РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Кюстендил, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II-РИ СЪСТАВ в публично
заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Административно
наказателно дело № 20211520200921 по описа за 2021 година
Делото е образувано по жалба от Т.В. Г. от гр.Кюстендил, ул.“....“№4 против
наказателно постановление №21-1139-001042 от 14.07.2021г., издадено от началника на сектор
“ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са
наложени административни наказания: “глоба” в размер на 700 лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца. Претендира се отмяна на наказателното постановление, като
се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния
закон.
Административнонаказващият орган не е взел участие в производството.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени
същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 06.07.2021г. товарен автомобил Рено Трафик с рег....., управляван от
жалбоподателя, се движел по ПП І-6 в посока към ГКПП-Гюешево. При км 6+600 в с.Раненци,
установено посредством автоматизирано техническо средство Трафик радар TFR-1М 545 в 15:00ч.
посоченият автомобил се движел с превишена скорост – 105 km/h, при ограничение от 50 km/h за
населено място.
Средството за измерване е преминало съответния метрологичен преглед (последваща
проверка) на 24.06.2021г.
На същата дата срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, в който са възпроизведени
част от описаните по-горе констатации. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП.
1
Актът е предявен и връчен по надлежния ред без възражения.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени
фактическите констатации по АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а
именно - документите, съдържащи се в административно-наказателната преписка, показанията на
свидетелите Стоилов и Занев.
Приемайки, че АУАН е редовно съставен и предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП,
съдът зачете неговата доказателствена сила, доколкото по делото не се събраха доказателства за
противното.
В събрания доказателствен материал няма противоречия, които да следва да се
обсъждат.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на
атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностно лице
по чл.189, ал.1 ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон. Издаденото въз основа
на акта наказателно постановление, също е издадено от компетентен орган.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила – АУАН е надлежно предявен и връчен на нарушителя,
съгласно изискванията на ЗАНН; на същия е предоставена възможност да подаде възражения по
акта. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП притежават необходимото
съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано с всички негови релевантни признаци,
ясно и безпротиворечиво е формулирано, по начин, ненакърняващ правото на нарушителя да
разбере нарушението.
Категорично установено по делото е обстоятелството, че скоростта на управлявания от
жалбоподателя автомобил е била засечена по надлежния, предвиден в ЗДвП ред – с техническо
средство, чиято техническа изправност бе надлежно установена.
Съдът прие, че при посочените в наказателното постановление условия на време, място
и обстановка, жалбоподателят е извършил виновно описаното нарушение, а именно: в населено
място е управлявала лек автомобил, движейки се с превишена скорост – при ограничение от 50
km/h, се е движил с 105 km/h. Същият е управлявал с 52 km/h над допустимата скорост, доколкото
АНО е приспаднал толеранс от 3%, приемайки за наказуема скорост 102 km/h.
АНО правилно е приложил материалния закон, налагайки санкцията, предвидена за
конкретното нарушение – превишаване на максимално разрешената скорост в населено място над
50 км/ч, която санкция е определена, както следва – глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв., съобразно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП.
2
Липсват основания за приложението на чл.28 ЗАНН.
При това положение, АНО е ангажирал законосъобразно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което атакуваното НП
следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-1139-001042 от 14.07.2021г.,
издадено от началника на сектор “ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на Т. В. Г. от
гр.Кюстендил, ул.“....“№4 на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са наложени административни
наказания: “глоба” в размер на 700 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3