Решение по дело №7630/2019 на Районен съд - Плевен

        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 25.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Петя Иванова като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 7630 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба на “***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***против „К.Т.К.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** представлявано от И.П.. Ищецът твърди, че бил в облигационни отношения с ответното дружество, по силата на които му предоставил инертни материали по договорени между страните цени. Твърди, че за договорените количества са издадени фактури, като една от фактурите на стойност 10150,84 лева била заплатена в срок, но останала друга неплатена фактура от 09.10.2019г. на стойност 3094,27 лева. Твърди, че с ответника сключил договор за превоз на земни маси, като по силата на договора се задължил да превози земни маси и да предостави багер за извършване на различни изкопни работи. Твърди, че за извършените услуги ответникът не е заплатил и дължи сума в размер на 7037 лева с ДДС. Общо задължението, което не е заплатил ответникът възлиза в размер на 10131,27 лева. В заключение моли съда да постанови решение,с което да осъди ответника да му заплати претендираните суми, за които има издадени фактури. Представя фактури и прави искане за назначаване на съдебно счетоводна експертиза.

В едномесечния срок ответникът не представя писмен отговор и не взема становище по претенцията.

Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна

Установява се от представения по делото Договор за продажба на инертни материали от 20.09.2019г, че между страните по делото е сключен договор по силата на който ответникът е възложил на ищеца да изпълни доставка на фракция – инертни материали за нуждите на ответника. В договора страните са посочили, че количеството ще бъде уточнено в допълнително споразумение. Установява се от договора, че страните са посочили цени на материалите. Установява се от представените по делото протоколи, че на 30.09.2019г. и 07.10.2019г.  на ответника са били доставени уговорените количества инертни материали на обща стойност 10150,84 лева и съответно 3094,27 лева. Към всеки от двата протокола са приложени фактури на съответната стойност.

От назначената и приета от съда съдебно счетоводна експертиза се установява, че за извършената продажба са оформени товарителници по процесните три броя фактури, които напълно съответстват на фактурите. От така изложеното от фактическа страна, съдът приема, че страните са били в облигационни отношения, възникнали от сключен между тях договор за доставка на инертни материали, по силата на който ищецът е изправна страна по договора като е изпълнил задължението си да достави договорените инертни материали по вид и качество без забележка от страна на ответника. Във връзка с доставката са оформени фактури **********/03.10.2019г. за сумата от 10150,84 лева и фактура №**********/09.10.2019г. за сумата от 3094,27 лева. Видно от извършената проверка в счетоводството, вещото лице е установило в заключението си, че по двете фактури има извършено плащане в размер на 10150,84 лева и остава дължима сума в размер на 3094,27 лева.

По отношение на втория договор, съдът приема, че страните са били в облигационни отношения, възникнали от сключен на 17.09.2019г. договор превоз на товари и наем на вещ, по силата на който ответникът е възложил на ищеца превоз на земна маса, фракции и асфалт, а ищецът се е задължил да превози материалите с товарни автомобили и да ги предаде на местоназначение, посочено от товародателя. С договора, страните са уговорили и предоставяне на изкопна техника под наем, а именно товарен багер Либхер за извършване на различни видове изкопни работи. По договора ищецът е доказал изпълнение на задължението си както да осъществи превоза, така и да предостави на ответника Багер за извършване на изкопни работи. По договора са издадени 4 броя фактури – фактура №*********/03.10.2019г. за сумата от 16864,13 лева, фактура №*********/09.10.2019г за сумата от 7527,06 лева, фактура №*********/09.10.2019г. за сумата от 5569,94 лева и фактура №**********/28.10.2019г за сумата от 5940 лева. Установява се от заключението, че така описаните фактури са осчетоводени в ищцовото дружество по счетоводна сметка 411.

В счетоводството са отразени плащанията по двата договора и е приспаднат платения аванс, като остава неплатена сума в размер на 10131,27 лева. По две от фактурите има плащане, като остават неплатени фактура №**********/09.10.2019г. за сумата от 3094,27 лева, фактура №**********/09.10.2019г. за сумата от 1467,06 лева и фактура №**********/09.10.2019г. за сумата от 5569,94 лева, или общо дължимата незаплатена сума е в размер на 10131,27 лева.

 Установява се от заключението на вещото лице, че така издадените фактури не са осчетоводени в ответното дружество и по същите ответникът не е ползвал данъчен кредит. Независимо, че не са осчетоводени, съдът приема същите за действителни, тъй като не са оспорени от ответника, а и по всяка фактура има издадени товарителници, които носят подписа на двете страни и напълно кореспондират с фактурите.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът приема, че при условията на пълно и главно доказване, с оглед възложената доказателствена тежест, ищцовото дружество доказа по безспорен и категоричен начин неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по двата договора в общ размер на 10131,27 лева. Сумата следва да бъде присадена на ищцовото дружество ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

При този изход на делото в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 1535,26 лева, от които 405,26 лева държавна такса, 830 лева адвокатско възнаграждение и 300 лева депозит за вещо лице.

По тези съображения Плевенският районен съд

 

Р     Е     Ш     И:

ОСЪЖДА на основание чл.327 ТЗ, чл.367 ТЗ и 232 ал.2 ЗЗД „К.Т.К.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** представлявано от И.П. да заплати на “***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 10131,27 лв., представляваща задължения по фактури фактура №**********/09.10.2019г. за сумата от 3094,27 лева, фактура №**********/09.10.2019г. за сумата от 1467,06 лева и фактура №**********/09.10.2019г. за сумата от 5569,94 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 28.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „К.Т.К.“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** представлявано от И.П. да заплати на “***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 1535,26 лв., представляваща направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в                   двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: