Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря М.Г. като разгледа докладваното от
съдията ТОДОРОВА гр.дело № 5017 по описа за 2016г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.439 ГПК с цена на иска 9916,00 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** и *** против ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от *** и М.М.Д., ЕГН**********,***, в
която се твърди, че по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
26.05.2008г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение №1, сключено на
29.01.2010г., и Анекс №2 към договора за кредит, ищецът *** (***), предоставя
банков кредит в размер на 190 000 лв. на кредитополучателя ***. Твърди, че
договорът за кредит е подписан от М.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, като
съпруг - солидарен длъжник съгласно чл.36, ал.2 от Семейния кодекс. Твърди, че
след усвояването на цялата сума, длъжниците не са изпълнили задължението си за
внасяне на дължимите вноски по предоставения кредит, поради което *** на осн.
чл. 60, ал. 2 ЗКИ, във вр. с чл. 417 ГПК, е обявило кредита за предсрочно изискуем
и е сезирало РС - Троян със заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу *** и М.М.Д.. Образувано е гр. д. № 899/2013 г. на РС -
Троян, по което е издадена заповед за изпълнение №590/21.08.2013 г. и
изпълнителен лист против длъжниците, в изпълнение на които е образувано изп.
дело № *** по описа на ДСИ при РС - Троян. Твърди, че след връчване на покани за доброволно изпълнение,
длъжниците са подали възражения, че не дължат изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение. Съгласно указанията на РС - Троян, *** подава
иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 124, ал. 1, и чл. 415, ал. 1 ГПК.
Твърди, че с Решение №66/31.10.2014г. на Окръжен съд - гр. Ловеч по т.д.
№2/2014г. е признато за установено на
осн. чл. 422, във
вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК, че солидарните длъжници ***
и М.Д. дължат на *** сумите по заповедното производство: 175 984.95 лв. -
главница, ведно със законната лихва от 10.01.2014 г., до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 28 901.53 лв., наказателна лихва в
размер на 115.55 лв. Твърди, че решението е обжалвано пред Апелативен съд - гр.
Велико Търново, който се произнася с Решение №100 от 20.04.2015г. по
в.т.д.№14/2015г., съгласно което поради неуведомяването на длъжниците за
обявената предсрочна изискуемост във вр. с т. 18 от ТР№4/2013г. по
тьлк.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, е признато за установено съществуването на част от вземанията, предмет
на заповедното производство
тези с настъпил
падеж, а в
частта, касаеща предсрочно изискуемите вземания,
първоинстанционното решение е отменено и исковете са отхвърлени. Решението е
обжалвано и от двете страни пред ВКС. Твърди, че с Определение от 23.03.2016г.
по т.д.№2329/2015 на ВКС, Т.К., 2-ро отд., не е допуснато касационно
обжалване на Решение
№100 от 20.04.2015г. по в.т.д.№14/2015г. на Апелативен съд -
Велико Търново, с което е потвърдено Решение №66/31.10.2014г. на Окръжен съд-
гр. Ловеч по т.д.№2/2014г. в частта, с която е признато за установено на осн.
чл.422, във вр. с чл.415, ал. 1 от ГПК, по отношение на
солидарните длъжници ***,
ЕГН ********** и М. М.Д., ЕГН **********, че съществува вземане на ***, ЕИК ***, за сумите: 1 492,39 лв. главница,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2014 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 23 108.05 лв. за времето от
05.10.2012 г. до 14.08.2013 г., за които е издадена Заповед №590/21.08.2013 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от същата дата, по ч. гр. д. № 899/2013 г. на РС-Троян. Твърди,
че освен това, с посоченото Решение № 100 от 20.04.2015 г. по в. т. д. № 14/2015
г. на Апелативен съд - Велико Търново, влязло
в сила поради недопускането му до
касационно обжалване, въззивният съд осъжда ***, ЕГН ********** и М. М. Д., ЕГН ********** да заплатят на *** сумата 856
лв. разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.
С посоченото Определение от 23.03.2016 г. по т.д.№2329/2015 на ВКС, Т.К., 2-ро
отд., не е допуснато касационно обжалване и е влязло в сила посоченото Решение
№100 от 20.04.2015г. по в.т.д.№14/2015 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с
което въззивният съд осъжда ***, ЕИК ***, да заплати на М.М.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата 9 916 лв. (девет хиляди деветстотин и шестнадесет лева)
разноски пред двете съдебни инстанции по компенсация. Твърди, че поради влизането
в сила на посоченото недопуснато до касационно обжалване Решение № 100 от
20.04.2015 г. по в. т. д. № 14/2015 г. на Апелативен съд -Велико Търново, на
осн. чл. 104, ал.1 от ЗЗД, от името и за сметка на "***, е извършено изявление
за прихващане до М.М.Д., ЕГН ********** на вземането му към "*** в размер
на 9 916 лв., представляващо посоченото в т. 8 от настоящата искова молба.
Твърди, че сумата, с която е извършено прихващането, представлява общ сбор от
посочените в т.7 от настоящата молба - 428 лв., възлизащи на половината от
присъденото против двамата
ответници вземане за
съдебни разноски по ч.гр.д.№899/2013г. на РС-Троян (в общ
размер 856 лв.) и 9 488 лв. (девет хиляди четиристотин осемдесет и осем лева),
представляващи част от установеното с влязло в сила решение вземане за
договорна лихва в размер на 23 108.05 лв. (двадесет и три хиляди сто и осем
лева и пет ст.) за времето от 05.10.2012г. до 14.08.2013г. Твърди, че за посочените
вземания ищецът разполага
с издадените в заповедното производство Заповед №590/21.08.2013г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
от същата дата по ч.гр.д.№899/2013г. на РС-Троян. Твърди, че за събирането им е
образувано изп.д.№***/2013 по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен
съд - Троян. Излага съображения, че прихващането на насрещни дългове е способ
за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, с
което задължението в размер на 9 916лв. (девет хиляди деветстотин и шестнадесет
лева), представляващо вземане за заплащане на присъдени съдебни разноски,
дължимо от "*** към М.М.Д., е погасено изцяло. Твърди, че изявлението за
прихващане, акт № 40, том I, рег. № 1418/20.04.2016 г. е надлежно връчено на М.М.Д.
чрез нотариус ***, рег. № 477 НК на 11.05.2016 г., за което е съставена
разписка № 9/20.04.2016 г. Твърди, че освен това, изявлението за прихващане е
връчено и по посоченото образувано от *** против втория ответник М.М.Д., ЕГН **********,
изп.д.№*** по описа на ДСИ при РС - Троян, видно от приложените към исковата
молба Изявление за прихващане и Уведомление за прихващане
изх.№3700/16.05.2016г. по изп.д.№*** по описа на ДСИ при РС-Троян, като с
прихванатата сума от 9 916 лв. (девет хиляди деветстотин и шестнадесет лева) е
намалено вземането на ***, предмет на изпълнителното дело, видно от Протокол от
05.07.2016г. по изп.д.№*** по описа на ДСИ при РС - Троян. Твърди, че в деловодството на *** с
вх. № 300-265/11.04.2016 г.
е получено уведомление за
цесия от втория ответник
М. М.Д., ЕГН **********, според което, с договор за
цесия от 07.04.2016 г., последният е прехвърлил вземането си в размер на 9 916
лв. на първия ответник - дружеството „***, ЕИК ***. Излага съображения, че
съгласно чл. 103, ал. 3 ЗЗД, ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на
вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към
предишния кредитор. Цесията замества стария кредитор с нов, но на цедираното
право могат да бъдат противопоставени възражения от длъжника, които се
основават на отношенията му с цедента, включително възможността по чл. 103, ал.
3 ЗЗД /така Определение № 963 от 10.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 1173/2014 г„ I
т. 0., ТК/. Твърди, че няма каквото и да
било противоречие в правната теория или сьдебната практика по тълкуването на
чл. 103, ал. 3 ЗЗД относно това, че
компенсаторния ефект на
изявлението се простира
и по отношение
на приобретателя на вземането,
стига прихващащия (носителят
на активното вземане) да не се е
отказал изрично от възражението си. Това е така, поради обстоятелството, че той
не е страна по прехвърлителната сделка (в случая по чл. 99 ЗЗД) и промяната на
кредитора не може да му бъде противопоставена, освен ако не я е приел /така Определение
№ 528 от 15.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 630/2012 г., I т. о., ТК/. В този
смисъл, *** отправи възражение до цесионера „***, ЕИК ***, с
което изрично се
противопостави на
извършената цесия, за
която с вх. №300-265/11.04.2016 г.
на ***, е получено уведомление за
цесия от М.М.Д.. Твърди, че възражението, рег.№4146, том 1-п/25.04.2016 г.,
акт№ 144, е надлежно връчено на
цесионера „***, ЕИК ***, със
седалище и адрес
на управление: *** чрез нотариус ***, рег. № 016 НК на 09.05.2016 г., за
което е съставена разписка № 144/25.04.2016г. Счита, че съгласно чл.104, ал.2
от ЗЗД, двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от
тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. С Определение от
23.03.2016г. по т.д.№ 2329/2015 на ВКС, Т.К., 2-ро отд., не е допуснато
касационно обжалване на Решение №100 от 20.04.2015г. по в.т.д.№ 14/2015 г. на
Апелативен съд - Велико Търново, с което
е частично потвърдено Решение №66/31.10.2014г. на
Окръжен съд -
гр. Ловеч по т.д.№2/2014г., и с което въззивиият съд
осъжда ***, да заплати на М.М.Д. сумата 9 916 лв. - разноски пред двете съдебни
инстанции по компенсация, представляващи цедираиото вземане. С оглед на това, денят, в който
прихващането е могло да се извърши, и от който двете насрещни вземания да се
считат за погасени, е 23.03.2016 г. Счита, че с оглед на изложената фактическа
обстановка, *** не дължи сумата от 9 916 лв. на цесионера „***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, тъй като *** е
извършило валидно волеизявление за прихващане с акт №40, том I, рег. №
1418/20.04.2016 г. на нотариус ***,
рег. № 477
НК, до цедента
М. М. Д.,
ЕГН **********, с което присъдената в полза на последния сума в размер
на 9 916 лв., съгласно Решение №100 от 20.04.2015 г. по в.т.д.№ 14/2015г. на
Апелативен съд -Велико Търново, е изцяло погасена. Твърди, че под
№20167560400223 по описа на ЧСИ ***, рег. № 756, ОС -Плевен, е образувано
изпълнително дело, с взискател- цесионера и първи ответник „*** и
длъжник ищецът ***,
за принудително събиране на прихванатото вземане по изпълнителен лист
№69 от 25.04.2016г. по посоченото в.т.д.№ 14/2015 г. на Апелативен съд - Велико
Търново, предмет на посочения договор за цесия с цедент втория ответник М.М.Д.,
ЕГН ********** и цесионер първия ответник „***, ЕИК ***, за което *** получило
съобщение изх. №6359/16.05.2016г. по изп.д.№ 20167560400223 по описа на ЧСИ ***,
рег. № 756, ОС - Плевен. Твърди, че от страна на *** била подадена Молба с вх.
№ 2228/30.05.2016 г. по изп. дело № 20167560400223, по описа на ЧСИ ***, рег. №
756, ОС - Плевен, в която са изложени съображенията за надлежно извършено
прихващане и е отправена молба до съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното дело, но същото не било прекратено. Твърди, че с Определение от
06.06.2016г. на Плевенски районен съд по ч.гр.д.№4077/2016г. по описа на съда,
на осн. чл.390, във вр. с чл.397, ал.1, т.З от ГПК, е допуснато обезпечение на
настоящия отрицателен установителен иск, който ще бъде предявен от *** против М.М.Д.,
ЕГН ********** и „***, ЕИК ***, с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, при
внесена гаранция в размер на 1 000 лева от ***, чрез спиране на изпълнението по
посоченото изп.д.№ 20167560400223 по описа на ЧСИ ***, рег. № 756, ОС - Плевен.
Твърди, че въз основа на издадената по делото обезпечителна заповед,
изпълнителното дело е спряно, видно от съобщение изх.№7322/09.06.2016г. на
същия ЧСИ ***, рег. № 756, ОС -Плевен. Моли,
на осн. чл.439, ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено, че ***, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от *** -
Главен изпълнителен директор и *** — Изпълнителен директор, не дължи на „***, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя ***,
сумата от 9 916 лв. (девет хиляди деветстотин и шестнадесет лева) - присъдени в
полза на М.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** разноски пред двете съдебни
инстанции по компенсация с влязло в сила Решение №100 от 20.04.2015г. по
в.т,д.№ 14/2015 г. на Апелативен съд - Велико Търново, за която сума е издаден
изпълнителен лист №69 от 25.04.2016г. по в.т.д.№ 14/2015 г. на Апелативен съд -
Велико Търново и за събирането на която е образувано изп.д.№20167560400223 по
описа на ЧСИ ***, рег. Ха 756, ОС - Плевен, с взискател „***, с ЕИК *** и
длъжник ***, с ЕИК ***, с предмет вземането в размер на 9 916 лв. (девет хиляди
деветстотин и шестнадесет лева) по изпълнителен лист №69 от 25.04.2016г.,
издаден по в.т.д.№ 14/2015 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Претендира
направените деловодни разноски в настоящото производство в производството по
обезпечаването на настоящия иск, предмет на ч.гр.д.№4077/2016г. по описа на
Районен съд - гр. Плевен.
В законовия срок по
чл.131 ГПК са постъпили два идентични писмени отговора от двамата ответници, в който вземат становище, че искът е неоснователен. Твърди се, че своевременно
след произнасяне на ВКС по спора, иницииран от *** с два броя договори за цесии
от 07.04.2016г. са прехвърлени вземанията за разноски на двамата ответника в исковото
производство М.М.Д. и *** в полза на „***. Излага правни съображения, че след
постановяване на окончателен съдебен акт вземанията за разноски стават
самостоятелни притезания на лицата, в чиято полза се е произнесъл съответния
съдебен състав. Тези притезания могат да бъдат и са предмет на прехвърлителна
сделка с трети липа- различни от страните в кредитното правоотношение,
съответно различни от страните по съдебното производство. Твърди, че
уведомленията по двата договора за цесия са връчени посредством куриерски
пратки от *** в деловодството на *** с един и същ вх.№300-265 от дата
11.04.2016г. Твърди, че обстоятелството относно датата на връчване се
установява, както от обратните разписки, така и от текста на волеизявления на
самия цедиран длъжник изпратени по-късно до физическите лица М. и ***, а още
по-късно до дружеството цесионер „***. Счита, че поради това след преминаване в
патримониума на дружеството цесионер на двете вземания от физическите лица и
след представяне на съществуващата упомената документация по двата броя
изпълнителни титули: изпълнителен лист №68, издаден иа 25.04.2016г, по тър.дело
№2/2014г. по описа на Окръжен съд - гр .Ловеч и изпълнителен лист №69, издаден
на 25.04.2016г. по тър.дело №2/2014г. по описа на Окръжен съд - гр.Ловеч.
Твърди, че по силата на изрични
разпореждания на ЛОС изпълнителните листи са издадени директно в полза на
дружеството - цесионер ,,***. Твърди, че посредством серия от нотариални
изявления до цедиралите своите вземания физически лица и възръжение (връчено на
09.05.2016г.)- до дружеството цесионер, *** се опитва да осъществи
материално-правния състав на прихващане, както и да извести титуляра на
вземанията за стореното прихващане. Счита, че прихващането към датата на
получаване на изявленията, а още по-малко към датата на генериране на самите
изявления е невъзможно поради следните съображения: Прихващане е възможно между
два субекта, когато между същите са налице срещуположни изискуеми вземания до
размера на по-малкото измежду тях. Твърди, че в конкретния случай вземанията на
физическите лица са станали изискуеми след постановяване на отказа на ВКС да
разгледа касационните жалби срещу Решение №100 от 20.04.2015г. постановено по в.т.д.№14/2015г.
по описа на ВтАС, което е въззивно спрямо това на тър.дело №2/2014г. по описа
на Окръжен съд - гр.Ловеч. Твърди, че причината за тази специфика на влизането
в законна сила е характера на акта, посредством който съдът се произнася в
частта за разноските, а именно определение инкорпорирано в иначе постановеното
Решение. Счита, че прихващането е било възможно или ако е направено „под
условие" след обективиране в правния мир на определението за разноски или
ако е сторено в периода от момента на постановяване на окончателен съдебен акт
по спора до датата на цедиране на вземането. Счита, че бездействието на ***
след приключване на висящността на спора е довело до невъзможност за извършване
на целеното прихващане, поради липсата на идентичност в титулярите на двете
насрещни вземания към датата на представяне за връчване пред нотариус ***-
нотариус с район на действие гр.Троян, а именно 20.04.2016г. на самите
изявления за прихващане, с оглед на извършената много по-рано цесия от 07.04.2016г.,
за която банката, както вече бе казано по-горе е уведомена на дата 11.04.2016г.
Твърди, че ефекта от цесията се изразява в преминаване на вземанията от
патримониума на прехвърлителя (физическите лица) към дружеството цесионер. Моли
претенцията на ищеца да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Осъществяването на твърдяните
от ищеца факти не е спорно по делото. Спорни между страните са правните
последици на осъществилите се юридически факти.
Видно от Решение №100 от 20.04.2015г. по
в.т.д.№14/2015г. на Апелативен съд Велико Търново е признато за установено, на
осн. чл.422, във вр. с чл.415, ал. 1 от ГПК, че по отношение на
солидарните длъжници ***,
ЕГН ********** и М. М.Д., ЕГН **********, че съществува вземане на ***, ЕИК ***, за сумите: 1 492,39 лв. главница,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.01.2014 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 23 108.05 лв. за времето от
05.10.2012 г. до 14.08.2013 г., за които е издадена Заповед №590/21.08.2013 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от същата дата, по ч. гр. д. № 899/2013 г. на РС-Троян. Със
същото решение ***, ЕГН **********
и М. М. Д., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на ***
сумата 856 лв. разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от
исковете. ***, ЕИК *** е осъдена да заплати на М.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 9 916 лв.
Видно от Договор за цесия от 07.04.2016г. М.М.Д. е
прехвърлил на *** вземането си от *** в размер на 9916,00 лв., представляващо
разноски пред двете инстанции по компенсация съгласно Решение №100 от
20.04.2015г. по в.т.д.№14/2015г. на Апелативен съд Велико Търново.
Установява се от Уведомление за цесия, отправено
от М.М.Д. до *** и получено от последната на 11.04.2016г., че М.Д. е уведомил ***,
че с договор за цесия от 07.04.2016г. М.М.Д. е прехвърлил на *** вземането си
от *** в размер на 9916,00 лв., представляващо разноски пред двете инстанции по
компенсация съгласно Решение №100 от 20.04.2015г. по в.т.д.№14/2015г. на
Апелативен съд Велико Търново.
Установява се от изпълнителен лист №
69/25.04.2016г., издаден по ТД № 2/2014г. по описа на ОС-Ловеч, същия е издаден
на ***, в качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен на
07.04.2016г. против *** за задължение в размер на 9916,00 лв.
Видно от изявление за прихващане от *** отправено
до М.М.Д./л.57-58 от делото/ е направено изявление за прихващане на
задължението на *** в размер на 9916,00 лв. с вземането на *** от М.М.Д. в
размер на 428 лв., представляващо половината от задължението за разноски по
ч.гр.д.№ 899/2013г. по описа на РС-Троян, както и със сумата от 9488 лв., представляваща
част от установеното вземане в размер на 23108,05 лв., за което е издадена за заповед
за изпълнение № 590/21.08.2013г. оп ч.гр.д.№ 899/2013г. на РС-Троян. Видно от
разписка № 9/20.04.2016г./л.54 от делото/ изявлението за прихващане е връчено
на М.Д. чрез *** на 20.04.2016г. Изявлението за прихващане е получено и втори
път от М.Д. лично на дата 18.05.2016г. съгласно разписка/л.55 от делото/.
Не е спорно между страните и се установява от
заверен препис на ИД № 20167560400223 по описа на ЧСИ ***, че въз основа на изпълнителен лист № 69/25.04.2016г., издаден
по ТД № 2/2014г. по описа на ОС-Ловеч за сумата от 9916,00 лв. е образувано
посоченото изпълнително производство.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по
изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на
взискателя. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да
съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен
установителен иск е необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу
вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че
изпълнителния лист е издаден на съдебно изпълнително основание, по което има
формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да противопостави на ответника
възражения, свързани с действителността и размера на задължението.
Ищеца
твърди, че след приключване на съдебното дирене в производството по в.т.д.№14/2015г.
на Апелативен съд Велико Търново е настъпил правопогасяващ факт за вземането на
ответника, обективирано в ИЛ от 25.04.2016г. за сумата от 9916 лв., направени
деловодни разноски, а именно извършено прихващане с вземане на *** спрямо М.Д.,
установено с постановеното по същото дело съдебно решение. Видно е, че
изявление за прихващане е извършено и то е получено надлежно от М.Д. първо на
20.04.2016г. и втори път на 18.05.2016г. Установи се по делото, че преди
получаване на извялението за прихващане, М.Д. е прехвърлил вземането си в
размер на 9916,00 лв. от *** на ищеца по делото ***. М.Д. е уведомил надлежно
длъжника *** за извършената цесия съгласно задължението си по чл.99, ал.3 ЗЗД,
което уведомление е получено от длъжника *** на 11.04.2016г. След връчването на
уведомлението за цесия, длъжника *** е отправило възражение до ***, получено от
него на 09.05.2016г., в което е изразило изрично противопоставяне на
извършената цесия/л.65 от делото/. Съгласно
чл.103 ЗЗД, Когато две лица си дължат
взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането
му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.Ако
длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението
си срещу свое вземане към предишния кредитор. Съгласно чл.104 ЗЗД Прихващането се извършва чрез изявление на
едната страна, отправено до другата. Двете насрещни вземания се смятат погасени
до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се
извърши. Двете вземания са еднородни, изискуеми и ликвидни- установени са с
едно и също съдебно решение. Изявлението за прихващане е направено с вземане от
предишния кредитор- М.Д. и длъжника *** не се е съгласил с извършената цесия
видно от отправеното до *** възражение в този смисъл. Налице е изрично
противопоставяне. Ирелевантно е за настъпване на погасителния ефект на
прихващането, дали длъжника е бил уведомен преди изявлението за прихващане за
извършената цесия. Няма каквото и да било противоречие в правната теория или съдебната
практика по тълкуването на чл. 103, ал. 3 ЗЗД относно това, че компенсаторния
ефект на изявлението се простира и по отношение на приобретателя на вземането,
стига прихващащия (носителят на активното вземане) да не се е отказал изрично
от възражението си. Това е така, поради обстоятелството, че той не е страна по
прехвърлителната сделка (в случая по чл. 99 ЗЗД) и промяната на кредитора не
може да му бъде противопоставена, освен ако не я е приел./ Определение № 528 от 15.04.2013 г. на ВКС по т. д. №
630/2012 г., I т. о., ТК/. Предвид изложеното съдът намира, че е настъпил
погасителния на изявлението за прихващане, поради което вземането на *** е
изцяло погасено поради факт настъпил след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издаден изпълнителния лист. Предявената искова
претенция се явява основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена,
като бъде прието за установено по отношение на М.Д. и ***, че *** не им дължи
сумата от 9916,00 лв. по изпълнителен лист лист №
69/25.04.2016г., издаден по ТД № 2/2014г. по описа на ОС-Ловеч.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в
размер на 1469,25 лв./396,64 лв.+1072,61
лв./ за държавна такса и адвокатски хонорар, както и разноските направени в
обезпечителното производство по гр.д№ 4077/2016г. в размер на 40 лв. ДТ. Съгласно
Тълкувателно решение № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, т.5. Направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно
решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.439 ГПК, по отношение на ***, ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** и М.М.Д., ЕГН**********,***, че ***,
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** и *** не дължи плащане на сумата 9916,00 лв.,
за която сума е издаден изпълнителен лист № 69/25.04.2016г., издаден по ТД №
2/2014г. по описа на ОС-Ловеч, като погасено чрез прихващане с вземане на ***
от М.М.Д. в размер на 428 лв., представляващо половината от задължението за
разноски по ч.гр.д.№ 899/2013г. по описа на РС-Троян, както и със сумата от
9488 лв., представляваща част от установеното вземане в размер на 23108,05 лв.,
за което е издадена за заповед за изпълнение № 590/21.08.2013г. оп ч.гр.д.№ 899/2013г.
на РС-Троян.
ОСЪЖДА ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** и М.М.Д., ЕГН**********,*** да платят на ***, ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** и ***,
направените деловодни разноски в размер на 1509,25
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение и разноски по ч.гр.д.№
4077/2016г. по описа на РС-Плевен.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: