Р Е
Ш Е Н
И Е №1220
гр.Пловдив,06.07.2015 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско
отделение,Ігр.с.,в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди и петнадесета година ,в
състав:
Съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Е.А.,като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 1736 по описа за 2014г.
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
/уточнена с молби от 24.06.2014г.; 25.07.2014г. и 13.08.2014г./, подадена от Б.В.Н.,
ЕГН **********, и Н.А.Н., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: ***
,против „Банка ДСК”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Московска” №19,с която са предявени обективно евентуално съединени искове
за прогласяване нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека,
сключен на 05.02.2008г. с нотариален акт №27, т.І, дело №26/05.02.2008г. на
нотариус Р. Т., с район на действие – района на ПРС, поради противоречие със закона
, заобикаляне на закона и поради невъзможен предмет.
В исковата молба се твърди,че по
силата на нотариален акт №195,том 53 ,д.№12 от 2007г. ищецът Б.Н. е придобил
собствеността върху недвижим имот, който представлява технически и функционално
свързани обекти в един общ жилищен такъв,а именно: ателие „К”,със застроена
площ от 49,14кв.м,ведно с избено помещение №16 ,със застроена площ от
5,82кв.м, и апартамент “Л”, със
застроена площ от 78,72 кв.м, заедно с
избено помещение №14 ,със застроена площ от 11,84кв.м , които обекти са разположени на пети етаж/четвърти жилищен/в
жилищна сграда, изградена в дворно място, находящо се в ****, цялото застроено
и незастроено с площ от 240 кв.м, като избените помещения №16 и №14 не са били
изградени ,а строителят-инвеститор е построил една изба, обединяваща изби №14
и №16. Твърди се, че ищецът е придобил
гореописания имот чрез дарение от неговата майка Д. С. Н.. Сочи се,че през ***г.
същият изтеглил паричен заем от „Банка ДСК”АД и за обезпечаване на отпуснатия
кредит предложил да учреди в полза на
кредитодателя ипотека върху притежавания от него недвижим имот,като уведомил
Банката, че апартаментът представлява един жилищен обект,обединен още по време
на строителството. Във връзка с извършване оценка на обезпечението , имотът бил
посетен от вещо лице към Банката –Д. ,
което заснело обекта и описало фактическото му състояние . На ***г. бил сключен,
с нотариален акт №27,т.І, дело №26/2008г., договор за ипотека ,съгласно който,
за дълга по кредита ищецът е учредил в полза на Банката ипотека върху
притежавания от него имот ,а съпругата му Н.Н. подписала договора като трето
задължено лице.
Твърди се ,че договорът за
учредяване на ипотека е нищожен ,поради противоречие със закона,тъй като при
сключването му не са спазени разпоредбите на чл.166,ал.2 и чл.167,ал.2 от ЗЗД-липсва единично определен
имот,предмет на договора, а освен това към момента на учредяване на ипотеката
имотът е трябвало да съществува и да бъде конкретизиран. Посочено е и друго
основание за нищожност на договора –заобикаляне на закона .Поддържа се, че със
същия се цели постигане на непозволена цел, а именно- ипотекиране на имот,
който , към датата на учредяване на ипотеката, представлява едно самостоятелно
жилище с една единствена прилежаща част - изба, като това е станало със
знанието и съгласието на кредитора-ответника,чрез осъществе-ните
огледи,снимков материал, приложени в кориците на кредитното досие . Изложени са
от ищците твърдения ,че договорът от ***г. е нищожен и поради невъзможен
предмет- предмет на договора е обект, който
не съществува и не би могъл да бъде предмет на договорната ипотека.
С оглед изложените по-горе факти
и обстоятелства ,се иска от съда да постанови решение за прогласяване
нищожността на сключения с нотариален акт №27, т.І, дело №26/***г. договор за
учредяване на ипотека върху недвижим имот ,който съгласно уточняваща молба от
25.07.2014г. представлява следните самостоятелни обекти-самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.530.1769.1.12 и самостоя-телен
обект в сграда с идентификатор 56784.530.1769.1.11,с административен адрес: ****,ателие
„К” и апартамент „Л”,на посочените основания - противоречие със закона и в
условията на евентуалност-заобикаляне на закона и невъзможен предмет.
Допълнителни съображения по спора
са развити в писмена защита на ищеца Б.Н.. Заявено е искане за присъждане на направените
по делото разноски.
От ответника- „Банка ДСК”ЕАД , в срока по чл.131 от ГПК, е постъпил отговор на исковата молба,в който е изразено становище за неоснователност
на предявените искове.Оспорва се твърдяното от ищците, че предмет на договора
за учредяване на ипотека е един, а не два отделни имота. Заявява се,че Д.Н. е
дарила на сина си Б.Н. два самостоятелно обособени недвижими имота, които са подробно
индивидуализирани в нотарилен акт №53/2007г. Допълнително,с подпис-ването на нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека в полза на банката, ищците са потвърдили
факта,че двата имота представляват отделни и самостоятелни обекти. Оспорват се и
сочените обстоятелства, че ищецът е уведомил ответника за фактическото състояние
на недвижимите имоти ,както и вещото лице Д.-*** на банката при посещението й
на място за изготвяне на експертна оценка за пазарната стойност на
обезпеченията. Според ответника,данни ,че недвижимите имоти , предмет на
атакувания договор, са два ,се съдържат в проекти на сградата в част «Архитектура»,
одобрени и заверени съгласно изискванията на ЗУТ ; протоколи за определяне
пазарната стойност на жилищни обекти, гаражи и ателиета , съставени на ***г. от
Н. Д.; разрешение за ползване от ***г. ,издадено от ДНСК; удостоверения за
данъчни оценки; схеми от СГКК-***. Посочено е в отговора,че Банката е направила
официално запитване, за наличието на обединяване на двата процесни имота в
един,до «С.»ООД -дружеството осъществило строителния надзор върху изграждането
на жилищната сграда ,в която се намират имотите , като същото е потвърдило,че
държавно-приемателната комисия,назначена със Заповед от ***г. на Началника на
РДНСК, не е установила обединение на двата имота,както и че строежът е изпълнен
съгласно одобрените книжа, без последващо преодобряване и допълване на вече издадено
удостоверение за строеж. Оспорват се от ответника приложените от ищците
удостоверение от «С.»ЕООД и Конструктивна експертиза, като се сочи, че същите
не удостоверяват обединяване на апартамента и ателието ,а освен това са изготвени за целите на настоящото
производство.
Претендира се от ответника
присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства , поотделно
и в тяхната съвкупност , съдът намира следното:
Видно от представения нотариален акт №53,том V, рег.№4509, д.№853/ 2007г., вписан
в СВ под №195,т.53,д.№12631/2007г., на ***г. е сключен договор за дарение, с
който Д. Н. дарява на сина си Б.Н.
следните свои недвижими имоти: ателие „К” на пети /четвърти жилищен/ етаж, кота
+10,68, със застроена площ от 41,03 кв.м, състоящо се от ателие с кухненски
бокс, коридор, балкон, ателие,баня с тоалетна,заедно с избено помещение №16 и
4,023 % идеални части от общите части на сградата ,както и апартамент „Л” на
петия /четвърти жилищен/ етаж, кота +10,68, със застроена площ от 65,72кв.м, състоящ
се от коридор, баня с тоалетна, дневна с кухненски бокс и трапезария,балкон,две
спални и тоалетна,ведно с избено помещение №14 и 6,660 % идеални части от
общите части на сградата, които обекти са разположени в жилищна сграда , предвидена
да се построи, на основание Заповед от ***г. на Община Пловдив и чл.140 от ЗУТ
и по одобрен инвестиционен проект от ***г.,изградена в груб вид в дворно място,находящо
се в ****.
Не се спори по делото ,а и се
установява от представения договор за ипотечен кредит, че на ***г., между „Банката
ДСК”ЕАД и Б.Н., е сключен договор за кредит, съгласно който на ищеца е предоставен
кредит в размер на 155000лв.,със срок за издължаване 360 месеца,считано от
датата на неговото усвояване. Според чл.7 от договора ,за обезпечаване на
отпуснатия кредит кредитополучателят следва да учреди в полза на банката ипотека
върху притежаваните от него недвижими имоти-апартамент ” К”,с площ от 49,14кв.м и апартамент „Л”,с площ от 78,72кв.м, намиращи
се в ****.
