Р Е
Ш Е Н
И Е № 18
гр.Шумен,31.І.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд,в открито съдебно заседание
на осемнадесети януари 2018г.,в
състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Свилен
Станчев
2.Теодора Д.а
при секретар: Силвия Методиева,
като разгледа в.гр.д.330/2017г. на Шуменския окръжен
съд,за да се произнесе,взе предвид :
Производството
по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на Община Шумен,представлявана от Кмета Л.Х.,адрес
за призоваване:гр.Ш.,бул.”...,
против Решение № 757 от 18.Х.2017г. на Шуменския районен съд,постановено по гр.дело № 527 по
описа за 2017г.,с което жалбоподателят и ответник в първоинстанционното
производство е осъден да заплати на ищцата С.Х.П.,с ЕГН **********,сумата 9880
лева-обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано на
26.І.2017г. до окончателното плащане,сумата 120 лева-обезщетение за имуществени
вреди,ведно със законната лихва,считано от 26.І.2017г. до окончателното й изплащане,както
и направените от ищцата деловодни
разноски в размер на 1606,20 лева.
Оплакванията във въззивната жалба са за допуснати от
първоинстанционния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения,довели до
недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение,по подробно развити
в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли да бъде прогласено обжалваното първоинстанционно
решение за недопустимо или да бъде отменено изцяло,като вместо него се постанови друго,с което предявените искове
да бъдат отхвърлени ,като му се присъдят направените деловодните разноски.Няма нови
доказателствени искания.
Постъпил е по реда и в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор от насрещната страна
по въззивната жалба,с който я оспорва изцяло като неоснователна и
недоказана.Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение,като й бъдат
присъдените направените разноски по
делото.Няма нови доказателствени искания.
Настоящият въззивен съдебен състав,като
обсъди оплакванията по въззивната жалба и възраженията на другата страна против
нея в представения писмен отговор,всички доводи и аргументи на страните
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка,както и приетото в
първоинстанционното производство заключение на СМЕ,приема следното:
Въззивната
жалба,като подадена в законоустановения срок,отговаряща на законовите
процесуални изисквания и депозирана от процесуално легитимирано лице-ответник в
първоинстанционното производство,е редовна и допустима.
Разгледана
по същество ,въззивната жалба е частично
основателна и доказана,по изложените по-долу съображения:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба,депозирана на 27.ІІ.2017г. от С.Х.П.,с ЕГН **********,с процесуален
представител и съдебен адрес:адв.С.П.,***,кантора 29, против Община Ш.,бул.”...,представлявана
от Кмета Л.Х.,с която са предявени два обективно съединени иска,от които
първият е с цена 9880лева-за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени
вреди,причинени от лица,на които
ответникът е възложил работа,а вторият
иск-за заплащане обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 120 лева,при и по повод изпълнение на
работа,възложена от ответника на други лица.Ищцата претендира да й бъдат
заплатени и лихвите върху исковите главници от деня на увреждането-26.І.2017 г.,
до окончателното им изплащане,както и направените деловодни разноски.
Излага се в
исковата молба,че на 26.І.2017г. ищцата заедно с 8 годишната си дъщеря
пресичала кръстовището на бул.”...” в гр.Ш.,в посока от НОИ към градинката до
читалище”...”.По средата между двете
пътни платна,на кръстовището,се подхлъзнала на леда и паднала,като усетила
силна болка в левия крак,отстрани на коляното.Изправила се с помощта на свой
познат,който случайно бил там и с неговата кола била откарана у дома
си.Съпругът на ищцата веднага я откарал
до Спешна помощ,където след преглед д-р Д. установил,че се касае за скъсан
минискус и коленни връзки.На 28.І.2017г. ищцата била настанена в Ортопедия на
МБАЛ-гр.Ш.,като продължавала да изпитва много силни болки,дори и след прием на
болкоуспокояващи лекарства.На
31.І.2017г. била оперирана в левия крак.Същия ден останала под лекарско
наблюдение,а на следващия -1.ІІ.2017 г., била изписана за домашно лечение,като
се придвижвала с патерици.Дни наред след операцията изпитвала силни болки в
крака и главоболие от упойката и не можела да се обслужва самостоятелно.От
28.І.2017г. до 3.ІІІ.2017г. била в отпуск по болест за домашно лечение/исковата
молба е подадена няколко дни преди края на този отпуск/.
При така
твърдяни обстоятелства,ищцата счита,че отговорността за причиненото й увреждане
следва да бъде понесена от Община –Шумен,тъй като снегопочистващата фирма,на
която била възложила работата по почистване улиците в гр.Ш.,не била изпълнила
задълженията си.Именно поради това и в причинна връзка с нейното бездействие
или лошо изпълнение на възложената работата,настъпил процесния инцидент и
увреждането на ищцата.Ето защо предявява срещу Община Ш. исковете за заплащане
на обезщетения за причинените й неимуществени и имуществени вреди.
В писмения
си отговор срещу исковата молба,ответникът оспорва исковете ,като счита ,че те
са недопустими и неоснователни.Недопустими
били ,тъй като процесният инцидент представлявал трудова злополука.Исковете
били неоснователни,тъй като ответникът
не следвало да носи имуществена отговорност за претърпените от ищцата
неимуществени и имуществени вреди.Твърди,че с Договори №№ ЗОП
23-05/21.VІІ.2016г. и ЗОП 23 04/21.VІІ.2016г.възложила на фирмите”РТК”ООД и „Екомакс”ООД
снегопочистването,опясъчаване и зимното поддържане на улиците и местата за
обществено ползване на територията на град Шумен. Тези две фирми изпълнителки
извършили възложената им работа според изискванията и в съответните срокове.За свършената работа
представили протоколи и им било заплатено.Според справките на ХМО-Ш.,на
26.І.2017г.-датата на инцидента,нямало валеж и времето било ясно.Снежната
покривка била 15 см ,натрупана от предишните дни-17,18 и 19.І.2017г.Метеорологичните
служби предупреждавали за рязко и
дълготрайно понижаване на температурите,очакван обилен снеговалеж и силен вятър,образуването
на преспи и заледени участъци по пътя.В тази връзка ответната Община Ш. чрез публикации на сайта си и съобщения в
местните и централни издания призовавала гражданите да не предприемат рискови
пътувания,освен ако е крайно наложително
и да се съобразяват с утежнената метеорологична обстановка,поради
опасности от възникване на инциденти.
Наред с
горните възражения,ответникът счита,че исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди е силно завишена по размер.Липсвали доказателства за налагащо се и
проведено последващо лечение на ищцата.Размерът на претендираното обезщетение
за имуществени вреди също не бил доказан,тъй като в представените от ищцата
касови бележки не се сочело какви точно
медикаменти са купувани и дали са във връзка с процесния инцидент и лечение.
При така
направените възражения,ответникът моли да бъдат отхвърлени исковете като
неоснователни и недоказани.Претендира за деловодните разноски.
Въззивният съд
приема за установено откъм фактическа страна следното:
Безспорни по
делото,като се доказват и от събраните по делото доказателства, са следните обстоятелства:
На 26.І.2017
г. около обяд ищцата пресичала кръстовището на бул.”...” в Шумен,заедно с
8-годишната си дъщеря,в посока от НОИ към градинката до читалище „...”.Кръстовището
е с две отделни разнопосочни платна,отделени по средата с мантинели,а на
мястото на пешеходното им пресичане има т.нар.”островче” за пешеходците. На
това място ищцата се подхлъзнала и паднала,като изпитала остра и силна болка.Не
могла да се изправи сама.Случайно намиращия се там неин познат,свидетелят С.И.й
помогнал да стигне до колата му и я откарал у дома й.Веднага след това съпругът
на ищцата я откарал с колата им до
Спешна помощ,където след преглед д-р Д. установил скъсване на минискуса и
коленни връзки на лявото й коляно.
Всички останали
твърдения в исковата молба се оспорват от ответната страна .
Видно от писмо изх. № 11-00-570-001/12.04.2017 г. на
Национален институт по метереология и хидрология при БАН, на 26.01.2017 г. в
гр. Шумен валежи не е имало .Снежната
покривка била 15 см, от предишни валежи с дати 17, 18 и 19 януари.Температурите в гр.Ш. за периода от
00:00ч. на 26.І.2017г. до 23:59 ч. на с.дата, варирали от минус 4 градуса по С
до минус 7,8 градуса по С.
Въззивният съд приема за установено по
несъмнен начин,че мястото,където ищцата
се е подхлъзнала ,не е било почистено от
леда.По думите на свидетелят С.И.
,който е непосредствен очевидец на инцидента и на когото съдът няма
основание да не вярва, „където беше паднала,имаше три пръста лед”.Безспорно
е,че ищцата непосредсвено преди инцидента е пресичала на регламентирано
място,на регулирано кръстовище ,отредено за пешеходци и не е имала друг избор
за преминаване.
Правилно районният
съд не е кредитирал показанията на
свидетелите С.А. и В.В.,които са работници във форма „Екомакс”,на която именно
Община Ш. с договор е възложила
почистването на посочения район през процесния период.Тези свидетели са
заинтересовани с оглед отговорността,която носят за възложеното им
снегопочистване и си изграждат защитни тези срещу евентуално търсене на такава
отговорност за неизпълнение или лошо изпълнение на възложената им работа.Не
става ясно обаче защо след като не
кредитира показанията на тези свидетели като заинтересовани по спора,районният
съд е включил казаното от тях в приетата за установена от него фактическа
обстановка по делото,която поначало само описва в решението си,без да посочи
какви точно и конкретно обстоятелства приема за фактически установени и кои твърдения
на страните по делото не счита за
доказани.
Не следва да
се вземат в предвид и да се обсъждат в настоящото производство данните по представените от ответника писмени
протоколи за изпълнение на дейностите по договори № ЗОП 23-04/21.VІІ.2016г. и №
23-05/21.VІІ.2016г.Тези договори са сключени между Община Ш.,като възложител,от
една страна и фирмите „РТК”ООД-гр.Е.П.и
„Екомакс”ООД-гр.Ш. ,като изпълнители,от друга,като с тях Община Шумен е възложила на посочените фирми
работата по сметосъбиране,сметоизвозване,миене,почистване
и снегопочистване,опесъчаване и зимно поддържане на улиците в гр.Шумен,за срок от 23.VІІ.2016г. до
23.VІІ.2017г. Съдържащите се в протоколите
констатации по изпълнението на сключените
договори касаят взаимоотношенията между Община Ш. и фирмите-изпълнители и са ирелевантни
за процесния спор.Още повече,че по делото няма
възражения от ответната страна,че отговорността за инцидента следва да
се понесе от друго,трето лице,или трето
лице да е привлечено за участие в процеса по някои от способите,предвидени в
ГПК. Освен това, няма представен по делото протокол за извършено
снегопочистване и обезопасяване на улиците в града при зимни условия от фирмите-изпълнители
по посочените договори,за датата на процесния инцидент-26.І.2017г.
Установява се по
категоричен начин от представените писмени доказателства,неоспорени от
ответната страна,че ищцата постъпила в „МБАЛ-Ш.”АД,гр.Ш. на 28.І.2017г. и била
изписана на 1.ІІ.2017г. за домашно лечение,с диагноза:прясно скъсване на
менискуса на лявото коляно.В приложената епикриза № 1660/1.ІІ.2017г.,изд.от
„МБАЛ-Ш.”АД гр.Ш.,е посочено,че страданието датира от 26.І.2017г.,след
подхлъзване и падане на лед.На 31.І.2017г. била извършена операция на коляното
и предписано медикаментозно лечение с ”Фраксипарин”
за срок от 5 дни.Предписани са и
двукратни превръзки на 2.ІІ.2017г. и 7.ІІ.2017г.,както и сваляне на
хирургическите конци на 13.ІІ.2017г.
Отразено е в епикризата,че постоперативният период е без настъпили
усложнения.По делото е представен болничен лист за временна нетрудоспособност №
Е20167522728/13.02.2017 г., от който се установява, че ищцата била в болничен
режим 5 дни -и домашен – тридесет дни,общо 35 дни- от 28.І.2017г. до
3.ІІІ.2017г.
От показанията на свидетеля Г. Х.Д.,намиращ
се във фактическо съжителство с ищцата,се установява,че след претърпяната
операция и престоя в болницата,по време на ползване отпуска за домашно лечение поради временна
нетрудоспособност за срок от тридесет дни,ищцата изпитвала силни болки в областта на коляното.Това
налагало да приема обезболяващи средства. През този период ищцата била обездвижена, в първите дни и на легло,
като трябвало да бъде обслужвана от близките си.Не можела да се грижи
пълноценно и за детето си.
Според заключението по СМЕ,прието в първоинстанционното производство
без възражения от страните по делото,в резултат на получените травматични
увреждания,на пострадалата ищца е причинено трайно затруднение в движението на
левия долен крайник,за срок по-голям от един месец,като при благоприятно
протичане на оздравителния процес ограничението на движението на крайника в
лявата колянна става преминава за около 45 дни.По отношение свързаната с
травмата и лечението й болка,при конкретно избрания метод за лечение
болезнеността би следвало да утихне в рамките на около 45-60 дни.За разнасянето
на отока/при липса на регистрирани усложнения/,са необходими средно около 3
седмици.
На л.8 от заключението по СМЕ/стр.184
от гр.д. 527/2017г.на ШРС/ са посочени два амбулаторни листа,издадени от д-р Д.Г.на
името на ищцата и представени от последната
по време на прегледа .Според
първия амбулаторен лист ,с №
767/22.ІІ.2017г., „лявата колянна става е с уголемени околоставни
бурси,болезнени на палпация”.Проведени са 7 броя лечение с ултразвук,7 броя
лечение с нискочестотно магнитно поле
и 6 броя електростимулации.Вторият
амбулаторен лист ,с № 951 от 6.ІІІ.2017г. е издаден от същия медик.В него е
отразено,че,”болките в лява колянна става са незначителни....Лява колянна става
е с незначително оголемени околоставни бурси неболезнени на палпация.Липсва
болезненост по хода от ставни цепки...походка самостоятелна,без помощно
средство.”Предписана е терапия-ЛФК в дома.
Според същото медицинско експертно
заключение,след извършен актуален
преглед на ищцата,проведен на 13.ІХ.2017г., „към посочената дата ищцата е
клинично здрава.Налице е само непостоянна остатъчна болезненост в лявата
колянна става,проявяваща се при крайно сгъване на левия долен крайник в
колянната става,което е без съществено значение за упражняването на основната
му функция-ходенето”.
Въззивният
съд намира,че фактическият извод на районния съд за заплатени от ищцата
суми в размер общо на 120,85
лева,явяващи се преки разходи за лечението й на причинената процесна травма,не е
обоснован и не съответства на
представения доказателствен материал.За паричен разход,свързан конкретно с
лечението на получената процесна травма,следва да се приеме само сумата 23,20 лева , по приложената фактура № 81765/01.02.2017г.
,издадена от МБАЛ-Ш.”АД-гр.Ш..Според отразеното във фактурата,тази сума
представлява заплатена от ищцата потребителска такса за
болничен престой от 4 дни/има разлики в броя на дните на болничния престой в
епикризата и тези,отразени в болничния лист/. Представените от ищцата 6 броя
фискални бонове/на л.10 от гр.д.527/2017г.на ШРС/ ,не съдържат данни какви
точно лекарства са закупени .Не става
ясно дали така закупените
медикаменти са именно предписаните за лечението на процесната травма и че са били необходими и свързани пряко с това
лечение,според представената рецепта,издадена на ищцата на 1.ІІ.2017г. от
лекуващия лекар д-р М.Д. при МБАЛ-Ш.”АД-гр.Ш./на л.9 от с.дело/.Ето защо тези
писмени документи-6 броя фискални бонове, не са годни доказателства за
установяване на настъпили за ищцата имуществени вреди,явяващи се пряка и
непосредствена последица от причиненото й увреждане от ответника .Или
доказаните от ищцата имуществени вреди,възлизат на сумата 23,20 лева.
При така приетата за установена и доказана фактическа
обстановка,въззивният съд приема от правна страна следното:
Направените
от районния съд правни изводи досежно квалификацията на предявените искове по
чл.49 от ЗЗД,правното естество и характера на отговорността по чл.49 от ЗЗД,
сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл.49 от ЗЗД и неговите
елементи,са законосъобразни.Обосновани и законосъобразни са и правните
съображения и изводи на първоинстанционния съд досежно доказаното по делото
наличие на всички елементи на непозволеното увреждане по чл.49 от ЗЗД ,причинено от ответната страна на ищцата. Оттук
правилен, в съответствие с приложимия материален закон и константната съдебна
практика е обощеният правен извод на районния съд за ангажиране имуществената
отговорност на ответника по чл.49 от ЗЗД, за
репариране на неимуществените и имуществени
вреди,понесени от ищцата,които са й причинени при и по повод
изпълнението на работата,която ответникът е възложил на други лица.
Въззивният съд споделя изцяло тези
правилни правни съображения и изводи на
районния съд ,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите
на първоинстанционното решение в тази част.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД ,обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.Има се предвид справедливост от гледна точка
на обществото ,а също и на двете страни.Настоящият въззивен състав намира,че
при определяне конкретния размер на
обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди,районният съд е допуснал
необоснованост и незаконосъобразност,като в
нарушение на цитираната правна норма е
присъдил това обезщетение в прекомерно завишен размер
от 9880 лв,който не съответства на вида,характера и тежестта на настъпилия
вредоносен резултат ,обстоятелствата,при които е причинен,на продължителността
на търпяните болки и страдания и на други фактори,които районният съд е
следвало да вземе в предвид,по следните съображения:
Уврежданията,причинени и на ищцата
,безспорно са й донесли дискомфорт,болки
и страдания,но не отговаря на установеното по делото фактическо положение изводът на районния
съд,” че и понастоящем ищцата не си служи пълноценно с левия си долен крайник”.Всички
медицински данни по делото сочат,че около 50-60 дни след процесния инцидент
пострадалата ищца напълно е оздравяла и е клинично здрава,без каквито и да било
усложнения на здравето й ,намиращи се в пряка връзка с инцидента и като
последица от него.Не се касае за инвалидизиране в каквато и да е степен,а за
претърпяни болки и страдания,които са отшумели напълно.Продължителността на
проведеното лечение и целия оздравителен
период са сравнително кратки.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и
за уважаването на предявения на това
основание иск не е нужно доказването на
вина на възложителя или у този,на когото е възложена работата.При всички случаи обаче ,предпоставка
за основателността на исковата претенция по чл.49 от ЗЗД е доказано
противоправно поведение на ответната страна,в пряка и непосредствена причинна
връзка с настъпилите вреди за ищеца.В тази връзка, освен изброените по-горе
обстоятелства, от значение за справедливото
определяне на конкретния размер на обезщетението са обстановката и начинът,при които е настъпил
процесния инцидент,с оглед преценката до каква степен претърпяната от ищцата травма е пряка и
непосредствена последица от противоправните действия или бездействия на
възложителя на работата,респ.на лицата,на които
тази работа е възложена.В деня на причинения на ищцата деликт,
метеорологичната обстановка в град Шумен била зимна и тежка,с минусови
температури и силни навявания,от които се образували заледявания , довели до
усложнена пътна обстановка,както за водачите на МПС,така и за пешеходците.Разбира
се,тези неблагоприятни климатични
условия не могат да се квалифицират като непреодолима сила,при която ответникът не отговаря за настъпили
вреди.Но така установените по делото странични неблагоприятни обстоятелства в обстановката следва да се отчетат при изследването
на причинната връзка между процесния инцидент и неизпълнението или частичното, респ.лошо
изпълнение на възложената работа.Доколкото при осъществяването на това
изпълнение има и довнесени отвън обективни допълнителни фактори и пречки ,които
не са в пряка причинна връзка с поведението на възложителя,но са допринесли за
настъпването на инцидента,отговорността на възложителя следва да бъде
намалена.Защото по силата на чл.51ал.1 от ЗЗД,обезщетение се дължи за всички вреди,
,които са пряка и непосредствена последица от увреждането,т.е.от
противоправното поведение на делинквента.
Към
изложеното по-горе следва да се добави и наличието на повишен риск в деня на
процесното събитие,за което ответната
община е отправила публично предупреждения към всички граждани и те са били
длъжни да се съобразят,като се движат с повишено внимание,каквото в процесния случай ищцата очевидно не е
проявила.Въззивният съд намира,че това обстоятелство като обективен фактор
извън поведението на ответника и независещ от него също следва да бъде
съобразено при определяне размера на дължимото обезщетение .
С оглед и във връзка с всичко
изложено по-горе ,настоящият въззивен
състав намира,че по справедливост конкретният размер на обезщетението за
причинени неимуществени вреди,което ответникът дължи на ищцата,следва да бъде определен на
2700/две хиляди и седемстотин / лева. В частта,в която районният съд е
определил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди над
сумата 2700 лева,до пълния присъден
размер от 9880/девет хиляди осемстотин и осемдесет/ лева,в т.ч. и за
лихвите върху тази част от главницата, обжалваното
първоинстанционно решение се явява неправилно-необосновано и незаконосъобразно.Ето
защо въззивната жалба против тази част
от решението е основателна и доказана.Поради това,в същата част решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено ,а в останалата част за
присъденото обезщетение до 2700 лева,ведно с лихвите да бъде потвърдено.
Както вече беше изложено ,доказаният
размер на претърпените от ищцата имуществени вреди,причинени й от
ответника,възлиза на 23,20 лева/двадесет и три лева и 20 стотинки/.В частта до
този присъден размер обжалваното решение е правилно-обосновано и
законосъобразно.За останалата част,касаеща присъдените суми като обезщетение за имуществени вреди над 23,20
лева до пълния размер от 120,85 лева,ведно с лихвите върху същата главница,въззивната
жалба е основателна.Ето защо в същата част първоинстанционното решение като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Вместо
отменените части на първоинстанционното решение следва да бъде постановено
друго,с което исковете в същите части като неоснователни и недоказани да се отхвърлят.
В останалата обжалвана
част,първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора,обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ищцата деловодни разноски
за първата инстанция ,като тези разноски
се приведат до размер, съобразен с уважената част на исковете.Така дължимите на
ищцата ,които на основание чл.78ал.1 от ГПК ответникът следва да й
заплати,възлизат на 408,45 лева.
На основание
чл.78ал.3 и ал.8 от ГПК,ищцата следва да
заплати на ответника направените от него деловодни разноски за
първоинстанционното производство,съразмерно на отхвърлената част от иска,които
разноски възлизат на 625,82лв.
На страните следва да се присъдят
направените от тях деловодни разноски за въззивното производство,съответно за
уважената и отхвърлена част от жалбата.Тези разноски възлизат на 766,27 лв в
полза на жалбоподателя и на 226 лв в
полза на въззиваемата страна.
Водим от
горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
Решение № 757 от
18.Х.2017г. на Шуменския районен
съд,постановено по гр.дело № 527 по описа за 2017г., В ЧАСТТА ,в която ответната страна Община Ш.,с ЕИК ...,представлявана от Кмета Л.Х.,адрес
за призоваване:гр.Ш.,бул.”...,е осъдена
на основание чл.49 от ЗЗД да заплати на ищцата С.Х.П.,с ЕГН **********,с
процесуален представител и съдебен адрес:адв.С.П.,***,кантора 29,обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,причинени на 26.01.2017 г. в гр. Ш.,
на тротоар, намиращ се между двете пътни платна на бул. „...”,
в западната част на кръстовището пред сградата на ТП на НОИ – Ш.,
в резултат на неизпълнение от страна на общината на възложените ѝ със
закон задължения по осигуряване на безопасно ползване на тротоар – публична
общинска собственост чрез свои служители, ЗА СУМАТА НАД 2700/две хиляди и седемстотин лева/ до
пълния размер от 9880лв/девет хиляди осемстотин и осемдесет/ лева,ведно със законната
лихва върху разликата от 7180 лева, считано
от 26.01.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТМЕНЯВА
същото решение В ЧАСТТА,с която
същият ответник е осъден да заплати на същата ищца на основание чл.49 от ЗЗД,обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от същия ответник,на същото място и по
същото време,за сумата над 23,20 лева,до пълния присъден размер от
120,85 лева,ведно със законната лихва върху разликата от 97,65лв, считано от
26.01.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТМЕНЯВА
същото решение и В ЧАСТТА ,в която
същият ответник е осъден да заплати на същата ищца направените от нея
деловодни разноски за присъдените в
полза на ищцата разноски за първата съдебна инстанция,за сумата над 408,45
лв,до пълния присъден размер от 1606,20 лева.
ВМЕСТО
ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ на обжалваното
решение,ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения на основание чл.49 от ЗЗД иск на С.Х.П.,с ЕГН **********,с
процесуален представител и съдебен адрес:адв.С.П.,***,кантора 29, против Община Ш.,с ЕИК ...,представлявана от Кмета Л.Х.,адрес за призоваване:гр.Ш.,бул.”...,за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на
26.01.2017 г. в гр. Ш., на тротоар, намиращ
се между двете пътни платна на бул. „...”, в западната част на кръстовището
пред сградата на ТП на НОИ – Ш., в резултат на
неизпълнение от страна на общината на възложените ѝ със закон задължения
по осигуряване на безопасно ползване на тротоар – публична общинска собственост
чрез свои служители, В ЧАСТТА за
присъдения размер над 2700/две хиляди и седемстотин/ лева, както и за законната
лихва върху разликата от сумата 7180 лева, считано
от 26.01.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения
от същата ищца против същия ответник, иск с основание по чл.49 от ЗЗД,за
заплащане обезщетение за претърпени имуществени вреди ,причинени на същото
място и по същото време от същия ответник,В ЧАСТТА за сумата над 23,20 лева, до
пълния присъден размер от 120,85 лева,ведно със законната лихва върху разликата
от 97,65лв, считано от 26.01.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл.78ал.1 от ГПК ОСЪЖДА същия
ответник да заплати на същата ищца,направените от нея деловодни разноски за
първата съдебна инстанция,съответно на уважената част от исковите
претенции,които разноски възлизат на 408,45 лв.
На основание чл.78ал.3 от ГПК, ОСЪЖДА същата
ищца да заплати на същия ответник направените от него деловодни разноски в
първоинстанционното производство,съразмерно на отхвърлената част от иска,които
разноски възлизат на 625,82 лв.
ОСЪЖДА въззиваемата страна С.Х.П.,с ЕГН **********,с
процесуален представител и съдебен адрес:адв.С.П.,***,кантора 29,да заплати на
жалбоподателя Община Ш.,с ЕИК ...,представлявана
от Кмета Л.Х.,адрес за призоваване:гр.Шумен,бул.”...,направените от последия
деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция,съразмерно на уважената част
от въззивната жалба,които разноски възлизат на на
766,27 лв.
ОСЪЖДА същия жалбоподател да заплати
на същата въззиваема страна направените от последната деловодни разноски за
въззивното производство,съразмерно с отхвърлената част от жалбата,които разноски
възлизат на 226 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Решение № 757 от 18.Х.2017г. на
Шуменския районен съд,постановено по
гр.дело № 527 по описа за 2017г., В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд на Република България ,в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове :1. 2.