В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по чл. 327 ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 79 ал.1 и чл. 86 ЗЗД. В исковата си молба ищецът твърди, че през 2009 г. на основание устен между него и ответника, той в качеството си на Г.к., стопанисваща кооперативен горски фонд, се задължил да добие и продаде на ответника дървесина (трупи за бичене) негова собственост от горските си складове, находящи се в района на с. Г. и с. Ш. л. срещу задължението на ответника, да заплати стойността им. За тези търговски продажби зидал данъчни фактури, като по силата на закона е издал и превозен билет, който е описал във фактурите. В този Превозен билет подробно е било отразено: номер на превозен билет и дата и час на издаването му; кой е собственика на дървесината и кой е купувача; вида на дървесината; количеството и класът и; временният склад от който ще се извозват трупите; номера на МПС и името на водача му, с който се извозва дървесината. Във фактурите е била описана сделката, а именно класа на трупите за бичене, мярката и количеството, единичната цена, стойността, данъчната основа и ставката от 20% ДДС, общата сума за плащане, и номера на Превозния билет. При всяка продажба фактурата, ведно с превозния билет се предавали на превозвача, който ги е предавал на ответника. Между тях били извършени три отделни продажби на трупи за бичене, конкретизирани в таблицата към исковата молба, като първата продажба е извършена на 24.02.2009 г. за 12.43 куб. м. дървесина, за която е издадена от ищеца и предадена на превозвача Фактура N * от * г., ведно с Превозен билет * издаден от ДГС с. Ш.л., област С., Втората продажба е извършена на * г. за 24.47 куб.м. дървесина, за която е издадена от ищеца и предадена на превозвача фактура N * от * г.., ведно с Превозен билет * издаден от ДГС с.Ш.л. , област С.. Третата продажба е извършена на * г. за 13.17 куб.м. дървесина, за която е издадена от ищеца и предадена на превозвача фактура N * от * г., ведно с Превозен билет * издаден от ДГС с.Ш.л., област С..Сочи, че стойност на дървесината по горепосочените три продажби е възлиза на 5407.92 лв., каквато сума е бил длъжен да плати ответника. Твърди, че ответникът е извършил две частични плащания по горните си задължения, а именно: По фактура N * от * г., е платил с ПКО № * г. сумата от 1200.00 лв., и дължимият остатък по тази продажба е 1701.78 лв.; 2. По фактура N * от * г., е платил Ч. банков превод сумата от 337.14 лв., като дължимия остатък по тази продажба е 726.00 лв. Общо паричните задължения на ответника към настоящия момент възлизат на 3870.78 лв. Сочи, че при получаване на дървесината - предмет на сделките, на ответника са предоставяни фактурите и превозният билет. Касае за неизпълнение на задължения по търговски спор, тъй като горепосочените сделки са търговски сделки по смисъла на чл. 286 ал 1 от ТЗ, осъществени са между търговско-правни субекти и са свързани с упражняване на тяхното занятие. Те представляват търговски продажби по смисъла на чл. 318 и сл. от Търговския закон. Ответникът лично и чрез. негови представители е получил дървесината, като дните са посочени във фактурите и превозният билет, ведно с тези документи, с което се е прехвърляло правото на собственост върху дървесината. Дървесината като стока са преглеждани при получаването им от ответника съобразно разпоредбата на чл.324 от ТЗ, като не са направени никакви уведомления и възражения по отношение на стоката. Стоката е била одобрявана като съответстваща на изискванията и е била предадена и приета веднага от ответника. Цената на стоката е била определяна на цени към денят на продажбите при подписването на стоковите разписки и описите, като това е било цената, която обикновено се е плащала по това време за същия вид стока, и при подобни обстоятелства. Твърди, че задълженията за плащане стойността на извършените сделки отразени в горепосочените документи са изискуеми, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 327 ал.1 от ТЗ, ответникът трябвало да плати в деня, в който са издадени фактурите и са осъществени реално сделките, който е и денят на предаване на документите. От този ден ( падеж) вземането му е изискуемо. Като продавач е изпълнил изцяло и точно всички задължения, а ответника не е изпълнил задължението си, да заплати изцяло стойността на дървесината. Тъй като ответникът не е платил в тези срокове, паричните му задължения са изискуеми. След тези срокове (падежи), ответникът е изпаднал в забава, в следствие на което за представлявания от него ищец са настъпили вреди. Твърди, че фактурите и превозните билети, са свидетелстващи документи, с които се удостоверява материализираното изявление в тях. Цената на стоката се дължи не защото са издадени горните документи, а защото е извършил реални продажби на дървесината на ответника, с което е изпълнил задълженията си по устния договор и конкретните сделки. На това основание му дължи заплащането в размер 3870.78 лв., представляваща неплатена цена за продажбите на дървесина. По силата на разпоредбата на чл.86 ал. 1 от ЗЗД, за забавата ответникът му дължи обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, от деня на внасяне на настоящият иск, до пълното погасяване на паричните задължения. Неизпълнението към днешна дата е неоспорим юридически факт, като се изчерпили възможностите за извънсъдебно уреждане на паричните задължения на ответника. Ответникът е изпаднал в забава, като неизпълнението на задължението се дължи на причина за която той носи отговорност. Ето защо за него възниква правен интерес от завеждане на настоящият иск, с оглед обстоятелството, че изпълнението на задължението от страна на ответника все още е възможно и все още съществува интерес от получаване на реалното изпълнение - заплащане на дължимите парични суми по договора.Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът, да изпълни паричните си задължения по сделките за продажби на дървесина, като му заплати парична сума в размер на 3870.78 лева, представляваща неплатена цена за продадената дървесина; обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД за забава за изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва върху главницата от 3870.78 лева, считано от деня на внасяне на настоящата искова молба, до пълното погасяване на задължението, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от А. Б., като моли за неприсъствено решение. Ответникът редовно призован не се явява и не взема становище по иска. Не е представил и писмен отговор. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното. Няма спор, че ответникът е закупил и получил от ищеца фактурираните във Фактури №№ */*г., * г. и */* г. дървесина на обща стойност 5 407.92 лв. Установи се, че от тази сума, ответникът е заплатил частично дължимата стойност по първите две фактури – в размер на 1537.14 лв. ( по първата 1200.00 лева и по втората 337.14 лева). Остатъкът по трите фактури е в размер на исковата сума – 3870.78 лв., за което е представена Справка. Приложени са ксерокопия от фактурите и превозните билети, видно от които, по първата фактура N * от * г., дървесината е фактурирана за 2901.78 лв., от които 483.63 лева ДДС. По тази фактура ответникът е платил с ПКО № * г. сума в размер на 1200.00 лв. и дължимият остатък по тази продажба е 1701.78 лв.; По втората фактура N * от 24.02.2009 г., фактурирана за 1063.14 лв. ( 177.19 лв. ДДС), ответникът е платил Ч. банков превод сума в размер на 337.14 лв.Дължимият остатък по тази продажба е 726.00 лв. По третата Фактура № */ 25.06.2009 г. фактурираната дървесина е на стойност 1443.00 лв. ( 240.50 лв. ДДС), като по тази фактура ответникът не е заплащал нищо и дължимата сума по нея е в размер на 1443.00 лв., или общото задължение на ответника към ищеца е в размер на исковата сума – 3870.78 лева. С Покана за доброволно изпълнение № * г., ответникът е поканен в 14 дневен срок от получаването й, да заплати дължимата сумата, но до настоящия момент не е направил това. С тази покана е уведомен, че дължи и законна лихва от 956.00 лева, като общото му задължение с лихвата е в размер на 4826.78 лева, получена на 22.10.2010 г. (обратна разписка, лист 16). ПРАВНИ ИЗВОДИ: Правната квалификация на предявените искове е по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Налице са кумулативните предпоставки, визирани в чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на Неприсъствено решение. Според чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Ответникът е бил уведомен за тези последици. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, искът е допустим и вероятно основателен, т.е. налице са предпоставките и на чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като същото се основа на наличието на посочените предпоставки. То не подлежи на обжалване и влиза в сила веднага, след обявяването му. Съдът намира, че предявеният иск в размер на 3870.78 лв. е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен. Безспорно е обстоятелството, че ответникът е закупил и получил фактурираната дървесина с описаните по-горе фактури и към настоящия момент не е изпълнил изцяло задължението си по тях. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен, като се присъди законната лихва върху главницата от 3870.78 лева, считано от подаване на исковата молба пред съда – 11.03.2011 г. С оглед изхода на делото ответникът, ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направÕните по делото разноски в размер на 624.83лв., от които 154.83 лв. – ДТ; 470.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА „Ю.-М. К.”, с ЕИК по БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: с. С., ул. Г. М. № *, община З., обл. С., представляван от М. А. К., ЕГН * да заплати на Г. „Е. -2.” , с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Г., община С., обл. С., представлявана от К.К.С. – *, ЕГН *, Ч. А. А. Т. Б., АК С., със съдебен адрес: гр. С., бул. Б. № 8 (т.), офис № *, * А.Т.Б. – АК С., сумата 3870.78 (три хиляди осемстотин и седемдесет лева и седемдесет и осем стотинки) лева, представляваща дължима и незаплатена цена по Фактури № */* г. (1701.78 лв.); по Фактура № */* г. (726.00 лв.) и по Фактура № */* г. ( 1443.00 лева), ведно със законната лихва, считано от 11.03.2011 г. до окончателно изплащане и разноски по делото в размер на 1624.83 лева. РЕШЕНИЕТО, съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване. С Ъ Д И Я:И.К |