Безспорно е,че с нотариален акт №27, том І, рег.№869, дело №26 от 2008г., на ***г., между „Банка ДСК”ЕАД-кредитор, Б.Н.-кредитополучател
и собственик на имот, служещ за обезпечаване на кредита /ипотекарен длъжник/ и
съпругата му Н.Н. ,като трето задължено лице-ипотекарен
длъжник ,е сключен договор, с който за обезпечаване на вземането на „Банка ДСК”
ЕАД , възникнало по силата на договора за кредит ,включващо главница,лихви и
разноски, такси и комисионни, Б.Н. ,със съгласието на съпругата си,е учредил в
полза на банката договорна ипотека върху описаните недвижими имоти .Посоченият
по-горе нотариален акт
№195,т.53,д.№12631/2007г. е бил представен пред нотариуса при изготвянето на
ипотечния договор,ведно със скица №29 изх.№***г. на ипотекираните имоти.
Приети са по делото материалите ,приложени в
кредитното досие по договора , сред които е налична молба на Б.Н. ,с вх.№***г., за ипотечен
кредит, с която същият иска да му бъде разрешен кредит в размер на
155000лв.,като предлага за обезпечаване на вземането на банката да послужат
притежаваните от него имоти- жилища на адрес- ****. Съдържат се в досието-
удостоверение от Агенция по вписванията №***г.,с което се удостоверява, че на
името на лицето Б.Н. са описани следните имоти в подадено заявление и документ
за собственост- ателие „К” ,с площ от 41.03 кв.м и апартамент „Л” ,с площ от
65,72 кв.м, както и удостоверения за данъчни оценки по чл.264,ал.1 от ДОПК за
отделните имоти. Видно е,че след извършен оглед на имотите от вещото лице Н. Д.,
са съставени на ***г. протоколи за определяне пазарна стойност на процесните обекти ,съгласно утвърдената методика за оценка
на „Банка ДСК”ЕАД, в които е отразено фактическото им състояние и същите са описани като самостоятелни обекти.
Установява се още от приетите по
делото писмени доказателства, че на 15.12. 2007г. е съставен протокол обр.16 за установяване на годността
за ползване на строеж : ”Жилищна сграда с 9 броя апартаменти,7 броя ателиета за
индивидуална творческа дейност, 2бр.гаражи и 1 магазин за промишлени стоки” в
УПИ ХІІ-1769 по плана на ****, в който е отразено, че строителството е
изпълнено съгласно одобрените проекти,не са настъпили съществени отклонения по
см. на чл.154,ал.2 от ЗУТ и не се е наложило преодобряване
на проекти и допълване на вече издаденото разрешение за строеж.Въз основа на
направените констатации ,ДПК е взела решение за приемане на строежа, който може
да бъде ползван по предназна-чението си и предлага на
Началника на РДНСК-*** да издаде разрешение за ползване. Такова е издадено на ***г.,
като с него се разрешава ползването на строежа,в който се намират процесните апартамент и ателие. В разрешението е посочено ,че
строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, разрешение за строеж №***г.,
протокол от ***г. за откриване на строителна линия и ниво.
Видно от представените по делото
схеми на самостоятелни обекти с идентифи-катори
56784.530.1769.1.11 и 56784.530.1769.1.12,издадени от СГКК-***,ищецът е вписан
като собственик на имотите- апартамент и ателие за творческа дейност, намиращи
се в сграда №**, разположена в ПИ с идентификатор 56784.530.1769 ,с адрес –****.
Представени са от ищците- решение №2725/12.12.2014г. на Административен
съд-Пловдив по адм.дело№1224/2014г.,с което е отхвърлена жалбата на Б.Н. за
прогласяване нищожността на разрешение за ползване № ***г., издадено от
Началника на ДНСК–*** относно четвърти жилищен етаж на строеж „Жилищна
сграда”,намиращ се УПИ ХІІ-1769,кв.** по плана на ****,както и удостоверение от
22.01.2014г.,издадено от „С.” ЕООД, в уверение на това ,че двата
обекта,собственост на ищеца съгл. нотариален акт №132/ 2007г. /за взаимно
учредяване на право на строеж –л.201/- ателие „К” и апартамент „Л” са обединени
по време на строителството на сградата в общ апартамент по желание на
собственика.
По делото е допусната СТЕ ,с вещо
лице В.К., от чието заключение се установява, че сградата, в която се намират
апартамент „Л” и ателие”К” , представ-лява жилищна
сграда на седем етажа ,с монолитна конструкция, за нея има издадено разрешение
за строеж №***г. от Община ***. Строежът е въведен в експлоатация през 2007г. с
разрешение за ползване, издадено от ДНСК. Екзекутивната документация ,прегледана
от вещото лице, съдържа пълен комплект чертежи за извършените
строително-монтажни работи, като същата е неразделна част от издадените
строителни книжа. При въвеждането в експлоатация на този обект, на
представените чертежи не е отразено преустройство, изразяващо се в обединение на
апартамент „Л” и ателие „К”, при което е направен извод ,че преустройството е
извършено след издаване на разрешението за ползване. Констатирано е от вещото
лице, че не е спазен одобрения архитектурен проект ,в частта му, касаеща
изграждането на земетръсната шайба ,която не е изпълнена цялостно, а това води
до нарушаване устойчивостта на сградата.
При извършения оглед на място, вещото лице е установило, че няма следи от
срязване на шайбата,от допълнително обмазване или шпакловане на
тавани и стени с оглед обединение на обектите. В заключението е
посочено,че входната врата ,предвидена по проект за ателието, никога не е
използвана , отворът на вратата е зазидан. Констатирано е още от експерта
наличие на следи от сеизмична дейност на обекта,нарушени са фаянсовите плочи в
помещенията ,което е в резултат на непълното изграждане на земетръсната шайба. По
отношение на избените помещения към процесните имоти,
вещото лице е заявило,при изслушването му в съдебно заседание на
18.03.2015г.,че не може да се определи категорично дали същите са обединени при
изграждането им или след това.
В подкрепа на твърденията на страните, касаещи спорните обстоятелства
относно фактическото състояние на обектите,предмет на атакувания договор, към
датата на сключване на последния, по делото са изслушани показанията на две групи свидетели .
Свидетелите на ищците –М. Б.
/брат на ищцата/ и С. Н. /брат на ищеца/ депозират показания, че строителството
на сградата на *** е започнало през 2007г. Посещавали са строежа и твърдят ,че
още тогава е изграден един апартамент ,с площ от около 120 кв.м, който е
предаден завършен, с ламинат, боядисан. Твърдят, че за
жилището има две входни врати, като едната е неизползваема, зад нея има иззидана стена .Освен това,
свидетелят Н. сочи, че към апартамента има само едно избено помещение.
По делото са разпитани и свидетелите на ответника –Н.Н.,П.С. и В.Ч.. Първият от тях е *** на
надзорната фирма „С.” ООД,осъществявала строителен надзор на сградата, намираща
се на ***. Свидетелят твърди, че строителството е изпълнено съгласно одобрените
строителни проекти , съставени са необходимите актове и протоколи, които са
били подписвани от съответните компетентни органи и лица ,не са правени промени
,не е допълвано издаденото разрешение за строеж. Обяснява, че след подписване
на акт обр.15 се изготвя окончателен доклад ,с който строежът е представя със
заявление пред РДНСК за назначаване на държавна приемателна комисия. В случая не
е имало възражения при подписването на акт обр.15. Свидетелят не знае в
сградата да е имало някакво обединяване на апартаменти. Според него, липсата на
земетръсна шайба на по-горни етажи в сградата,може и да няма особено значение
за стабилността на цялостната конструкция.
Свидетелят П.С. е *** на „С.”ЕООД,което е извършило
строителството на жилищната сграда на ***.Същият заявява,че на всеки етап от
строителството компетентни органи- технически, строителен надзор и др. издават
съответните актове и след извършване на проверка се разрешава да се премине към
следващия етап на строителството .Не са изработвани и представяни за одобрение
някакви екзекутиви за изменение строителството на
сградата , което означава, че промени не са извършвани. Двата апартамента на
ищеца са били съседни ,с обща стена, и същият е искал те да се обединят , но
изключения от предвиденото в архитектурния проект не са правени. Свидетелят
твърди,че представеното по делото удостоверение от 22.01.2014г. е издадено след
неколкократни молби на ищеца ,който искал да заплаща такса за битови отпадъци в по-малък размер .
Свидетелката В.Ч. заявява,че не
си спомня да е участвала в състава на държавна приемателна комисия ,която е издала протокола за установяване
годността за ползване на сградата, намираща се на ***.Сочи,че преди да се
издаде акт обр.16 членовете на комисията извършват оглед на строежа и преглеждат
представените документи.
След приключване на устните
състезания по делото ,ищецът е депозирал
на 22.06.2015г. молба ,с приложени към нея писмени доказателства -писмо
от” В и К” ЕООД, заявление от 22.08.2007г. до „В и К” ЕООД и др.,като твърди,
че показанията на свидетелите на ответника не следва да се кредитират ,тъй като
са в противоречие с данните ,съдържащи се в новопредставените
документи. Доколкото обаче последните нито са представени своевременно, нито са
от съществено значение за изясняване на спорните обстоятелства по делото / за
да се отмени определението за даване ход на делото по същество и да се приобщят
документите към доказателствения материал/,то съдът не ги коментира.
При така събраните доказателства
и установени обстоятелства,съдът намира,че предявените искове са неоснователни.
По иска за прогласяване
нищожността на ипотечния договор на основание чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД :
Според
чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД ,договорите, които противоречат на закона са нищожни .По
смисъла на тази разпоредба, противоречие със закона представлява отклонение от
предписанията на императивни правни норми ,като същото е изцяло обективно
основание- достатъчно е да се констатира несъответствие с повелителна правна
норма или правен принцип.
В случая
се твърди, по повод посочения от ищците порок на атакувания договор, че
учредената договорна ипотека е нищожна и не поражда правни последици ,тъй като
противоречи на разпоредбите на
материалния закон, конкретно на чл.166,ал.2 от ЗЗД и чл.167,ал.2 от ЗЗД.
Съгласно чл.166, ал.2 от ЗЗД, ипотеката може
да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична
сума , а според чл.167,ал.2 от ЗЗД, в нотариалния акт,с който се сключва
ипотеката,трябва да се направи пълна индивидуализация на имота,върху който тя се учредява .
От
събраните в хода на делото доказателства се установи, че на ***г. между Б.Н. и
„Банка ДСК”ЕАД е сключен договор за ипотечен кредит за сума от 155000лв. ,като
за обезпечаване вземането на кредитора е учредена ипотека върху притежавани от
ищеца недвижими имоти. Видно от съдържанието на нотариалния акт, с който е
учредена процесната ипотека, ипотекираните имоти са
описани с всички съществени индивидуализиращи белези, като вид,
местонахождение, площ,брой помещения,граници , въз основа на които те могат да
бъдат конкретизирани. В този нотариален акт имотите са отразени със същите
характеристики, както и в нотариалния акт за дарение на недвижим имот №53/
2007г.,легитимиращ ищеца Б.Н. като собственик на обектите, върху които е била
учредена ипотеката. Доколкото към момента на сключване на договора не е имало одобрена кадастрална карта на ***,то
идентификацията на един имот следва да се извърши с точното му и ясно
конкретизиране по посочените белези
,както е в случая .
В настоящото производство ищците
не ангажираха убедителни доказателства , въз основа на които да се приеме,че
към датата на сключване на договора за ипотека описаните в него недвижими имоти
не са съществували реално и поединично,а е налице един жилищен имот, включващ
технически и функционално свързани обекти-апартамент ”Л” и ателие ”К”.Единствено
свидетелите-М. Б. и
С. Н. посочиха, че двата обекта са обединени в общо жилище по време на
строителството, но тъй като депозираните от тях показания не намират опора в
събрания доказателствен материал,а и с оглед близката родствена връзка
на свидетелите с ищците, и евентуалната им заинтересованост от изхода на спора,
то съдът не ги кредитира. Останалите доказателства по делото не са в подкрепа
на изложените в исковата молба твърдения ,досежно
действителното положение на ипотекирания имот. Самият ищец, в молбата от
23.01.2008г.,с която е отправил искане за отпускане на кредит, е изразил ясна
воля да ипотекира два свои имота за обезпечаване на кредита /аналогично съдържание има и
втората молба ,представена от него в съдебно заседание на 13.05. 2015г./. По
делото са налични и други документи , съдържащи данни за съществуването на
апартамент ”Л” и ателие ”К като отделни имоти –нотариален акт №53/2007г., нотариален
акт за взаимно учредяване на строеж №132/2007г., удостоверения от АВ , споразумение
от 15.06.2007г. по чл.365 от ЗЗД. Става ясно от същите, че
ипотекираните в полза на банката недвижими имоти съществуват като самостоятелни
обекти и към онзи момент ищецът Н. се легитимира като техен собственик.
Според изслушаното
заключение на допуснатата СТЕ , което съдът кредитира, като обективно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните, се установи, че сградата ,в която се намират въпросните
обекти, е въведена в експлоатация на 19.12. 2007г. т.е. преди сключване на
атакувания договор. При прегледа на одобрената проектна документация, касаеща
строежа на ***, вещото лице е констатирало , че направеното функционално
обединяване на апартамент „Л” и ателие ”К” не е отразено в нея ,при което може
да се обоснове извод, че преустройството е извършено след издаване разрешението
за ползване.
С оглед
на тези данни, съдът няма основание да приеме, че обединението на посочените обекти в един общ
апартамент е осъществено по време на строителството.
Освен
това, от представения акт обр.16 за държавно приемане на сградата се
установява, че към датата на съставянето му- 15.12.2007г. е констатирано съответ-ствието на изградения строеж със строителни книжа
,като е предложено от ДПК на Началника на РДНСК да издаде разрешение за
ползване . Издаденото впоследствие
разрешение за ползване №***г. ,както и коментирания протокол обр.16 не са
оспорени от ищците. Същите представляват официални документи, издадени по
съответния ред и в съответната форма, и се ползват с обвързваща доказателствена
сила за посочените факти, удостоверени в тях, а според изявленията на
компетентните длъжности лица, строителството е изпълнено съгласно одобрените
проекти и при спазване изискванията на нормативната уредба. Безспорно,извършването
на строителните работи по обединението на два самостоятелни обекта в един
апартамент представлява съществено отклонение по см. на чл.154,ал.2 от ЗУТ и за
същото е следвало да има одобрен проект , като при липсата на такъв и предвид
констатациите за съответствието на строежа с
влязлото в сила разрешение за строеж и одобрените проекти, то следва да
се приеме, че преустройството не е осъществено по време на строителството. В
тази насока са и депозираните показания от свидетелите на ответника -С. и Н.Н.
,които заявяват ,че обединението на процесните обекти
не се е случило при строителството на сградата на ***.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че към датата на учредяване на договорната ипотека описаните в договора
недвижими имоти са съществували реално,
поединично и са принадлежали на лицето,
което я е учредило ,а освен това, същите са
надлежно индивидуализирани и конкретизирани. Следователно, при сключването на
атакувания договор са спазени изискванията на чл.166,ал.2 и чл.167,ал.2 от ЗЗД и доколкото не се доказа първото въведено от ищците основание за
неговата нищожност -противоречието му с императивни законови разпоредби ,то искът по чл.26,ал.1,пр. 1 от ЗЗД подлежи
на отхвърляне.
Поради отхвърлянето на главния иск, съдът следва да
разгледа и съединените, при условията на евентуалност ,
искове за прогласяване нищожността на договора за ипотека поради заобикаляне на
закона и поради невъзможен предмет.
По отношение на иска по чл.26,ал.1,
пр.2 от ЗЗД:
Основанието за нищожност, поради
заобикаляне на закона, е налице, когато участниците в сделката съзнават, че
преследват неправомерна цел и за да я постигнат , си служат със сделка, която
изрично не е забранена т.е.трябва да има не само обективно правонарушение ,но и
намерение да се използват позволени средства за постигане на забранени цели.
Във връзка с посоченото основание
за нищожност, ищците заявяват / в уточня-ващата молба
от 13.08.2014г./,че с оспорения договор се цели постигане на непозволена цел, а
именно- ипотекиране на имот, който към датата на учредяване на ипотеката представлява
едно самостоятелно жилище, с една единствена прилежаща част, представляваща
изба ,със знанието и съгласието на кредитора .
Преценявайки събраните
доказателства, съдът счита, че в случая нито се установява да съществува
някакво обективно
несъответствие с
повелителна правна норма или правен принцип при сключването на въпросния
договор, нито се доказа страните по него
да са имали намерение да използват позволени средства за постигане на
забранени цели. Няма данни по делото относно съществуването на други уговорки между страните по
договора , освен обективираните в нотариалния акт. Ищците
не са ангажирали каквито и да е доказателства за установяване субективния
елемент на фактическия състав на цитираната разпоредба - наличие на намерение
за постигане на забранена от закона цел ,чрез
използване на позволена сделка. При това положение и предвид
установеното в хода на делото ,че са ипотекирани два имота ,а не един ,то не
може да се приеме, че договорът е сключен с цел заобикаляне на закона. Ето
защо, предявеният иск ,като неоснователен ,следва да се отхвърли.
За неоснователен, съдът намира и евентуалния
иск по чл.26,ал.2,пр.1 ЗЗД -за прогласяване нищожността на договора за ипотека поради невъзможен предмет.
Невъзможен предмет на договора,по
смисъла на посочената разпоредба е налице, когато има начална невъзможност за
изпълнение т.е.,когато предмет на договора е обект ,който не съществува или,
който е изключен от гражданския оборот и който в нито един момент не би могъл
да бъде предмет на прехвърлителна сделка,като този порок не може да бъде саниран.
В конкретния случай договорната
ипотека е учредена при точно спазване изискванията на чл.167 от ЗЗД. Договорът
е сключен в нотариална форма ,съдържа изискуемите реквизити, ипотеката е учредена
върху два обособени имота, коректно индивидуализирани с посочване на вида, местонахождението
им, площта и границите им, посочен е още размерът на обезпеченото вземане
,както и неговия падеж. Доколкото не се установи ,към момента на сключване на
ипотечния договор, ипотекираните имоти да не са съществували ,да са погинали
или да са извадени от гражданското обръщение, то не може да се обоснове извод
за нищожност на този договор на твърдяното основание. Не се доказа поддържаното
от ищците, че имотите , предмет на
оспорения договор, са представлявали един общ имот ,а не самостоятелни
обекти,при което следва да се приеме,сделката е имала реално определен,
съществуващ в гражданския оборот предмет,а не невъзможен такъв. Следователно
,договорът за ипотека не е нищожен на основание чл.26,ал.2,пр.1 от ЗЗД ,поради
което искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на правния спор и
на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК ,ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 3507,17лв., изчислен съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и защитавания материален
интерес /98572,30лв./ .
Предвид
изложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.В.Н., ЕГН **********, и Н.А.Н., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: ***, против „БАНКА ДСК”ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Московска” №19, иск за прогласяване нищожността на
договор за учредяване на договорна ипотека, сключен на ***г. с нотариален акт
№27, т.І, рег.№869,дело №26/***г.,на нотариус Р. Т.,рег.№*** по регистъра на
НК, с район на действие – района на ПРС, поради противоречието му със закона ,както
и съединените ,при условията на евентуалност ,искове за прогласяване
нищожността на този договор на основание- заобикаляне на закона и поради невъзможен
предмет.
ОСЪЖДА Б.В.Н.,ЕГН ********** и Н.А.Н., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: ***, да заплатят на „Банка ДСК”ЕАД, ЕИК121830616,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Московска” №19, сумата от
3507,17/три хиляди петстотин и седем лв. и седемнадесет ст./лв.,представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: