№ 187
гр. Търговище, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
Членове:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233500600218 по описа за 2023 година
Производството е по чл.313 и следващите от НПК.
Образувано е по:
Протест на Районна прокуратура – Разград срещу присъда № 66/16.12.2022 год.,
постановена по НОХД № 703/2020 год. по описа на РС – Разград, в частта й, в която
подсъдимия Б. М. М. от гр. Разград е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. В протеста се предлага да бъде отменена
присъдата постановена от РзРС в оправдателната й част, като се постанови нова такава, с
която да бъде признат подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му се
наложи наказание, съобразно предвидено в закона. В срока по чл.320, ал.4 /неправилно
посочена ал.3/ от НПК са постъпили допълнителни съображения към така подадения
протест, в които прокурор от РП – Разград навежда доводи защо счита, че присъдата на РС е
неправилна и незаконосъобразна. Изложена е цялата фактическа обстановка, която РП
счита, че безспорно е установена, като въз основа на тази фактическа обстановка, счита че е
доказано, че подс. М. е присвоил 20 бр. флакона лекарствен продукт „Таргоцид 400
милиграма“ на обща стойност 1 140 лева..
Въззивни жалби по отношението на осъдителната част на горепосочената присъда,
подадени от адвокатите:
- Б. Ж., който в жалбата си посочва, че присъдата на РзРС е постановена при
съществени процесуални нарушения, които са довели до неправилно приложение на
материалния закон. Посочва се също, че присъдата е постановена при нарушения на
материалния закон, като наложеното наказание било явно несправедливо, като е следвало да
бъде приложен чл.55 от НК, с оглед дългия период от време изтекъл от деянието до
постановяване на съдебния акт. Моли присъдата да бъде отменена, като се постанови нова, с
която подс. Б. М. бъде признат за невиновен и бъде оправдан по обвинението по чл.209, ал.1
1
от НК. Алтернативно да бъде намален размер на наложеното наказание и срока на чл.66,
ал.1 от НК.
В срока на по чл.320, ал.4 от НПК е постъпило допълнение към въззивната жалба от
адв. Ж., в което са наведени доводи относно противоречие в мотивите към постановената
присъда, като са цитирани и тези противоречия. Счита, че е допуснато отстранимо
процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.1 т.2 от НПК.
- К. Н., който в жалбата си счита, че първостепенния съд е направил грешни
фактически и правни изводи. Посочва се, че РС е допуснал нарушения на материалния и
процесуалния закон, като наказанието също е явно несправедливо. Моли присъдата в
осъдителната и част да бъзе отменена, като се постанови нова, с която подс. М. да бъде
оправдан по обвинението по чл.209, ал.1 от НК. Не са изложени доводи в какво се изразяват
тези нарушения.
С горецитираната присъда Разградския районен съд е признал подс. Б. М. за
невиновен и го е оправдал за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Със същата
присъда е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.209, ал.1 от
НК и му е наложил наказание Три години ЛС, което на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложил с изпитателен срок от Пет години. Осъдил е подсъдимия да заплати направените по
наказателното производство разноски.
Поради отвод на всички съдии от Окръжен съд гр. Разград, който е компетентен да
разгледа делото по общите правила на местната и функционална подсъдност и не може да
образува състав, с Определение № 231 от 26.05.2023 год. по ЧНД № 341/2023 год. ВКС е
приел, че е налице необходимост от промяна на подсъдността и е изпратил делото за
разглеждане на Окръжен съд – Търговище. Въз основа на това определение е образувано
ВНОХД № 218/2023 год. по описа на ОС – Търговище.
В съдебно заседание протестът се поддържа от представителя на ОП – Търговище.
Счита, че въпреки, че не са налице преки доказателства за присвояване от страна
подсъдимия, тъй като лекарствата са били в негово владение, то именно той в това
количество, начина на изписване, количеството което не е било приложено на пациента,
сочели за намерението и в последствие реализиране на присвояване на тези флакони.
Предлага присъдата в тази и част да бъде отменена, като се постанови нова, с която
подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение по чл.206, ал.1 от НК,
като му се наложи наказание в минимален размер ЛС.
Подс. Б. М. редовно призован се явява в съдебно заседание. Лично и чрез
упълномощените си защитници адв. Ж., П. и К., счита протеста за неоснователен. Молят
присъдата в тази и част да бъде потвърдена.
По отношение на подадените въззивни жалби подсъдимият и неговите защитници
поддържат жалбата подадена от адв. Ж. с изложените допълнителни съображения в нея.
Като в пледоарията си адв. Ж. уточнява, че противоречията в мотивите, които е посочил в
допълнението си към жалбата са довели до неправилно приложение на материалния закон,
като навежда доводи в подкрепа на това. Адвокатите П. и К. поддържат жалбата на колегата
си, като навеждат доводи в подкрепа на изразеното от адв. Ж.. В лична защита подс. М.
поддържа посоченото от адвокатите си. В последната си дума моли за оправдателна
присъда.
По отношение на подадените жалби представителят на ОП счита същите за
неоснователни. Предлага присъдата в осъдителната й част да бъде потвърдена.
Окръжния съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността
на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 35/14.07.2020 год. постановено по ВНОХД № 383/2019 год. на Окръжен
съд Шумен е била отменена присъда № 397/20.09.2018 год. по НОХД № 893/2015 год. на
Разградския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
2
Въззивната инстанция е намерила, че в мотивите на присъдата съществува
съществено процесуално нарушение довело до ограничаване на правата на подс. Б. М., тъй
като липсвали /противоречиви/ мотиви.
Настоящото производство е второ по ред въззивно такова.
Произнасянето по основателността на оплакването, направено от защитата на
подсъдимия и насочено към основанието обхванато от разпоредбата на чл.348, ал.1 т.2 от
НПК е приоритетно, тъй като проверката за правилно приложение на материалния закон
може да бъде извършена само в рамките на установената от първата инстанция фактическа
обстановка, и то само ако са спазени процесуалните изисквания за формиране на
вътрешното убеждение на съда по фактите.
Тъй като въззивното производство е второ по ред, като с преходното решение на
въззивната инстанция делото е вече било връщано за ново разглеждане в
първоинстанционния съд поради съществено процесуално нарушение, независимо дали е
налице по чл.348, ал.1 т.2 от НПК, обуславящо необходимостта от отмяна на атакувания
съдебен акт и връщането за ново разглеждане, с оглед забраната визирана в чл.335, ал.3 от
НПК, следва въззивната инстанция да реши делото по същество, без да обсъжда налице ли е
визираното процесуално нарушение.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл. 13, 14, 18 и 107, ал. 3 и 5 от
НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното
производство.
Настоящият състав счита, че фактите по делото са правилно установени. В тази
връзка и като прецени събраните по делото доказателства, въззивната инстанция се
солидаризира с фактическата обстановка приета от РС – Разград, като намира за установено
следното:
През 2014 год. възз. Б. М. е работел по трудов договор в МБАЛ гр. Разград на
длъжност лекар ординатор – хирург в Отделението по хирургия. Изпълнителен директор на
МБАЛ гр. Разград в този период е бил св. Г.Ж. а началник „Хирургично отделение“ св. Е.М.
В отделението като медицински сестри работели св. Р.А. – като старша сестра, а
свидетелите А.М., М.А. Е.. Т. и Ф.Ф. като медицински сестри. Свидетелката Й.Д. работела
като санитар.
В болницата била разкрита Болнична аптека, на която ръководител била св. В. П.. В
нея като помощник фармацевти работели свидетелите Р.Н. и Н. Г.а. Лекарствата и
консумативите в Болничната аптека са били собственост на МБАЛ гр. Разград и били
предназначени единствено за лечение на пациентите на болницата.
В отделението по хирургия в МБАЛ гр. Разград съществувала практика към 2014 год.
при постъпване на пациент лекуващият лекар да назначи конкретна лекарствена терапия,
която описвал в Историята на заболяването. Назначените лекарства по вид, дозировка и
количество се изписвали от лекуващия лекар, като отразяването в Историята на
заболяването понякога се попълвали от медицинска сестра под диктовката на лекаря.
Непосредствено след това медицинската сестра вписвала отново по указания на лекаря
назначените лекарствени продукти в Лекарствен лист /Табела/ и Температурен лист на
пациента. Този лист при изписването на пациента се прикрепял към История на
заболяването.
В МБАЛ гр. Разград /по точно в ХО / лекарствените продукти били разделени в
класове, като това разделение било с цел, лекарствените продукти с клас „С“ да се
назначават, изписват и прилагат след подписване на Лекарствения лист от Началника на
отделението и след разрешение и подпис от Изпълнителния директор на болницата. Сред
тези лекарства бил и лекарството „Таргоцид“ – ампула 400 мг.
В МБАЛ гр. Разград бил създаден следния ред за отпускане и вземане на лекарствата
от Болничната аптека. След подписване на Табелата от горепосочените лица, документът се
изпращал чрез медицинската сестра или санитар за изпълнение в Болничната аптека. След
3
приготвяне на лекарствата от фармацевта, същите били предавани на служител от
отделението. По правило фармацевтите не следвало да предоставят лекарства без
представен Лекарствен лист, но понякога, при спешност в почивни дни, се предоставяли
лекарства, като в първия работен ден след това се оформяли документално. В отделението
лекарствата се разделяли по различни терапии по вид в „Манипулационната“, в
определените от лекуващия лекар дозировки, като приложените лекарства се записвали в
Температурен лист. Специфичните и скъпоструващите лекарства се съхранявали в „спешен
шкаф“ в отделението, достъп до който имали всички сестри и лекари от отделението. От
началото на 2014 год. Лекарственият лист се съставял в два екземпляра. Първият оставал в
Болнична аптека, а вторият в архива на отделението. Назначените в История на
заболяването от лекуващия лекар медиК.ти се вписвали за изпълнение в Тетрадка за
назначения на отделението. В тази Тетрадка се описвали в хронологичен ред лекарствата,
които се прилагали на пациентите. При излишък на отпуснатото количество, същото
оставало на съхранение в лекарствените шкафове, като остатъка се описвал в Тетрадка /или
Журнал/ за Остатъчни форми на Отделение Хирургия. Това остатъчно количество лекарство
можело да се ползва от лекуващия лекар, но това се вписвало изрично в тетрадката.
Лекарственият шкаф и стаята, където се намирали лекарствата не се заключвали.
Лекарственият препарат „Таргоцид“ бил включен клас „С“ на МБАЛ гр. Разград като
строго специфичен и скъпоструващ. Същият бил наличен в Болничната аптека. На
30.03.2014 год. /неделя/ св. С. Г.а, която работела като телефонистка в МБАЛ – Разград
преди обяд получила обаждане от две отделения, че следва да извика дежурния фармацевт
от Болничната аптека, за получаване на лекарства. Г.а видяла, че на дежурство е помощник
фармацевта св. Р.Н. и се свързала с нея около 10.00 часа, за да дойде в болницата. След
пристигането на св. Неделчева същата предала на едното отделение исканите лекарства,
след което при нея дошъл подс. М., когото свидетелката познавала като лекар от ХО.
Същият заявил, че му трябват за лечение на болен по спешност 20 флакона „Таргоцид“, не
носил Лекарствен лист, но казал, че в понеделник ще бъде оформен документално. Тъй като
и друг път е предоставяла лекарства без Лекарствен лист, същата му ги предоставила.
Пациентът Е.Ч. бил приет за лечение в Отделение по хирургия на 18.03.2014 год. с
диагноза „Флегмон на коремната стена“. Лекуващ лекар му бил подс. М.. Назначено му било
лечение, което продължило на 28 и 29.03.2014 год. На 30.03.2014 год. е записана мотивация
за изписване на „Таргоцид“ – 20 флакона. Същият е записан в Искане за лекарствени
продукти № 9026/02.04.2014 год. и в Лекарствения лист № 0824/31.03.2014 год., като в листа
е отбелязано, че са „взети“. В История на заболяването е записана терапия с „Таргоцид“ със
сигнатура „И“ в Температурния лист е изписан, но не е отбелязано неговото приложение.
Същият не е отбелязан и в Тетрадката за назначения / л.1 том 2 от ДП/, както и в Тетрадката
за остатъчни форми / л.22 том 2 от ДП/. Пациентът е изписан на 24.04.2014 год.
Видно от приетата в съдебно заседание заключение на съдебно – счетоводната
експертиза стойността на 20 флакона „Таргоцид“ е 1 140 лева.
Според приетата /така наречената/ комисионна съдебно-медицинска експертиза на
пациента Е.Ч. на 30.03.2014 год. /неделя/ е вписана мотивация относно изписване на 20
флакона Таргоцид. Същата е подписана от Началник отделение, лекуващия лекар и
Изпълнителен директор на МБАЛ. Същият антибиотик е спрян на 02.04.2014 год.
Прилагането му не е било отразено в Температурния лист и в Тетрадката за назначения.
Според приетата тройна съдебно-медицинска експертиза и допълнителната такава,
препаратът е изписан за 01 и 02.04.2014 год., като на 03.04.2014 год. е заменен с друго
лекарство. Вещите лица по двете експертизи приемат, че според заболяването на пациента е
било допустимо лечение със същият препарат – Таргоцид.
Пациентът И.А. Мехмед е постъпила в Хирургично отделение на МБАЛ - Разград на
27.02.2014 год. и е изписана на 05.03.2014 год. След постъпването в болницата подс. М.
заявил на И. Мехмед, че трябва да и се направи операция, като се обадил на дъщеря й – св.
Г. Ибрям, като казал, че следва да и се постави консуматив – „мрежичка“, която струвала
4
350 лева. Св. Ибрям била в дома си в гр. Кубрат. През това време майка й се обадила на
съседа си св. Ф. Р. и поискала заем в размер на 500 лева, която сума последният й дал. След
пристигането на св. Г. Ибрям в болницата, тя посетила майка си, която и дала сумата, която
и е дал св. Р.. Св. Мехмед се срещнала с подс. М. в манипулационната и му дала сумата от
350 лева, която същият искал. Подсъдимият не и е дал касова бележка, фактура или друг
документ. На 28.02.2014 год. на И. Мехмед е извършена операция поради съмнение за
чревна непроходимост при предходна операция за карцином на дебелото черво. След
операцията подс. М. се срещнал отново със св. И. Мехмед и и казал, че е поставил някакви
„тръби, болтове“, за които поискал още 1350 лева, които последната отказала да плати. След
което Мехмед отишла и се оплакала на Изпълнителния директор на болницата - св. Жеков,
който я препратил към полицията. На 21.03.2014 год. пациентката е починала, като не и
правена аутопсия.
Пациентът Р.А. Антонов постъпва за планова операция на 07.03.2014 год. в ХО на
МБАЛ – Разград. Същата е извършена на 10.03.2014 год., след което се наложила повторна
такава на 19.03.2014 год., като след нея на 20.03.2014 год. същият е починал. Преди първата
операция подс. М. разговарял със сина на пациента – св. П. Томов, като семейството на Р.
Антонов платило сумата от 800 лева за поставяне на консуматив. Касова бележка и фактура
не са получили, парите дали на ръка. След това подсъдимият поискал от пациента сумата от
1200 лева. Св. Т. дала парите на съпруга си. Като той е потвърдил пред нея, че ги е дал на
подсъдимия. Преди втората операция подсъдимият отново поискал от св. Т. и получил
сумата от 1200 лева, които този път тя лично му я предала. След смъртта на Р. Антонов,
подс. М. върнал на св. Т. сумата от 1200 лева.
След смъртта на Р. Антонов била извършена аутопсия от св. И. Калчев - патоанатом,
който при аутопсията не установил наличието на изкуствено платно, ползвано като
консуматив при операции на херния нито и следи от същото.
Пациентът М.К. Юмеров постъпил на 23.04.2014 год. по спешност в Отделението по
хирургия към МБАЛ - Разград по повод болки, отток, напрежение и зачервяване в областта
на лявото ходило и подбедрица с Диагноза – „Флегмон на лявото стъпало“. На 24.04.2014
год. била извършена оперативна интервенция, като бил изписан на 28.04.2014 год. След
постъпването му в болницата подс. М. е поискал от него сумата от 960 лева за 12 инжекции,
които М. Юмеров заявил на подсъдимия, че нямал, поради което подсъдимият се съгласил
да му постави 6 бр. за 560 лева. Парите му били донесени от съпругата му – св. З. Юмерова.
Пациентът починал на 08.12.2014 год.
Според приетата тройна съдебно-медицинска експертиза не е установено да са му
поставяни медиК.ти извън тези от болничната аптека.
Пациентът Х.Р. Насуф получил кръвоизлив и бил откаран на 05.04.2014 год. в
Спешно отделение гр. Исперих от дъщеря си св. Н. Осман и съпруга й св. И. Осман. От там
с линейка го транспортирали в МБАЛ гр. Разград, където постъпил по спешност в
Отделение по хирургия, по повод обилно повръщане на кръвенисти материали и изхождане
на кръв с Диагноза – „хематемезис. Мелена“. Постъпил в отделението по хирургия на
05.04.2014 год., след това приведен в ОАИЛ, изписан на 09.04.2014 год. от ХО. След
постъпването му в МБАЛ – Разград, на следващия ден св. Осман и съпругата му отишли в
болницата и се срещнали с подсъдимия. М. поискал да му дадат 560 лева за допълнителни
лекарства. Свидетелят му дал парите, като предаването станало в отделението, в един от
кабинетите на отделението. И. Османов поискал фактура или касова бележка, при което М.
го уверил, че ще се обади във фирмата в гр. Варна да му изпратят, но така и не му дал. За да
докаже, че е поставил лекарствата, подс. М. показал на свидетеля кутия с лекарства и казал,
че ги е поставил на тъста му с апарат. Х. Насуф бил изписан с подобрение. В дома си Х.
Насуф се влошил отново – получил инфекция на крака. Свидетелите Османови закарали
отново Насуф в МБАЛ Разград, където отново бил приет в ХО. Срещнали се с подс. М. в
една от стаите на отделението. Той им обяснил, че състоянието на пациента било влошено и
трябвало лекарства, а тези в болницата били „слаби“. Двамата свидетели поискали да отидат
да купят други от аптеката, но подсъдимият не се съгласил. Обяснил, че трябват десет
5
инжекции всяка една от тях по 100 лева. Свидетелите си тръгнали, като по-късно
подсъдимият им се обадил и ги попитал за парите. След като му казали, че не са могли да
намерят парите им заявил, че ще лекува пациента с лекарства от болницата. На 29.04.2014
год. Х. Насуф бил изписан с подобрение, като година-две след това починал.
Видно е от заключението на вещите лица по тройната съдебно-медицинска
експертиза, че от медицинските документи не се установява Х. Насуф да е лекуван с други
медиК.ти, извън тези изписани и получени от Болничната аптека.
Пациентът А.Н. Мехмедова е страдала от бъбречна недостатъчност, поради което
през ден й била извършвана хемодиализа в болницата в гр. Разград. На 24.04.2014 год.
късно вечерта Мехмедова се почувствала зле и по спешност била приета в МБАЛ в
Отделението по хирургия с Диагноза „Мелена“. Приемащ лекар бил подс. М.. За времето от
25 – 28.04.2014 год. А- Мехмедова е преведена в ОАИЛ, и след стабилизиране на
състоянието била върната в ХО. Изписана е на 02.05.2014 год.
На 27.04.2014 год. бащата на А- Мехмедова, св. Н. Мехмедов посетил болницата и се
срещнал с подс. М.. Последният поискал 1 847 лева за лекарство от Мехмедов, което според
свидетеля се казвало „сандостин“. Пред Мехмедов, подсъдимият провел разговор по
телефона, като поръчал лекарството. Мехмедов му дал 1847 лева. След това видял
лекарството – 2 опаковки с ампули, като взел и парче от кутията. Пред Мехмедов, М.
показал, че поставя лекарството на дъщеря му, и му казал, че са поставени всичките ампули.
Свидетелят присъствал при поставяне на три от ампулите. Той не е поискал, нито пък М. му
дал документ за покупка на лекарството. Дъщерята на Мехмедов починала една година след
това.
Според приетата по делото комисионна съдебно-медицинска експертиза в
лекарствените листи са изписани три ампули от медиК.та „Соматостатин“ на 30.04.2014 год.
две ампули и на 01.05.2014 год. една ампула. В Реанимациония лист № 3/2704.2014 год. е
отбелязано, че една ампула „Сандостатин“ е използвана в разтвор за интревенозна
апликация. „Сандостатин“ е отбелязан на 25.04., в температурния лист, а на 28.04.
„Соматостатин“. Прилагането на тези лекарства не било отбелязано в Тетрадката за
назначения, която приключила на 23.04.2014 год. Към този момент медиК.та
„Соматостатин“ е бил наличен в Болничната аптека, като стойността на една ампула е била
115,16 лева. Вещите лица поясняват, че няма лекарство „Сандостин“, предполагат, че
вероятно е „Сандостатин“, което е едно от търговските наименования на „Соматостатина“.
Изписани са три ампули по 3 мг „Соматостатин“ и същият е доставен от Болничната аптека.
Според приетата тройна съдебно-медицинска експертиза се потвърждава заключението на
комисионата такава, относно това, че всички лекарства са били изписани от „Болничната
аптека и не е прилагано друго извън изписаните.
Анализ на доказателствата
По обвинението по чл.206, ал.1 от НК.
По делото относно това обвинение са разпитани като свидетели Р.А. /л. 231 от нохд/,
като са приобщени и показанията и дадени пред друг състав на съда /л.578 -580 и 888-889/,
както и показанията дадени на ДП /л.2-4/; Р.Н. /л.236 от нохд/, като са приобщени и
показанията и дадени пред друг състав на съда /л.581-582 и 894-896/, както и показанията
дадени на ДП /л.6-8 и л.29 том.4/; А.М. /л.239 от нохд/; М. Ахмедова /л.241 от нохд/; Е.. Т.
/л.242 от нохд/; Ф.Ф. /л.243 от нохд/; Й.Д. /л.244 от нохд/; Г. Жеков / л.245 от нохд/; Е.М./
л.313 от нохд/, като са приобщени и показанията дадени пред друг състав на съда /л.609 и
964/; С. Г.а /л.920 от нохд/; като са приобщени показанията на В. П. дадени пред друг
състав на съда /л.588-591 и л.883-884/, както и показанията и дадени на ДП /л.20-21/. Подс.
М. е дал обяснения на първата инстанция, такива даде и пред въззивния съд. Приета е
оценъчна експертиза; комисиона съдебно-медицинска експертиза и назначена тройна
съдебно-медицинска експертиза, както и допълнителна такава. На досъдебното
производство са извършени претърсвания на четири жилища и седем леки автомобила,
собственост на подсъдимия, но при тези следствени действия не е открит медиК.та
6
Таргоцид.
В мотивите си първостепенния съд е изложил подробни и аргументирани мотиви
защо приема, че е не доказано по един безспорен и категоричен начин, че подс. М. е
извършил престъплението по чл.206, ал.1 от НК. РС е цитирал относима съдебна практика,
за да обоснове защо не следвало да признае подсъдимия за виновен за това престъпление.
Настоящият състав напълно споделя изводите на първата инстанция, които не счита за
нужно да повтаря. Предвид обаче подадения от страна на Районна прокуратура - Разград
протест, който се поддържа от представителя на ОП – Търговище, въззивната инстанция ще
се спре на събраните доказателства по делото.
Видно от разпитаните свидетели и приобщените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства, в Хирургично отделение към МБАЛ гр. Разград е царял
документален хаос, както при предписване на лекарства, така и взимането им от Болничната
аптека, и най-вече относно заприходяването на взетите лекарства от Болничната аптека в
отделението. Нещо повече, въпреки че изписаните лекарства от категорията на група „С“,
т.е. скъпоструващи такива, не само, че не се заприходявали /записвали/, или предоставяли на
определено лице /било то старша медицинска сестра или друга медицинска сестра/, но се
поставяли в един „шкаф“, който не само не се заключвал, но и стаята в която се намирал
също не се заключвала. По този начин всички работещи в отделението – лекари,
медицински сестри и санитари са имали достъп до този шкаф. Още повече, след като стаята
не се е заключвала, а също и шкафа, то е било напълно възможно достъп до него да имат и
пациенти, роднини на същите, лекари и сестри от други отделения.
Безспорно е установено по делото, че на 30.03.2014 год. в Хирургично отделение бил
настанен пациента Е.Ч.. Според обвинението и част от събраните доказателства същият бил
в „домашен отпуск“ на 29 и 30.03.2014 год. Видно от изслушаните и приети две съдебно-
медицински експертизи, като и допълнителна такава, на пациента правилно е предписано
медицинския препарат „Таргоцид“. Било ли е наложително този препарат да бъде предписан
в неделя – 30.03.2014 год. от подс. М., и да бъде взет същият ден от Болничната аптека е
въпрос на преценка на лекаря, които е провеждал лечението. Защо са поискани и получени
20 флакона от лекарството, след като вещите лица са категорични, че лечението с този
препарат се осъществява венозно по един флакон на 12 часа, за не повече от 3-5 дни също
остава без отговор. Отделен е въпросът след като количеството е доста над нормалното,
защо Лекарственият лист е бил подписан освен от подсъдимия М., така и от Началник ХО –
св. Е.М. също и от Изпълнителния директор на МБАЛ – св. Жеков / който поради отсъствие
подписал лекарствения лист на 02.04.2014/. Двамата свидетели са подписали този лист на
основание издадена Заповед два месеца по-рано – 20.02.2014 год. – според, която
скъпоструващите лекарства когато бъдат изписвани от Болничната аптека да се поставя
подпис освен от лекуващия лекар, така и от Началник на отделението и Изпълнителния
директор на МБАЛ. Установено е също така, че на 30.04.2014 год. подс. М. е посетил
Болнична аптека и е получил без лекарствен лист 20 флакона „Таргоцид“. В тази връзка
настоящият състав кредитира показанията на св. Р.Н. дадени на ДП и приобщени чрез
прочитане в съдебно заседание. Съдът кредитира тези показания като логични,
последователни и подкрепени от другите доказателства по делото – разпита на другите
свидетели по делото – Р. Андреева, А.М., М. Ахмедова, Е. Т., Ф.Ф. и Й. Друмева; писмените
доказателства – Лекарствен лист с подписите на подсъдимия, св. Малчев и св. Жеков;
посоченото в Историята на заболяването. Относно това поставян ли този препарат на
пациента Е.Ч.? Тук показанията са разнопосочни, като вещите лица от назначената
комисионна съдебно-медицинска експертиза, както и тройна съдебно-медицинска
експертиза и допълнителна такава не изключват, че на Е.Ч. е поставяно такова лекарство,
въпреки липсата на изрично посочване, и липсата в Историята на заболяване на вземане на
проба за поносимост, но са категорични, че от медицинските документи се установява, че
най-вероятно това е станало през периода от 30.03. до 03.04.2014 год., когато е сменен с
друго лекарство. При положение, че този антибиотик се поставя на 12 часа, е следвало да
бъдат изразходвани най-много – 6 флакона. Установено е, че остатъкът от 14 флакона не е
7
бил описан в Тетрадка /или журнал/ за Остатъчни форми на Отделение по хирургия. Това
описване е ставало от медицинска сестра, но чие задължение е било да го направи, не става
ясно. Единствено е доказано, че това не го е правил лекар, т.е. това не било задължение на
подс. М..
От така посоченото е доказано следното: На 30.03.2014 год. подс. М. е поискал и
получил от Болнична аптека 20 флакона „Таргоцид“; За получаването на този медиК.т е
попълнен Лекарствен лист, подписан от подсъдимия и свидетелите Малчев и Жеков; Подс.
М. е предписал на пациента Е.Ч. лечение с този препарат; Препаратът е поставян в
продължение на три дни /или 6 флакона/; Остатъкът от препарата не е отразен в Тетрадка
/журнал/ за Остатъчни форми; Препаратът не е бил наличен в „лекарствения шкаф“ при
изписването на пациента Е.Ч. на 19.04.2014 год.; При извършените претърсвания в
жилищата и автомобилите на подс. М. не е открит такъв препарат.
За да е налице престъпление по чл.206, ал.1 от НК следва деецът да владее или пази
вещта, за която е обвинен, че я е присвоил. Видно от събраните доказателства, подс. М. е
установил фактическа власт върху 20 флакона от лекарствения препарат „Таргоцид“ със
взимането им от Болничната аптека до предаването им в ХО. От посоченото по-горе е
установено, че на пациента са назначени и поставяни в продължение на три дни от
лекарствения препарат. Няма никакви доказателства, че всичките 20 флакона не са били
оставени в болничния шкаф. Напротив, на другия ден Лекарственият лист е бил предоставен
на св. Малчев като Началник на ХО за подпис и същият е могъл да поиска да види този
препарат. Такъв подпис е положил и св. Жеков на 02.04.2014 год. Това, че в отделението не
е създаден необходимият ред за заприходяване на получените от Болничната аптека
лекарства, не може и не следва да бъде вменено като вина на подс. М.. От така посоченото,
следва извода, че е не доказан елемента на владеене или пазене на тези 20 флакона от страна
подсъдимия. На следващо място, за да е налице инкриминирането деяние, следва да налице
и противозаконно присвояване. В тази посока не са събрани никакви доказателства, че
именно подсъдимият е присвоил тези флакони. Както се посочи по-горе в решението,
„лекарственият шкаф“ не се е заключвал, не се е заключвала и стаята където същият е бил
поставен. При извършените претърсвания в жилищата и автомобилите на М. не са открити
флакони от този препарат. Не са събрани доказателства същия да ги е продал, подарил,
заменил или по друг начин да се е разпоредил с тях, за да бъде доказано „присвояването“. В
тежест на прокуратурата е да докаже обвинението, а не на подсъдимия да докаже, че не е
виновен. Това не е сторено от страна на РП – Разград, поради което правилно и
законосъобразно подсъдимият е бил оправдан по обвинението по чл.206, ал.1 от НК.
Предвид горното протестът на РП – Разград е неоснователен.
По обвинението по чл.209, ал.1 от НК
Относно пациентът И.А. Мехмед.
Разпитани са като свидетели: Томислав Манаилов /л.251 от нохд/; Г. Ибрям – дъщеря
на И. Мехмед / л.253 от нохд/ и приобщени показанията й дадени пред друг състав на съда
/л.522/; С. Мехмед – внучка на И. Мехмед / л.255 от нохд/, приобщени чрез прочитане
показанията й дадени пред друг състав на съда /л.526/; Г. Апаз / л. 256 от нохд/; Ф. Р. /л.317
от нохд/, приобщени показания дадени пред друг състав на съда /л. 619 и л. 924/ и П.
Дечкова / л.256 от нохд/. Прието е и заключението на комисионата съдебно-медицинска
експертиза, също заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза и
допълнението към нея.
Настоящият състав кредитира показанията на разпитаните свидетели, като логични,
непротиворечиви, взаимосвързани едни с други, подкрепящи се и от писмените
доказателства по делото – Оперативен протокол, История на заболяването, Епикриза.
Видно от събраните гласни и писмени доказателства се установява по безспорен
начин следното: на 27.02.2014 год. пациентката е постъпила в ХО на МБАЛ гр. Разград, като
е изписана на 05.03.2014 год. Това се установява както от Историята на заболяването, така и
от Епикризата приложена по делото. След постъпването в болницата И. Мехмед е била
8
посетена от подс. М., който и казал, че следва да и бъде извършена операция иначе ще умре.
Този разговор станал в присъствието на свидетелите Г. Апаз и С. Апаз. Подсъдимият казал
на двамата свидетели, че при операцията трябва да и се сложи платно. Тогава св. С. Апаз
казала, че трябва да говори с дъщерята на И. Мехмед, и от нейния телефон се обадила на
братовчедка си Г. Ибрям, като дала телефона на подсъдимия. При проведения разговор
подс. М. е казал на св. Г. Ибрям, че трябва да донесе 350 лева за това платно. Този разговор
бил чул от пациентът И. Мехмед, която се обадила на свой съсед св. Ф. Р. и поискала от
него сумата от 500 лева, за да бъдат дадени на подсъдимия. Св. Р. отишъл в болницата и се
видял с И. Мехмед и й дал исканата сума. След това в болницата дошла дъщерята на И.
Мехмед - св. Г. Ибрям, като майка й и дала сумата от 500 лева като казала от кого са, за да
ги даде на М.. Св. Ибрям се срещнала с подсъдимия, като влезли според свидетелката в
„умивалня“ и му дала сумата от 350 лева. За дадените пари св. Г. Ибрям споделила с
братовчедка си св. С. Апаз. На 28.02.2014 год. свидетелите Г. Ибрям, С. Ахмед /дъщеря на
св. Г. Ибрям/ и С. Апаз отишли в болницата, за да изчакат операцията и да разберат как е
протекла. След извършването на операцията, подс. М. излязъл от операционната, и поканил
трите свидетелки в един кабинет на ХО, където им казал, че при операцията поставил
железа, които трябва да се платят и сумата за тях е 1350 лева. Св. Г. Ибрям заявила, че няма
възможност да му плати такава сума, при което подсъдимият и заявил, че ще бъдат съдени
от куриерска фирма, която е доставила тези железа /тръби/. Тогава св. Г. Ибрям отишла и се
оплакала на св. Жеков, че доктор М. и иска тези пари.
Посочените свидетели са разпитвани няколко пъти, като всеки един път са
потвърждавали в показанията си тази фактическа обстановка, разбира се с течение на
времето са забравяли или обърквали някои неща, но при прочитане на показанията им са
потвърждавали това, което са казали на предишните разпити. Настоящият състав както
посочи по-горе, изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели.
Безспорно е установено, че подс. Б. М. е поискал и получил за поставяне на платно
сумата от 350 лева от св. Г. Ибрям, като не и е предоставил никакъв документ за
закупуването на такова. Затова, че са искани и получени тези пари се доказва както от
разпита на св. Ибрям, така и от показанията на св. С. Апаз пред която последната е
споделила. Също така косвено и от показанията на св. Р., който е занесъл сумата от 500 лева
и я предоставил на И. Мехмед. Безспорно е също така установено, че подс. М. е поискал от
св. Г. Ибрям сумата от 1 350 лева. Последното се доказва както от разпита на св. Ибрям, така
и от показанията на св. Апаз и Ахмед, пред които са искани тези пари. Косвено се доказва и
от показанията на св. Жеков пред когото св. Ибрям се е оплакала за исканите пари. Видно от
приетите съдебно-медицински експертизи никъде в Историята на заболяването и другите
медицински документи, освен в Епикризата не било посочено, че е използвано ушилвател
или хирургично платно. При направеното запитване от страна на първата инстанция /л. 736
от нохд № 893/ 2015 г. до „РСР“ ЕООД чрез дружеството водещо счетоводство е
установено, е посочено, че няма издадени фактури на лицето И.А. Мехмед, вкл. и не само за
2014 год., както и след това, че за периода 11.02.2014 -02.05.2014 год. няма данни в
счетоводната система за извършени продажби на хирургични платна и автоматични
ушиватели и на лицата Б. М. М. и на МБАЛ – Разград.
За да е налице престъпление по чл.209, ал.1 от НК - деецът следва да възбуди или
поддържа у някого заблуждение. Настоящият състав счита от събраните доказателства
безспорно е установено, че е осъществена първата форма на изпълнително деяния от
състава. Подс. М. след разговор по телефона е възбудил заблуждение у Г. Ибрям, че е
необходимо поставяне на платно при извършване на операцията на майка й, а след
операцията е заявил, че и е поставил метални тръби. Видно то посоченото от вещите лица
извършили съдебно-медицинските експертизи, няма категорични доказателства, че е
използвано хирургично платно или така наречените тръби. Както посочват, че има
несъответствие между описанието в Оперативния протокол № 269/28.02.2014год.
предоставен като заверено ксерокопие и оригинала в ИЗ, като в оригинала било дописано
„лапаросинтеза металика“. Също не били приложени документи за доставка на платното и
9
металната синтеза. В разпита си подс. М. както пред първата инстанция, така и пред
въззивната посочва, че когато се е налагало поставяне на хирургично платно, той е насочвал
близките на пациентите към визитни картички които имало в отделението, като всеки си е
поръчвал необходимото изделие, той не е правел това. Това твърдение на подс. М. напълно
се опровергава от посочено от разпитаните свидетели. Не само, че те не са се обаждали на
фирмите, за да поръчат необходимото медицинско изделие, но не им е показвано такова,
нито им е предоставян касов бон или фактура за това. Предвид това, настоящият състав
счита, че такива изделия за операцията на И. Мехмед не са поставяни, а посоченото от
подсъдимия за необходимост поставяне на хирургично платно на св. Г. Ибрям е било, за да
възбуди заблуждение у нея. За същото свидетелства и заявеното от подс. М. пред св. Ибрям,
Апаз и Ахмед, че е поставил някакви тръби. От така посоченото е налице първото пр. на
чл.209, ал.1 от НК - да възбуди заблуждение. Налице е също намерението на подсъдимия да
набави за себе си имотна облага. Несъмнено получавайки сумата от 350 лева за нещо което
не е поставил на И. Ахмед, и искайки сумата от 1350 лева за „поставени“ тръби подс. М. е
целял да се обогати. С тези си действия е причинил имотна вреда на заблудения, а именно на
Г. Ибрям, която е дала сумата от 350 лева.
По отношение на пациента Р.А. Антонов
Разпитани са като свидетели: С. Т. – съпруга на Р. Антонов /л.318 от нохд/,
приобщени са показанията й дадени пред друг състав на съда /л.928 и 652/; П. Томов – син
на Р. Антонов /л.257 от нохд/, приобщени са показанията й дадени пред друг състав на съда
/л.153-157/ и показанията дадени на ДП /л.62-63 том.4/; И. Калчев – извършил аутопсията на
Р. Антонов /л.250 от нохд/, приобщени са показанията му дадени пред друг състав на съда
/л.529 -531 и 962-964/; Т. Манаилов /л.252 от нохд/.
Р. Антонов е постъпил за планова операция на 07.03.2014 год. Извършена е операция
на 10.03.2014 год. от подс. М.. След това е извършена повторна операция на 19.03.2014 год.
отново от М.. Няколко часа по-късно на 20.03.2014 год. в 03,50 часа Р. Антонов е починал.
Видно от показанията на св. С. Т., първоначално е бил друг лекуващ лекар, но Р. Антонов е
разговарял с подс. М. и поискал, той да му бъде лекуващ лекар, съответно той да му
извърши операцията. Свидетелите Т. и синът й - св. П. Томов се срещнали с подс. М., като
той им казал, че ще извърши операцията на Р. Антонов. Казал им, че за операцията следва да
платят сумата от 480 лева за поставяне на платно. В показанията си св. Томов посочва, че
той е платил лично на подс. М. сумата от 500 лева за платното, което струвало 480 лева, като
20 лева оставил да се почерпи. В показанията си св. Т. е категорична, че е дала два пъти
пари, които са получени от М.. Като два пъти е дала по 1200 лева. Като първият път е дала
парите на съпруга си Р. Антонов, за да ги даде на подсъдимия, като съпругът й е потвърдил
пред нея, че го е сторил. Вторият път тя лично след втората операция е дала сумата от 1200
лева на подсъдимия. След смъртта на Р. Антонов двамата свидетели започнали да търсят
подсъдимия, като го обвинявали за смъртта на техния близък, като искали среща с него.
Подсъдимият се отзовал и върнал на св. Т. сумата от 1200 лева. От така посоченото от
двамата свидетели които показания съдът кредитира е видно, че подсъдимият е получил от
двамата сумата от 2 900 лева. Св. П. Томов твърди, че е давал и други пари на подсъдимия,
но не може да посочи кога и по какъв повод, дори според него е дал 3600 лева, което не се
потвърждава от св. Т., която посочва, че парите са били общо на семейството, като тя е дала
общо 2400 лева, а синът и е дал 500 лева. Съдът кредитира показанията на св. С. Т. като
логични и последователни. Същата в разпитите си пред органите на ДП и пред съда посочва
една и съща обстановка, докато синът й с оглед изминалия период от време е разнопосочен.
Състоянието, в което се е намирал след смъртта на баща си, дава отговор защо дава
объркани показания за това колко пъти и защо е дал пари на подсъдимия. От изслушаните и
приети съдебно-медицински експертизи не може да се посочи дали на Р. Антонов при
извършената операция е поставено платно, така както е посочил подсъдимият. Наистина от
разпита на св. И. Калчев се установява, че при аутопсията такова платно не открито у
пациента. Същевременно обаче, следва да се има предвид, че освен първата операция, която
е извършена от подсъдимия, е направена втора такава на 19.03.2014 год. и вещите лица
10
допускат, че при втората операция е могло да бъде премахнато сложеното платно при
първата операция. Вещите лица са категорични, че при аутопсията следи от поставянето и
премахването на такова платно не биха останали.
При направеното запитване от страна на първата инстанция /л. 736 от нохд №
893/2015 год. до „РСР“ ЕООД чрез дружеството водещо счетоводство е установено, , че
няма издадени фактури на лицето Р.А. Антонов, не само за 2014 год. както и след това
Също, че за периода 11.02.2014 -02.05.2014 год. няма данни в счетоводната система за
извършени продажби на хирургични платна и автоматични ушиватели и на лицата Б. М. М.
и на МБАЛ – Разград.
При така събраните доказателства не може да се посочи категорично по отношение
на Р. Антонов дали е било поставено платно. Същевременно подс. М. освен пари за
платното, които поискал от П. Томов е поискал и получил сумата от 2400 лева за двете
операции, като възбудил заблуждение в С. Т., че тези пари са необходими за извършването
на операцията за платно и други консумативи. С тези си действия подсъдимият действайки с
цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил у С. Т. заблуждение, че за извършването
на операцията на съпруга й, за консумативи трябва да му даде 1200 лева за първата
операция, и 1200 след втората операция, като по този начин й е причинил вреда в размер на
2 400 лева. Прокуратурата е повдигнала обвинение спрямо подс. М. за възбуждане на
заблуждение и причиняване на вреда на С. Т. в размер на 2000 лева. Тъй като няма
изменение на обвинението, правилно и законосъобразно съдът е признал подс. М. за
виновен за това деяние за сумата от 2000 лева. Същевременно като посочва С. Т.,
подсъдимият и е върнал сумата от 1200 лева. Тоест причинил й и е имотна вреда в размер на
800 лева, а не като е посочила прокуратурата и съответно съдът за 2000 лева.
Пациентът М.К. Юмеров
Разпитани са свидетелите: З. Юмерова – съпруга на М. Юмеров /л.389 от нохд/,
приобщени чрез прочитане показанията й дадени пред друг състав на съда /л.523 /;
приобщени чрез прочитане показанията на М. Юмеров дадени пред съдия на ДП /л.76 -78
т.4/.
М. Юмеров е постъпил на 23.04.2014 год. по спешност в МБАЛ – Разград в
Хирургично отделение, по повод болки, отток, напрежение и зачервяване в областта на
лявото ходило и подбедрица с Диагноза „Флегмон на лявото стъпало“. На 24.04.20214 год.
била извършена оперативна интервенция. Изписан на 28.04.2014 год. След изписването на
29.04.2014 подал Жалба до Районна прокуратура гр. Разград /л.114 т.2 от ДП/, в която
посочил, че подсъдимият е го е лекувал, като поискал 1000 лева за 12 инжекции, а когато
пациентът пояснил, че няма толкова му казал, че ще му сложи 6 за 560 лева. Посочил е, че е
дал парите на подс. М., но не бил сигурен дали са му били поставени.
М. Юмеров е починал на 08.12.2014 год. Разпитан пред съдия на 02.07.2014 год.
показанията му са приобщени чрез прочитане в съдебно заседание /л.321 от нохд/, посочил,
че подс. М. му е поискал 960 лева за 12 бр. инжекции, като след това казал, да му даде 560
лева за 6 бр. инжекции. Парите ги донесла съпругата му св. З. Юмеров. Същият ден когато
му донесли парите, вечерта около 22.00 часа, свидетелят е бил сам в болничната стая, в
стаята влязъл подс. М., осветил му лицето с фенерче и поискал парите. Свидетелят му дал
парите, като подсъдимият без да му даде документ за това нещо, само казал „мерси“ и си
тръгнал. Св. Юмерова в показанията си потвърждава показанията на съпругата си, като
опосредява това, което й е казал нейнияj съпруг. Посочва, че е занесла на мъжа си сумата от
650 лева, тъй като толкова е поискал подсъдимият.
Видно от назначените две съдебно-медицински експертизи и допълнителната такава
на М. Юмеров му е предписано лечение, като всички медиК.ти са получени и поставени от
Болничната аптека. Не е имало лекарство, което е следвало пациента да закупува. Лечението
е било правилно проведено.
От така посоченото настоящият състав приема следното: Жалбата, която е подал М.
Юмеров е писмено доказателство и като такава следва да бъде ценена наред с другите
11
доказателства. В показанията си на М. Юмеров /законосъобразно приобщени чрез
прочитане, като такива дадени пред съдия/, както и в показанията на неговата съпруга, при
разпитите и през годините има разминаване само в парите, които посочват, че е поискал
подсъдимият като единият път посочват 1000 лева /в жалбата си Юмеров твърди 1000 лева,
а в разпита си 960 лева/, като в разпита си Юмерова също твърди сумата от 1000 лева.
Въззивната инстанция кредитира показанията на св. М. Юмеров дадени на ДП, като приема,
че сумата, която е поискана от подсъдимия е 960 лева. Това е така, тъй като в жалбата си
Юмеров не бил предупреден за наказателната отговорност, както когато е разпитан пред
съдия на ДП. Относно показанията на неговата съпруга, същата не е присъствала на
разговора между съпруга си и подсъдимия, а предава това, което и е разказал Юмеров. Като
се вземе предвид това, че последният е заявил в жалбата си 1000 лева, е съвсем логично
Юмерова да е останала с това убеждение за сумата. Относно сумата, която е дал Юмеров на
подсъдимия дали е 560 лева или 650 лева. По същите съображения съдът счита, че тя е
именно 560 лева.
По повод изтъкнатото от страна на защитата пред въззивната инстанция, че не е
доказано, че подсъдимият е взел парите, защото в стаята е било тъмно, и човекът, който взел
парите бил „доктора с фенерчето“. Настоящият състав счита, че е доказано по един
безспорен начин, че това е имено подсъдимият. Видно от показанията на св. М. Юмеров
дадени при разпита му пред съдия в ДП, същият е заявил следното – „Същият ден тя като
ми донесе парите вечерта около 22.00ч дойде при мен Д-р М.. Доктора като влезе ми
освети лицето с фенерче и тогава му дадох парите, той ги преброи и каза „мерси“ и
излезе. Дадох му 560 лева“. От така посоченото се доказва на първо място, че човекът, който
е влязъл при Юмеров е бил имено подсъдимият – „дойде при мен Д-р М.“. Това, че е осветил
лицето му с фенерче, не изключва възможността в стаята да е имало достатъчно светлина, за
да го разпознае, още повече, че видно от показанията на свидетеля подсъдимият е преброил
парите „той ги преброи и каза „мерси“ и излезе“. За да може да се преброят пари е трябвало
да има достатъчно светлина. Като свидетелят не посочва броенето да е станало с помощта на
фенерче. Не на последно място е напълно нелогично подсъдимият да поиска сумата от 560
лева, а съвсем друго лице да дойде и да я вземе, освен ако пак не е изпратено от подсъдимия.
От посоченото по-горе въззивната инстанция счита, че именно подсъдимият е лицето, което
е влязло и получило сумата от 560 лева.
Доказано е също, че на М. Юмеров освен изписаните лекарства от Болничната аптека,
други лекарства не са му предписвани, съответно не са поставяни.
От така посоченото съдът счита, че е осъществен състава на чл.209, ал.1 от НК, като
подсъдимият М. е възбудил заблуждение именно в М. Юмеров, с цел да набави за себе си
имотна облага и с това му е причинил имотна вреда в размер на 560 лева.
Пациента Х.Р. Насуф
По делото са разпитани като свидетели: И. Осман – зет на Х. Насуф /л.583 от нохд/
като са приобщени чрез прочитане показанията на свидетеля дадени пред друг състав на
съда /л.965 и 650/, както и показанията дадени на ДП пред съдия /л.67-68 том 4 /; Н. Х. –
дъщеря на Х. Насуф /л.385 от нохд/, като са приобщени чрез прочитане и показанията й
дадени на ДП пред съдия / л.71-72 том 4/.
От показанията на двамата свидетели, които са подробни, последователни и
допълващи се, поради което настоящият състав ги кредитира, както от назначените оценъчна
експертиза /л.395 от ДП/; комисионна съдебно-медицинска експертиза, както и тройната
съдебно-медицинска, както и допълнителна такава, като и от писмените доказателства по
делото се установява следното:
На 05.04.2014 год. Х. Насуф получил кръвоизлив и бил откаран в Спешното
отделение на гр. Исперих от дъщеря си св. Н. Х. и зет си св. И. Осман. От отделението от
гр. Исперих с линейка бил транспортиран в МБАЛ гр. Разград в ХО. С Диагноза
„Хеметемезис. Мелена“, след това бил приведен в ОАИЛ, и отново върнат в ХО, откъдето е
изписан на 09.04.2014 год.
12
След постъпването му в болницата свидетелите Н. и И. Османови отишли в ХО
отделение, за да видят какво е състоянието на техния близък. Срещнали се с лекуващия
лекар – подс. М., който им казал, че за лечението на техния близък трябват лекарства, които
ги няма в болницата, но той може да ги поръча и достави от гр. Варна. Казал, че трябват две
ампули, като всяка една от тях струвала по 280 лева или общо 560 лева. Двамата свидетели
се съгласили. Подсъдимият им казал, че ампулите щели да пристигнат в 14.00 часа, затова да
дойдат в посочения час като донесат парите. В посочения час двамата отишли в ХО.
Срещнали се с подсъдимия в един кабинет на ХО, дали сумата от 560 лева, като
подсъдимият им показал една кутия с ампули, като казал, че това е лекарството. Св. И.
Осман поискал да му дадат фактура или друг документ за това лекарство, но подсъдимият
казал, че не са му дали, но щял да се обади във Варна да му изпратят. До изписването на Х.
Насуф така и не предоставил такава. След изписването на Х. Насуф, в дома си, той отново
се влошил, поради което бил закаран отново в ХО на МБАЛ – Разград, като отново лекуващ
лекар му бил подсъдимият. Отново се срещнали с него, като подсъдимия отново насаме в
отделна стая им казал, че за лечението на техния близък трябват силни лекарства, а тия
които имали в болницата били слаби. Османови предложили да отидат в аптеката и да купят
други, но подсъдимият отказал. Обяснил, че трябва да се поръчат 10 ампули от Варна, като
всяка една от ампулите струва 100 лева. След като Османови му казали, че нямат толкова
пари, той им казал да съберат пари поне за половината от тях. След два дни подсъдимият
позвънил на св. И. Османов да го пита дали са събрали парите, след като свидетелят му
казал, че не са, той им казал, че тогава ще лекува тъста с лекарствата от болницата. Х.
Насуф бил изписан на 29.04.2014 год.
В приетата по делото комисионна съдебно-медицинска експертиза е посочено, че в
Температурния лист е посочено изписването/получаването на 8 ампули Соматостатин на
07.04.2014 год., но няма отбелязване за прилагането им, не е записано в Лекарствените
листи. Това лекарство на 05.04. е изписано от подс. М. за 24 часа в История на заболяването,
но не е отбелязано количеството и дали е поставяно. В тройната съдебно-медицинска
експертиза вещите лица потвърждават заключението на комисионната такава. Посочват, че
това лекарство е ползвано еднократно, докато пациентът е бил в ОАИЛ на 05.04.2014 год.
Като изводът на вещите лица, за пациентът Х. Насуф е, че от всички медицински документи
не се установило лечение на същият с лекарствени продукти извън назначените и взети от
Болничната аптека.
Предвид посоченото по-горе въззивната инстанция счита, че е осъществен състава на
чл.209, ал.1 от НК, като подсъдимият М. на два пъти е възбудил заблуждение у И. Осман, че
за лечението на тъста му Х. Насуф е необходима сумата от 1 560 лева, с цел да набави за
себе си имотна облага, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 560 лева.
Пациент А.Н. Мехмедова
Разпитан като свидетел е нейният баща – Н. Мехмедов /л.389 от нохд/, като са
приобщени и показанията му дадени пред орган на ДП /л.82-83 том 4 /. По отношение на
този пациент е приета комисионна съдебно-медицинска експертиза; тройна съдебно-
медицинска експертиза и допълнителна такава и приетата оценъчна експертиза. Писмени
доказателства: История на заболяването, Тетрадка за назначения, Температурен лист и
Лекарствени листи.
Видно от тези гласни и писмени доказателства се установява следното:
През 2014 год. А- Мехмедова е била със заболяване „бъбречна недостатъчност“, като
през ден и е извършвана хемодиализа в МБАЛ – Русе. На 24.04.2014 год. вечерта
Мехмедова се почувствала зле и била приета по спешност в ХО на същата МБАЛ - Разград с
Диагноза: „Мелена“. Приемащ лекар бил подсъдимият. На 25.04. е приведена в ОАИЛ, като
на 28.04.2014 год. била върната в ХО. Била изписана на 02.05.2014 год.
Бащата на Мехмедова, свидетелят Н. Мехмедов на 27.04.2014 год. посетил ХО,
където се срещнал с подс. М., за да разбере за състоянието на дъщеря си. М. заявил на св.
Мехмедов, че за лечението на дъщеря му са необходими лекарства, като по негов спомен
13
ставало въпрос за лекарствен препарат „Сандостин“. Казал му, че може да поръча
лекарството, но същото струвало 1 847 лева. Мехмедов казал, че е готов да заплати исканата
сума за закупуване на лекарството необходимо за лечението на дъщеря му. Пред него
подсъдимият провел разговор по телефона като поръчал лекарството. Същият ден пред
болницата Мехмедов дал исканата сума на М.. Подсъдимият му показал това лекарство – 2
опаковки с ампули, взел и парче от кутията на лекарството. Според Мехмедов, М. е
поставил три от ампулите в системата на дъщеря му в негово присъствие. Според него
веднага след това дъщеря му се почувствала по-добре. Същият счита, че подсъдимият е
помогнал на дъщеря му. Той не е поискал, а пък и подсъдимият не му е дал документ за
закупените лекарства. Според него на дъщеря му са поставени всичките ампули 12 броя.
След една година А- Мехмедова починала.
Според приетата комисионна съдебно-медицинска експертиза в лекарствените листи
по време на лечението на Мехмедова са изписани три ампули от медиК.та „Соматостатин“ –
две ампули на 30.04.2014 год. и една на 01.05. В Реанимациония лист било отбелязано, че
една ампула „Сандостатин“ е изписана на 25.04., а на 28.04.2014 год. две ампули
„Соматостатин“. Този препарат е бил наличен в Болничната аптека. Стойността на една
ампула е била 115,16 лева, а стойността на цялата клинична пътека 579 лева. Според
медицинската документация нямало данни за прилагане на терапия извън лекарствата от
Болничната пътека.
Според приетата тройна съдебно-медицинска експертиза и допълнителната такава по
медицинските документи Мехмедова е лекувана с назначените и взети от Болничната аптека
лекарства. Вещите лица приемат, че от лекарството „Соматостатин“ са изписани 12 ампули
от Болничната аптека, но липсват данни за лечение на пациентката с всичките тези 12
флакона.
От така събраните доказателства, настоящият състав прие за установено следното: -
А- Мехмедова е приета в ХО на 24.04.2014 год. Били са й изписани и взети от Болнична
аптека 12 ампули „Сомастостатин“, има документи за използване на три от тези ампули. Не
е провеждано лечение с други препарати освен с взетите от Болничната аптека. Дадените от
Мехмедов 1 848 лева са за лекарство, което е изписано безплатно от Болничната аптека и не
са закупувани нови лекарства.
Предвид всичко така посочено, въззивната инстанция счита, че е осъществен състава
на чл.209, ал.1 от НК, като подсъдимият М. е възбудил заблуждение у Н. Мехмедов, че за
лечението на дъщеря му А- Мехмедова е необходима сумата от 1 847 лева, с цел да набави за
себе си имотна облага, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1 847 лева.
От всичко така посоченото настоящият състав счита, че е доказано по един безспорен
и категоричен начин, че подс. Б. М. е осъществил състава на престъплението „измама“.
Посоченото от страна на подсъдимия в разпита си пред въззивната инстанция, че не
извършил петте деяния за които е обвинен се опровергава от събраните и посочените от
въззивната инстанция доказателства. Подсъдимият пред въззивната инстанция посочи, че
всеки път, когато се е налагало да се закупуват медиК.ти и медицински пособия е разяснявал
на близките на пациентите, че могат да се свържат с дистрибутори, и им показвал, къде има
визитни картички на такива. Посоченото от него, че не той се е свързвал с дистрибуторите, а
пациентите или техните близки не намери опора в събраните доказателства. Твърди, че не
взимал никакви пари, но същото се опровергава от показанията на свидетелите по делото.
Подсъдимият възползвайки се от страха на постъпилите по спешност или такива за планови
операции пациенти, страха от предстоящата хирургична интервенция, както и от
загрижеността на техните близки, които са се опасявали за здравето и живота им,
подсилвайки тези страхове, е възбуждал у тях заблуждение, че са необходими медицински
изделия, лекарства и консумативи, които или не са били необходими, или са били на
разположение на болницата от Болничната аптека, т.е. за тях не е било необходимо да бъдат
закупувани от пациентите или техните близки. Посоченото от страна на защитата на
подсъдимия, че често в болниците не са налице или не се заплащат от НЗОК скъпоструващи
лекарства и консумативи, давайки и себе си като пример, че са заплащали за такива
14
лекарства или консумативи е неотносимо. Наистина ноторно известно е, че всеки български
гражданин, който е имал досег със здравни заведения – болници, се е сблъсквал с
посочените примери. Често в болниците не са налице или не се покриват от НЗОК
лекарства, медицински консумативи, или пък са налице заместващи лекарства /с по ниска
цена/, които не са със същото качество. В тези случаи обаче не лекарят или съответният
здравен работник взима парите на пациента/близкия, а се насочват пациентите или близките
към аптеки, откъдето могат да се закупят тези медиК.ти или консумативи. В някои случаи
тези лекарства или консумативи се закупуват от самото болнично заведение от Болничната
аптека, като пациентът/близкият заплаща цената на касата на лечебното заведение, в случай,
че клиничната пътека не покрива тези лекарства или консумативи. Относно посоченото от
страна на подсъдимия, че са били необходими хирургични платна за извършване на
операции: Видно от изпратено писмо на МБАЛ – Разград /л.702 от нохд 893/2015 год./ се
установява, че болницата е имала възможност да бъдат доставени медицински изделия. Като
болницата е провела обществена поръчка и са сключени договори на 05.03.2014 год. с
„Медицинска техника инжеринг“ ООД гр. София за доставка на хирургични платна, и с
„Ливеда мед -200“ ООД гр. София за доставка на автоматични ушиватели. От така
установено в периода на обвинението е имало възможност болницата да получи тези
консумативи, които съответно да се платят на касата на болницата.
От всичко така посочено въззивната инстанция счита, че жалбите на защитниците на
подс. М. са неоснователни.
Наистина в мотивите на първостепенния съд има пропуски, не е извършен прецизен
анализ на събраните доказателства, има разминавания като дати, но както се посочи в
началото на решението, настоящият състав не може да обсъжда дали е налице порок по чл.
348, ал.3 т.2 от НПК – липса на мотиви. За прецизност ТОС ще посочи, че неправилно в
съдебното следствие пред РС при прочитане на част от показанията на разпитани свидетели
пред друг състав на съда или такива дадени на ДП, РС се е позовал на разпоредбата на
чл.281, ал.4 от НПК. Когато е налице някоя от предпоставките визирани в чл.281, ал.1 т.1 - 6
от НПК и се прочитат показанията на такъв свидетел, които са дадени пред друг състав на
съда или на ДП пред съдия, правното основание за прочитането им е чл.281, ал.1 от НПК.
Показания на свидетел, когато не са дадени пред друг състав на съда или пред съдия на ДП
се прочитат със съгласието на подсъдимия, неговия защитник, ЧО, ГИ и поверениците им,
на основание чл.218, ал.5 във вр. с ал.1 т. 1- 6 от НПК. При не даване на съгласие от страна
на посочените по-горе, могат да се прочетат тези показания на основание чл.281, ал.4 във вр.
с ал.1, но САМО т.1 и 2 от НПК.
По отношение на правната квалификация
Правилно и законосъобразно подсъдимия е признат за виновен по чл.209, ал.1 от НК.
Безспорно е също така, че е налице продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК. Касае
се за пет отделни деяния, като при всяко едно от деянията подс. Б. М. е възбудил
заблуждение с цел да набави за себе си имотна облага и е причинил на различни лица
имотна вреда. Тези отделни деяния са осъществени за периода 24.02.2014 год. до 02.05.2014
год. като през време на този период същият, както се посочи във фактическата обстановка е
извършил множество действия, времето между отделените деяния, с които е получил
средствата е по-малко от една година, тоест деянията са осъществени през
непродължителен период от време, приет в съдебната практика. Деянията осъществяват
поотделно един и същ състав на престъпление по чл. 209, ал.1 от НК. Същите са извършени
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко следващо се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Предвид така посоченото
престъплението е квалифицирано като продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
На подсъдимия е наложено наказание с постановената присъда от РС - Три години
лишаване от свобода, като това наказание е отложено с максималния изпитателен срок от
Пет години. Настоящият състав счита, че при налагането на това наказание първостепенният
съд не е отчел следното: от образуването на наказателното производство до произнасяне на
присъдата са изтекли почти ДЕВЕТ ГОДИНИ, с което е нарушен правото на справедлив
15
процес. Нарушаване правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, параграф 1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),
включващ и разглеждане на делото в разумен срок, подлежи на компенсация чрез
намаляване на наказанието. Доколкото продължителността на едно производство е разумна,
следва да се преценява в светлината на конкретните обстоятелства по делото, като се
прилагат критериите, изведени в практиката на Европейския съд по правата на човека, а
именно сложността на делото, поведението на подс. Б. М. и това на компетентните органи.
По настоящото дело от значение е да се посочи, че престъплението по чл. 209 от НК е
извършено през периода 24.02.2014 год. до 02.05.2014 год. Б. М. е привлечен в качеството на
обвиняем на 27.08.2015 год., като на 30.05.2014 год. са извършени претърсвания в жилищата
и автомобилите му. Делото е внесено за първи път в съда с обвинителен акт на 29.12.2015
год. Следва да се отчете, че подс. Б. М. по никакъв начин не е бил причината за така дълго
проточИ. се наказателен процес. Предвид всичко това въззивната инстанция счита, че следва
да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 т.1 от НК, като наказанието бъде наложено под
най-ниския предел на предвиденото в закона, поради наличие на изключително смекчаващо
обстоятелство – изминал период към настоящия момент повече от 9 години от извършване
на деянията до налагане на наказанието. Като така ще бъде компенсиран подсъдимия за
продължИ. неоправдано дълъг наказателен процес. Видно от санкционната част на чл.209,
ал.1 от НК е предвидено наказание от една до шест години ЛС. Поради което наказанието на
подс. Б. М. следва да бъде намалено, като се намали от три години на 11 месеца лишаване от
свобода. Като също така следва да бъде намален и изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК
от пет години на три години. Така редуцираното наказание, според настоящият състав, ще
изпълни също целите визирани в чл.36 от НК.
При служебната проверка на основание чл.314 от НПК въззивният състав счита, че
присъдата на РС – Разград следва да бъде изменена, като същият бъде оправдан относно
сумата от 800 представляваща разликата между повдигнатото обвинение и реално
причинената вреда. Като бъде намален и общия размер на причинената вреда. Също така
следва да бъде намалено наложеното наказание като на основание чл.55, ал.1 т.1 от НК се
намали наказанието „лишаване от свобода“ от три години на единадесет месеца, а
изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК от пет години на три години.
Водим от горното и на основание чл. 334 т.3 във вр. с чл. 337, ал.1 т.1 от НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 66 постановена на 16.12.2022 год. по НОХД № 703/2020 на
Разградски районен съд, в частите й:
в която подсъдимият Б. М. М. е признат за виновен, че е причинил имотна вреда на С.
Т. Т. от с. Д..., общ. Разград, като намаля размера на причинената имотна вреда от 2 000
лева на 800 лева, поради което го оправдава за разликата над 800 лeва до сумата от 2000
лева;
намалява общия размера на причинените имотни вреди от 5 327 лева на 4 527 лева,
като го оправдава за разликата от 4 517 лева до 5 327 лева;
в която му е наложено наказание три години „лишаване от свобода“, което е
отложено с изпитателен срок от пет години, като на основание чл.55, ал.1 т.1 от НК
НАМАЛЯВА размера на наказанието от три години на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА
„лишаване от свобода“, и НАМАЛЯВА също така размера на изпитателния срок, с който е
отложено изтърпяването на наложеното наказание по чл.66, ал.1 от НК от пет години на
ТРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17