Решение по дело №1451/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260369
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 5 август 2021 г.)
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20205640101451
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

  260369 / 22.07.2021 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                                    Съдебни заседатели:      

Секретар Ваня Кирева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1451 по описа за 2020 година; взе предвид следното:

 

          Предявени са на 24.07.2020 г. обективно съединени искове с правни основания чл.50 изр.I и чл.86, вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД; от П.К.П. с ЕГН ********** *** с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1, представлявана от кмета С.Д..

          Ищцата твърди, че живее на посочения от нея адрес, като на 04.09.2019 г., около 13,15 ч., се връщала от нейна приятелка, която живеела в съседство на ***********. Навлизайки в междублоковото пространство, където имало храсти, и движейки се в посока на блока си, чула лай на глутница кучета. Изведнъж се появило едро рижаво безстопанствено куче, което се нахвърлило върху нея, ухапало я по дясното бедро и я съборило на земята. Секунди след това се появили още няколко кучета, които започнали да се нахвърлят върху нея и едно от тях я ухапало по дясната подбедрица. На помощ й се притекло младо момче, което разгонило животните, както и съседка от блока, в който живеела ищцата, и работела във фризьорския салон там. Ищцата била откарана в Спешна помощ, където й оказали такава. Няколко дни по-късно, на 11.09.2019 г., настъпили усложнения в следствие на ухапванията. Ищцата получила постоянни силни болки и подуване в областта на дясната подбедрица и дясното бедро, повишение на температурата и болезнени движения, зачервяване в дясна слабинна гънка. Това наложило спешната й хоспитализация в ХО на МБАЛ „Хигия” – Хасково и извършване на операция по спешност. В следствие на непровокираното нападение от глутницата агресивни бездомни кучета, ищцата получила следните наранявания: контузни рани от ухапване от куче на дясното бедро и дясната подбедрица, белезите от които още личали. Проведен й бил курс на лечение с противобясна ваксина от лекар, поставена по схема на дати 04.,07.,11. и 18.09.2019 г. и на 03.10.2019 г. Предвид факта, че била възрастна, ищцата месеци наред търпяла болки и страдания, предвид така нанесените й поражения, които затруднявали и движението й, като се наложило залежаване у дома. Ищцата търпяла болки и страдания и във връзка с извършваните й манипулации в болнично заведение, настъпилите усложнения, извършената й по спешност хирургическа интервенция, поставяните й ваксини. Психическото заболяване, от което страдала, се изострило на фона на преживяното, станала неспокойна и непрекъснато уморена, поради липса на спокоен сън, като трудно се съсредоточавала при извършване на ежедневните й работи с цел обслужването й. Към момента продължавала да търпи неразположение,изразяващо се в постоянно чувство на тревожност от безстопанствени кучета, страхувала се да излезе и да се разходи, вече близо година минавала по друг път, отивайки до приятелката си, за да избегне нов подобен инцидент, а и защото изпитвала страх до степен на ужас, отново да мине по мястото на инцидента. 

          Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да осъди ответника, да й заплати сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, в следствие на телесни увреди и изпитан стрес, в резултат на гореописания инцидент; както и 180,56 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 04.09.2019 г. – 24.07.2020 г., със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда 24.07.2020 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски. Тези искания се поддържат в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ищцата.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК. В открито съдебно заседание той изпраща процесуален представител, който оспорва предявения иск и иска отхвърлянето му изцяло като неоснователен и недоказан. Възразява, че не били претърпени такива болки и страдания, каквито сочела ищцата, а ответникът положил всички възможни грижи. Ответникът признава, че на посочената дата имало ухапване от куче, но възразява срещу болките и страданията, за които се твърди, че са претърпени от ищцата, както и срещу размера на вредата, която била нанесена, като Община Хасково нямала вина по отношение на това. Алтернативно се прави искане за определяне на справедлив размер на обезщетението за вреди,като претендираният бъде намален, в т.ч. и размера по акцесорния иск.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

На името на ищцата е издаден лист за преглед на пациент в спешно отделение № 13913 от 04.09.2019 г., постъпила в 13,55 часа напуснала в 14,05 часа, с основна диагноза – в нечетлив вид, с данни по анамнеза: ухапана от улично куче в областта на дясно бедро и дясна подбедрица, като такива са били и констатациите за обективното й състояние. Назначена й е терапия с ТАТ. В допълнение към този лист, са направените на ищцата назначения от лекар от същата дата 04.09.2019 г. за пет дози Verorab, на датите 04., 07., 11. и 18.09 и 03.10.2019 г., с отбелязвания за поставяне на медикамента на първите три дати. На името на ищцата е и представената по делото епикриза ИЗ № 2040/11.09.2019 г. - 13.09.2019 г., издадена й от МБАЛ „Хигия“ ООД – Хасково – Хирургическо отделение.; с окончателна диагноза МКБ L02.4 Флегмона крурис декстра ет феморис декстра; с придружаващи заболявания: L04.9 лимфаденитис ингвин.декстра, I11.9 АХ. В анамнезата по данни на болната се сочи, че се оплаква от постоянни силни болки и подуване в областта на дясна подбедрица и дясно бедро, повишена температура, болезнени движения. Заболяването датирало от няколко дни след ухапване от куче, като постепенно се зачервила и дясната слабинна гънка. При прегледа й е установен силно изразен оток в областта на дясна подбедрица и дясно бедро, зачервяване на кожата, повишена локална температура, разкъсно – контузна рана в долната трета на дясната подбедрица, силно болезнена с данни за флуктоация, силно ограничени болезнени движения, изразен десностранен ингвинален лимфаденит. Ищцата е била консултирана с кардиолог, назначена й е била терапевтична схема и след необходимата предоперативна подготовка е била оперирана по спешност на 11.09.2019 г., под анестезия, като й е била извършена радикална ексцизия на кожна лезия и дренаж. Следоперативният период преминал гладко, като при изписването й оперативната рана епитилизирала вторично, афебрилна, болките значително намалели, лимфаденитът отзвучал. Изписана е с подобрение и с препоръки за хигиенно – диетичен режим, като е насочена към ОПЛ за проследяване на състоянието, с право на два контролни прегледа. На името на ищцата е издадено медицинско направление от 24.09.2019 г. от хирург при МБАЛ „Хигия“ – Хасково, в нечетлив вид. На същата дата тя е била прегледана от съдебен лекар при МБАЛ АД – Хасково, издал й съдебномедицинско удостоверение № 400/19 от 24.09.2019 г. В удостоверението се сочи, че по данни на прегледаната и от горецитирания лист за преглед на пациент в Спешно отделение, налице били рани от ухапване в областта на дясно бедро и дясна подбедрица. При прегледа й е констатирано – на дясно бедро, външна повърхност – рана с кръгла форма, изпълнена с коричка кръв и диаметър 5 мм; като на 4 см под нея налице била и друга рана със същия вид и диаметър 3 мм. Двете рани се намирали в средата на овално кръвонасядане с мораво син цвят и зелена периферия с диаметър 12 см. По дясна подбедрица, предна и вътрешна част странична повърхност – четири рани с вида на описаните, разположени една срещу друга в зона от синкаво- жълто кръвонасядане, оформящи фигура на розетка с диаметър 6 см. В удостоверението се заключава, че при прегледа на ищцата са констатирани рани от ухапване от куче на дясно бедро и дясна подбедрица. Уврежданията били причинени от действие на твърд тъп предмет и можели да се получат вследствие на ухапване от куче, по начина, времето и обстоятелствата, описани в предварителните сведения. Причинено било разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК. На 27.09.2019 г. ищцата е била прегледана от лекар, издал й амбулаторен лист  № 006631 от същата дата; с основна диагноза – ухапване или удар от куче, с придружаващи заболявания – флебрит и тромбофлебрит на повърхностни съдове на долните крайници; болест на слъзния апарат, неуточнена; биполярно афективно разстройнство, сегашен епизод – умерена или лека депресия; хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. В анамнезата се сочат данните от процесното ухапване, както и това, че на фона на преживяното, психичното й заболяване се е изострило – била неспокойна, уморена, поради липса на спокоен сън, трудно се съсредоточавала в извършване на ежедневните си работи по обслужването си. Като обективно състояние е посочено – крайници – ст пост разкъсни рани с големина 5 мм х 3 см в областта на дясно бедро – 2 броя и подбедрица – 4 броя, отоци и кръвонасядания. Относно психичен статус е посочено – към момента неспокойно, трудно си подрежда мислите, чувства умора. За терапия е отразено – обработка на рани, ТАТ /от СО/, противобясна ваксина.

          Ответникът представи по делото писмо с рег. индекс: П-406-1#1 от 28.01.2021 г. от ОП „Екопрогрес“, техн.организатор – Приют безстопанствени животни. Видно от него, по т.1, на територията на гр. Хасково са били залавяни безстопанствени кучета в периода 23.08.-03.09.2019 г., общо на четири дати – 9 животни, в райони, различни от процесния, като след 3-дневен престой, кучетата се кастрират, чипират, ваксинират и се пускат в предишните си райони, ако не са училищни дворове, детски градини или болници. По т.2 се сочат подадените сигнали в периода 06.02.2019 г. – 04.09.2019 г., в т.ч. на 04.04.2019 г. – 3 бр. за ул. „Липа“ № 51; на 25.04.2019 г. – 4 бр. за Езикова гимназия, парка; 02.05.2019 г – 1 бр. за двора на Езикова гимназия; 04.06.2019 г. – 2 бр. за ул. „Липа“, до детската градина. Видно от справка за сигнали от граждани за безстопанствени кучета в периода 04.09.2018 г. – 04.09.2019 г., изготвена от И.Б. – оперативен дежурен в Община Хасково с дата 29.01.2021 г.; на 11.04.2019 г. е подаден сигнал за глутница кучета в Езикова гимназия.

          По искане на ищцата, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката В.К.Ж., 69-годишна, нейна приятелка от 40 години. Тя знаела за инцидента още от деня, в който я нападнала глутницата кучета. Ищцата й се обадила по телефона, че е в „Бърза помощ“ и че е ухапана от кучета, където я обработили и я оставили вкъщи на лечение.Няколко дни след това нещата се влошили и ищцата постъпила във Военна болница, за да се лекува. Там зашили раните, обработили я, сложили й венозни антибиотици. Докато да постъпи там, двете се чували по телефон и ищцата споделяла, че раните не зарастват, че я боли, че психически не е добре, разстроена е, не може да спи и т.н. от самата уплаха от кучетата. Св. Ж. я посетила във Военна болница. След като я изписали, изпитвала страх, не можела да излиза сама, винаги търсела придружител, в т.ч. и за да си прави противобясни ваксини в инфекциозно отделение. Самата рана постепенно заздравяла, но след месец и повече. Тя била зашита и добре обработена, като след напускането на болницата се налагало, да се превързват тези рани. Ходела в хирургично отделение на превръзки, за да е стерилно. Вземала допълнително антибиотици и антидепресанти, защото била много зле психически. Не можела да спи нощно време и вземала допълнително лекарства. Ищцата била пенсионер и живеела в едно домакинство със сина си и снаха си. Със св. Ж. споделила, че кучетата, които я нападнали били глутница улични кучета, които и друг път виждала в махалата, в парка. Отстрани имало засадени храсти, те се нахвърлили върху нея и тя паднала на земята и после я захапали по краката. Тази година свидетелката ходила с ищцата на санаториално лечение в гр. Наречен за 12 дни, защото била неспокойна и непрекъснато имала паник атаки. Направило й впечатление, че нощно време не можела да спи спокойно, въпреки всички лекарства, които приемала. Всичко това св. Жекова свързвала с кучетата, т.к. преди не правила така, а били семейни приятели от 40 години и се събирали по палатки и санаториуми. Самата ищца споделила, че тази тревога е от страх от кучетата, като излезе непрекъснато се оглеждала, искала да има придружител до нея, не била спокойна. Тя не била предизвикала кучетата, а просто се прибирала и те й се нахвърлили. Терапията за поставяне на противобясна ваксина ищцата провела до край, т.к. я придружавали или св. Ж. или други приятелки, тя никога не ходела сама. За периода от ухапването до постъпването в болницата, тя ходела на превръзки при личния лекар, а после и при хирурзите на превръзки.

          За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищата, съдът назначи и изслуша съдебно-медицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е коментирало в заключението си горепосочените медицински документи, като е извършило и преглед на ищцата, при който тя му е споделила, че е при инцидента е била съборена на земята от най-голямото куче, след което и второ куче я ухапва по същия крак – по дясното бедро и дясната подбедрица, като е била спасена от случайно преминаващи момче и жена. Ищцата е посочила още, че се е възстановила към края на втория месец от ухапването, като през целия период е била с болки, ограничено движение в крайника и нарушено придвижване. Към момента на прегледа от вещото лице, тя била здрава от страна на раните от ухапването, с остатъчни белези, онагледени със снимки. Експертизата е категорична, че процесните наранявания на ищцата могат да се получат по описания в исковата молба механизъм и били в резултат от ухапване от кучета.При зарастване на раните без усложнения със съпътстващите ги болки и страдания, същите оздравявали и отзвучавали в рамките на около 2 седмици. В случая, поради получени усложнения – дифузно гнойно възпаление на дясно бедро и подбедрица, увеличение на лимфните възли в слабинната област – периодът на оздравяване се е удължил, целият съпътстван с болки и страдания в различна степен на интензитет. Трайно оздравяване в случая настъпило след края на втория месец. Вещото лице сочи, че противобясната ваксина била задължителна при ухапване от кучета, поради 100%-овата опасност от летален изход при положение, че животното е болно. Тя се слагала по схема на пет пъти, като се прилагала задължително с цел профилактика и лечение. В открито съдебно заседание, вещото лице допълва, че инфекцията на такъв вид рани била основно от замърсената част на устата на кучето и най-вече зъбите - агентът пробивал кожата и подкожния мускул, внасял инфекция в дълбочина и при отваряне на устата на животното раната се затваряла. Затова тя била много опасна, защото липсвал дрениращият ефект на самата рана, поради което околната тъкан автоматически се запълвала с бактериите, които са в устата на кучето, и тръгвала инфекция, независимо от почистването на раните в Спешния център.

                При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

          По категоричен начин по делото се установиха всички кумулативни предпоставки от сложния фактически състав на предявения иск по чл.50 изр.I от ЗЗД – наличие на твърдяната в случая вреда; вредата да е произлязла от вътрешните свойства на соченото животно или от неупражняван му надзор; животното да е под надзора на ответника, който да е проявил бездействие; причинна връзка между свойствата на животното или бездействието и настъпването на вредите. Отговорността по сочения законов текст е обективна и безвиновна, като неоснователни са ответните възражения за обратното. Тя е за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ или животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които ги ползват, или на лицата, под чийто надзор са. Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответната община за противоправното й бездействие, доколкото на нея именно е възложено от закона задължението за надзор над безстопанствените кучета. В глава 5 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ са предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е, животните да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй като могат да бъдат заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти /чл.47 ал.1, вр. чл.41 ал.1 – 4 от ЗЗЖ/. Анализът на цитираната законовата уредба сочи по недвусмислен начин, че основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти или временни приюти, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети – чл.47 ал.3 изр.1 пр.посл. от ЗЗЖ. В чл.47 ал.3 изр.2 пр.първо от ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки, те следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки /дали чрез настаняване в приюти, временни приюти или чрез връщане по места/. В този смисъл е и нормата на чл.50 т.2 от същия, изрично предвиждаща задължение на общината, да взема мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Ответникът нито възрази, нито ангажира доказателства за това, да е изпълнил нормативните си задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета към датата на процесния инцидент. Такъв извод не следва и от представените от него писмени доказателства. Тъкмо обратното, от тях се установява, че въпреки, че е имал сигнали за глутници кучета именно в района на процесния инцидент, той не е предприел никакви действия в тази насока. Конкретно се установи, че налице са били сигнали от граждани за безстопанствени кучета, както следва: на 04.04.2019 г. – 3 бр. за ул. „Липа“ № 51; на 11.04.2019 г. за глутница кучета в Езикова гимназия; на 25.04.2019 г. – 4 бр. за Езикова гимназия, парка; 02.05.2019 г – 1 бр. за двора на Езикова гимназия; 04.06.2019 г. – 2 бр. за ул. „Липа“, до детската градина. Ноторно известно на съда е, че всички тези сигнали касаят места, находящи се в непосредствена близост до адреса на ищцата - гр. Хасково, ул. „Липа“ № 64; в района на който е настъпил процесният инцидент от 04.09.2019 г. Обстоятелството, че кучетата, ухапали ищцата, са безстопанствени не се оспорва и се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Това тя е заявила още в деня на инцидента при оказаната й медицинска помощ, така и при инфекциониста, така и пред съдебния лекар, издал й по-късно удостоверение; така и пред своите приятели. Ето защо съдът приема, че именно ответната община е следвало да упражнява ефективен надзор над кучетата, ухапали ищцата, респ. нейна следва да е отговорността за неосъществения такъв, довел до процесния инцидент.

По категоричен начин по делото се доказа реализирането на инцидента по описания в исковата молба начин, довел до процесните травми на ищцата, които са му причинили сочените неимуществени вреди. Установи се, че на 04.09.2019 г., около 13,15 ч., тя се връщала от нейна приятелка, която живеела в съседство, и навлизайки в междублоковото пространство, където имало храсти, и движейки се в посока на блока си, чула лай на глутница кучета. Изведнъж се появило едро безстопанствено куче, което се нахвърлило върху нея, ухапало я по дясното бедро и я съборило на земята. Секунди след това се появили още няколко кучета, които започнали да се нахвърлят върху нея и едно от тях я ухапало по дясната подбедрица. На помощ й се притекли момче и жена, които разгонили животните. В резултат на инцидента, ищцата е получила следните телесни увреждания: на дясно бедро, външна повърхност – рана с кръгла форма, изпълнена с коричка кръв и диаметър 5 мм; като на 4 см под нея налице била и друга рана със същия вид и диаметър 3 мм. Двете рани се намирали в средата на овално кръвонасядане с мораво син цвят и зелена периферия с диаметър 12 см. По дясна подбедрица, предна и вътрешна част странична повърхност – четири рани с вида на описаните, разположени една срещу друга в зона от синкаво- жълто кръвонасядане, оформящи фигура на розетка с диаметър 6 см. Констатираните рани от ухапване от куче на дясно бедро и дясна подбедрица категорично са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат вследствие на ухапване от куче, по начина, времето и обстоятелствата, сочени от ищцата, като й е причинено разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК. Изложеното се установява по категоричен начин от целия събран по делото доказателствен материал. Тази увреждания по обоснованите по –горе причини са в пряка причинна връзка от неупражнения ефективен надзор на ответната община по ограничаването и контрола на популацията на безстопанствените кучета на територията на град Хасково.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира предявения иск за доказан в своето основание. Съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /Постановление на Пленума на ВС № 4/ 23.12.1968 г./. Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие /решение № 69/18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразявайки тези указания, съдът взема предвид, че се касае за 70-годишна към датата на инцидента жена, пенсионерка, с придружаващи заболявания - флебрит и тромбофлебрит на повърхностни съдове на долните крайници; болест на слъзния апарат, неуточнена; биполярно афективно разстройнство, сегашен епизод – умерена или лека депресия; хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност; живуща в едно домакинство със сина си и снаха си;  получила травматичните увреждания, подробно описани по-горе по вид и интензитет; че се касае за увреждане, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК; наложило обработка на раните й, поставяне на ТАТ в Спешно отделение, както и противобясна ваксина по схема; последващи стерилни превръзки на раната й, извършвани при специалисти. Съдът отчита още настъпилите усложнения от травмите на ищцата. На 11.09.2019 г. тя постъпва в болнично хирургично отделение, с оплаквания от постоянни силни болки и подуване в областта на дясна подбедрица и дясно бедро, повишена температура, болезнени движения, като постепенно се зачервила и дясната слабинна гънка. При прегледа й е установен силно изразен оток в областта на дясна подбедрица и дясно бедро, зачервяване на кожата, повишена локална температура, разкъсно – контузна рана в долната трета на дясната подбедрица, силно болезнена с данни за флуктоация, силно ограничени болезнени движения, изразен десностранен ингвинален лимфаденит. Ищцата е била консултирана с кардиолог, назначена й е била терапевтична схема и след необходимата предоперативна подготовка е била оперирана по спешност на 11.09.2019 г., под анестезия, като й е била извършена радикална ексцизия на кожна лезия и дренаж. Следоперативният период преминал гладко, като при изписването й оперативната рана епитилизирала вторично, афебрилна, болките значително намалели, лимфаденитът отзвучал. От заключението на назначената по делото експертиза се налага категоричният извод, че усложненията не са настъпили по вина на ищцата, респ. поради нейна немарливост при лечението й или неспазване на дадени й лекарски препоръки или назначения. Тъкмо обратното, вещото лице посочи, че този тип рани са изключително опасни, т.к. инфекцията при тях била основно от замърсената част на устата на кучето и най-вече зъбите - агентът пробивал кожата и подкожния мускул, внасял инфекция в дълбочина и при отваряне на устата на животното раната се затваряла. При липса на дрениращия ефект на самата рана, околната тъкан автоматически се запълвала с бактериите, които са в устата на кучето, и тръгвала инфекция, независимо от почистването на раните в Спешния център. Така, поради получените усложнения – дифузно гнойно възпаление на дясно бедро и подбедрица, увеличение на лимфните възли в слабинната област – периодът на оздравяване се е удължил, целият съпътстван с болки и страдания в различна степен на интензитет; като трайно оздравяване е настъпило след края на втория месец, вместо за обичайните около 2 седмици при липса на усложнения. Съдът взе предвид още болките и страданията при непосредственото претърпяване на увреждането от страна на ищцата – неочаквано и непредизвикано нападение от глутница кучета и ухапване от две агресивни безстопанствени кучета в градска среда, в междублоково пространство, в близост до дома й, по обичайния за нея път на придвижване до дома й, в светлата част на денонощието, по обед, причинили й освен болки и неудобства от засягането на телесния й интегритет на публично място, така също и предизвикания непосредствен страх от настъпването и на по-сериозни увреждания от непредвидимите действия на животните, изпадането й в безпомощно състояние, наложило намесата на минувачи; болките и страданията при възстановяване от травмата; горепосочените периоди на възстановяване; негативното отражение на всички тези обстоятелства върху ежедневието на пострадалата, както и безспорното им негативно отражение върху психиката й и в личен и социален план. Съобразиха се още настъпилите за ищцата травми в психологически план. На 27.09.2019 г. ищцата е била прегледана от лекар, констатирал, че на фона на преживяното от процесния инцидент, психичното й заболяване се е изострило – била неспокойна, уморена, поради липса на спокоен сън, трудно се съсредоточавала в извършване на ежедневните си работи по обслужването си. Това кореспондира с показанията на свидетелката, близка приятелка на ищцата, която й споделяла, че я боли, че психически не е добре, разстроена е, не може да спи от самата уплаха от кучетата. След като я изписали от болницата, тя изпитвала страх, не можела да излиза сама, винаги търсела придружител, в т.ч. и за да си прави противобясни ваксини в инфекциозно отделение. Вземала допълнително антибиотици и антидепресанти, защото била много зле психически, не можела да спи нощно време и вземала допълнително лекарства. В това свидетелката лично се уверила, при проведено съвместно с ищцата санаториално лечение за 12 дни. Съдът взе под внимание и факта, че увреждането е в резултат на бездействието на ответника, който не е упражнил ефективен надзор по ограничаването и контрола на популацията на безстопанствените кучета на територията на град Хасково, по начин че да се предотврати агресивно поведение на кучетата към хора.

Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че сумата от общо 2 000 лв. за претърпените от ищцата от инцидента травми ще бъде в състояние да възмезди претърпените от нея неимуществените вреди – болки и страдания. В този размер искът следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на инцидента 04.09.2019 г. /чл.84 ал.3 от ЗЗД/ до окончателното изплащане. Доколкото ищцата предявява акцесорния иск за периода преди датата на предявяване на иска във фиксиран размер и при съобразяване на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да прецени неговата доказаност по размер. Ищцата претендира сумата от 180,56 лв. за обезщетение за забава върху главницата за периода 04.09.2019 г. – 24.07.2020 г. Именно в този размер съдът изчислява дължимото за периода обезщетение за забава, на основание чл.162 от ГПК и с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html .  Ето защо и акцесорният иск следва да се уважи изцяло, а законната лихва върху главницата следва да се присъди, считано от 25.07.2020 г. – датата, следваща крайния период на обезщетението за забава и датата на предявяване на иска – до окончателното й изплащане.

Ответникът следва да бъде осъден /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, да заплати на ищцата деловодни разноски, съобразно изцяло уважения размер на иска, в размер на общо 1 130 лв., включващи 130 лв. за държавна такса, 700 лв. за адвокатско възнаграждение и 300 лв. за вещо лице.

             Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА Община Хасково с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1, представлявана от кмета С.Н.Д.; ДА ЗАПЛАТИ на П.К.П. с ЕГН ********** ***; сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от увреждането й – рани от ухапване от куче на дясно бедро и дясна подбедрица и настъпилите в резултат на тях усложнения, довели до хоспитализирането й; поради това, че на 04.09.2019 г., около 13,15 ч., в гр. Хасково, в междублоково пространство, в района между ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 104 и адреса й; е била нападната от глутница агресивни бездомни кучета, съборена на земята и ухапана от едно едро от тях, след което ухапана и от друго по-дребно; както и сумата от 180,56 лева за обезщетение за забава върху главницата за периода 04.09.2019 г. – 24.07.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.2020 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 1 130 лева за деловодни разноски.

 

           Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел.адрес на адвоката на ищцата л.17 и на ел. адрес на ответника, като им се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва.

 

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.С.