№ 254
гр. Шумен, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500309 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №111 от 18.02.2022г. по гр.д.№2053/2021г. Районен съд - гр.Шумен е
уважил предявената от С. С. Н. срещу "ТВМ" ООД, искова претенция по чл.121а, ал.4 КТ, и
е отхвърлил насрещния иск срещу ищеца по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, като е осъдил ответника да
заплати на ищеца 1000 лева - неизплатено трудово възнаграждение при командироване за
периода 04.04.2019г. - 10.03.2021г., отхвърлил е насрещния иск на "ТВМ" ООД срещу С. С.
Н. за заплащане на сумата от 5550,36лева, представляващи надплатени суми по трудовото
правоотношение за горните периоди. С решението са присъдени деловодни разноски на
ищеца в размер на 300 лева, а ответника е осъден да заплати държавна такса в размер на 50
лева. С Решение №492 от 16.06.2022г. по гр.д.№2053/2021г. на Районен съд - гр.Шумен /с
характер на определение/, съдът е оставил без уважение искането на ищеца за допълване на
горното решение, като приеме че е сезиран с претенция в размер на още 91013,62лева.
Недоволни от така постановеното решение останали и двете страни, като ищеца
обжалва отказа на съда да допълни решението по същество на спора, като уважи иска за
сумата от 91013,62лева, а ответника обжалва решението на районния съд, в частта с която са
уважени предявените срещу него искови претенции и е отхвърлен насрещния му иск.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна "ТВМ" ООД е депозирала отговор на
жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно в атакуваната от
насрещната страна част.
1
Въззивните жалби /втората с характер на частна такава/ са подадени в срок, редовни
и процесуално допустими.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбите,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбите за неоснователни.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.121а, ал.4 вр. с
чл.121а, ал.1, т.1, б.а КТ, от С. С. Н. срещу "ТВМ" ООД, с изрично заявен петитум за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, като до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция и постановяване на атакуваното решение, ищцовата
страна не е изменяла размера на претенцията си. Безспорно е установено по делото, че
страните са били в трудовоправни отношения, като ищеца е заемал длъжността „Шофьор,
тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона” по сключен между страните трудов договор
№434/04.04.2019г.. Със заповед №533/10.03.2021 г. на управителя на ответното дружество,
това трудово правоотношение било прекратено считано от 10.03.2021г. на основание чл.325,
ал. 1, т.1 от КТ, - по молба на ищеца. По делото са представени пет заповеди, касаещи
правнорелевантния период - №№102/08.04.2019г., 2436/20.08.2019г., 364/03.12.2019г.,
№94/06.03.2020г. и 233/13.08.2020г., по силата на които ищецът е бил командирован със
задача - извършване на транспортна услуга, в страните от Европейския съюз , Швейцария,
Великобритания, Исландия и Норвегия, за периодите от 08.04.2019г. - 16.07.2019г.,
20.08.2019г. - 28.10.2019г., 03.12.2019г. - 03.02.2020г., 06.03.2020г.-09.06.2020г.,
15.08.2020г.- 09.11.2020г.. От събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства се установява, че ищеца е работел като шофьор на полуремарке над 15т., при
ответното дружество и превозвал опасни товари. Товарите, които превозвали били на
дружеството „Райден“ със седалище в гр.Брюксел. Ищецът превозвал товари единствено
предоставени от тази фирма. Циклите, по време на който ищецът прекарвал постоянно в
камиона били от порядъка на 3 до 5-6 месеца и повече. Последният карал товари из цяла
Европа-Холандия, Белгия, Франция, Англия, Италия, но се качвал на камиона, за да почне
работния цикъл основно от Белгия, тъй като там имали база- гараж. До Белгия шофьорите,
включително и ищеца били превозвани със служебен бус на ответното дружество. Само ако
евентуално имало някой от камионите по пътя, по който се движели, правели смяната на
място. Дружество ползвало база в Кралство Белгия, където се правели почивки и се
обслужвали камионите, съответно където предимно започвали курсовете на ищеца и
другите шофьори. Видно от заключението на назначената по делото САТЕ, общият брой на
престираните от ищеца часове през процесния период 04.04.2019г. - 10.03.2021г.. в режим
„управление“, „друга работа“ и „на разположени“ възлиза на 2902,91 часа. В приложените
по делото разпечатки от паметта на тахографа и картата на водача С. С. Н., не се открили
данни за държавите, в които е престирал труд ищеца. Информацията от предоставените
електронни носители не била манипулирана. Съгласно заключението на ССЕ, на ищеца, за
2
периода 04.04.2019г. - 10.03.2021г., са изплатени от работодателя суми общо в размер на
50499,56лв.. За престирания от ищеца труд в полза на ответника, последният през
претендирания период би получил възнаграждение по минимални ставки за заплащане в
Кралство Белгия в размер на 72354,49 евро , или 141513,08 лв..
Горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи. Съобразно чл.121а,
ал.4 вр. с чл.121а, ал.1, т.1, б.а КТ, в случай, че български работодател командирова
работник или служител на територията на друга държава-членка на ЕС, държава-страна по
споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, за своя сметка и под свое
ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите,
за срока на командироването или изпращането, на работника или служителя се осигуряват
най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците или
служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Според § 13 от
ДР на ЗИДКТ /ДВ,бр.105/2016г./, със закона се въвеждат изискванията на Директива
96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно
командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ, L 18/1 от 21
януари 1997 г.) и на Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май
2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на
работници в рамките на предоставянето на услуги.
В случая не е налице спор между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че ищецът през периода 04.04.2019г. - 10.03.2021г., е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество на длъжността “шофьор, тежкотоварен автомобил-
12 и повече тона”. Не е спорно и че през сочения период работодателят е командировал
ищеца за общо 411 дни със задача-извършване на транспортна услуга, в страните от
Европейския съюз, Швейцария, Великобритания, Исландия и Норвегия. Не е спорно между
страните и, че по време на командировките си, ищецът е извършвал транспорт на чужди за
ответника товари, както и че всички товари, които превозвал били предоставяни на
ответното дружество от „Райден“, чието седалище е в Кралство Белгия/Кортенберг
/показанията на свидетелите и на двете страни, представените ЧМР и транспортен лист на
шофьора/. Ответникът не оспорва, че е в договорни отношения със спедиторът „Райден“ със
седалище в Кралство Белгия, който е посредничил между товародателите и ответното
дружество, като е осигурявал на ответното дружество товарите за превоза извършван от
ищеца. Това води до промяна на мястото на изпълнение на работата на ищеца, за сметка на
работодателя си и под негово ръководство, въз основа на договор сключен между
работодателя и ползвателя на услугите, поради което и му се следва трудовото
възнаграждение предвидено за същата или сходна работа, установено в приемащата
държава. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
командироването на ищеца в редица държави от ЕС за международен превоз на товари не
представлявало командировка по смисъла на чл.121а, ал.1 от КТ, тъй като в приложното
поле на сочената разпоредба не попадало командироването на служители, които
осъществявали в редица други държави само и единствено работа за своя работодател, без
3
по повод на тази работа да се налага да пребивават и работят на територията на
предприятието на получателя на услугата, предоставяна в рамките на търговската дейност
на работодателя и по договор между работодателя и неговия контрагент. Както бе посочено
по-горе, в рамките на процесния период от година и половина, ищецът е бил командирован
общо 411 дни да осъществява международен превоз на товари в държави от ЕС,
включително и Кралство Белгия, като целият извършван от него превоз е изцяло на товари,
предоставяни от белгийското дружество „Райден“, между което дружество и ответното е
налице договор за предоставяне на услуги. Действително, предмет на този договор е
превозна услуга, за която обаче изцяло е престирания във връзка с командировъчната
заповед труд от страна на ищеца. Съобразявайки целта на сочената разпоредба-да се избегне
възможността работниците полагащи на практика труд в държава, различна от държавата на
работодателя им, да бъдат третирани при по-неблагоприятни условия от работниците,
изпълняваща същата или сходна работа в приемащата държава, съответно тълкувайки
мотивите /т.4/ и постановките на директива 97/71/ЕО, счита, че от приложното поле на
директивата/чл.1/, съответно от разпоредбата на чл.121а, ал.1, т.1 от КТ, не следва да бъде
изключен разглеждания случай. През процесния период, командироването на ищеца е
изцяло с оглед осъществяване транспортните услуги за белгийското дружество, не и
ответното такова. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че нямало приемаща
държава, тъй като ищецът не извършвал каботаж и понякога командироването било за срок,
по-кратък от 30 дни. Срок на командироване, като предпоставка за прилагане, не съдържа
нито разпоредбата на чл. 121а от КТ, нито посочената директива. Видно и от Предложение
на ЕК за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива
96/71/ЕО и от Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за
изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и за
определяне на специфични правила за командироването на водачи в сектора на
автомобилния транспорт във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС,
Директива 96/71/ЕО намира приложение за международните превози, а не само за каботажни
превози, определени в Регламент /ЕО/ №1072/2009г. и регламент /ЕО/ №1073/2009г., при
които превозът се извършва изцяло в една приемаща държава-членка. Неоснователно е и
възражението, че на ищеца не се следва минималната ставка за работна заплата, установена
в Кралство Белгия, тъй като видно от събраните по делото доказателства, ищецът
изпълнявал най-малко трудовите си функции в Белгия. Разпоредбата на чл.121а, ал.4 от КТ
не поставя изискване за осигуряване на минимални условия на работа, каквито са
установени за работниците или служителите, изпълняващи същата или сходна работа в
държавата, където лицето най-дълго изпълнява трудовите си функции, а в приемащата
държава. В случая се установи, че дейността, осъществявана от ищеца при
командироването, е била най-тясно свързана с Кралство Белгия - дружеството за което се
извършва превоза на товари от ищеца е „Райден“ със седалище в Кралство Белгия. В база от
тази държава са започвали изходящите превози осъществявани от ищеца, съответно там е
слизал при приключване на курсовете, с малки изключения/няма пречка да се кредитират
показанията на разпитаните свидетели в тази насока, изпълнявали длъжността „шофьор“
4
при ответното дружество-показанията им са непосредствени, непротиворечиви, категорични,
същите са били предупредени за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване. Ето
защо следва да се приеме, че се следва за исковия период трудово възнаграждение в
минималният размер за неговата длъжност на основание КТД за Кралство Белгия, което
съобразно заключението на вещото лице по ССЕ възлиза на 72354,49 евро, или 141513,08 лв.
- левова равностойност. На ищеца били изплатени общо за исковия период 50499,56 лева /В
горния смисъл и Определение №6108 от 05.07.2022г. по гр.д.№4269/2021г., ІІІг.о. на ВКС/.
Предвид изложеното исковата претенция е основателна и следва да се уважи до предявения
и размер 1000 лева. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция и
постановяване на решението по същество на спора, ищцовата страна не е увеличила размера
на претенцията си, поради което и правилно съдът е оставил без уважение искането и за
допълване на решението с осъдителен диспозитив за 91013,62лева.
По насрещния иск за заплащане на сумата 5550,36лева, представляваща авансово
изплатени на ищеца суми за работа в чужбина, която той не бил извършил/ иск с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД/. Установи се по делото/ССЕ/, че ищеца е получил сочената
сума от работодателя, като основанието й за заплащане е вид възнаграждение за труд /аванс,
работна заплата, командировъчни/. Ето защо и не би могло да се приеме, че същата е
заплатена без основание. Още повече, че сочената сума е съобразена при присъждане на
дължимото възнаграждение на ищеца по чл.121а, ал.4 от КТ и приспадната от него. Ето
защо и даването и не е без основание.
Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено,
както и решението /с характер на определение/, с което е отказано допълване на решението.
С оглед изхода на спора на страните не следва да се присъждат деловодни разноски.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №111 от 18.02.2022г. по гр.д.№2053/2021г... на Районен
съд - гр.Шумен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №492 от 16.06.2022г. по гр.д.№2053/2021г. /с характер
на определение/ на Районен съд - гр.Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от
съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6