№ 11
гр. Стара Загора, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря К.Д.Ц.
в присъствието на прокурора П. Г.
като разгледа докладваното от Красимира Дончева Стоянова Въззивно
частно наказателно дело № 20225500601143 по описа за 2022 година
Производството е по чл.161 от Закона за здравето.
С Решение № 298 от 24.11.2022 г., постановено по ЧНД № 963/2022
г. по описа на Районен съд – Казанлък Е. П. А., от гр. К., с ЕГН ********** е
настанена на задължително лечение в ДПБ “Д-р Георги Кисьов” - Раднево за
срок от три месеца, като страдаща от психично заболяване – “Параноидна
шизофрения. Непрекъснато проградиентно протичане. Обостряне.
Параноидно-халюцинаторен синдром. Емоционално-волева промяна на
личността.”.
В законния срок горепосоченото решение е обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора от адвокат М. К. от АК – Стара Загора като процесуален
представител на лицето, чието настаняване се иска Е. П. А..
Във въззивната жалба се развиват съображения за необоснованост
на решението, за постановяването му при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и при непълнота на доказателствата. Искането до
въззивният съд е да отмени решението като незаконосъобразно.
1
Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Окръжен съд – Стара Загора на основание чл.165 от Закона за
здравето във връзка с чл.314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна
проверка на решението, и по повдигнатите във въззивната жалба основания и
прие следното:
Производството пред Районен съд – Казанлък е по чл.158 от Закона
за здравето е образувано по предложение на Районна прокуратура – Стара
Загора, ТО - Казанлък да бъде настанена на задължително лечение Е. П. А., от
гр. К., с ЕГН **********.
Районен съд – Казанлък с обжалваното решение е настанил Е. П. А.
на задължително лечение в ДПБ “Д-р Георги Кисьов” - Раднево за срок от три
месеца, като страдаща от психично заболяване – “Параноидна шизофрения.
Непрекъснато проградиентно протичане. Обостряне. Параноидно-
халюцинаторен синдром. Емоционално-волева промяна на личността.”.
Въззивният съд констатира, че това решение е постановено при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е
постановено при липса на мотиви.
Към обжалваното решение са изготвени мотиви (изключително
лаконични, изложени на половин страница), които не съдържат правни
съображения дори по отношение на това, кои са законовите основания по
чл.155 от Закона за здравето за постановяване на задължително лечение и
налице ли са в кумулативна даденост по отношение на лицето Е. А., чието
настаняване се иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 155 от Закона за здравето: “ На
задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и
2, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което
представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или
застрашава сериозно здравето им.“
В изготвените мотиви съдът е посочил единствено, че лицето, чието
настаняване се иска А. страда от психично разстройство, като е възпроизвел
заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза
2
относно психичното й заболяване, и заключението на ВЛ, че същата е опасна
за себе си, околните и обществото.
Отсъства извършен от съда правен анализ и извод за наличието на
втората предпоставка по чл.155 от ЗЗ, а именно: че А. поради заболяването си
може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките й,
за околните, за обществото или застрашава сериозно собственото й здраве.
Наред с това, в обжалваното решение първоинстанционният съд не се
е произнесъл по отношения на формата на лечението - амбулаторно или
стационарно, а съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2 от Закона за здравето,
това е задължителен елемент от съдържанието на решението, като в мотивите
липсва произнасяне и по останалите въпроси, регламентирани в посочената
норма.
Съгласно чл.162, ал.2 от закона : „ С решението съдът се произнася по
необходимостта от задължително настаняване, определя лечебното
заведение, както и наличието или липсата на способност на лицето за
изразяване на информирано съгласие. Съдът определя срока на настаняването
и лечението, както и формата на лечението - амбулаторно или стационарно.“
В мотивите дори е посочено, че по отношение на лицето са налице
основанията за прилагане на принудителни медицински мерки, което прави
волята на първоинстанционния съд неясна. Принудителни медицински мерки
се прилагат единствено по отношение на лица, чийто кръг е очертан в
разпоредбата на чл.89 от НК и по друг процесуален ред.
Водим от гореизложеното атакуваното решение като
незаконосъобразно следва да бъде отменено и тъй като допуснатото
съществено процесуално нарушение е неотстранимо от въззивният съд,
делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия
първоинстанционен съд.
Предвид изложеното и на основание чл.165, ал.1 от Закона за
здравето във вр. с чл. 335, ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 298 от 24.11.2022 г., постановено по ЧНД №
963/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
3
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4