Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./ …………………2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна, XXXIV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни, през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Административен съдия: Елена Янакиева
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията адм.дело №593 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр.чл.172,ал.5 от Закона за движение по
пътищата.
Образувано
е по жалба, подадена от Й.И.К. ЕГН ********** *** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0819-000386/01.03.2021 г.,
издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна
полиция“, с която на жалбоподателката е наложена
принудителна административна мярка на основание чл.171 т.2А, б.“а“ от ЗДвП - прекратяване регистрацията на ППС л.а. фолкс******за срок
от 6 месеца.
В жалбата са изложени твърдения, че заповедта е незаконосъобразна и
необоснована. Административния орган формално е изложил бланкетни мотиви за
издаване на процесната заповед, без да изложи конкретни съображения, които да
обуславят налагането на конкретна принудителна административна мярка, както и
нейната продължителност, без да съобрази всички доказателства, събрани по
административната преписка, както и без да извърши цялостен анализ на събраните
доказателства. Уточнява, че автомобилът е бил управляван от сина й, на когото не е
указано от актосъставителя за възможността по чл. 172, ал.1 от ЗДвП. Устно бил уведомен
да заплати дължимата глоба, след което да
отиде в КАТ, където да представи доказателства за плащането. На място му е
връчен само АУАН. Съответно, на 01.03.2021 г. е заплатена дължимата глоба от
10 лева, на 02.03.2021 г. в сектор „ПП“ ОДМВР – Варна е представено
доказателство за плащането. На място му е върнато СУМПС, което е било отнето
при съставяне на АУАН № 592664/01.03.2021г. В
допълнение е изтъкнато съдът да съобрази решение на Конституционния съд на
РБългария по к. д. № 11/2020 г. Формулирано е искане,
съдът да отмени заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се явява лично и с
адв.М.П., която поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът по жалбата - полицейски инспектор
към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез главен юрисконсулт Г. Г.
оспорва жалбата. Доводите му за неоснователност на жалбата са, че към момента
на издаване на процесната заповед се констатират материалните
предпоставки за постановяването й, както и че не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от адресата
на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването, пред родово
и местно компетентен съд, поради което е допустима.
Административен
съд – гр. Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените
писмени доказателства и приложимите материални
разпоредби, намира за установено от фактическа страта, следното:
Не се спори от страните, че е съставен Акт за установяване
на административно нарушение №339744/28.02.2021г. от мл. автоконтрольор при
ОДМВР – Варна, в който са посочени следните установявания: На 28.02.2021 г. в 18,00ч.
в ----------------------К.К.Ч. управлява л.а. „Фолксваген
Голф“ с рег. № *******, собственост на жалбоподателката Й.К., с наложено наказание глоба с фиш серия GT/424396
от 29.12.2020 г. неплатено в срока за
доброволно плащане. Този АУАН е връчен на К.Ч. на 28.02.2021 г. На К.К.Ч. е бил
издаден фиш серия GT/424396 от 29.12.2020 г., с който е наложена глоба 10 лева,
за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП, влязъл в сила и на 28.02.2021 г. е изпратен към НАП.
Издадена
е ЗППАМ № 21-0819-000356/28.02.2021 г. от полицейски инспектор към ОДМВР –
Варна сектор „ПП“, с която с оглед фактическите установявания, че К.К.Ч. на
28.02.2021 г. в 18,00 ч. в --------------управлява л.а. „Фолксваген Голф“ с
рег. № ******, собственост на Й.К., с наложено наказание глоба с
фиш серия GT/424396 от 29.12.2020 г. неплатена в срока за доброволно плащане,
е прието, че К.К.Ч. е нарушил чл. 186, ал.7 от ЗДвП. Съответно на основание чл. 171, т.1, б. “д“ от ЗДвП му е
отнето СУМПС до заплащане на дължимата глоба. Тази заповед е обжалвана
по съдебен ред, възоснова на което е образувано адм.д.№ 594/2021г. по описа на
Административен съд Варна, приключило с влязло в сила решение № 545/26.04.2021г.,
с което жалбата на К.Ч. е отхвърлена.
На 01.03.2021г. е съставен АУАН № 592664 против К.К.Ч. за това, че на
01.03.2021г. около 14:55ч. в --------------управлява л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******,
собственост на Й.К., като е лишен от право да управлява ППС по
административен ред със ЗПАМ №21-0819-000356/28.02.2021г. Последвало е
постановяването на Наказателно постановление № 21-6252-000109/15.03.2021г., с
което на К.Ч. е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер от 100лв.,
на осн.чл.177 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Като е съобразил гореизложените фактически установявания, административният
орган е постановил оспорената в това производство Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0819-000386/01.03.2021 г. издадена от Полицейски
инспектор към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка на
основание чл.171 т.2А, б.“а“ от ЗДвП-прекратяване
регистрацията на ППС л.а. фолкс******за срок от 6 месеца.
Възоснова на гореизложеното от фактическа страна, съдът формира следните
правни изводи:
Предмет на
настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт –
принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП.
С част
І, т.1.9 от Заповед № 365з-2747/20.07.2017 г. на Директор на ОД МВР – Варна във връзка с т.3 от Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени да
прилагат ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП полицейските инспектори в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Варна за цялата територия обслужвана от ОДМВР –
Варна.
По
силата на чл.
165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните
работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички
участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни
превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1,
както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона
случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е
определено от министъра на вътрешните работи, че ОДМВР – Варна е служба,
която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие
с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на
ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171,
т.1 от ЗДвП на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна.
С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по
чл.171, т.1 от ЗДвП.
Заповедта е издадена в писмена
форма, като в нея подробно е описана фактическата обстановка, която е мотивирала
административния орган да приложи принудителна мярка спрямо жалбоподателката по
чл. 171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП. Според тази
разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство в няколко
хипотези: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Анализът на гореизложената
регламентация в аспекта на възраженията, изложени в жалбата обосновават извода
на съда, за тяхната неоснователност. Жалбоподателката не спори, че автомобилът
е управляван от лице с временно отнето СУМПС. Всички обстоятелства, упоменати в
жалбата – дали и как е разяснено на К.Ч. в какъв срок и при какъв ред да
заплати дължимата глоба, са ирелевантни за това производство. Те са имали
значение за административнонаказателното производство, образувано срещу
нарушителя К.Ч., както и в производството по обжалване на ЗППАМ № 21-0819-000356/28.02.2021
г. от полицейски инспектор към ОДМВР – Варна сектор „ПП“, с която му е отнето
СУМПС до заплащане на дължимата глоба с оглед извършеното административно
нарушение, че управлява ППС, с наложено наказание глоба с фиш серия GT/424396 от 29.12.2020 г. неплатена в срока за
доброволно плащане.
Недоказано остана и възражението за
антидатиране на оспорената заповед. Без значение е дали в периода по постановяване
на ПАМ , адресатът на акта е посещавал седалището и адреса на управление на органа.
Релевантно, досежно законосъобразността на оспорения акт е той да е постановен при
регламентираните материални предпоставки в съответното административно
производство, което дължимо действие в конкретния случай безспорно се
констатира.
Неоснователно е и възражението за
бланкетност при изписване на мотивите. Безспорно и в достатъчна степен ясно е
посочено в заповедта, че ПАМ се налага за това, че МПС-собственост на
жалбоподателката се управлява от лице с временно отнето СУМПС. Посоченият мотив
без съмнение кореспондира с разпоредбата на чл. 171, т.2А, б.“а“ предп.четвърто от ЗДвП.
Неоснователни
са и твърденията за нецелесъобразност с мотив, че не се постига целената
превенция – за предотвратяване на административните нарушения по ЗДвП и предотвратяване
на вредните последици от тях. Действително, издадената заповед е последица от
извършено административно нарушение от друго лице-несобственик на автомобила.
Но, именно тази хипотеза законодателят е припознал като една между всички
останали, при които се налага принудителна административна мярка именно на
собственика на МПС. В съответствие с чл. 22 от ЗАНН наложената
ПАМ е произвела своето действие, като е спомогнала за предотвратяване на
бъдещи административните нарушения, както от от жалбоподателката, така и от лицето-водач на МПС, поради което е издадена в съответствие с
целта на закона.
Не е относимо към предмета на спора и твърдението,
че не е съобразено образуваното производство пред Конституционния съд на РБ с
искане за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл.171 т.1
б.“д“ и т.2 б.“к“ от ЗДвП. В този ред, съдът съобрази, че с Решение № 3/23.03.2021 г. (Обн. - ДВ, бр. 26 от 30.03.2021 г.) по
конституционно дело № 11/2020 г. са обявени за противоконституционни чл.
171, т. 1, б. „д“ и чл. 171, т. 2, б. „к“ от Закона за движението по пътищата
(обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., посл. доп., ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г.).
Съобразно чл. 151, ал.2 от Конституцията на РБългария, решенията на Конституционния
съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането
им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за
противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.
Решение по к. д. № № 11/2020 г. е обнародвано на
30.03.2021 г. и е в сила от 03.04.2021 г. Към 01.03.2021 г., когато е установено административното
нарушение и е издадена процесната заповед са действали нормите на чл. 171,
ал.1, б. “д“ от ЗДвП, поради което на основание чл. 151, ал.2 от Конституцията
на РБългария издаденото решение на Конституционния съд не следва да се
съобразява в настоящия случай. Извън гореизложеното,
посочените правни основания, за които КС е установил противоконституционност,
не са сред посочените в оспорената тук заповед.
Изложените
правни съждения налагат извода за постановен законосъобразен административен
акт по налагане на ПАМ, не са налице основанията по чл. 146, т.1-5 от АПК за
отмяна на оспорената заповед, поради което подадената срещу него жалба следва
да се остави без уважение.
Ответникът
е претендирал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР, Областните
дирекции на МВР са юридически лица, за разлика от секторите в ОД на МВР по арг. на чл.12, ал.1 от Правилник за устройството и дейността на
Министерството на вътрешните работи, поради което сумата следва да се плати
по сметка на юридическото лице, към което се числи административния орган издал
оспорения административен акт. Делото не е с
фактическа и правна сложност. Извършено е процесуално представителството от
юрисконсулт. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно, следва да се уважи, като се осъди жалбоподателката да заплати
на ОД МВР – Варна, към която се числи административния орган, сумата 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.143, ал.4 от АПК,
вр.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 24 от НЗПП.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд-
Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.И.К. ЕГН **********
***, подадена срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0819-000386/01.03.2021г.,
издадена от Полицейски инспектор към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна
полиция“, с която на жалбоподателката е наложена
принудителна административна мярка на основание чл.171 т.2А, б.“а“ от ЗДвП-прекратяване регистрацията на ППС л.а. фолкс******за срок
от 6 месеца.
ОСЪЖДА Й.И.К. ЕГН ********** да
заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.
Варна, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: