Р
Е Ш Е
Н И Е №
248
21.10.2015г., гр.Хасково
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Хасковският
административен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря А.Л.
и
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА
адм.д. №216 по описа на съда за 2015г.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр.с чл.124,
във вр.с чл.121 ал.1 т.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на Д.Г.Д. ***, чрез процесуален
представител – адв. Т.Ч. ***, против Заповед №РД-26-034/15.04.2015г. на
Директора на Областна дирекция “Земеделие” /ОД „Земеделие”/ – Хасково, с която
е прекратено служебното му правоотношение.
Жалбоподателят твърди, че заповедта била незаконосъобразна.
Счита същата за издадена при съществено нарушение на административно-производствените
правила, в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Претендира
отмяната й. Твърди, че при издаване на заповедта и провеждане на атестацията била
нарушена предвидената процедура в Наредбата за условията и реда за оценяване
изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/. Това
представлявало съществено нарушение на административно-производствените правила
за атестиране на държавните служители и водело до незаконосъобразност на
обжалваната заповед. Оспорващият сочи, че индивидуалният му работен план не
отговарял на предписаното в чл.9 от НУРОИСДА съдържание. Целите, описани в шест
пункта, били формулирани твърде общо, като буквално съдържали преписи от точки
на длъжностната му характеристика, някои поотделно, а други – обобщени. Така
формулирани, целите не били количествено и качествено измерими, не били
конкретни и ориентирани към постигане на определен резултат във времето, а като
срок за изпълнение на всички бил посочен периода до 31.12.2014г. Посочените в
работния план изисквания за изпълнението на целите не давали критерии за
изпълнимост. Погрешно съставения работен план, одобрен от оценяващия
ръководител, опорочавал прецедурата по оценка още в началото. Оспорващият
акцентира върху факта, че на проведената междинна среща на дата 29.07.2014г.
оценяващия ръководител дал своят положителен коментар за работата му. Дадената
на жалбоподателя крайна оценка очевидно не обхващала целия период на оценяване,
което също опорочавало поставената крайна оценка. Навеждат се твърдения, че
заключителната среща не била проведена в сроковете, предвидени в НУРОИСДА, а
именно от 1 януари до 31 януари на годината, следваща оценявания период, като
при провеждането й не била спазена процедурата, предвидена в този подзаконов
нормативен акт. Оспорващият сочи, че годишната оценка за изпълнението му била
подготвена предварително, като против нея възразил на същата дата –
26.03.2015г. В седемдневния срок за възражения, визиран в чл.23 от НУРОИСДА,
депозирал подробно съображенията си против оценката с възражение. Доводите във
възражението му не били обсъдени, което водело до немотивираност на процесната
заповед. Оспорващият счита, че изискването за преценка въз основа на „обективно
установими факти и обстоятелства” при изготвяне на годишната оценка на
изпълнението на длъжността му не било изпълнено. Поставената му оценка не била
основана на обективно установими факти и обстоятелства, което било в нарушение
на чл.76, ал.7 от ЗДСл и чл.18, ал.1 от НУРОИСДА. Изложените съображения били
общи, декларативни, не били конкретни. Годишната оценка на изпълнението на
длъжността не отразявала изпълнението на целите и задачите, както и
демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а
съдържала общи фрази и констатации за неизпълнение и ниска степен на
управленска компететност, които били в противоречие с целите на атестирането,
регламентирани в чл.1, ал.2 от НУРОИСДА. Така осъществения начин на оценяване
не съответствал на изискването на чл.76, ал.5 от ЗДСл, поради което било налице
допуснато нарушение на процедурата по оценяване. Допуснатото нарушение на
административно-производствените правила било съществено, тъй като създавало
вероятност за неистинност на фактите, които органа счел за установени и които
били от значение за съществуването на материално-правното основание за отмяната
на същия по чл.146, т.3 от АПК. Неизпълнението на служебните задължения, ако
бъде констатирано, следвало да доведе до реализиране на дисциплинарна
отговорност, но не и да обоснове поставяне на най-ниска оценка, тъй като
оценяването обхващало различни показатели, които не се изчерпвали с
изпълнението на конкретни служебни задължения. Твърди се, че посочените
нарушения на административно-производствените правила водели до незаконосъобразност
на издадената заповед. По изложените съображения се моли за отмяна на
оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът, Директор на ОД „Земеделие” – Хасково, чрез
процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Към момента на издаване на оспорената в настоящото
производство заповед, жалбоподателят Д.Г.Д. заемал по служебно правоотношение
длъжността Началник на Общинска служба „Земеделие” – Харманли, ГД „Аграрно
развитие” при Областна Дирекция „Земеделие” – Хасково, с ранг І младши. На тази
длъжност бил преназначен със Заповед /л.101/ №РД-26-035/20.03.2014г. на
Директор на ОД „Земеделие” – Хасково, издадена на основание чл.82, ал.1 от
ЗДСл, чл.3, ал.3, т.8 от Устройствения правилник на Областните Дирекции
„Земеделие” и заявление с вх. №732/19.03.2014г., за неопределено време, считано
от 20.03.2014г. На същата дата – 20.03.2014г., на Д.Г.Д. била връчена
Длъжностна характеристика /л.96-100/ за заеманата длъжност.
На Д.Г.Д. бил изготвен формуляр /л.88-91/ за оценка на
изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи
ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции
– Приложение №2 към чл.19, ал.1, т.1 от Наредба за условията и реда за
оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/, с
посочен период за оценяване от 20.03.2014г. до 31.12.2014г. Видно от Раздел 1 от
формуляра, изготвен и съгласуван бил „Индивидуален работен план” в 6 точки, съвместно
от оценяващия ръководител и оценявания, като под съответния раздел от формуляра
за оценка, касаещ работния план, била записана дата 25.03.2014г. и поставени
подписи на оценяващия ръководител и на оценявания. На 29.07.2014г. била
проведена междинна среща, с попълнен коментар на оценяващия ръководител. Попълнен
бил и третият раздел от процесния формуляр, касаещ годишна оценка на
изпълнението, като определената от оценяващия ръководител годишна оценка на
изпълнението била „неприемливо изпълнение”. Изложени са мотивите на оценяващия
ръководител за определената годишна оценка на изпълнението. Оценяваният
служител подписал оценката на 26.03.2015г., след вписан коментар „Не съм
съгласен с така направените констатации и поставена оценка. В писменото ми
възражение ще посоча мотивите с несъгласието”.
Срещу годишната оценка на изпълнението на длъжността
постъпило възражение от страна на Д.Г.Д., заведено под вх.№716/02.04.2015г. /Формуляр
за възражение срещу годишна оценка на изпълнението на длъжността – Приложение №4
към чл.23, ал.1 от НУРОИСДА; л.86-87/. По възражението на Д.Г.Д. бил изготвен Формуляр
за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността /Приложение №5
към чл.24, ал.2 от НУРОИСДА; л.85/, в който контролиращият ръководител вписал
коментар по мотивите за обжалване, като приел възражението за неоснователно и
изразил съгласие с поставената от оценяващия ръководител оценка „неприемливо
изпълнение”. Формулярът бил подписан на 08.04.2015г. На същата дата
контролиращият ръководител направил коментар, който записал в съответния раздел
на формуляра за оценка, потвърдил поставената оценка и подписал и Формуляра за
оценка. Този формуляр бил подписан от оценяващия ръководител на 09.04.2015г., съответно
от оценявания на 14.04.2015г.
Със Заповед №РД-26-034/15.04.2015г., на основание
чл.107, ал.2 и чл.108 от ЗДСл, във връзка с чл.3, ал.3, т.8 от Устройствения
правилник на Областните дирекции „Земеделие”, Директорът на ОД „Земеделие” –
Хасково прекратил служебното правоотношение с Д.Г.Д., считано от датата на
връчване на заповедта, на длъжност Началник на ОС „Земеделие” – Харманли с
придобит ранг І младши, с място на работа Общинска служба „Земеделие” –
Харманли, ГД „Аграрно развитие” при Областна Дирекция „Земеделие” – Хасково, по
причини – получаване на възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на
длъжността „Неприемливо изпълнение”. Заповедта била връчена на служителя срещу
подпис на 16.04.2015г. Жалбата била
подадена на 22.04.2015г. чрез ОД „Земеделие” – Хасково, където била заведена
под вх. №845/22.04.2015г.
При така установеното от фактическа страна от правна
съдът намира следното.
По допустимостта на оспорването: жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок за обжалване на годен за съдебен
контрол административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита и пред местно компетентния административен съд. Не
са налице обстоятелства, които да правят оспорването недопустимо. Ето защо
същото следва да се разгледа по същество с оглед критериите, установени в
чл.146 от АПК.
Съдът при извършения от него цялостен контрол на
жалената заповед счита жалбата за основателна.
Оспорената
заповед е издадена от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. Видно от чл.108, ал.1 от ЗДСл, служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт,
който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Съгласно
чл.3, ал.3, т.8 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие”,
Директорът на Областна Дирекция „Земеделие” назначава държавните служители,
изменя и прекратява служебните правоотношения с тях.
Съдът намира за спазена установената в чл.108, ал.1 от
ЗДСл писмена форма на акта за прекратяване на служебното правоотношение, с
изричното посочване в него на правното основание за прекратяване – чл.107, ал.2
от ЗДСл, придобития ранг на държавна служба – I младши и дължимите обезщетения.
Възприетото от органа по назначаването основание за прекратяване на служебното
правоотношение с жалбоподателя е получената от него възможно най-ниската годишна
оценка на изпълнението на длъжността, а именно оценка „Неприемливо изпълнение”.
Настоящата инстанция обаче намира, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. В тази връзка съдът намира за неоснователни съображенията на ответника, че съдът не е компетентен да контролира оценката за изпълнение на длъжността, както и наведените доводи, че оценяването само по себе си е в дискреционната власт на административния орган. В съответствие с правомощията си по чл.146 от АПК, съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразността на административния акт, която в случая, с оглед основанието за неговото издаване, включва и преценка за спазване на изискванията на НУРОИСДА, както по отношение на процедурата по оценяване, така и по отношение на начина на оценяване, с оглед установените в нормативния акт правила. /Решение №3401 от 26.03.2015г. на ВАС по адм. дело №8669/2014г., V о./.
Съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗДСл., държавният
служител ежегодно се оценява за
изпълнението на длъжността, като оценяването на изпълнението на длъжността се
извършва въз основа на постигането на предварително определени цели или
изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показаните
компетентности. Редът за оценяване на изпълнението на длъжността се определя с наредба
на Министерския съвет, като в случая е приложима Наредба
за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната
администрация /НУРОИСДА/.
От представената по делото
длъжностна характеристика на жалбоподателя е видно мястото на заеманата от него
длъжност - Началник на Общинска служба „Земеделие” – Харманли, Главна дирекция
„Аграрно развитие” в организационната структура на ОД ”Земеделие” – Хасково и
подчинеността на същия на Главен Директор на Главна Дирекция „Аграрно развитие”,
съответно е видна подчинеността на Главен Директор на Главна Дирекция „Аграрно
развитие” на Директор на Областна Дирекция „Земеделие” – Хасково и на Главен
секретар, поради което оценяването на служителя е извършено в съответствие с
разпоредбите на чл.3, ал.2; чл.4, ал.1 и чл.5, ал.1 от НУРОИСДА.
В Глава втора от НУРОИСДА подробно са разписани
условията и реда за оценяване. Няма спор, че считано от назначаването му на
длъжността на 20.03.2014г., с оглед чл.7, ал.1 от НУРОИСДА, в периода за
оценяване, посочен по чл.6 ал.1 от НУРОИСДА жалбоподателят има действително отработени най-малко 6 месеца,
респективно жалбоподателят подлежи на оценяване съгласно чл.8 от НУРОИСДА.
Съгласно разпоредбата на
чл.13, ал.1 от НУРОИСДА, заключителната среща между оценяващия ръководител и
оценявания се провежда в периода от 1 до 31 януари на следващата година, като е
посочено, че при отсъствие на оценявания служител или на оценяващия ръководител
заключителната среща се провежда в 7-дневен срок след неговото завръщане. По
делото е представен График за провеждане оценяване изпълнението на длъжността
на служителите в Областна Дирекция „Земеделие” гр. Хасково, подписан от
Директора на ОД „Земеделие” – Хасково. Видно от графика, служителите от
Общинските служби по земеделие следва да бъдат оценени до 20.01.2015г., а
началниците им – на 21.01.2015г. и на 22.01.2015г. Съгласно графика,
провеждането на оценяване изпълнението на длъжността на настоящия оспорващ е
предвидено да бъде извършено на 22.01.2015г. Съгласно Болничен лист №Е20140035783
и Болничен лист №Е20140037174, Д.Г.Д. е в законово установен отпуск поради
временна неработоспособност от 21.01.2015г. до 21.02.2015г., съответно от
22.02.2015г. до 23.03.2015г. С оглед изложеното, с провеждането на 26.03.2015г.
на заключителната среща е спазен предвидения в чл.13, ал.1 от НУРОИСДА срок на
това основание не се установява за има допуснато съществено нарушение. Ето защо
са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че заключителната среща не е
проведена в сроковете, предвидени в НУРОИСДА, а именно от 1 януари до 31
януари.
Независимо от това съдът намира, че процедурата по
оценяване е изпълнена формално, а съставеният индивидуален работен план не
съответства на изискванията на НУРОИСДА. В нарушение на разпоредбата на чл.9,
ал.3 от НУРОИСДА, индивидуалният работен план не съдържа конкретни и постижими
цели, измерими по обем, качество и срокове, а общи формулировки, които по-скоро
повтарят задълженията, предвидени в длъжностната характеристика на служителя. Изпълнението
на задълженията, вменени в длъжностната характеристика на служителя и
изпълнението на вътрешните правила не представляват такива конкретни и
постижими цели, т.е. не се касае за цели, а за задължения, които жалбоподателят
следва да изпълнява с оглед заеманата от него длъжност. Посочените
изисквания/критерии за изпълнението, описани във формуляра, фактически поставят
отделни задачи за изпълнение от служителя, изразяващи се в изготвянето на
определени актове – протоколи, решения, писма, заповеди и т. н. Това нарушение
е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията
на наредбата, прави невъзможна проверката за изпълнение на целите в работния
план за периода на оценяване. Това опорочава крайната оценка, която следва да
бъде изготвена съобразно степента на постигане на тези цели /по арг. от
разпоредбата на чл.14, ал.1 от НУРОИСДА/.
В случая оценката е изготвена, без да са съобразени показателите за оценка
на изпълнението на длъжността, предвидени в чл.14, ал.1 от НУРОИСДА, първият от
които е степента на постигане на целите от индивидуалния работен план, а
вторият – показаните компетентности. Следва да се отбележи, че в случая на проведената
на 29.07.2014г. междинна среща не се сочат никакви забележки относно изпълнение
на служебните задължения от страна на проверявания служител, настоящ
жалбоподател, и не е извършвана промяна на индивидуалния работен план, каквото НУРОИСДА
предвижда в случай, че се констатират пропуски в изпълнение на поставените цели
/по арг. от чл.12, ал.3 от НУРОИСДА/. Налице е явно противоречие между изцяло положителната
междинна оценка на служителя и крайно негативната годишна оценка. От горното
може да се направи извод, че годишната оценка е определена на база преценката
на оценяващия ръководител, направена само за част от периода на оценяване, а
именно месеците след междинната среща. При провеждане на последната на
29.07.2014г. се сочи, че „Служителят познава интересите и очакванията на
потребителите на административните услуги и функциите на общинската служба по
земеделие, като организира дейностите, предвидени по Наредба 49/05.11.2004г. за
поддържане на КВС и по Наредба 3/29.01.1999г. така, че да постига максимални
резултати при изпълнението; Въпреки съвпадащите срокове на изпълнение на
различни дейности и задачи на службата, притежаваните умения на служителя да
приоритизира задачите и да ги възлага на подходящи изпълнители, отличната
организация и работа в екип доведе до успешното приключване и в срок на
кампаниите „Директни плащания 2014 година”, въвеждането на данните от
заявленията на тютюнопроизводителите в базата данни на тютюнопроизводителите и
дейностите по І-ви етап по прилагането схемата за държавна помощ „Намалена
акцизна ставка върху газьола, използван при първичното селскостопанско
производство чрез използване на система от ваучери”; Организира дейността на
службата като разпределя задълженията в съответствие с уменията и знанията на
отделните служители, работи в екип и постига резултати водещи до ефективно и
качествено изпълнение на общите цели поставени пред ОД „Земеделие”. Координира
и създава продуктивни работни взаимоотнишения с колегите в ОС „Земеделие” – гр.
Харманли и ИРМ, офис – гр. Маджарово.”. Въпреки, че при междинната среща
оценяващият ръководител не набелязва конкретни действия за подобряване
изпълнението на задълженията на лицето, то с крайната оценка се констатира
неприемливо изпълнение и това противоречие съдът приема в насока, че оценяването
е формално извършено и в нарушение на чл.15 от НУРОИСДА показаните от служителя
компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и приложение
№1 показатели за служители, заемащи ръководни длъжности. По този начин се
нарушава и чл.18, ал.1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е
изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е
заменена от общи и декларативни изводи. Въпреки изложените от оценяващия
ръководител мотиви за определената годишна оценка на изпълнението, липсва ясно
и категорично посочване кои точно от целите, описани в индивидуалния работен
план не са постигнати. С оглед горното, съдът намира, че поставената от
оценяващия ръководител и впоследствие потвърдена от контролиращия оценка -
"Неприемливо изпълнение" не изпълнява изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.16, т.5, б.”а” и „б” от НУРОИСДА, съгласно които, въз основа
степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и на показаните
компетентности оценяващият ръководител определя годишната оценка на
изпълнението на длъжността за служителите на ръководни длъжности, като оценка
"Неприемливо изпълнение" се поставя, когато оценяваният едновременно
не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на
нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е
предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и съответно показва за
преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение,
неотговарящи на изискванията в приложение №1.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и, че дори да е изпълнено
условието по чл.16, т.5, б.”а” от НУРОИСДА, то липсата на конкретни данни и
доказателства в тяхна подкрепа, че преобладаващата част от показаните
компетентности, знания, умения и поведение на оценявания служител не отговарят
на изискванията в приложение № 1, прави годишната оценка за изпълнение на
длъжността постановена в противоречие със закона.
Съдът намира, че допуснатите нарушения на чл.14, ал.1, чл.15, чл.18, ал.1 от НУРОИСДА, както и обстоятелството, че оценката, получена от служителя на междинната среща е изцяло положителна, опорочават изготвената обща оценка, която в противоречие с чл.76, ал.7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл.1, ал.2 от НУРОИСДА.
Предвид горепосоченото съдът намира, че получената от оспорващия
годишна оценка при оценяването като изготвена в нарушение на
административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби не
обосновава прилагането на нормата на чл.107, ал.2 от ЗДСл от страна на органа
по назначаването. Изискванията
на цитираната разпоредба за прекратяване на служебното правоотношение не са
изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията
на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените по делото разноски,
които се доказват в размер на 900.00 лв., представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото Договор за правна
защита и съдействие от 02.06.2015г.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
Д.Г.Д. ***6-034/15.04.2015г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” /ОД
„Земеделие”/ – Хасково.
ОСЪЖДА Областна
дирекция “Земеделие” гр.Хасково да заплати на Д.Г.Д., ЕГН ********** *** разноски
по делото в размер на 900.00 /деветстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :