Решение по дело №390/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К. М. Б. чрез адв.О. Б. срещу ЗППАМ № 25-3393-000109/ 16.04.2025г. на Началник Второ РУ при ОДМВР-Русе с правно основание чл.171 т.1 б.б ЗДвП- „временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, потвърдена с решение № 336р-13439/16.05.2025г. на впд директор на ОДМВР-Русе.

С жалбата се релевират подробни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения и такива на материалния закон, и се иска нейната отмяна. Претендира се присъждането на разноски по делото по представен списък.

Ответникът – Началник Второ РУ към ОД на МВР-Русе, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Г. Д., счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди издадената заповед за ПАМ и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските.

Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е обжалвана по адм.ред в законоустановения срок, и отхвърлена по същество с решение № 336р-13439/16.05.2025г. на впд директор на ОДМВР-Русе, връчено на 25.05.2025г.,ведно със заповедта , видно от отбелязването върху разписката в самата заповед, а жалбата против същата е подадена на 27.05.2025 г., поради което жалбата е допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.На основание чл.98 ал.2 АПК предмет на оспорване е самата ЗППАМ.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със Заповед за налагане на ПАМ № 25-3393-000109/ 16.04.2025г. на Началник Второ РУ при ОДМВР-Русе с правно основание чл.171 т.1 б.б ЗДвП, на жалбоподателя като водач на МПС –т.а. Рено Мастър с рег.№ [рег. номер], собственост на „ Й. 2915“ООД е наложена ПАМ- „временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, потвърдена с решение № 336р-13439/16.05.2025г. на впд директор на ОДМВР-Русе, за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП.

За да приложи мярката, административният орган е взел предвид, че оспорващият е водач на посочения автомобил, управлявал го е на 15.04.2025г. около 16,10ч., като при проверка от полицейски служители отказал да бъде изпробван с техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARRD 0012. При издаден талон за медицинско изследване №291285 за установяване употреба на наркотични вещества и техни аналози е указан час и място на явяване УМБАЛ Медика –Русе до 45 минути. Водачът е изпълнил предписанието и е дал кръв и урина за изследване, което е отразено и в оспорената ЗППАМ.

Не е спорно, че при проверката водачът К. Б. отказва да бъде изпробван с техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARRD 0012, като е издаден талон за медицинско изследване и връчени 7 бр.стикери, за което е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № [рег. номер]/15.04.2025 год.за нарушение по чл.174, ал.З, пр.2 от ЗДвП. Като доказателство било иззето и СУМПС № *********.

Видно от обясненията при проверката жалб.К. Б. отказал да бъде изпробван с техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARRD 0012, като причините за това били знанието му, посредством множество публикации в средствата за масово осведомяване и в социални мрежи, че пробите с такова техническо средство отчитат значителен процент невярност на резултата във вреда на проверяването лице и законовата възможност в съответствие с Наредба № 1/19.07.2017 г., приета на основание на чл. 174, ал.4 от ЗДвП за установяване на употребата или не на наркотични вещества чрез изследване на кръв и урина. Именно този метод избрал при извършената проверка, посочено изрично в талона, като за противното не са налице опровергаващи твърденията му доказателства.

Не е спорно, че жалбоподателят е изпълнил даденото му предписание, отразено в талона и което е отразено във фактическите констатации в ЗППАМ - да даде кръв и урина за медицинско изследване. Горното е безспорно установено и от докладна записка на л.7 от преписката, че пробите са взети на 15.04.2025г. като ведно със съпътстващи документи са изпратени за изследване на 22.04.2025г.

Тези фактически данни са намерили отражение в издадената ЗППАМ № 25-3393-000109/ 16.04.2025г. на Началник Второ РУ при ОДМВР-Русе, но в която като основание за налагането й на основание чл.171 т.1 б.б ЗДВП е посочено “ отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“, с което е нарушил чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП .

На 16.04.2025г. жалбоподателят доброволно е дал кръв и урина в ВМА-МБАЛ-Варна, чието изследване сочи на липса на установени в кръвта наркотични вещества от цялата гама подложени на изследване. Посочената лаборатория е сред акредитираните по см.на чл. 20 от Наредба 1 / 2017г.

Съгласно чл. 23 ал.2 от Наредбата изследването на пробите за наличие на наркотични вещества или техни аналози в кръвна проба, включително за техни метаболити, доказващи употребата им, се извършва чрез газова хроматография с масспектрална детекция (GC-MS) и/или високоефективна течна хроматография-масспектрометрия (LC-MS). Използваният метод при доброволното допълнително изследване в същата Лаборатория по химико-токсилогични изследвания при ВМА МБАЛ-Варна е „имунохимичен експресен скринингов анализ“, видно от представения протокол/препис извлечение на проба № **********.

Издадено е НП 25-3393-000361/07.05.2025г. от същия орган –Началник Второ РУ при ОДМВ-Русе, с което при същите фактически установявания като в ЗППАМ на основание чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП е наложено кумулативно наказание „ глоба в размер на 2000 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца“, което е обжалвано пред РРС и предстои разглеждането му.

От Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. се установява, че директорът на ОД на МВР – Русе е оправомощил длъжностни лица да прилагат ПАМ по ЗДвП . Сред тях е и началника на Второ РУ при ОД на МВР Русе– т.3 от заповедта.

Горните обстоятелства, се установяват безпротиворечиво и от приложените в преписката писмени доказателства - АУАН, докладни записки,НП, лабораторно изследване,призовка, обяснения на жалбоподателя .

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 336з-5066/22.12.2023 г. директорът на ОДМВР – Русе е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, включително и по чл. 171, т. 2 от закона, между които е и издателят на оспорения в настоящото производство акт, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Като правно основание за налагане на ПАМ органът се е позовал на разпоредбата на чл.171, т.1, б. б от ЗДвП.

В заповедта са описани релевантните факти, обосноваващи възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка.

Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1 от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма. Допуснатото нарушение е квалафицирано по чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП. В настоящия случай, с оглед изложеното по - горе е установен релевантен за спора факт - управление на МПС и отказ на водача да бъде проверен за употребата на наркотични вещества или техните аналози с тест, но е налице изпълнение на предписание за предоставяне на кръвна проба за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

В ЗПАМ е описано като нарушение, че К. Б. отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Тези твърдения противоречат на установеното относно изпълнение на даденото предписание и не е налице твърдяната „ кумулативност“ като основание за ПАМ. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изисква административният акт да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Те представляват мотивите на акта и в тях административният орган излага съображенията си, които следва да са ясни, логични и непротиворечиви, за да са годни да обосноват волеизявлението на органа. Не става ясно точно кое се приема за нарушение, след като по фактите е посочен освен отказ за проверка с тест, но и че е изпълнено предписанието за изследване с доброволното даване на кръв и урина.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че не са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт, който е вътрешно противоречив.

Независимо от това обаче се поставя релевантния правен въпрос за точното приложение на материалния закон. Т.е спорът е при какво точно деяние, изброено в нормата на чл.171 ал.1 т.2 б.б и чл.174 ал.3 ЗДвП в конкретната хипотеза, следва налагането на ПАМ и най-вече дали само отказът за тестване с техн.средство- тест драг е достатъчен, при положение, че е изпълнено указанието/ предписанието/ и то задължително съгласно Наредбата за медицинско изследване на биологични проби и най-вече кръвно изследване, като жалбоподателят е дал такива.

Отделно резултатът от извършеното изследване на 16.04.2025 год. във Военномедицинска академия, МБАЛ Варна, Лаборатория по химико-токсикологични изследвания (акредитирана от Държавата за това и резултатите от изследвания, възложени от компетентни органи, а не по собствено желание на лицето се ползват за юридически цели), на жалб.К. Б. по протокол/препис извлечение на проба № ********** с използваните там методи за установяване наличието на наркотични вещества и/или техни аналози — имунохимичен скринингов анализ, доколко съвпада с метода предвиден в чл.23 ал.2 от Наредбата „чрез газова хроматография с масспектрална детекция (GC-MS) и/или високоефективна течна хроматография-масспектрометрия (LC-MS)“ е без значение, доколкото е изпълнено предписанието за даване на проби кръв и урина и защото спорът не е дали е употребил наркотични вещества, а дали и изпълнил задължение за съдействие при извършване на проверка. Все пак резултата от платеното изследване, макар и да не може да се ползва изцяло за юридически цели, е доказателство за предприети действия от жалбоподателя да разколебае всякакво съмнение, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества, в какъвто смисъл е и изборът му да бъде тестван чрез даване биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване.

Тук трябва да се отбележи общото мнение, че все пак ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок, но при извършено нарушение.

Видно от текста на закона- чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, независимо от множеството различни хипотези за налагане на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) на водач за управление на МПС : 1. с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена по реда на Наредбата, 2. след употреба на наркотични вещества или аналози, установени по реда на Наредбата/ с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест/, 3. Отказ да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор/ това средство ноторно известно не се прилага/ или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване / относимо към първите две хипотези//- е за срок "... до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца".

Издаването на НП, с което е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП, е акт с който се решава въпроса за отговорността.

Настоящия състав на съда намира за напълно погрешно разпространеното в практиката разбиране, споделено от адм.орган, че за съставомерността на визираното в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП нарушение като основание за налагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.б ЗДвП е напълно достатъчно и необходимо деецът да е отказал изследване за наркотични вещества или алкохол чрез тест,респ.техн.средство, по който и да е от посочените в нормата начини заради употребения съюз "или", т.е хипотезите на алтернативност на изп.деяние : „ който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване“.

Това разбиране очевидно не е съобразено със специалните норми, които регламентират реда и начина на установяване на употреба на алкохол и наркотични вещества у водачите на МПС и не кореспондира на смисъла на закона, чиято цел е да обезпечи необходимото от водачите съдействие, като противно на това самият орган като основание за налагане на ПАМ е посочил две форми на изпълнително деяние посредством съюза „и“, предполагащ кумулативност.

Надлежният начин и ред за установяване на употребата на алкохол и / или наркотични вещества у водачите на МПС е нормативно разписан в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози действаща и към момента на установяване на процесното деяние. Съгласно чл. 1, ал. 3 от същата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. При извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, употребата на наркотични вещества с тест (ал. 3 и ал.5 от Наредбата), а при отказ от извършване на това изследване установяването на употребата на наркотични вещества е с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване (чл. 3а, т. 1 от Наредбата). Тоест, налице е една нормативно регламентирана възможност на лицето да откаже да бъде тествано с тест или техническо средство, като в този случай е разписано как следва да бъде сторено това. Изборът за това следва да бъде взет от водача на мястото на проверката, за да бъде издаден съответен талон, с посочване на времеви отрязък за явяване на лицето в здравно заведение за лабораторно изследване. В случай, че лицето откаже да направи този избор, това се удостоверява с подписа на един свидетел в съответното поле на бланката. В тези случаи не следва органът самоволно да избере един от възможните способи, а надлежно да оформи отказа. Ако водачът е отказал да бъде тестван с тест и откаже да бъде тестван по някой друг от изчерпателно посочените в наредбата способи или макар при редовно връчен талон не изпълни даденото му предписание, то едва тогава той ще е изпълнил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и този фактически състав на основанието по чл.171 т.1 б.б ЗДвП.

В мотивите на ТР 13/ 20.12.2021г. по т.д.1/2021г . на ВАС е посочено, че нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква определено поведение на визираните в нея лица/ водачи на МПС/, изразяващо се в предприемане на активни действия за оказване на съдействие при извършване на проверка. Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Нарушението е довършено с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката.

Също в мотивите по ТР 13/ 20.12.2021г. по т.д.1/2021г. на ВАС по отношение на отказа е посочено: „ Следва да се вземе предвид факта, че водачите, които отказват и двата начина за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества (или техни аналози) в най-честия случай целят (а и без пряко да го целят на практика постигат) осуетяване реализирането наказателната им отговорност, предвидена за управление на автомобил след употребата на алкохол над допустимата концентрация в кръвта или на наркотични вещества или техни аналози“.

Проверката в случая не е възпрепятствана. Нарушението е изпълнено тогава и лицето се санкционира за това, че отказва тестване и липсва резултат от изследване за наркотични вещества, защото е отказал и даване на биологични проби, а не за изборът му на метод на изследване, в който смисъл е основанието за налагане на ПАМ според адм.орган.

Така ако лицето е отказало да бъде тествано с драг-тест, но се е подложило на някой друг от възможните за това способи, то вмененото нарушение е несъставомерно. ВАС в ТР 13/21г.не е разглеждал поради липса на искане формите на изп.деяние по чл.174 ал.3 ЗДвП, но е посочил изрично със съюза „ и“ , а не „ или“ формите на изп.деяние, вкл.“ и „за възпрепятстване на проверката. Именно този съюз „и“ е използван като основание за прилагането на ПАМ, противно на установеното от фактическа страна, че не е налице „и неизпълнение на предписание за медицинско изследване“.

Все пак използването на съюза „или“ в нормата на чл.171 т.1 б. б ЗДвП се отнася общо към способите за извършване на проверката за установяване управление след употреба на наркотични вещества и/или алкохол при препращането към реда на Наредбата по чл.174 ал.4 ЗДвП.

Именно защото е изпълнена целта на закона и лицето е било тествано, което безспорно е отразено във фактическите констатации в ЗППАМ, съдът намира, че ако същото е отказало тестване с драг тест, но е извършено медицинско или лабораторно изследване, няма да е нарушено задължението визирано в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП като извършено нарушение, и основанието за налагане на ПАМ не е изпълнено.

Отказът за извършване на проверка чрез тест, при доброволното даване на биологичен материал за изследване не е неправомерен.

В конкретния случай жалб.К. Б. след като субективно приема, че показанията на теста може да са неверни/ широко разпространено чрез официални средства за масово оведомяване –печатни издания и телевизия и след отпадане на задължението самите полицейски служители да бъдат тествани - ВАС с решение 9544/ 20.08.2024г. отменя Наредба № 8121з-941 от 27 юли 2022г. за условията и реда за установяване на употребата и злоупотребата с наркотични вещества или техните аналози в Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 61 от 2 август 2022г.,/ е избрал приложим съгласно чл.174 ал.4 ЗДвП способ- изследване на проба от кръв. Нещо повече в общественото пространство са налице множество общодостъпни данни за некоректността на тестовете за употреба на наркотични вещества, което се установява и от множеството съдебни решения по въпроса.Т.е целта на жалбоподателят не е била непременно да възпрепятства проверка като откаже тестване за употреба на наркотични вещества чрез драг теста и неизпълни предписания за даване на биологични проби, а да се възползва от дадената за това възможност чрез качествена и сигурна проверка по способите на медицинското изследване, въведено такова и за меродавно от нормата на чл.174 ал.4 от закона и наредбата.

По изложените съображения съдът намира обжалваната ЗПАМ № 25-3393-000109/16.04.2025 год. за материално и процесуално незаконосъобразна и несъответна на целта на закона. Чрез прилагане на принудителни административни мерки се защитава определена правна норма чрез привеждането в съответствие с диспозицията й на поведението на конкретен правен субект, което се отклонява или се е отклонило от предписаното. Това не е налице. Принципа на съразмерност определено е нарушен, след като не са изпълнени изцяло правните и фактически основания за ПАМ и след като е издадено НП за реализиране на адм.отговорност. Преценката за неговата законосъобразност няма нищо общо със срока определен в закона „до реализиране на отговорността“. Тук е мястото да се посочи, че твърденията за ограничаване на права и претърпени вреди следва да се реализират по реда на ЗОДОВ, но не и в това производство.

При този изход на спора и при своевременно направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, същите следва да бъдат уважени с оглед на доказаност на тяхното извършване чрез банково извлечение и договор за правна помощ и съдействие.Същите са претендирани в размер на 500 лв, под минимума, реално заплатени по банков път, при реално извършени правни услуги и процесуално представителство и при липса на възражение за прекомерност се дължат в пълен размер. Дължи се и размера на внесената д.т. от 10 лева по сметка на АС Русе , или общо в размер на 510 лева .В този размер следва да се присъдят разноски на оспорващата по делото страна, платими от ЮЛ – ОДМВР-Русе.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Административен съд – Русе,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на К. М. Б. ЗППАМ № 25-3393-000109/ 16.04.2025г. на Началник Второ РУ при ОДМВР-Русе с правно основание чл.171 т.1 б.б ЗДвП- „временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността ,но не повече от 18 месеца“,

ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе да заплати на К. М. Б. [ЕГН] от гр.Русе, [улица] - сумата от 510 лева - разноски по делото.

Решението е окончателно на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.