Р Е Ш Е Н И Е
281/16.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №980 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К, №2174935 от 07.06.2018 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с
който на Т.Н.Г., с ЕГН**********, в качеството й на собственик на МПС, с
постоянен адрес:*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300
/триста/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния
фиш.
В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща
представител. От името на упълномощен представител на същата е депозирана
писмена молба в която изразява становище по съществото на спора.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли издаденият електронен фиш да
бъде потвърден изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Лек автомобил марка „Пежо 207“ с рег.№РВ9101РН, собственост
на жалбоподателката Т.Н.Г., с ЕГН********** на 07.06.2018 год. в 08.46 часа се
движел по път I-2 като на км.112+737 до Бензиностанция „ШЕЛ“ при ограничение на скоростта на
движение, въведено с пътен знак В-26 до 60 км/час., автомобилът се движел със
скорост от 95 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил
заснет с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система за контрол
на скоростта на МПС тип „MULTA
RADAR”, с
МАС №00209D32D447. Впоследствие, след установяване
собствеността на автомобила на жалбоподателката
Т.Н.Г. бил издаден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено със стационарно автоматизирано техническо
средство серия К, №2174935 от 07.06.2018 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с
който в качеството й на собственик на посоченото МПС е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.189, ал.4, във
вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Същият бил връчен на лицето на 22.04.2020 год.
Жалбоподателят не се е възползвал от възможността в 14-дневен срок от
получаване на електронния фиш да депозира писмена декларация по смисъла на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която да посочи, че не той е управлявал автомобила на
посочената дата.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП
допустимата скорост на движение извън населени места е 90 км/ч., а съгласно
ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 07.06.2018 год.
в 08.46 часа лек автомобил „Пежо 207“ с рег.№РВ9101РН се е движел по главен път
І-2, като в района на км.112+737 до Бензиностанция „ШЕЛ“, в зоната на действие
на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/ч,
се е движил със скорост 95 километра в час. Съгласно разпоредбата на чл.165,
ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо
средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по
делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система тип „MULTA
RADAR”, с МАС №00209D32D447. Системата е заснела и записала скорост на движение
на автомобила 98 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради
грешка в измерването, същата следва да се счита 95 км/ч. По делото като писмено
доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за
видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 07.06.2018
год. в 08.46 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно
средство, движещо се с посочената скорост е РВ9101РН. Доколкото посочените
снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите
се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представените като писмени
доказателства по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.12.4888
и Протокол от проверка №7-С-ИСИ/02.05.2018 год., системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена на 02.05.2018 год. и същата е регистрирала грешка при
измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
Съдът намира, че при установяване на нарушението и
съставяне на електронния фиш е била спазена предвидената в ЗДвП процедура,
като техническото средство, с което е
извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно
изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. В този смисъл са и представените като
писмени доказателства по делото Схема на пътни знаци и снимков материал.
С оглед на изложеното се налага извода, че
автомобилът, собственост на жалбоподателката се е движел с посочената
скорост от 95 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен знак В-26,
при което следва да се приеме,
че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а
именно чл.21, ал.2 от ЗДвП. За
посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер
от 300 лева за водач, който превиши
разрешената максимална скорост извън населено място и превишението е в
границите от 31 до 40 км./ч. Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно,
като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в
размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
От страна на жалбоподателят не са изложени
твърдения същият да е предоставял автомобила на трето лице, както и данни за лице, което евентуално е
управлявало същия към момента на извършване на нарушението, въпреки, че във
връчения му електронен фиш по недвусмислен начин му е разяснена разпоредбата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно, че в случай, че същият не е управлявал
посочения автомобил към момента на извършване на деянието, в 14 дневен срок от получаване на същия има
възможност да предостави писмена декларация с данни на лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление.
При преценка отговорността на жалбоподателката
съдът съобрази и обстоятелството, че представеното по делото Експертно решение
№0367/044/07.03.2003 год. е издадено през 2003 год., а посочения по-горе лек
автомобил, с който е извършено деянието е закупен от Г. през 2016 год.
Следователно от изложеното се налага извода, че здравословното състояние на
ищцата не е било пречка същата да закупи, респективно да управлява или използва
лек автомобил. По делото липсват доказателства или твърдения за здравословното
състояние на лицето както към момента на извършване на деянието, така и в
по-късен момент, от които да се направи извод в обратната посока. Още повече,
че самото упълномощаване на процесуален представител, който да защитава
законните права и интереси на лицето в настоящото производство само по себе си
говори за възможността на лицето валидно да изразява воля и лично да извършва
съответните правновалидни действия.
Съдът не кредитира твърденията на
жалбоподателката, изложени в жалбата, че деянието следва да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че с
оглед естеството на казуса и с оглед тежестта на извършеното нарушение, доколкото
отговорността на жалбоподателката е била ангажирана в качеството й на
собственик, не може да бъде квалифициран като деяние с по-ниска обществена
опасност в сравнение с други подобни случаи на нарушения от този вид. Следва да
бъде отчетен и факта, че управлението на МПС с превишена скорост и то с над 30
км./ч спрямо разрешената така в определения пътен участък, крие сериозен риск,
както за движещите се в автомобила лица, така също и за останалите участници в
движението. В тази връзка следва да бъде
отчетен факта, че управлението на МПС и предоставянето на МПС за управление на
друго лице е правно регламентирана дейност, която се подчинява на строго
предвидени правила и норми и следва да се осъществява само по съответния ред,
имащ за цел опазване здравето и живота на участниците в движението. А с оглед
на изложеното съдът намира, че деянието, описано в обжалваното наказателно
постановление с оглед степента на неговата обществена опасност и риска, който
носи за околните, не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Водим от горното, съдът намира, че
обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде
потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К, №2174935 от 07.06.2018
год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Т.Н.Г., с ЕГН**********, в
качеството й на собственик на МПС, с постоянен адрес:*** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: