Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……..
гр. Плевен, 15.01.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия - ДЕВЕТИ н.състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при
участието на секретаря Валя Стоянова, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 1997/2020г. по описа на РС-Плевен, девети н.състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 105А от 12.05.2020г.
на ***, с което на С.М.П., ЕГН:********** на основание чл. 257 от ЗМВР е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500/петстотин/ лева за
нарушение на чл. 257 от ЗМВР.
Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно, т.к. АУАН е издаден в негово
отсъствие и изцяло е опорочена процедурата по неговото издаване и връчване.
Редовно и своевременно призован, не се явява, представлява в съдебно заседание
от адв. М.М..
Въззиваемата страна ***, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена
в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда
от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата
е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21. 04.2020г.,е съставен АУАН на жалбоподателя П. за
това,че на 11.04.2020г. в 13:00часа в
гр.***на път ***, при извършване на полицейска проверка при поискване на
документи за самоличност и документи
за управлявания от него л.а. ***, лицето
рязко потегля и осуетява проверката,
като противозаконно пречи на орган на
МВР да изпълни функциите си.
За извършеното нарушение 21. 04.2020г му бил съставен
АУАН,който нарушителят не е подписал, а в
графа „дата на подписване на акта от нарушителя“ е отразено
„отказва да подпише“. Възражения са
подадени чрез неговият процесуален
представител. пред АНО.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз
основа на събраните по делото устни и писмени доказателства: показания на свидетелите
–Х.М. - актосъставител и Х.П. -
свидетел при нарушението, както
и приложените и приети
по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.
В показанията си пред съда свидетелите твърдят,че са спрели водача за проверка, същият отказал да представи исканите документи,като заявил,ч е се в
домът му в с.***и ще отиде да ги донесе,
рязко подал газ на автомобил и потеглил,
като повече не се върнал на мястото на
проверката.Многократно бил търсен от полицейският служител на адреса, на който
живее, но не бил намиран.Предвид това
обстоятелство, служителите предприели съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя.
Показанията на тези свидетели съдът кредитира,
като обективни, безпристрастни и непротиворечиви.
Въз основа на установената фактическа обстановка
настоящия състав направи следните правни изводи.
В хода на административно наказателното производство е допуснато съществено
нарушение на разпоредбите, относно връчването на акта за установяване на
административното нарушение, а именно — актът не е бил връчен. Отказът на
лицето да подпише акта може да бъде удостоверено от свидетел на отказа /чл.43
ал.2 от ЗАНН/, той според мотивите следва да е различен от свидетелите по чл.40
ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Отказът на С.П. бил
оформен с подписа на св.С. ***, за който не става ясно дали е видял фактически отказ,или
се е доверил на полицейските служители, в сл. на актосъставителят. Поради това, съдът счита, че това нарушение е
довело до ограничаване на правото на защита и
са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, обуславящи
незаконосъобразност на издадения АУАН и в последствие на издаденото наказателно постановление.
Невръчването на нарушителя на акт за установяване на административното
нарушение действително е съществено нарушение на процесуалните правила, като в
случая такова нарушение е допуснато в хода на развилото се административнонаказателно
производство, приключило с издаването на процесното НП. Съгласно чл.43 ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне един от свидетелите, посочени в
него и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го
подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В
случая нарушителят не е положил подпис в графата. Според чл.43 ал.2 когато
нарушителят откаже да подпише акта това се удостоверява чрез подписа на един
свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Целта на нормата
на чл.43 ал.2 ЗАНН е да осигури възможност лицето, посочено като свидетел на
отказа на нарушителя да бъде призовано за да свидетелства за този факт.
Настоящият
съдебен състав счита, че е налице основание за отмяна на наказателното
постановление. Съставянето на АУАН, предявяването
на същия и връчването на препис от него, представляват отделни действия в административнонаказателното
производство, като за всяко от тях
са предвидени съответните правила. Така, чл.40
от ЗАНН визира съставянето на акта,
разпоредбата на чл.43 от ЗАНН - урежда предявяването му, което се установява с подписа на
лицето, сочено като нарушител, а разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН предвижда начина
на връчване на препис от
АУАН на нарушителя.
В хода на административнонаказателното
производство безспорно е установено обстоятелството, че в разрез с
изискванията на чл.43, ал.5 от ЗАНН на нарушителя не е връчен препис от АУАН, а
е посочено единствено, че той отказва да го подпише. Доколкото в ЗАНН
е предвидена възможност нарушителят да откаже да подпише АУАН и това
следва да се удостовери с подписа на един свидетел, в конкретния случай
АУАН е съставен в присъствието
на нарушителя, но при отказ от негова страна да го подпише, удостоверен по надлежния
ред – с подпис на свидетел.
Начинът на съставяне на
АУАН и направеният отказ от нарушителя да подпише същия, не освобождава актосъставителя
от задължението му да връчи препис от съставения акт на соченото за нарушител лице. Отказът да се подпише АУАН не
изключва в никакъв случай задължението за връчване на препис, тъй като това са
две последователни и самостоятелни действия. Не се твърди и не се доказва да
има отказ от получаване на препис . От тълкуването на чл.43, ал.5 от ЗАНН се
обосновава извод, че на нарушителя се връчва препис от акта независимо дали на
същият е положен подписа му или е оформен при отказ и това е така с оглед
съблюдаване правото на защита на наказаното лице и с оглед възможността същото
да се запознае с административно нарушение което му се вменява с изготвения в
негово присъствие акт и с оглед възможността да предяви в три дневен срок от
изготвянето и връчването му, възражение пред административнонаказващият
орган, съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗАНН. Ако се приеме обратната теза и
се тълкува закона стеснително, че само при подписване на акта от сочения за
нарушител, на същия се предоставя препис от него, то това би означавало, че
правото на възражения в предвидения от закона 3-дневен срок би могло да се
упражни отново само в случай на подписване на акта от нарушителя, но не и при
отказ да бъде подписан.
Нормата на чл.43, ал.5 от ЗАНН е въведена
като гаранция за спазване правото за защита на нарушителя срещу нарушението,
изразяващо се в това същият да получи екземпляр от акта, който да му даде
яснота относно нарушението и защитата срещу него. Не случайно и към АУАН е
предвидена разписка касаеща връчването на препис от него, която следва да се
оформи независимо и без значение дали по-горе в акта е положен подписа на
нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел.
Освен това, в НП е отбелязана като дата на извършване на нарушението
21.04.2020г.,а това не е така. Както от АУАН, така и от показанията на свидетелите
се установи, че датата на нарушението е 11.04.2020г.
Така установените от съда процесуални
нарушения, не са от категорията нарушения,
което може да се преодолеят по реда на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Те са съществени и не би могло да се санират в последващ
стадий на административнонаказателното производство. Довели
са до невъзможност да се индивидуализира деянието, а оттам и до накърняване
правото на защита на посоченото като нарушител лице.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №105А от 12.05.2020г. на ***, с което на С.М.П.,
ЕГН:********** на основание чл. 257 от ЗМВР е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 500/петстотин/ лева за нарушение на чл. 257 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред
Административен съд, гр. Плевен, в 14- дневен срок от получаване на съобщението
за неговото постановяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: