РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Ямбол, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330101331 по описа за 2021 година
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД – гр. С. срещу Н. П. К. от гр. Я. С исковата молба се твърди, че на
07.08.2015 г. ответникът в качеството на кредитополучател е сключил договор за кредитна
карта на физическо лице № ***с „УниКредит Булбанк“ АД. С подписването на договор за
кредитна карта банката издава на името на кредитополучателя кредитна карта с персонален
идентификационен номер и кредитополучателя приел да обслужва плащанията с нея в
съответствие с действащото в страната законодателство, Тарифата за физически лица на
банката. По силата на договора, банката предоставила на кредитополучателя за усвои
кредитен лимит до размера на 500 лв., срещу което кредитополучателя се е задължил да
възстанови ползваните суми от кредитния лимит чрез заплащането на минимална
погасителна вноска в размер на 3 процента от кредитния лимит, а именно 15 лв., платима в
периода от всяко 1-во до 15 число на текущия месец, следващ периода на кредитното
плащане. Твърди се още, че съгласно сключеният договор усвоената сума се олихвявала с
фиксиран месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на
договора, който към датата на сключване на договора бил 1%. Лихвата се начислявала
ежедневно от датата на всяка транзакция извършена в рамките на периода на плащания на
база 360/360 дни. На следващо място се сочи, че на кредитополучателя била начислена и
договорна лихва за ползване на кредита в размер на 66,18 лв. за периода от 07.08.2015 г. до
22.12.2017 г. Твърди се на следващо място и, че от 01.07.2019 г. до датата на входиране на
задължението в съда на длъжника е начислявано и обезщетение за забава върху главницата в
размер на законната лихва за забава, което към датата на входиране на задължението в съда
било в размер на 52,38 лв. На 01.07.2019 г. е бил подписан договор за покупко-продажба на
1
вземания /цесия/ между „УниКредит Булбанк“ АД и ищцовото дружество, по силата на
които вземанията на банката срещу ответника произтичащи от договор за кредитна карта
били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и
всички лихви на дружеството - кредитор.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 419,76 лв. - главница, 66,18 лв. – договорна лихва за
периода 07.08.2015 г. до 22.12.2017 г., 52,38 лв. - обезщетение за забава за периода от
01.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издавене на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявеният иск
се оспорва като недопустим и неоснователен.
Оспорва се размера на предявеният иск. Признава се за безспорно между страните, че
има сключен договор за кредитна карта за предоставяне на сума в размер на 500 лв.
Поддържа се, че не са представени доказателства за обявена предсрочна изискуемост по
договор за кредит. На следващо място се поддържа, че липсват доказателства, че
изпратените съобщения до длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД са достигнали до него.
Претендира се от съда на посочените основания да отхвърли предявеният иск като
недопустим и неоснователен, както и недоказан по размер.
Редовно призован за съдебно заседание, за ищеца не се явява законен представител,
не изпраща и процесуален такъв. С депозирана преди съдебно заседание молба, ищецът по
същество и на изложените в нея съображения поддържа предявения против ответника иск.
Ответникът редовно призован, не се явява.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира искът за процесуално допустим – предявен от и срещу легитимирана
страна в законово установения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице
депозирано от длъжника-ответник в заповедното производство възражение по чл.414 ГПК
против издадената срещу него заповед за изпълнение.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № ***год. по описа на ЯРС, на
29.12.2020 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД, срещу длъжника-ответник Н. П. К., за сумите от: 419,76 лева – главница;
66,18 лева - договорна лихва за периода 07.08.2015 г. до 22.12.2017 г. и 52,38 лв. -
обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в
2
съда, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издавена на
заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед №*** год., срещу която
длъжника в заповедното производство е подал възражение по чл.414 ГПК, поради което и
ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното
вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото
производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
писмени доказателства, а именно: зав. копие на договор за кредитна карта на физически
лица № *** г. от дата 07.08.2015 г., зав. копие на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.07.2019 г., зав. копие на потвърждение за извършена цесия на парични
вземания на осн. чл.99 от ЗЗД от 01.07.2019 г., зав. копие на Приложение № *** към
договора, зав. копие на пълномощно зав. копие на уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания изх. № ***, зав. копие на известие за доставяне от 19.07.2019 г.,
зав. копие на обратна разписка на „Български пощи“ от 22.07.2019 г.
Видно от така представените доказателства на 07.08.2015 год. между „Уникредит
Булбанк“ АД С.и ответника Н. П. К. е бил сключен Договор за Кредитна карта за физически
лица с №***, по силата на който Банката е предоставила на ответника кредитна карта с
кредитен лимит от 500 лева, със срок на ползване на разрешения кредитен лимит –
31.07.2017 год., който срок е бил договорен между страните като краен срок за окончателно
възстановяване и погасяване на дължимите по кредита суми. В т.10.3.5 от договора страните
са се съгласили, че банката има право да прекрати едностранно без предизвестие договора
по вина на кредитополучателя, като в т.11.1.2, страните са уговорели, че Банката може да
прекрати договора по всяко време, в случай на неизпълнение на което и да е задължение на
кредитополучателя, както и да блокира използването на картата и да изиска връщането и.
На 01.07.2019 год. между „Уникредит Булбанк“ АД С. и ищеца „Агенция за събиране
на вземанията“ ЕАД С. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, с
който Банката прехвърлила на ищцовото дружество вземанията си срещу физически и
юридически лица, описани в приложение № *** към договора. Страните по договора са
уговорили, че цедентът се съгласява да упълномощи цесионера, с нарочно нотариално
заверено пълномощно, по силата на което, цесионерът от името на цедента, ще бъде
упълномощен да изпраща писмени уведомления до длъжниците във връзка с извършеното
прехвърляне на задължението им към нов кредитор, съгласно чл.99 ЗЗД. Видно от
представеното приложение № *** към договора за цесия, вземането на Банката към
ответника в общ размер на 485,94 лева, включващо главница – 419,76 лева и 66,18 лева –
лихва, е било прехвърлено на ищцовото дружество. Видно от представеното по делото
пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег.№ *** на нотариус М. Г. с район на
действие Районен съд С., „Уникредит Булбанк“ АД С. е упълномощил ищеца „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД С., да уведоми длъжниците посочени в приложение № ***
към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2019 год. от името на цедента
3
съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, както и да упражнява правото на Банката да обяви предсрочна
изискуемост на цялото вземане по всяко от цесираните вземания. Видно от представеното
по делото приложение № *** „Уникредит Булбанк“ АД .С. е потвърдила извършената цесия.
До ответника е било изпратено уведомително за извършеното прехвърляне на
вземанията като от представените по делото известия за доставяне не може да се направи
извод, че същото е стигнало до ответника.
По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните по
делото и приета от съда като обективна и компетентна, видно от заключението на вещото
лице по която: Последното плащане по процесиня договор е извършено на 15.03.2018 год. в
размер на 40,00 лева, с което са погасени: лихва върху просрочената главница – 4,70 лева и
главница – 35,30 лева, а усвоените от кредитополучателя суми са в общ размер на 1 020,00
лева, като е останала неизплатена главница в размер на 416,23 лева. Начислената и
непогасена договорна лихва за просрочена главница е за периода от 15.03.2018 год. до
01.07.2019 год. и е в размер на 66,18 лева. Лихвата за забава, изчислена върху непогасената
главница – 416,23 лева, за периода от 01.07.2019 год. до датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда – 29.12.2020 год. е в размер на 63,36 лева. Към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 29.12.2020 год., непогасените задължения по Договор №
*** год. са в размер на общо 515,77 лева, от които: главница – 416,23 лева; възнаградителна
лихва за периода от 15.03.2018 год. до 01.07.2019 год. - 66,18 лева и обезщетение за забава за
периода от 01.07.2019 год. до 29.12.2020 год. – 63,36 лева.
При така установеното от фактическа страна и с оглед заключението на вещото лице
следва предявения от ищеца иск за главница да се уважи до размера на сумата от 416,23
лева, ведно законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 29.12.2020 год. до окончателното и
изплащане, като иска за разликата над сумата от416,23 лева до предявения размер от 419,76
лева да се отхвърли като неоснователен.
Искът за възнаградителна лихва в размер на 66,18 лева следва да се уважи в пълен
размер, но съобразно заключението на вещото лице за периода от 15.03.2018 год. до
01.07.2019 год., като искът следва да се отхвърли за претендирания с исковата молба период
от 07.08.2015 год. до 22.12.2017 год. като неоснователен.
Искът за обезщетение за забава следва да се уважи в претендирания размер от 52,38
лева доколкото видно от заключението на вещото лице, лихвата за забава, изчислена върху
непогасената главница – 416,23 лева, за периода от 01.07.2019 год. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 29.12.2020 год. е в размер на 63,36 лева, т.е. повече от
исковата претенция.
С оглед заключението на вещото лице, а именно, че последното плащане по процесиня
договор е извършено на 15.03.2018 год. в размер на 40,00 лева, с което са погасени: лихва
върху просрочената главница – 4,70 лева и главница – 35,30 лева, а усвоените от
кредитополучателя суми са в общ размер на 1 020,00 лева, като е останала неизплатена
4
главница в размер на 416,23 лева, съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че не е надлежно упражнено. Действително няма данни изпратеното до длъжника
уведомление да е достигнало до своя адресат, както и че цесията на вземане има действие
спрямо длъжника от деня, когато предишния кредитор, цедента, му съобщи за станалото
прехвърляне, като съобщението до длъжника, направено от новия кредитор, цесионера, не
поражда правно действие, но предишния кредитор може да упълномощи новия кредитор от
негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия, в който случай е налице
изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД. Същевременно, уведомление, изходящо от
цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява
надлежно уведомяване на цесията, с което прехвърлянето на вземането поражда правно
действие за длъжника от този момент. Такова уведомяване представлява релевантен за
спорното право факт, настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК
следва да бъде съобразен от съда. Уведомлението до ответника за цесията е приложено към
исковата молба на ищеца и е връчено на ответника с исковата молба, с което факта на
съобщаване на цесията следва да се счита за осъществен и зачетен. Наред с това следва да се
посочи, че съгласно чл.10.3.5 от договора за Кредитна карта за физически лица Банката има
право да прекрати едностранно без предизвестие договора по вина на кредитополучателя и
да пристъпи към събиране на вземанията си.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски по съразмерност.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева в исковото
производство и 50,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и
фактическа такава, тъй като делото е разгледано с приемане единствено на писмени
доказателства и изслушване на една експертиза.
С оглед доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство и представения списък на разноските по чл.80 ГПК, следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца по съразмерност сумата от 447,05 лева.
На изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Я.
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.422 ГПК,
във вр. с чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД, по отношение на Н. П. К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Х., общ.Т., обл.Я., ул.*** настоящ адрес: гр.Я., ж.к.***, че дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.“***, сумата от 416,23 лева – главница по Договор за кредитна Карта за физически
лица № *** год., ведно законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 29.12.2020 год. до окончателното
и изплащане; сумата от 66,18 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
15.03.2018 год. до 01.07.2019 год. и сумата от 52,38 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.07.2019 год. до датата на подаване на заявлението в съда –
29.12.2020 год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК с № *** год. по ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС, като ОТХВЪРЛЯ искът
за главница над сумата от 416,23 лева до предявения размер от 419,76 лева и искът за
възнаградителна лихва за периода 07.08.2015 год. до 22.12.2017 год. като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. П. К. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.Х., общ.Т., обл.Я., ул.***, настоящ адрес: гр.Я., ж.к. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр.С. бул.*** сумата от 447,05 лева, представляваща сторените общо от ищеца разноски в
заповедното и исковото производство, по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
6