Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 09.08.2021г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
на пети юли две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 300 по описа за 2021г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът твърди, че с решение по гр.д.№1307/1998г. по описа на Р.С.П. е
осъден да заплати държавна такса в размер на 100 лева и в размер на 3 лева за
служебно издаден изпълнителен лист. За събиране на задължението през 2017г. е
образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Н.В., който е прехвърлил служебния
си архив при ЧСИ Л.М., като делото срещу ищеца е с №3522/2018г. По същото дело
е наложен запор върху банкова сметка ***. Това, обаче, е станало след изтичане
на абсолютната давност за погасяване на вземането, като десетгодишният срок е
започнал да тече на 01,01,2008г. и е изтекъл на 01,01,2018г. Тъй като тази давност се прилага служебно, то
моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение на
ответника, че не дължи сумата по цитирания изпълнителен лист, а именно 100 лева
допълнителна държавна такса и 3 лева за служебно издаден изпълнителен лист.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че за ищеца липсва правен
интерес от предявения иск, тъй като дължимата сума е била заплатена. С оглед на
това той действително не дължи същата, но на различно основание – поради
плащането й. Евентуално оспорва предявения иск. Признава, че по гр.д.
№1307/1998г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист от 14,05,2007г. за
сумата от 100 лева държавна такса и 3 лева за служебно издаден изпълнителен
лист. Същият е изпратен на АДВ, тъй като се касае до публични вземания. По тази
причина ответникът не е могъл да влияе върху хода на изпълнителното
производство, нито е бил уведомен за развитието му. Публичният изпълнител е
извършвал действия, с които е прекъсвал давността. Платената от длъжника сума е
дължима по силата на съдебно решение, а възражението за изтекла давност е
неоснователно, тъй като в случая е приложима нормата на чл. 174 от ДОПК и тези
суми не подлежат на връщане. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен. Твърди, че не е станал причина за образуване
на делото, поради което в случай, че искът бъде уважен, моли да не се присъждат
разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на 14.05.2007г.
е издаден изпълнителен лист по гр.д.№1307/1998г. по описа на Р.С.П. за събиране
на сумата от 100 лева, представляваща допълнителна държавна такса и сумата от 3
лева, държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист. Не е спорно, че въз
основа на него е образувано изпълнително дело №20188190403522 по описа на ЧСИ Л.М.
с район на действие Окръжен съд Пловдив. Видно то приложения препис от същото
производството по него е приключило поради изплащане на задължението. Това
обаче е станало чрез принудително изпълнение, а не доброволно. Видно от същото,
както и от гр.д.№1307/1998г. по описа на ПРС ищцата многократно се е позовавала
на изтекла погасителна давност.
Без значение за
правния спор е фактът, че преди горното изпълнително дело, изпълнителният лист
е бил изпратен на Агенция за държавни вземания, както и че ответникът не е
могъл да влияе върху хода на изпълнителното производство. Това е така, тъй като
ищецът се позовава на разпоредбата на чл.
171, ал. 2 от ДОПК, съгласно която с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността
освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението
е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по
глава шестнадесета, раздел IIа. Или в случая този
срок е започнал да тече от 01,01,2008г. и е изтекъл
на 31,12,2017г. Поради това е ирелевантно дали
давността е спирана или прекъсвана, а възраженията за извършени действия от
публичния изпълнител, както и тези извършени от ЧСИ Н.В., с които е станало
това, са неотносими.
Без значение за
правния спор са и възраженията, че изтичането му не се дължи на виновно
бездействие, тъй като цитираната разпоредба не изисква наличието на такова, за
да е налице хипотезата й. Поради това и изложените в тази насока доводи от
ответника не следва да бъдат обсъждани.
Изпълнителният
лист от 14.05.2007г. е служебно издаден, тъй като е присъдена държавна такса.
Съгласно чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК тя е публично държавно вземане. Въпреки
това и въпреки че в изпълнителното основание е посочено, че се издава в полза
на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС, взискател в изпълнителното производство е ответния районен
съд. Това се налага именно с оглед спецификата на вземането и е в изпълнение на
нормативната уредба. Ето защо същият е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск, който е основателен, като следва да се признае за установено по
отношение на същия, че ищецът не дължи сумата от 103 лева.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски по
съразмерност. Възражението, че не е даден повод за предявяване на иска е
неоснователно, тъй като ответникът не признава иска, а освен това е дал повод
за завеждането като е образувал изпълнително дело след изтичане на абсолютната
давност. Ето защо същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25
лева, представляваща внесена държавна такса, 24 лева заплатена такса за препис
от изпълнително дело и сумата от 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.П. с адрес гр. Пловдив, бул.“6-ти септември“ №167,
представляван от И.К., че Г.Б.П., ЕГН ********** ***, не дължи сумата от 103 лева (сто и три лева), представляваща държавна такса,
присъдена по гр.д. №1307/1998г. по описа на Р.С.П., за събиране на която е
издаден изпълнителен лист от 14.05.2007г., въз основа на който е образувано изпълнително
дело №20188190403522 по описа на ЧСИ Л.М. с район на действие
Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Р.С.П. с адрес гр.
Пловдив, бул.“6-ти септември“ №167, представляван от И.К., да заплати на Г.Б.П.,
ЕГН ********** ***, сумата от 349 лева (триста четиридесет и девет лева),
направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: