Решение по дело №2566/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266803
Дата: 2 декември 2021 г.
Съдия: Любомир Луканов Луканов
Дело: 20211100502566
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

 

 

гр. София, 02.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА

 

при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 2566 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба на малолетния молител Х.К.Р., действащ чрез своя баща и законен представител К.С.Р., чрез надлежно упълномощен представител, срещу съдебно решение № 164673 от 30.07.2020г., постановено по гр. дело № 58371/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 117 с-в. Решението се обжалва изцяло.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като не са направени доказателствени искания. Заявено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и се постанови друго, с което да се уважи молбата за защита по ЗЗДН и да се издаде заповед за защита на Х.К.Р., с която спрямо ответницата да бъдат взети мерки по ЗЗДН.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания иска да се уважи жалбата и се отмени решението на първата инстанция. Не претендира разноски по делото и не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемата ответница Г.И.Б., чрез упълномощен представител, е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Оспорва твърдението, че на 07.10.2019 г. е извършила насилие над детето си, в какъвто смисъл бил и крайният акт по гр. дело № 58371/2019 г. на СРС, 117 състав. Не сочи нови и относими към спора доказателства.

В открито съдебно заседание въззиваемата лично и чрез представителя си поддържа отговора на въззивната жалба. В хода на устните състезания пледира за оставяне без уважение на въззивната жалба. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

По делото е депозирана и частна въззивна жалба от К.С.Р., чрез упълномощения адв. П. Й.К. от САК, срещу определение № 20245221 от 06.11.2020г., по гр. д. № 58371/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 117 с-в, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което частният жалбоподател е осъден да заплати на ответницата разноските от 400 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК от въззиваемата ответницата не е постъпил отговор на частната въззивна жалба.

В открито съдебно заседание частния жалбоподател, чрез пълномощника си поддържа частната жалба, като се позовава на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН и малолетната възраст на молителя.

Ответницата по частната жалба не е заявила становище в открито съдебно заседание.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

І. По въззивната жалба съдът приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е правилно установена в обжалваното решение.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на малолетния Х.К.Р., действащ чрез неговия баща К.С.Р. срещу Г.И.Б.. В молбата се твърди да е извършено домашно насилие от ответницата на 07.10.2019 г., която вземайки детето от училище, на стълбите пред учебното заведение проявила психическо и физическо насилие над детето, описани в молбата за защита до съда.

На 14.10.2019г. е издадена заповед за незабавна защита, като на ответницата са наложени предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН мярка да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на сина си Х.К.Р., забранено ѝ е да се доближава до детето и адреса му, както и до 48 ОУ с адрес: гр. София, ул. „********(без да са сочени условията и срока на мерките).

Ответникът е оспорил твърденията в молбата за извършено домашно насилие.

С решението, постановено по гр. дело № 58371/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, съдът е отхвърлил молбата на Х.К.Р., действащ чрез неговия баща К.С.Р., за издаване заповед за защита срещу майка му Г.И.Б., за нейни действия на 07.10.2019г.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, прие за установено следното:

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е.А.С.и Б.Л.М. – двамата служители в 02 РУ на СДВР. От показанията на тези свидетели не се установява да е осъществен акт на насилие на 07.10.2019г. от страна на Г.И.Б. спрямо малолетното дете Х.К.Р.. Липсва конкретика за извършено насилие от майката над детето ѝ на релевантната за спора дата, но се установява възникнал вербален конфликт между двамата родители на детето във връзка с фактическото упражняване на родителските права на посочената дата. От показанията и на останалите разпитани от първата инстанция свидетели – И.М.В.– чичо на молителя, С. К.Р. – дядо по бащина линия на молителя, В.П.В.и И.И.И.– без дела и родство със страните, също не се установява акт на насилие, извършен от Г.И.Б. спрямо малолетното дете Х.К.Р., на посочената дата. Съдът, при извършената преценка на свидетелските показания съгласно нормата на чл. 172 от ГПК, не кредитира показанията на св. И.М.В.и С. К.Р., като счита тези свидетели за заинтересовани във вреда на ответната страна, поради трайно влошените отношения между родителите на детето. От показанията на разпитаните свидетели се установяват влошените отношения на родителите на молителя и липсата на взаимно уважение, но не и конкретен акт на твърдяното домашно насилие над малолетния Х.К.Р..

Приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства също не установява осъществен акт на домашно насилие спрямо малолетния молител на релевантната за спора дата.

Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е правилно.

Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

По делото не е спорно, че въззиваемата Г.И.Б. е майка на малолетния Х.К.Р., а негов баща е К.С.Р..

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото. Макар от първата инстанция да не са обсъдени многобройните писмени и гласни доказателства, то настоящата инстанция приема, че този порок на обжалвания съдебен акт не е съществен, тъй като не е довел до постановяване на неправилно решение по предмета на спора. Настоящият въззивен съдебен състав изложи мотиви за събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства, които не могат да обосноват извод за основателност на молбата за защита по отношение на процесната дата 07.10.2019г. Такъв извод не може да се обоснове и при съвкупната преценка на писмените доказателства.

Следва да се посочи, че останалите доводи за неправилност на обжалваното решение, изложени във въззивната жалбата, са неотносими към настоящото производство, тъй като касаят спор на страните относно упражняването на родителските права, но не и процесния акт на насилие. Въззивният състав не установи да е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да оставя в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН.

По разноските във въззивното производство съдът приема следното:

Въпреки изхода на въззивното дело, въззивникът Х.К.Р. не дължи на СГС държавна такса за въззивната си жалба, нито разноски на въззиваемата страна. Въззивникът не е навършил 18-годишна възраст, поради което държавната такса за жалбата му трябва да остане в тежест на бюджета на съда, а разноските на въззиваемата страна за защита срещу въззивната жалба на детето – в тежест на въззиваемата страна Г.И.Б. (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).

Предвид нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

 

ІІ. По частната въззивна жалба срещу определение № 20245221 от 06.11.2020г., по гр. д. № 58371/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, съдът приема следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

В първоинстанционното производство молителят не дължи разноски съгласно нормата на чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН, тъй като попада в изрично посочените изключения - не е навършил 18-годишна възраст. В този смисъл дължимата държавната такса за молбата му за защита трябва да остане в тежест на бюджета на съда, а разноските на ответната страна за защита срещу молбата на детето – в тежест на ответника. Като е приел, че разноските на ответната страна следва да се заплатят от бащата на малолетния молител, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт.

Поради основателността на частната жалба съдът отменя обжалваното определение № 20245221 от 06.11.2020г., по гр. д. № 58371/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 117 състав.

От частния жалбоподател не се претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 164673 от 30.07.2020г., постановено по гражданско дело № 58371/2019г., по описа на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 117 състав;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.И.Б., ЕГН ********** за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 2566/2021г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, като неоснователно.

ОТМЕНЯ определение № 20245221 от 06.11.2020г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. дело № 58371/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 117 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                 2.