Р Е Ш Е
Н И Е №260207
гр.Пловдив,
09.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 645/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД ЕИК *********, гр.София, чрез юрисконсулт В.Л. срещу решение № 4831/16.12.2019 г. по
гр.д. № 4245/2019г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев"
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу А.К.И. с ЕГН ********** установителни искове, че А.К.И. с ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
следните суми, произтичащи от договор за потребителски паричен кредит № *********/20.06.2016 г., сключен от
длъжника с „Провидент
Файненшъл България“ ООД,
вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, а именно: 665,68 лева главница; 60,55 лева договорна лихва за периода 08.02.2017г. –
16.08.2017г., такса за оценка на досие от 30,44 лева; такса за услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя от
155,38 лева; такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на кредитополучателя от 362,12 лева; 81,70 лева – обезщетение за забава за периода 09.02.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.12.2018г. до окончателното й изплащане, като недоказани
и неоснователни.
Решението се обжалва обжалва изцяло.
Решението се обжалва като незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на обжалваното
решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил писмен отговор
от особения представител на въззиваемия, с който се
иска потвърждаване на решението на районния съд и се претендират разноски за
представителство пред въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок
от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Първата инстанция е установила,
че между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и ответника А.И. е подписан
договор за потребителски паричен кредит
№ *********/20.06.2016 г., по силата на който на ответника бил отпуснат кредит
в размер на 1300 лева, които суми съгласно член 27 от договора с подписване на
договора ответникът потвърждава, че е получил, срещу задължението му да ги
върне разсрочено на 60 едноседмични равни вноски, всяка една в размер на 45,51
лева, при ГПР от 48% и ГЛП от 31,82 %. Ответникът е оспорил подписа си в
договора, като от приетата по делото СГрЕ с в.л. М.
С. се установява, че подписът е на ответника, с оглед на което съдът приема, че
договорът е подписан от ответника и го обвързва.
За да отхвърли исковете РС
Пловдив приема, че вземането по процесния договор не
е доказано да е било цедирано от „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК ********* /с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България“ ООД/ на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД с договор за цесия от
01.07.2017г., който договор за цесия не е представен по делото, въпреки изготвения от съда доклад, с който е била разпределена доказателствената тежест за установяване на този факт върху
ищеца.
Предвид на допуснато от ПРС
процесуално нарушение ОС Пловдив е допуснал и приел като писмени доказателства Договор за продажба на вземания /цесия/ от
01.07.2017 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, потвърждение за сключена
цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД към Договор за цесия
и пълномощно за връчване на съобщението. Горните доказателства доказват
наличието на цесия на процесното вземане от
първоначалния кредитор Провидент Файненшъл
България“ ООД на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД. Последното дружество от своя страна е прехвърлило вземането си
на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД ЕИК *********, гр.София /л.12 и л.22 от делото на първата
инстанция/. Видно от представените писмени доказателства в предмета на
горните договори за цесия изрично е включено и вземането по процесния
потребителски кредит. Получаването на
сумата по договора за потребителски кредит в брой от ответника И. е доказано от
приетата в първата инстанция ССЕ /л.84/, същата е неоспорена отстраните и
следва да се кредитира от съда, като такава.
Произнасяйки се по същество на спора, както във
връзка с направените възражения за нищожност на потребителския кредит, така и
служебно съдът установява нарушение на нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК в процесния договор за кредит. В договора за потребителския кредит е предвиден
ГПР равняващ се на 48 процента. В този ГПР обаче не е включена допълнителната
услуга „Кредит у дома“ в размер на 1108,86 лева. Това е нарушение чл.19 ал.1 от ЗПК, който текст изисква всички разходи по кредита да са включени в ГПР с изключение
на разходите по чл.19 ал.3 от ГПК. Услугата „Кредит у дома“ не спада към
изключенията в чл.19 ал.3 от ГПК. След като този разход се включи към ГПР
същият от 48 % се изчислява от съда на 82 %. Това е нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК,
защото пет пъти размера на законната лихва е 50 %., а реалния ГПР по този
договор го надхвърля. Ето защо на основание чл.11 ал.10 от ЗПК в договора ГПР
не е изчислен по определения в приложение
№ 1 начин и това води до недействителност на договора. Съобразно
обаче чл.23 от ЗПК в казуса на връщане подлежи само чистата стойност на дълга.
Видно от заявлението по чл.410 от ГПК до момента на подаването му длъжникът е
платил 1 456,12 лева. Ето защо към момента чистата стойност на дълга вече
е върната от длъжника. Поради което исковете на това основание са
неоснователни. Ето защо макар и на друго основание правилно РС Пловдив е
отхвърлил предявените искове. Ето защо решението следва да се потвърди.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4831/16.12.2019 г. по гр.д. № 4245/2019г. по описа на РС Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.