложената му работа при облекчени условия или друга подходяща
работа, без вреда за неговото здраве. Предписанието за
трудоустрояване се издава от здравния орган, който се произнася по медицинските
въпроси за работоспособността и причините за нейното намаляване, а по
определяне на подходящата работа или на подходящите условия на труд, както и за
срока здравният орган се произнася с участието на работодателя. /Решение № 279/ 27.10.2015г. по гр. д № 237/2015г. на ВКС/. „Здравни
противопоказания” са налице в случаите, при които
работникът или служителя боледува от болест, която не е довела до неговата
трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да
изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. И в двата случая се касае
за медицински въпроси, произнасянето по които е в професионалната компетентност
на ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК е със заключението по експертното решение да
се посочи болестта, довела до инвалидност, и наличието на съответните здравни
противопоказания на заболяването във връзка с условията на труд, характерни за
заеманата от работника или служителя длъжност. Медицинският въпрос коя
длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде
поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина, нито от
вещи лица в трудовия спор, за да се установи законосъобразността на
уволнението, тъй като тази преценка /на ТЕЛК и НЕЛК/ не подлежи на
инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. Предписанието
на здравния орган е задължително, както за работника, така и за работодателя,
независимо от това дали последният е участвал в производството по издаване на
предписанието. Ако в решението на здравния орган е посочена друга подходяща
работа, издаденото решение се изпълнява, но страните могат да искат да се измени или допълни предписанието. Когато в решението на здравния орган не
е посочена подходящата работа за трудоустрояване на
преценка от съда подлежи обективното наличие на такава при работодателя.
В настоящия случай е
безспорно, че е налице първата горецитирана предпоставка, тъй като с ЕР от ТЕЛК
е определена на ищеца трайно намалена работоспособност 100 %. В същото
решение е дадено изрично ясно и точно предписание
от ТЕЛК, че работникът не може да изпълнява заеманата при ответника длъжност.
Съдът намира, че е била
налице и втората визирна в закона предпоставка, тъй като при ответника не е
имало друга работа подходяща за здравословното състояние на ищеца, поради което
той обективно не е имало как да му предложи такава. В този смисъл са
представените от ответника длъжностни разписания на работни места определени за
заемане от трудоустроени /които са повече от нормативно уредния минимум/ и
заключението по приетата по делото съдебно икономическа експертиза. Ищецът в
законоустановените преклузивни срокове, след приемането на тези
доказателства по делото, не е въвел твърдение
/респ. не е провел и доказване/, за кое от установените предвидени от
работодателя работни места твърди, че би било съвместимо със здравословното му
състояние, за да бъде възстановен на него. Това е положителен факт, който се
твърди от него, поради което е негова тежестта да го докаже. Ищецът не оспори
обстоятелствата, че всички определени за трудоустрояване длъжности са заети с
изключение на две /към момента на изготвяне на експертизата – три/, които обаче
не са подходящи за заемане от него, тъй като той очевидно не притежава
необходимата квалификация / относно „ел монтьор свръзки“
и „ръководител компютърно обслужване“/ или изискуемите трудови задължения са противопоказни съобразно т. 14 от
ЕР на ТЕЛК /относно „бояджия
корабен“/.
Доводите на ищеца за
приложимост на чл. 333 КТ в настоящия казус съдът намира за необоснован, тъй
като в тази норма са лимитативно изброени
хипотезите от чл. 328 ал. 1 КТ, в които тя
е приложима, като сред тях не е тази на т. 9 от с.н. /меродавната за настоящия
казус/. Въз основа на същия аргумент не е било необходимо и становище на ТЕЛК
по см. на чл. 3 от Наредба № 5/20.02.1987г.
Въз основа на изложените
доводи, искът за признаване за незаконно на извършеното уволнение следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид обуславящия му характер по отношение
на исковете за възстановяване на работа и обезщетение по чл. 225 КТ, следва и и
те да бъдат отхвърлени.
Събразно изхода на делото, разноски
на ищеца не следва да се присъждат. Такива не се следват и на ответното
дружество, тъй като не е заявено искане
в този смисъл и не е представен списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В.М.И. ЕГН ********** против КРЗ Одесос“ АД, ЕИК 103036629, със седалище и адрес на управление *** искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, за признаване за незаконно уволнението му извършено със заповед № 279/09.11.2017 г. на директора на ответника, заповедта да бъде отменена и ищецът да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението – „шофьор”, като работодателят бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер от 4 185.74 лв за времето, през което е останал без работа поради незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 13.11.2017г. до 03.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: