Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на втори декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 378 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от „Устрем” ООД, със седалище в гр.Русе, чрез
процесуалния му представител, против решение № 260035 от 25.08.2020 г.,
постановено по АНД № 947/2020 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 499187-F515080 от 12.03.2020 г. на заместник-директора
на ТД на НАП – Варна. С наказателното постановление на касатора, за нарушение
по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч и на основание чл.74, ал.1 от същия закон е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 560 лева. В жалбата се развиват оплаквания за
неправилност на обжалвания съдебен акт. Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на процесуалните првила. Иска се отмяната на обжалваното решение и
решаване на делото по същество чрез отмяната на издаденото наказателно
постановление.
Ответникът
по касационната жалба – ТД на НАП - Варна не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за нейната неоснователност.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по
чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че санкционираното лице безспорно е
осъществило вмененото му нарушение по ЗСч. Спор по фактите не е бил наличен.
Основното наведено пред РС – Русе възражение било за маловажност на случая,
като същото е обсъдено и прието от първата съдебна инстанция за неоснователно.
Решението на РС – Русе е правилно.
В хода на административнонаказателното
производство по съставяне на АУАН и издаване въз основа на него на оспореното
пред районния съд наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила. Правилно е приложен и материалният закон.
АУАН и НП са издадени от оправомощени
лица и са законосъобразни от формална страна, като съдържат всички изискуеми по
закон реквизити.
Проверката на дружеството, извършена
на 16.09.2019 г. от страна на компетентните органи, е по повод предоставена
информация от Агенция по вписванията – Търговски регистър, съдържаща се в
предоставен в електронен вид на НАП от Агенцията по вписванията в изпълнение на
задължението й по чл. 38, ал. 11 от ЗСч. (в приложимата редакция на нормата към
ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.)
списък с предприятията, които не са публикували
годишните си финансови отчети за предходната година в срока по ал. 1 и 2. Съгласно
изречение последно на същата разпоредба в срок до 30 септември на текущата
година Националната агенция за приходите предприема необходимите мерки за
извършването на проверки и установяване на нарушения по ал. 1 – 10. Според
правната норма на чл. 78 от ЗСч. актовете за установяване на административни
нарушения се съставят от органите на Националната агенция за приходите или на
Агенцията за държавна финансова инспекция. Наказателните постановления се
издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. Съставянето
на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
постановления се извършват по реда на ЗАНН. Анализът и тълкуването на
цитираните разпоредби, отнесени към установените по делото факти и
обстоятелства водят на извода, че както АУАН, така и НП са издадени от
оправомощени лица в рамките на тяхната материална и териториална компетентност.
Неоснователно е възражението, че АУАН
е съставен след изтичане на тримесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 от ЗАНН. Изпълнителното деяние на нарушението, изразяващо се в неподаването
на ГФО в срок, се осъществява чрез бездействие от страна на задълженото за това
лице като по този начин се създава едно трайно, непрекъснато противоправно
състояние, което продължава до подаване на отчета. Следователно в случая е
налице продължено административно нарушение, началният момент на давността за
което се определя съгласно правилото на чл.80, ал.3 от НК, приложима по силата
на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН (в този смисъл вж. т.2 от
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС). Според тази разпоредба давността за
преследване на нарушенията, които траят непрекъснато, започва да тече от
прекратяването им. В случая нарушението е установено при проверка на 16.09.2019
г., а АУАН е издаден на 10.10.2019 г. По изложените мотиви съдът намира за
неоснователни доводите на процесуалния представител на дружеството, че при
съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление са били допуснати
нарушения на процесуалните правила в извънсъдебната фаза на производството,
имащи за последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
Въз основа на приетата за установена
фактическа обстановка, която не се оспорва от дружеството-жалбоподател и
едновременно с това се намира в корелативно единство с приобщените
доказателства по делото, безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател е
осъществило състава на нарушението по чл.
74, ал. 1, във връзка с чл.
38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Касаторът е търговец по смисъла на ТЗ,
поради и което същото е адресат на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, съгласно
която разпоредба всички търговци по смисъла на Търговския закон публикуват годишния финансов отчет, консолидирания
финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на
съдружниците или акционерите или от съответния орган, чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на
следващата година. Дейността на дружеството не е прекратена и по отношение на
него не са били налице изключенията, предвидени в чл. 38, ал. 9 от ЗСч. В конкретния
казус по делото няма никакви доказателства, че е налице подобно публикуване,
нито заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър. При
това положение съдът намира, че дружеството не е изпълнило нормативното си
задължение си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
В случая е налице бездействие при
правно задължение за действие и по този начин дружеството е осъществило от
обективна страна състава на нарушението по чл. 74, ал. 1, във връзка с чл. 38,
ал. 1, т. 1 от ЗСч. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от ТЗ, търговецът е
длъжен да обобщава резултатите от търговската си дейност въз основа на
записванията в счетоводните книги и на инвентаризацията, като изготвя годишен
финансов отчет, а при необходимост и съответни счетоводни справки. Годишният
финансов отчет трябва да бъде заверен от регистриран одитор в предвидените от
закон случаи. Правната норма на чл. 146, ал. 4 от ТЗ гласи, че приетият годишен
финансов отчет се представя в Търговския регистър, а съгласно разпоредбата на
чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ годишният отчет и баланса се приемат от общото събрание
на съдружниците. Действително, според правната уредба, по аргумент от нормата
на чл.138 от ТЗ, общото събрание на съдружниците се свиква от управителя на
дружеството, но това не е единственият възможен и предвиден от закона начин,
като съгласно ал.2 на същата правна норма управителят е длъжен да свика общото
събрание и по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Ако
управителят не свика събранието в 2-седмичен срок, съдружниците, поискали
свикването, имат това право. В този смисъл неоснователен е доводът на
жалбоподателя, че не е било възможно свикването на общо събрание в срок за
приемане на годишния финансов отчет за 2018 г. поради здравословни проблеми на
управителя на дружеството, а другите съдружници били много възрастни или на
работа в чужбина и нямало как да плащат процедурата за Общо събрание, а и не
знаели изискуемите се процедури.
На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл. 62а, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел, подлежащите на обявяване годишни
финансови отчети и доклади за дейността се представят за обявяване със
заявление по образец съгласно приложение № Г2, като видът на акта, представен за обявяване,
се отбелязва в група „Обявени актове“ с единствено поле № 1001 „Описание на
обявения акт“, в което се отбелязва „Годишен финансов отчет“ и „Годишен доклад
за дейността“. В представената на л. 13 от въззивното дело справка от
търговския регистър липсват данни да е било подавано заявление Г2 за 2018 г. (в
срок до 01.07.2019 г. включително, а и след това), противно на твърденията на
жалбоподателя. Видно от справката, подадените заявления Г2 касаят предходни
години.
За пълнота следва да се посочи, че
според установената практика на окръжните съдилища, при оспорване на отказ за
обявяване на ГФО, в рамките на регистърното производство, извършваната от
длъжностното лице проверка при постъпване на искане за обявяване на актове се
свежда до съобразяване дали представеният акт подлежи на обявяване и дали
отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Редовността на
свикването и провеждането на общо събрание на съдружниците, на което е приет
ГФО, не е предмет на проверката, тъй като по характера си е преценка за
законосъобразност на взетото решение и е извън компетентността на органа на
Агенцията по вписванията в хипотезата на обявяване на акт в търговския регистър
(чл. 21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ). Последното, в хипотезата на обявяване на акт на ТР,
би означавало проверка на законосъобразността на взетото решение от общото
събрание на дружеството, което, като неотговарящо на целите на регистърното
производство, е недопустимо. По изложените причини следва да се приеме, че дори
и управителят на дружеството жалбоподател да беше допуснал известни нарушения в
процедурата по ТЗ по свикване на общото събрание, те не биха съставлявали пречка
при заявяването и представянето за обявяване в търговския регистър на ГФО за
2018 г.
Впрочем, както беше посочено по-горе,
в случая липсват данни по делото изобщо да е правен и опит, макар и нередовен
от формална страна, за свикване и провеждане на общо събрание на съдружниците
за приемане на ГФО за 2018 г. В представеното по въззивното дело заверено копие
на протокол от общо събрание на съдружници в „Устрем“ ООД (л. 27 от делото на
РС – Русе) решение по този въпрос не е вземано. Всъщност самото наличие на този
протокол опровергава тезата на касатора, че пред провеждане на общото събрание
на съдружниците са съществували особени затруднения.
Правилно е била определена и
санкционната норма, доколкото именно в разпоредбата на чл. 74, ал.1 от ЗСч.
е предвидено налагане на
санкция за предприятие, което не публикува годишен финансов отчет в сроковете
по чл.38 от ЗСЧ.,
каквото в случая е налице. Правилно е бил определен и размерът на наложената на
дружеството имуществена санкция, доколкото санкционната норма предвижда това
наказание да е в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период, за който се отнася непубликувания финансов отчет, но не
по-малко от 200 лв. В случая от подадената от дружеството-жалбоподател ГДД по чл.
92 от ЗКПО за 2018 г. се
установява, че нетните приходи на дружеството са в размер на 558 348.00
лева, поради и което наложената имуществена санкция в размер на 560.00 лева е
правилно индивидуализирана.
Касационната инстанция споделя напълно направеният
от районния съд извод относно липсата на предпоставки в конкретния казус да се
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.
Самото нарушение по своя характер е формално и за неговата съставомерност не се
изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Допуснатото от касатора
нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме,
че обществената му опасност е явно незначителна. Срокът за публикуване на
годишния финансов отчет не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е
бил по-продължителен и е следвало да бъде спазен. Освен това, видно от
подадената от дружеството-жалбоподател ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г., то е осъществявало дейност като
е имало значителни нетни приходи. Фактът, че дори и към настоящия момент
задължението не е изпълнено от страна на дружеството, също изключва
възможността да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в конкретния казус.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по
касационната жалба не е бил представляван, не е представил доказателства и не е
направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се
следват.
Така мотивиран
и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260035 от 25.08.2020 г., постановено по АНД № 947/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: