Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София,
16.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 14047 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 166168 от 15.07.2019 г. по гр.д.№ 22512/2018
г. по описа на СРС, ГО, 68 състав е отхвърлен като
неоснователен предявеният от З. „Б.И.” АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:*** срещу ЗАД
„ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** иск с
правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ /отм./ за осъждане на ответното
дружество в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на
собственика на влекач „ДАФ“ с рег.№ ******да заплати на ищцовото дружество
сумата от 521,94 лв., представляваща част от сбора от непогасения остатък от
платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риска „Автокаско“ по щета №
14015201006806 за имуществени вреди на автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******,
причинени при реализираното на 02.04.2014 г. в гр. София ПТП и ликвидационни
разноски.
С решението З. „Б.И.” АД е осъдено да заплати на ЗАД
„ОЗК - З.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 95 лв. депозит за САТЕ и
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 150 лв. – юрк.възнаграждение.
Недоволен от постановеното решение с което
иска по чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ е отхвърлен е останал ищецът - З. „Б.И.” АД,
който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърдения, че
решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. По-конкретно поддържа, че нито в отговора на
исковата молба, нито в хода на съдебното производство е било спорно
обстоятелството за наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
«Гражданска отговорност». между сочения за делинквент водач и ответното дружество. Искането към
въззивната инстанция е да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски и за двете
инстанции.
Въззиваемата страна – ЗАД „ОЗК - З.“ АД,
оспорва въззивната жалба по съображени изложени в депозирания по реда на чл. 263,
ал. 1 от ГПК писмен отговор. По-конкретно поддържа, че по делото не е
установено наличие на валиден застрахователен договор по застраховка «Гражданска
отговорност». Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира
разноски за юрк.възнаграждение.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г.
на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа
на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК
е основание за касиране на въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е
осъдителен при правна квалификация чл. 213, ал. 1, изр.3 от КЗ /отм./ за
заплащане на сумата от 521,94 лева, представляваща част от сбора от непогасения
остатък от платеното от ищеца застрахователно обезщетение /506,94 лв./ по риска
„Автокаско“ по щета № 14015201006806 за имуществените вреди на автомобил
„Мерцедес“ с рег. № ******, причинени при реализираното на 02.04.2014 г. в гр.
София ПТП и ликвидационни разноски /15 лв./.
Като съобрази доводите изложени в жалбата Софийски
градски съд приема от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представения и неоспорен
двустранен
констативен протокол от 02.04.2014 г. с № ДКП 112-31 се установява, че
на 02.04.2014 г. в 15.30 на бул. "Ботевградско шосе" на
бензиностанция „SNG“ е настъпило пътнотранспортно
произшествие с участници: автомобил „ДАФ“ ФТХФ с рег. № ******, собственост на
"О.п." ООД с водач И.М.Л.и лек автомобил "Мерцедес Е 220 ЦДИ"
с рег. № ****** собственост на Р.Д.Б.. В констативния протокол е отразено, че
ПТП е настъпило по вина на шофьора на автомобил
„ДАФ“ с рег. № ******- И.М.Л..
По делото е представено уведомление за щета на МПС до З.
"Б.И." АД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
вреди на л.а. „Мерцедес“ с рег.№ ****** по което е образувана щета №
14015201006806/2014 г.
С възлагателно писмо от 05.08.2014 г. З. "Б.И."
АД е възложило на „Б.С.Р.“ ЕООД да извърши ремонтните дейности. Стойността
на ремонта е установена с фактура № ********** от 12.02.2015 г. и възлиза на
стойност 798,98 лева, която З. "Б.И." АД е изплатила на автосервиза с
платежно нареждане от 12.03.2015 г.
На 25.03.2015 г. З. "Б.И." АД е изпратило до
ЗАД „ОЗК - З.“ АД регресна претенция за сумата от 813,98 лв. от които 798,98
лв. обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски. Ищецът твърди, че ответника му
е заплатил сумата от 292,04 лв., като е останала дължима сума в размер на
506,94 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски.
Съгласно приетата по делото авто-техническа експертиза механизмът на настъпилото ПТП е
следният - на 02.04.2014 г., около 15.30 часа, водачът на товарен автомобил
„Даф ФТХФ”, с рег.№ ******извършва маневра „десен завой” при входа към
бензиностанция „SNG”, намираща се на бул. Ботевградско шосе”, вследствие на
което реализира ПТП със спрелия отдясно, лек автомобил „Мерцедес Е220”, с рег.№
******.
След удара
настъпват следните повреди по автомобила, констатирани като видими - за товарен
автомобил „Даф ФТХФ”, с рег.№ ******- десен резервоар и заден десен калник, за
лек автомобил „Мерцедес Е220”, с рег.№ ****** - задна броня. Според вещото лице
от така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага
извода, че щетите по лек автомобил „Мерцедес Е220”, с рег.№ ****** се
намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 02.04.2014 г.
произшествие в гр. София.
От заключението на вещото лице се установява още, че стойността
на ремонта на автомобила по средни пазарни цени е 621,14 лева, а на база
средни пазарни цени и коефициент на овехтяване на новите части към датата на
ПТП е 536,78 лв. На база експертна оценка стойността на възстановяване
на лекия автомобил според експерта е 283,15 лв. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си.
Представена е справка
за проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от Гаранционен
фонд, съгласно която се установява, че към дата 02.04.2014 г. МПС с рег.№ ******има
активна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с ответното дружество с
полица № 231140009112 с валидност от 00:00 часа на 02.04.2014 г. до 23:59 на
02.04.2015 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./.
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност" до същия размер. Видно от
законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено З., в изпълнение на който 2) застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ.
договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност".
В настоящия случай посочените предпоставки са налице.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се
установи, че на 02.04.2014 г., около 15.30 часа, водачът на товарен
автомобил „Даф ФТХФ”, с рег.№ ******извършва маневра „десен завой” при входа
към бензиностанция „SNG”, намираща се на бул. Ботевградско шосе”, вследствие на
което реализира ПТП със спрелия отдясно, лек автомобил „Мерцедес Е220”, с рег.№
******. Въззивният съд намира за установен фактът, че към този момент лек
автомобил „Даф ФТХФ”, с рег.№ ******е бил застрахован при ответника по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". Това обстоятелство не е било
оспорено от ищцовото дружество, т.е не е бил спорен факт по смисъла на чл. 153
от ГПК, поради което СРС неправилно е приел, че то е следвало да бъде доказано
от ответника. Наличието на застрахователно правоотношение се установява от
записаното в двустранния констативния протокол за ПТП, който представлява
официален документ и е доказателство за възприетите от длъжностното лице обстоятелства,
както и от безспорното между страните обстоятелство, че ищецът е отправил
регресната си претенция именно към ответното дружество, което представлява
извънсъдебно признание за наличие на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". Наличието на валидно
застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност“ се установява
и от приложената по делото справка за проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ от Гаранционен фонд, съгласно която, към датата на ПТП
- 02.04.2014 г. МПС с рег.№ ******има активна застраховка „Гражданска
отговорност“ сключена с ответното дружество с полица № 231140009112 с валидност
от 00:00 часа на 02.04.2014 г. до 23:59 на 02.04.2015 г.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на
въззиваемата страна, че не е налице валидно застрахователно правоотношение. От
събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че процесното МПС с
рег. № ******е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица
№ 231140009112 с валидност от 00:00 часа на 02.04.2014 г. до 23:59 на
02.04.2015 г.
Относно останалите предпоставки за възникване на
регресна отговорност по смисъла на чл. 213 от КЗ /отм./.
В представения и приет по делото констативен протокол се
установява, че вината за настъпилото ПТП
е на водача на автомобил „Даф ФТХФ”, с рег.№ ******– И.М.Л..
Съгласно приетата по делото авто-техническа експертиза
механизмът на ПТП е следният - на 02.04.2014 г., около 15.30 часа, водачът на
товарен автомобил „Даф ФТХФ”, с рег.№ ******извършва маневра „десен завой” при
входа към бензиностанция „SNG”, намираща се на бул. Ботевградско шосе”,
вследствие на което реализира ПТП със спрелия отдясно, лек автомобил „Мерцедес
Е220”, с рег.№ ******. Настъпилите вреди са в причинно-следствена връзка с ПТП.
При тези изводи, настоящият съдебен състав счита, че
са налице предпоставките на чл. 213, ал. 1, изр. 3 от КЗ /отм./, поради което
намира искът за основателен.
При тези изводи и в упражнение на правомощията си по
чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да отмени обжалваното решение.
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника разноските
в първоинстанционното и в настоящото производство, както следва - държавна
такса в размер на 75 лева, депозит за назначаване на автотехническа експертиза
в размер на 95 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
При
тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 166168 от 15.07.2019 г. по гр. дело № 22512
по описа за 2018 г. на СРС, 68 състав, с което е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл. 213, ал. 1, изр.3 от КЗ /отм./ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 521,94 лева на основание чл. 213, ал. 1, изр.3 от КЗ
/отм./, представляваща част от сбора от непогасения остатък от платеното от
ищеца застрахователно обезщетение по риска „Автокаско“ по щета № 14015201006806
за неимуществени вреди на автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******, причинени при
реализираното на 02.04.2014 г. в гр. София ПТП и ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва от 04.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 470 лева на основание чл. 78, ал. 1 вр.ал. 8 от ГПК,
представляващи разноски пред първоинстанционна и въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.