Разпореждане по дело №98/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №4 от 04.02.2015 г., постановена по наказателно частен характер дело № 63/2014 г., Ардинският районен съд е признал подсъдимия И. И. Ч. с ЕГН * за виновен в това, че на 09.11.2014 г., около 10.00 часа в с.Б. и., м. Г., общ. А., обл. К., в съучастие като извършител с М. И. Ч., причинил на В. Н. Ч., с ЕГН *, лека телесна повреда- разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- контузии на главата, шията и гръден кош и контузия, и кръвонасядане на лявата ръка- деяние, съставляващо престъпление по смисъла на чл. 130, ал. 1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл. 78 „А”, ал.1, във вр. с чл.54, във вр. с чл.36, ал.1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание „глоба”в размер на 1 000 (хиляда лева);

Със същата присъда е признал подсъдимия М. И. Ч. с ЕГН *, за виновен в това, че на 09.11.2014 г, около 10. 00 часа в с. Б. и., м. Г., общ. А., обл. К., в съучастие като извършител с И. И. Ч. с ЕГН *, причинил на В. Н. Ч. с ЕГН *, лека телесна повреда- разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- контузии на главата, шията и гръден кош и контузия, и кръвонасядане на лявата ръка- деяние, съставляващо престъпление по смисъла на чл.130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1, във вр. с чл.0, ал.2 от НК, във вр. с чл.78„А”, ал.1, във вр. с чл.54, във вр. с чл.36, ал.1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда лева);

Признал е същоподсъдимия И. И. Ч. с ЕГН * за виновен в това, че на 09.11.2014 г, около 10.00 часа в с.Б. и., мах. Г., общ. А., област К., причинил на М. Н. Ч. с ЕГН *, лека телесна повреда- разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- контузия, охлузване и кръвонасядане на лицето, контузия на главата и на шията, контузия и кръвонасядания на лявата очна ябълка- деяние, съставляващо престъпление по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.130, ал.1 от НК, във вр. с чл.78 „А”, ал.1, във вр. с чл.54, във вр. с чл.36, ал.1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание „глоба”в размер на 1 000 (хиляда лева). На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил на подсъдимия И. И. Ч., едно общо измежду двете наказания- „глоба”в размер на 1 000 (хиляда лева). Осъдил е подсъдимите И. И. Ч. и М. И. Ч. да заплатят солидарно на В. Н. Ч., сумата в размер на 500.00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение от уважен от съда размер на предявения срещу двамата подсъдими граждански иск от пострадалия, за претърпените от деянието неимуществени вреди, като гражданският иск в останалата му част до пълния предявен размер от 3 500 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимият И. И. Ч. е осъден също да заплати на М. Н. Ч. сумата в размер на 1 000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение от уважен от съда размер на предявения срещу подсъдимия граждански иск от пострадалата, за претърпените от деянието неимуществени вреди, като гражданския иск в останалата му част до пълния предявен размер от 2 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Подсъдимите И. Ч. и М. Ч. са осъдени да заплатят солидарно по сметката на Районен съд- Ардино, на основание чл. 2 от ТДТССГПК, сумата от 50.00 лева (петдесет лева), произтичаща от държавна такса 4% върху уважения размер на предявения граждански иск от пострадалия В. Ч.; подсъдимия И. Ч. е осъден да заплати по сметката на Районен съд- Ардино, на основание чл. 2 от ТДТССГПК, сумата от 50.00 лева (петдесет лева), произтичаща от държавна такса 4 % върху уважения размер на предявения граждански иск от пострадалата М. Ч.; на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимите И. И. Ч. и М. И. Ч. са осъдени да заплатят солидарно на В. Ч. и М. Ч. сумата в размер на 512.00 (петстотин и дванадесет) лева, направени от тях разноски по делото- възнаграждение за адвокат и деловодни разноски;

Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимите И. И. Ч. и М. И. Ч., които чрез защитника си – адв.И. Б. от АК- К., я обжалват с твърдения, че същата е необоснована по смисъла на чл.313 от НПК и като такава считат за неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Молят да се отмени обжалваната присъда и да се постанови нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни в извършване на престъпленията, за които са предадени на съд, както и да бъдат отхвърлени граждански искове в пълния им предявен размер.

В съдебно заседание жалбодателите лично и чрез адв.Б., поддържат въззивната жалба и молят същата да бъде уважена. Считат, че свидетелските показания и писмените доказателства приобщени по делото, не установявали по категоричен начин престъпната деятелност на двамата подсъдими, респективно не обосновавали постановения осъдителен акт. Описаното телесното увреждане на Мелиха Чаушева, за което подсъдимите били осъдени било в противоречие с обективните данни описани в приетото медицинско удостоверение №79/2014г., където не се установявало такова увреждане. Това се отнасяло и за телесното увреждане на В. Ч., като в медицинското удостоверение №80/2014г. били описани телесни повреди каквито нямало описани като констатирани.

Ответниците по жалбата – тъжителите В. Ч. и М. Ч., лично и чрез повереника си - адв.В. Х. от АК - Кърджали, оспорват жалбата и молят същата да се остави без уважение, като неоснователна. Присъдата на първоинстанционния съд намират за правилна и законосъобразна, поради което молят да се потвърди. Претендират за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателите, констатира:

Жалбата е неоснователна.

След преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителите В. Ч. и М. Ч. и подсъдимите И. Ч. и М. Ч. били роднини и притежавали съседни къщи в с.Б. и., м. Г. От няколко години отношенията им били обтегнати във връзка с невъзможност да разрешат възникнали между тях битови проблеми. На 09.11.2014 г., около 9.30-10.00 ч., В. и М. Ч. били на двора на старата си къща и видели, че част от оградата им е съборена. Решили да попитат съседката си Р. Ч., която им била и роднина дали знае кой е съборил оградата им. Р. Ч. им отговорила, че не знае, но видяла предната вечер подсъдими И. Ч. и М. Ч. да минават оттам. След разговора с Р. Ч. тъжителите тръгнали към тяхната къща и видели, че подс.М. Ч. върви надолу към тяхната къща, а след него вървял и баща му – подс.И. Ч.. Тъжителят В. Ч. попитал подсъдимия М. Ч., дали той е съборил оградата им, на което подсъдимият отговорил, че лично той я съборил и го попитал какво ще му направи. В. Ч. от своя страна му казал, че щом събарят оградата ще огради целия двор, за да не могат да преминават през него. Подс.М. Ч. се върнал към В. Ч., хванал го за дрехата под гърлото и започнал да го друса, като му казал, че ще го хвърли от резервоара за вода надолу по склона. Подс.И. Ч. също се отправил към тъжителят В. Ч. с думите „ти ли ще ни кажеш да не преминаваме”. В този момент М. Ч. започнал да удря тъжителят с юмруци по тялото и главата. И. Ч. също се приближил до тъжителят, но М. Ч. застанала пред подс.И. Ч., при което той я ударил с юмруци по тялото и главата и тя паднала на земята, след което започнала да вика за помощ, но никой не се отзовал. След това подс.И. Ч. отишъл до В. Ч., който също бил паднал на земята и го ударил с юмруци и ритници по главата и тялото, а М. Ч. се опитал да му стъпи на шията, след което двамата подсъдими се прибрали вкъщи. Тъжителят В. Ч. се изправил и се обадил на тел.112, а след това и в РУ”Полиция”- гр.А. и ги уведомил за случилото се. Около 11.00 ч. двамата тъжители пристигнали в гр.А. и посетили полицейското управление, където подали жалби и им били снети обяснения за случилото се, след което посетили и Ф„СМП”- А.. При извършен преглед било установено, че тъжителката М. Ч. е с контузна рана на главата, а тъжителят В. Ч. с травма на гръдния кош от лявата страна, на 6, 7 и 8- мо ребра. След прегледа и обработката на раната на главата, която била в областта на дясното око, тъжителката била насочена към специалист офталмолог. Извършителите на деянието били издирени от органите на полицията, доведени в РУП- Ардино, където им били снети обяснения и съставени АУАН по ЗМвР. Такива Актове били съставени и двамата тъжители. По случая в РУП-Ардино бил заведен ЗМ № 113/09.11.2014г.

От приетите по делото два броя фишове за спешна медицинска помощ №№ 2206 и 2207, се установява, че М. Ч. и В. Ч. на 09.11.2014г. в 12.20 ч. са били прегледани и им е била оказана медицинска помощ в ЦСМП-Кърджали, филиал- Ардино, а на М. Ч. е бил издаден и амбулаторен лист №2466 от 10.11.2014г, след извършен преглед от лекар- специалист.

При извършен на 10.11.2014г. преглед на пострадалата М. Ч. от специалист- офталмолог, било установено наличието на хематоми по двата клепача на дясното око, както и под конюнктивата и леко долу и й била поставена диагноза: травма на конюнктивата и контузия на роговицата без споменаване на чуждо тяло.

На 13.11.2014 г. двамата тъжители посетили съдебен лекар при МБАЛ- Смолян, където били освидетелствани.

Видно от представеното по делото СМУ № 79/2014 г. от 13.11.2014г. издадено от съдебен лекар, при прегледа на М. Ч. и от представените медицински документи е установено, че при инцидента на 09.11.2014г. й е било причинено: контузия, охлузване и кръвонасядане на лицето; контузия на главата и на шията; контузия и кръвонасядания на лявата очна ябълка. Било е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като описаните травматични увреждания на пострадалата са получени по механизма на действието на твърд тъп предмет, със значителна кинетична енергия, и е напълно възможно да са причинени по време и начин, така, както съобщава освидетелстваната и в отразените констатации в представената медицинска документация, а именно при побой.

От приетото като доказателство по делото СМУ № 80/2014 г. издадено от съдебен лекар се установява, че на В. Ч. е било причинено: контузия на главата, на шията и на гръдния кош; контузия и кръвонасядане на лявата ръка, които са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като описаните травматични увреждания на пострадалия са били причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет, със значителна кинетична енергия и било напълно възможно да са причинени по време и начин, така, както съобщава освидетелствания и както било отразено в представената медицинска документация, а именно- при побой.

От заключенията по извършените на въззивното съдебно следствие съдебномедицински експертизи №31 и №32 от 2015 г. и разпита в съдебно заседание на съдебния лекар – д-р Н. М., се установява, че: на М. Н. Ч. е било причинено: оток и кръвонасядания по лицето и дясната очна ябълка; охлузване на кожата на дясната скула; контузия на шията, като описаните травматични увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщила пострадалата; на В. Н. Ч. е било причинено: оток и кръвонасядания на лявата ръка; контузия на главата и гръдния кош, като описаните травматични увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалият. И в двете заключения е посочено, че е било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от събраните гласни и писмени доказателства по делото: показанията на свидетелите Д. С., С. А. и А. А.; частично от обясненията на подс.И. Ч. и М. Ч.; СМУ №79/2014 и №80/2014 г, фишове за СМП № 2206 и №2207, двата от 09.11.2014 г., Амб. Лист № 2466/10.11.2014 г., постановление на РП- Ардино за отказ да се образува ДП, Преписка по ЗМ № 113/ 17.11.2014 г на РУП- Ардино, Информация от ЕЕН 112 под № 105850-26/24.01.2015 г., справки за съдимост на двамата подсъдими, заключението по назначената и приета на въззивното съдебно следствие съдебномедицинска експертиза по писмени данни №31/2015г. и №32/2015г. и др.. Съдът не дава вяра на обясненията на двамата подсъдими дадени на въззивното следствие, в които и двамата обясняват, че те били нападнати и бити от двамата тъжители В. и М. Ч., като самите те не били удряли никой, нито В., нито М., поради което, когато се разделили двамата тъжители нямали наранявания по тях, а напротив самите подсъдими имали такива. Обясненията на подсъдимите в описаните части се опровергават от показанията на свидетелите С., А. и А., които макар не преки очевидци на случилото се, установяват, че тъжителите непосредствено след инцидента са имали видими наранявания, за които са съобщили, че са били получени в следствие на нанесен им побой от страна на подсъдимите И. Ч. и М. Ч.; както и от медицинската документация, която е в подкрепа на свидетелските показания и установява телесни увреждания на В. Ч. и М. Ч. констатирани при извършен преглед непосредствено след инцидента. Така събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, водят до безспорния извод, че двамата подсъдими са извършили описаните в тъжбата деянията, а обясненията им /на подсъдимите И. Ч. и М. Ч./ представляват защитна версия, целяща оневиняването им.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, следва да се направи безспорния извод, че подсъдимият И. И. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна извършени в реална съвкупност две престъпления по чл.130, ал.1 от НК, за което е признат за виновен и осъден от първоинстанционния съд, а именно: на 09.11.2014 г., около 10.00 часа в с.Б. и., м. Г., общ. А., обл. К., в съучастие като извършител с М. И. Ч., причинил на В. Н. Ч., с ЕГН *, лека телесна повреда- разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- контузии на главата, шията и гръден кош и контузия, и кръвонасядане на лявата ръка; и на 09.11.2014 г, около 10. 00 часа в с.Б. и., м. Г., общ. А., обл. К., причинил на М. Н. Ч. с ЕГН *, лека телесна повреда- разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- контузия, охлузване и кръвонасядане на лицето, контузия на главата и на шията, контузия и кръвонасядания на лявата очна ябълка. Съответно подсъдимия М. И. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което е признат за виновен и осъден от първоинстанционния съд, а именно: на 09.11.2014 г, около 10. 00 часа в с. Б. и., м. Г., общ. А., обл. К., в съучастие като извършител с И. И. Ч. с ЕГН *, причинил на В. Н. Ч. с ЕГН *, лека телесна повреда- разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- контузии на главата, шията и гръден кош и контузия, и кръвонасядане на лявата ръка.

От обективна страна по делото е установено, че подсъдимите И. Ч. и М. Ч. са нанесли всеки от тях, удари с юмруци по главата и тялото на тъжителят В. Ч. в следствие, на което е било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Съответно подсъдимият И. Ч. от своя страна е нанесъл удари с юмруци по главата и шията на тъжителката М. Ч. в следствие, на което е било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

От субективна страна, деянията, както са описани по-горе, са осъществени от всеки от двамата подсъдими с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като всеки от тях е желаел и целял настъпването на престъпния резултат - причиняването на телесна повреда – двамата подс.И. Ч. и М. Ч. на В. Ч., а подс.И. Ч. и на М. Ч., като дейците са съзнавали общественоопасния характер на извършеното и са предвиждали и искали настъпването на общественоопасните му последици. Умисълът на всеки от подсъдимите е обективиран в поведението на всеки от тях. Налице е и общност на умисъла по отношение извършеното деяние спрямо В. Ч., доколкото всеки един от двамата е съзнавал противоправния характер на собствените си действия и на действията на другия, съзнавал е, че осъществява деянието заедно с друго лице и пряко е целял това.

Във връзка с изложеното, неоснователни се явяват твърденията във въззивната жалба и пледоарията на защитника на подсъдимите, че последните не били извършили инкриминираните престъпления и по делото нямало доказателства за това. Както бе посочено и по-горе в решението, че подсъдимите са извършили инкриминираните деяния се установява от показанията на свидетелите Д. С., С. А. и А. А., които не са били преки очевидци на извършеното от тях, но същите са видели състоянието на пострадалите тъжители непосредствено след нанесения им побой и същите са им разказали къде, кога и какво точно се е случило. За да кредитира показанията на посочените свидетели, които са съответно – Д. С. – фелдшер в СМП- гр.А. и С. А. и А. А. – полицейски служители в РУП- Ардино, и като такива са незаинтересовани от изхода на делото, съдът прецени, че показанията им са логични и последователни и кореспондират помежду им, като същите са придобили непосредствени впечатление за физическото състояние, в което са се намирали тъжителите. Свидетелите А. и А. разказват, че тъжителите са се оплакали, че са били бити от двамата подсъдими, и М. Ч. и В. Ч. имали видими наранявания по тях. В същото време свидетелите установява, че подсъдимите са нямали видими наранявания, макар също и двамата да са се оплакали, че те били бити от тъжителите. Макар подсъдимите и защитника им да твърдят, че по делото липсват доказателства твърдяните от тъжителите деяния да са извършено, то съдът съобрази обстоятелството, че всички разпитани свидетели, а и самите подсъдими, сочат, че на процесната дата между двете страни е възникнал спор, който е прераснал в сбиване. В съответствие с показанията на свидетелите, както и на твърденията в тъжбата, че пострадалите са били удряни по главата и тялото, са и приетите и описани по делото съдебномедицински документи и експертизи, които установяват констатирани и подробно описани увреждания на двамата тъжители, които по време и начин е напълно възможно да са получени така, както съобщават пострадалите, а именно – при побой. С оглед изложеното следва да се направи несъмнения извод, че всеки от подсъдимите е автор на инкриминираното деяние, което му е повдигнато с тъжбата и за което е признат за виновен от първоинстанционния съд.

Следва да се посочи, че на въззивното следствие от изготвената съдебномедицинска експертиза №31/2015г. и разпита на вещото лице – д-р М. в съдебно заседание, се установи, че нараняванията и контузията на М. Ч. са били в дясната част на главата – скулата, челото и дясното око и се касае за техническа грешка описаното в СМУ №79/2014г., че е било причинено контузия и кръвонасядания на лявата очна ябълка. Настоящия състав намира, че тази техническа грешка пренесена и в присъдата на районния съд базирайки се на описаното в СМУ №79/14 г., не представлява съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и да налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Районният съд е направил правилна преценка за наличието на предпоставките на чл.78а от НК по отношение на подсъдимия М. И. Ч., поради което го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 1000 лева.

По отношение на подсъдимия И. И. Ч. съдът е приел, че също са налице предпоставките на чл.78а от НК, освободил е от наказателна отговорност подсъдимия и му е наложил административно наказание в минималния предвиден в закона размер за всяко от двете деяния, а именно глоба в размер на по 1000 лева, след което на основание чл.23, ал.1 от НК е определил едно общо наказание - глоба в размер на 1000 лева. В тази част присъдата на първоинстанционния съд е неправилна, тъй като съгласно чл.78а, ал.7 от НК, алинеи 1- 5 /на чл.78а от НК/ не се прилагат при множество престъпления, какъвто именно е случая – извършени две отделни деяния. Липсата на съответна жалба от страна на тъжителите препятства възможността въззивния съд да измени присъдата в тази й част и да определени друго, в случая по-тежко наказание съгласно предвиденото в текста на 130, ал.1 от НК, а не административно такова, както е определеното от районния съд. Т.е., това би се явило увеличение на наказанието, което с оглед нормата на чл.337, ал.2, т.1 от НПК, е недопустимо предвид липсата на съответна жалба против първоинстанционната присъда от тъжителите.

Причинените телесни увреждания на пострадалия В. Н. Ч., изразяващи се в контузии на главата и гръден кош и контузия, и кръвонасядане на лявата ръка /подробно описани в съдебномедицинското удостоверение приобщено по делото/, са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и претърпените от пострадалото лице болки и страдания, са в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимите. Или, налице са предпоставките по чл.45 от ЗЗД, за ангажиране отговорността на двамата подсъдими действали в съучастие при извършване на деянието. При определяне размера на претендираното обезщетение, районният съд съобразно критерия за справедливост е приел, че сумата от 500 лева е тази, която ще обезщети пострадалия В. Ч. С оглед на броя и характера на телесните увреждания, съдът намира, че присъдената сума е справедливо определена и в пълен обем ще репарира неимуществените вреди - претърпените болки и страдания, както и негативните изживявания след случилото се.

По-описания по-горен начин и причинените телесни увреждания на пострадалата М. Ч., изразяващи се в контузия, охлузване и кръвонасядане на лицето, контузия на главата и на шията, контузия и кръвонасядания на дясната очна ябълка /подробно описани в СМЕ, приобщена по делото/, са довели до разстройство на здравето извън случÓите на чл.128 и чл.129 от НК и претърпените от пострадалото лице болки и страдания, са в причинна връзка с установеното виновно поведение на подсъдимия И. Ч. Или, отново са налице предпоставките по чл.45 от ЗЗД, за ангажиране отговорността на подсъдимия И. Ч. При определяне размера на претендираното обезщетение, районният съд съобразно критерия за справедливост е приел, че сумата от 1000 лева е тази, която ще обезщети пострадалата М. Ч. С оглед на броя и характера на телесните увреждания, както и факта, че уврежданията са в областта на главата и окото, съдът намира, че присъдената сума е справедливо определена и в пълен обем ще репарира неимуществените вреди - претърпените болки и страдания, както и негативните изживявания след случилото се.

С оглед изложеното, неоснователно се явява общо описаното във въззивната жалба оплакване за неправилност на присъдата в гражданско осъдителната й част.

Предвид изхода на делото правилно съдът се е произнесъл относно разноските по делото и държавната такса съобразно уважения размер на предявените граждански искове.

С оглед на всичко изложено, присъдата на РС – Ардино следва да бъде потвърдена.

Предвид изхода на делото, подсъдимите И. Ч. и М. Ч. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Окръжен съд – Кърджали направените деловодни разноски – възнаграждение за вещо лице, в размер на по 100 лева, всеки от тях. Следва също подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят на пострадалите – ответници по жалбата, претендираните от тях разноски за въззивното производство в размер на по 150 лева, всеки от тях, представляващи адвокатско възнаграждение /общо в размер на 300 лв./, с оглед резултата от подадената въззивна жалба.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №4 от 04.02.2015 г., постановена по НЧХД №63/2014 г. по описа на Ардинския районен съд.

ОСЪЖДА подсъдимия И. И. Ч. от с.Б. и., м. Г.-*, общ.А., обл.К., с ЕГН *, да заплати на В. Н. Ч., с ЕГН * и М. Н. Ч. с ЕГН *, двамата от гр.М., обл.С., ул.”Г.” №*, ап.*, сумата в размер на 150 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и по сметка на Окръжен съд – Кърджали сумата в размер на 100 лева - деловодни разноски .

ОСЪЖДА подсъдимия М. И. Ч. от с.Б. и., м. Г.- *, общ.А., обл.К., с ЕГН *, да заплати на В. Н. Ч. от гр.М., обл.С., ул.”Г.” №*, ап.*, с ЕГН *, сумата в размер на 150 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и по сметка на Окръжен съд – Кърджали сумата в размер на 100 лева - деловодни разноски .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.